:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 353,103,888
Активни 701
Страници 22,392
За един ден 1,302,066
Стара слава

Василий Леонтиев - патриархът на тоталното планиране

Приносът на руския американец в икономиката е сравним с този на Адам Смит и Джон Мейнард Кейнс
1959 г., затоплянето при Хрушчов. Тясната зала в Института за световна икономика и международни отношения бе претъпкана до краен предел: в СССР пристигна световноизвестен икономист. Американец от руски произход. Научната младеж, която за първи път от десетилетия получи легален достъп до новите течения на западната обществена мисъл, слушаше с огромен интерес икономиста Василий Леонтиев. И аз бях в залата, а след лекцията поговорих с него и завързах добро запознанство, което бе прекъснато от смъртта му през февруари 1999 г.

--------------------------------

Леонтиев се оказа човек на среден ръст, с външност, която не изпъкваше с нищо. Руският му език бе правилен, "по петербургски интелигентен". Рядко прозвучаваха изрази и интонации, издаващи човек, който дълго време е бил откъснат от родната езикова стихия. Понякога се затрудняваше, подбирайки руски понятия за новите научни термини в английския език.

Баща му - петербургски професор по икономика, също се казваше Василий. И струва ми се, на Леонтиев много му харесваше да се обръщат към него с Василий Василиевич, което в САЩ не е прието.

Василий Леонтиев е роден на 5 август 1906 г. в Санкт Петербург.



На 19 г. завършва икономика в Ленинградския университет



Не знам дали от носталгични чувства, или защото действително така смятал, но за своето съветско образование той и публично, и в частни разговори се изказваше много топло.

Сравнително либералната обстановка в първата половина на 20-те години му позволява през 1925 г. да замине в чужбина, за да завърши образованието си. В Берлин той става доктор на икономическите науки, известно време работи в Института за световно стопанство в Кил, около година е икономически съветник в Китай. А през 1931 г. заминава за САЩ и след няколко години става американски гражданин.

По това време младият учен вече има добра репутация, автор е на няколко интересни статии. Определя се и научният му облик: той търси способи да съедини икономическата теория с математиката и статистиката. Съдено му било да стане един от основателите на иконометриката - направление в икономическата наука, което акцентира върху измерването на стопанските величини и количествения анализ.

Съдбата на Леонтиев поражда у мен двойствени чувства. От една страна щеше ли той да даде на науката и човечеството толкова много,



ако беше останал в СССР? Не съм убеден



От друга страна - жалко е за Русия. Там се раждат толкова много таланти, които тя така лесно губи.

От 1932 г. Леонтиев преподава икономика в престижния Харвардски университет, в който попада в отлична научна среда и сред вековните традиции на либерализма. Макар преподаването да отнема много сили и време, той почти веднага започва своите пионерски изследвания, които след 40 години му донасят Нобелова награда. Като се опира на идеите на предшествениците си, Леонтиев създава нов способ за макроикономически анализ, основаващ се на взаимозависимостта между разходите и производството. Метод, който понякога наричат "междуотраслов баланс". Макар че основната идея е доста проста и опитите да се използват такива разчети са правени в съветските планови органи още през 20-те години, именно Леонтиев превръща идеята в система и създава необходимия математически апарат. Неговият метод става един от най-важните инструменти за прогнозиране и планиране на стопанството. Планиране, което не е административно или според нечия воля, а научнообосновано и затова оптимално.

Първите плодове на неговата работа се появили през 1936 г., а през 1941 г. излязла книга, в която за първи път се демонстрирали възможностите на неговите методи за анализ на икономиката на голяма държава - САЩ. Скоро методът на Леонтиев започва да се използва за изследването на структурните изменения



при прехода от военна към мирновременна икономика



През 1975 г. Леонтиев оставя Харвард и заминава за Ню Йорк, където основава Института за икономически анализи към Нюйоркския университет. Даже на стари години той съхранява удивителна работоспособност и творческа енергия. Леонтиев оглавява основания на неговия метод проект на ООН за изследване на състоянието и перспективите пред световната икономика. Задачата била следната: да се оцени в перспектива до 2000 г. нуждата от основните видове суровини, да се определи вероятното развитие на световната търговия и финансови ресурси, да се определят икономическите връзки между главните региони.

