:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Йордан Минев донесе успеха с 1:0 над "Базел" с гол в последната минута
Централната банка предаде доклада на квесторите в прокуратурата
Пациенти са работили на частни обекти без пари, отклонявани са средства за храна и лечение
Майката и бащата на захвърленото бебе са ученици
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,334,091
Активни 279
Страници 6,344
За един ден 235,726
Интервю

Георги Торнев: Царят е филм на Фелини в сравнение със сапунен сериал

В сапунения сериал непрекъснато се повтаря интригата, та който когато се включи, да знае за какво става дума. Фелини те провокира ти да намериш своя отговор. Симеон II ни кара да вземаме решения, казва режисьорът на "Каналето"
Снимка: Велислав Николов
--------

33-годишният Жоро Торнев е роден в Пловдив, завършил е Английска гимназия и кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ. Режисьор и продуцент на "Каналето", управител на "Арт медия". Той е част от групата за натиск "Новото време", която миналата седмица отиде във "Врана", за да каже на царя, че младите българи искат той да остане тук.

--------



- Защо отидохте при царя?

- Ние отидохме при историята. Отидохме, за да изразим своето огромно уважение към една изключителна личност.

- Но на вас не ви отива да се занимавате с политика, а по този начин навлизате в нея.

- Всички българи от десетина години насам са политици, защото политическата класа направи всичко възможно да ни превърне в такива. В която и кръчма да седнете, на който и стадион да отидете, ще чуете, че наред с битовите проблеми хората са станали изключително префинени оратори, защитават тези, привличат други съседни маси... Ние всички възпроизвеждаме двуполюсния модел, който ни наложиха. Доколкото всички са политици като хора, които са развълнувани от съдбата на страната си, и ние сме "политици". Всеки от нас през последните 10 години е бил с много силен обществен ангажимент. На нас не ни е все едно какво става в тази страна. А когато имаш аудитория, която те слуша, много е важно да държиш ясна сметка какво й говориш.

Разбира се, имахме и много лични мотиви, за да отидем там. На Негово величество дадохме нашата зелена карта и изразихме надежда, че тя би му помогнала да осмисли оставането си в България, защото България има нужда от такъв авторитет. Такива хора за съжаление у нас няма в излишък, за да се опитваме да подценяваме личността му и ефекта, който той има в обществото.

- Какъв е ефектът?

- Случи се нещо безпрецедентно в историята ни. Не знам дали има някой смислен анализатор, политолог, критик, социолог, който да може в цялата дълбочина да каже защо и какво точно е станало. Ще разберем, когато малко се отдалечим от това събитие. Когато свикнем с него, че то да ни стане ежедневие. В момента сме в абсолютната крайност на една изострена ситуация, в която стоим вече дълго време. Когато човек е в крайна ситуация, неговите сетива са прекалено изострени и той не може да мисли логично. Освен, разбира се, политолозите на СДС.

- Как успя царят да завладее толкова хора всъщност само с едно изявление?

- Не мисля, че неговото изявление промени отношението на хората. И това е част от феномена, с който се сблъскваме. За мен е много интересно как голяма част от медиите се опитват да конкретизират въпроса, да го сведат до детайли, опитват се да видят причинно-следствени връзки от първата дума на изявлението му към втората. Този анализ пречи да се схване по-големият анализ, който следва от няколко факта.

---------------

Един човек с такава биография и с такова място в съзнанието на всеки българин се връща след дълго изгнание, след като е прогонен с референдум, и иска да вземе отношение към съдбата на тази страна. Това според мен е голямата причинно-следствена връзка. Това е голямото събитие.

-----------------

Другото, което прави събитието голямо, е, че Н. В. Симеон II е голяма личност. В историята е имало и лоши царе, хората не залитат по титлата, не й се кланят, те уважават човека.

- Но те не го познават добре.

- Не е задължително да уважаваш един човек чак след като 5 години си бил съквартирант с него и си опознал всичките му привички. Хората имат вярно мерило за качеството, което крие един човек. Винаги първият поглед е изключително верен. Друг е проблемът, че нашите политици, за да спечелят доверието, изминават един голготски път, а след това съвсем леко го губят.

Това е непонятното, защото съизмерваме този човек с други примери от съвременната ни история.

----------------

Самият факт, че той не върви по този път, че хората го обичат, че му се доверяват, ни прави адски подозрителни, че нещо не е наред, а може би тъкмо това е нормалният път да изберете някого за политиката, за приятелство - все едно. Няма да успеем да анализираме защо хората го харесват - просто това е факт.

---------------

- Вие сте режисьор, можете да прецените какво се харесва на хората.

- Невинаги. Публиката или народът има някаква колективна логика, която винаги е непрогнозируема. За щастие. Защото в противен случай един човек с недобри помисли би направил от всяка група хора нещо много лошо.

- Какво следва от масовото харесване на Симеон II?

- Поне към днешна дата аз не мога да прогнозирам дали Негово величество ще участва в изборите, но масовото харесване би довело до прехвърляне на управленски кредит на доверие към царя. Този вот ще е сборният наказателен вот от предишните избори, когато хората се опитаха да кажат на властта за начина, по който управлява държавата. Начин, който все повече касае самите управляващи, отколкото електората им.

Подкрепата към Симеон II върви в две посоки. Първо, българинът обича да отмъщава, да наказва този, който го е излъгал, и затова харесва царя. Именно това притеснява политическата класа. Но българинът харесва Симеон II още, защото той дава принципно нова идеология, нов подход, връща към изгубени заради 10-годишната ни конфронтация ценности. Той извежда изведнъж някакъв идеал, тази стара компрометирана дума, която за никого нищо не значи.

-------------------

Българинът е много краен човек, той, както и Ботев е писал, или силно люби, или силно мрази, разкъсван е винаги между свръхидеализма и свръхпрагматизма. Политиците се опитват манипулативно да използват едната или другата черта. През 1989 г. и през 1997 г. идеализмът на обществото беше изострен до краен предел. Сега новият метод за убеждаване на хората е прагматичният - ще ви дигнем заплатата с 32 лв., ще паднат визите... Затова критиката се опитва да срази Симеон II по конкретни въпроси, не отчита идеализма, който той носи, в най-хубавия му вид. Но човек не може да живее без идеал и без морал, само с пари. Ако хората бяха приели да живеят 10 години в мизерия, в крайна сметка го направиха, защото някой им беше казал, че има идеал в цялата работа. Обещанието е - ние ще станем по-добре, ако издържим 5 години. А това е абсолютно идеалистично послание. И точно по тази линия цялата политическа класа в България пропусна един малък детайл в отношението си към народа. Че трябва тя самата да изрази този идеал. Когато видиш 20 сделки, обвити в корупция, разбираш, че това е много далеч от идеала.

--------------

Симеон II идва точно в момента, в който този идеал е сведен до агитките. Електоратът на едните и на другите вече много прилича на агитките на "Левски" и ЦСКА. Това са затворени кръгове, които стоят и викат заради традицията и каузата, заради това, което е станало преди 15 години. Каузата става фанатична в твърдите ядра на партиите, които не виждат нищо друго освен любимия цвят, любимата фланелка, любимия играч, на когото прощават всичко независимо какво прави. А когато гледаме националния отбор, у всички започват да текат еднакви флуиди. Това направи царят от политическото първенство.

- Той обаче сам се включва в отборното първенство, защото става част от политическата класа с участието си на изборите.

- Ето тук е голямото неразбиране. Ще се опитам да цитирам по памет един пасаж от разговора с Негово величество. Той каза: Аз съм много притеснен, защото всеки очаква персонално от мен да направя някакъв обрат в живота му. Докато, каза той, аз мисля, че механизмът е да отключим онзи процес, в който всеки човек ще разбере своята важност и своето място и ще се опита да промени той живота си, без някой да му пречи и да му налага външна идея. Според него само в тоталитарните общества чакаш някой друг да вземе решение вместо теб. И лошото е, че ние още не сме го надживели. В крайна сметка в главите на политиците като модел на поведение стои ЦК на БКП, това е ДНК-то, което им е предадено, независимо по какъв начин управляват и конструират своите органи. Моделът на реакция на нашето общество е също много лошо белязан от тоталитарния строй.

-----------------

Всички очакват, че новото правителство или новият кмет ще ги лиши от отговорност за вземане на решения. Това е най-голямата беда и трагедия, защото всъщност демокрацията е сбор от хора, които чрез своята обществена осъзнатост и активност променят живота. Демокрацията дава шанс на всеки, теоретично, да промени нещо, което в предишното ни общество го нямаше като хипотетична възможност. Ако се върнем 11 години назад, това беше патосът на промяната. Свободата, която получаваме като индивиди да променяме средата около себе си, а не просто да изберем друго управление механично и да стоим в същата ситуация, обхванати от скепсис, апатия и от кръчмарския си нагон.

--------------------

Негово величество го казва с дълбоко разбиране за тази психология. Той брилянтно осъзнава, вервайте ми, и своята роля, която той уточни - аз не очаквах да чуя такова нещо от него - че не е месианска.

Това е разликата между сапунен сериал и филм на Фелини - давам пример от моя свят. В сапунения сериал на всяка четвърта минута трябва да се повтаря интригата на основния конфликт, за да може който когато се включи, да знае за какво става дума. При Симеон II обаче стилистиката е съвсем друга. При един филм на Фелини не се дава отговор на въпроса, той те провокира ти да намериш своя отговор - тогава се чувстваш свободен, спокоен, че си контактувал с такъв човек. Това е всъщност големият български филм, който досега не е сниман. То е онова нещо, което събужда сетивата ни и ни кара да вземаме решения и да даваме оценка, което е най-трудното за един човек.

- Но очевидно хората имат очаквания, които той не е в състояние да изпълни.

- Хората не са толкова прости. Аз се опитвам да обрисувам образа на царя не като месия, а като човек, който е дълбоко рационален. Той осъзнава двуединството на този процес, който в момента тече и чийто автор е самият той. Негово величество е абсолютно наясно каква е стратегията, за да се постигне този обрат в психологията на хората. Самият факт, че ние си говорим това сега, значи, че нещо в сърцето и мозъка ми е отключено. За нещастие не е имало достатъчно прозорлив човек, който тези мигове на просветление на нацията да успее да ги продължи малко по-дълго, да задържи позитивната енергия на народа.

- Значи основната идея не е кой ще ни управлява, а как да се запази позитивната енергия?

- Ако щете, дори така. Аз в крайна сметка съм републиканец, не възприемам Негово величество в ретростила на монарха от 1944 г.

- Но го наричате Негово величество.

- Това е моето историческо уважение, без което една нация, на която й сменят през 1 година историята, е обречена на тежък неуспех и пълна забрава. Освен това обръщението отразява моето огромно уважение към този човек. Това е моят начин да не призная референдума от 1946 г. и последвалия строй.

Другото ми огромно задоволство е, че политиците за първи път са изправени пред сериозни мисли преди избори - изчистване на посланията, имидж на хората, които вземат. Значи хич Симеон II да не участва в изборите, обратът, който настъпи в политиката и във всички нейни производни, е колосален. Той създаде критерий за качество и всички започват да се съизмерват с него.
3998