Русия далеч не бе чужда страна за Василий Василиевич. Той редовно я посещаваше, следеше руските публикации на своите трудове, кореспондираше с руски учени.

Паметно за мене е идването на Леонтиев през 1979 г. и неговата лекция за резултатите от работата, извършена по поръчка на ООН. Този път аз вече представях Леонтиев на аудиторията. Когато влязохме в разчетената за 600 места зала в новото здание на института, аз усетих известно объркване в госта. Той смяташе, че ще се срещне с тесен кръг специалисти. А залата бе почти пълна и това стълпотворение бе неочаквано за него. Сътрудниците на института окачваха докараните от него таблици и диаграми, но те бяха от полза само за предните редици.

Леонтиев в това време вече бе смятан за патриарх,



старейшина на световната икономическа наука



Спомням си нашата среща през 1990 г., когато бяха отбелязани 200 години от смъртта на Адам Смит. На тържеството в Единбург, където е погребан "бащата на икономическата наука", пристигнаха осем носители на Нобелова награда, от които най-младият бе към седемдесетте. Леонтиев беше, струва ми се, най-възрастният. Но той бе оживен, активен, общителен. Участваше не само в научните заседания, но и в банкетите, беседите и екскурзиите.

В онези години Леонтиев много пишеше и говореше за съдбините на Русия. Той сравняваше икономиката с каравела, чиито платна опъва вятърът на частния интерес и инициатива, а за щурвал служи държавното регулиране. Съветската икономика нямаше платна - това бе главната причина за неефективността й. Обаче, добавя Леонтиев, не може да се доверим само на вятъра и платната, като изоставим щурвала. Трябва само правилно да използваме този щурвал и да не го въртим напосоки. Струва ми се, че тези мъдри мисли изобщо не са остарели.

През есента на 1992 г. аз се срещнах с Леонтиев в Грьонинген (Холандия), където се бяха събрали специалисти, занимаващи се с икономиките в преход от Източна Европа и техните отношения със Запада. Леонтиев бе поканен като един вид почетен председател и "ключов оратор", който трябваше да даде тона на цялата конференция.

Във фоайето си поговорихме с него за положението в Русия. Леонтиев каза, че не е в състояние да следи всичко, което става в бившия СССР и Източна Европа, но ситуацията много го тревожи. Представят ли си хората, държащи властта в Москва, Киев, Варшава и Прага, какво общество и каква икономика искат да построят върху руините на комунизма и всеобщата централизация? Понякога изглежда, че те искат капитализъм, какъвто няма вече и на Запад. Но и западните експерти грешат, като мислят, че пред страните от Източна Европа стои достатъчно проста задача, чието решение е известно от учебниците по макроикономика. Това са думите на признатия по цял свят икономист!

За последен път се срещнах с Леонтиев през лятото на 1993 г. в Санкт Петербург. А преди две години написах статия за него в книгата за най-големите руски учени, работили зад граница. На пиедестала на световната наука са авиоконструкторът Сикорски и химикът Чичибабин, физикът Гамов и социологът Сорокин. Икономистът Леонтиев по право заема своето почетно място в този списък. Авторитетната международна Енциклопедия на обществените науки смята, че неговият принос в икономическата наука



е сравним с този на Адам Смит и Джон Мейнард Кейнс



По-висока оценка трудно може да се даде. Последните двама са нютоновците и айнщайновците на икономическата теория.

Икономиката не е била сред науките, за които Нобел е оставил милионите си. Но от 1969 г. нобелови награди се присъждат и на икономисти. Леонтиев стана неин лауреат за 1973 година.



Текст снимки:



1. Малкият Василий с майка си и баща си.

2. Едва през 1959 г. Леонтиев осъществява мечтата си да се повози с лодка по Нева.
2871
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД