:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Съгласни ли сте парите за втора пенсия да могат да се пренасочват към НОИ?
Да
Не
Не мога да преценя
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 221,726,848
Активни 367
Страници 12,813
За един ден 235,726
НЕОБИКНОВЕНИ ПРОФЕСИИ

Куратор! Много модно, много хай!

Думата е с латински корен и буквално означава опекун, но се употребява безразборно, обяснява изкуствоведката Бисера Йосифова
Снимки: Тодор Атанасов
Ако сте от хората, които получават покани за най-различни художествени изяви, то вероятно ви се е случвало да срещнете на някоя от тях думата "куратор". Най-често я използват върху поканите за изложби. Но се среща и на всевъзможни други места, където проявата, независимо от нейния характер не е проста проява, а проект. Кураторът е онзи учен човек, който е в основата на въпросния проект и може да обясни на по-достъпен или по-сложен език на простосмъртните ценители за какво точно иде реч.

-------

В последно време стана много модно да се правят всякакви проекти, където несъмнено присъствието на куратор е не само в реда на нещата, а задължително условие, за да бъде проявата на елитарно ниво. Колкото по-засукано звучи пък името на събитието, толкова по-хай обещава да бъде то.

Но какво всъщност означава куратор и правилно ли се използва този термин у нас? И без мръсни помисли! Куратор не е професия, нито пък занаят. Кураторът е човек, който извършва определена работа около конкретна задача.

"Нестандартно е наименованието. А още по-нестандартно звучи то на български език", обяснява изкуствоведът Бисера Йосифова. Бившият зам.-министър на културата в правителството на Симеон Сакскобургготски е била куратор на много



прояви, свързани с изобразително изкуство,



и определено е от хората, които могат да дадат най-точното обяснение.

"Думата е с латински корен. Смисълът й е опекун, попечител.

Има и друго, по-сложно и по-различно съдържание - като попечител на библиотека или зоологическа градина. В изобразителното изкуство това са художествените критици, изкуствоведите, историците на изкуството. Куратор е моден термин, който се появи в България преди 15 години, точно след големите промени. Дойде, измествайки това, което се използваше дотогава и бе от френски корен, а именно комисаря на една изложба", разказва тя.

Кураторът по думите на Бисера Йосифова съвсем не е организатор на изложба, както вероятно някои смятат. "Смисълът, в който се практикува - като временно състояние на длъжността на един изкуствовед или художествен критик, е на човек, който прокарва своя възглед и своята тенденция, подбирайки някаква експозиция и влагайки своя творчески или научен прочит". Но не и организирайки в буквалния смисъл на думата реденето на експозицията - от наемането на галерията до разпращането на поканите.

Според Бисера Йосифова думата изобщо не звучи добре на български език. "Аз съм дълбоко несъгласна с нея. Макар че и по БНТ ме обявиха като куратор на последната експозиция в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Не съм съгласна, защото има неща, които на български не могат да бъдат буквално прехвърлени. Особено в женски род. Аз лично не бих се радвала да бъда представяна като кураторка", засмива се тя.

Изкуствоведката описва и налагането на този термин в България. Думата куратор не идва случайно у нас. Появява се точно във времето, когато се налага и тенденцията на първите проекти. Тогава, когато авторите започнаха да правят не изложби, а да осъществяват проекти. Точно тогава се родиха и първите български куратори.

"Аз съм от едно по-друго поколение, което не може да се примири с мисълта, че всяка една творческа изява може да бъде проект. Не може всеки художник, който прави проект, особено от по-младото поколение, непрекъснато да обяснява какво иска да каже. Той трябва да го изразява,



да го изобразява, а не да го обяснява



Работа на куратора е да обяснява. Не на художника. Макар аз лично да смятам, че визуалните изкуства по принцип не трябва да бъдат обяснявани. При откриване на изложби, в научен или художествен текст те могат да бъдат обяснявани, но от куратора, уредника или организатора на изложбата. Не му е работата на художника да прави това. Започне ли един автор да обяснява какво е искал да каже, жална му майка", твърди изкуствоведката.

Според нея тогава се губи и изобразителният смисъл на изкуствата и основната им идея - да внушават. В някои случаи обаче обясняването е задължително. "Това са по-скоро концептуални прояви, които предполагат кураторстване на въпросните проекти", казва Бисера Йосифова.

Има и една друга страна, която е доста по-непопулярна, но също опира до използването на куратор. "Другата страна на нещата са въпросните проекти. Сега вече проекти има във всяка една област. В изобразителното изкуство например, проектите обикновено се спечелват. А зад тях най-често стоят европейски пари", разяснява тя.

Да се намери проект в Интернет и да се попълни формулярът за кандидатстване не е проста работа. Нужни са доста познания, за да бъде попълнена точно специфичната документация на даден проект. Точно кураторите вършат тази работа най-добре. Естествено, никой не дава гаранции за спечелване на проекта. "Понякога един сбъркан знак при попълването може да провали нещата. Тези форми са много модни, понеже са свързани с пари и субсидиране от друг характер. По целия свят се работи на този принцип. Но аз вероятно съм демоде, защото съм убедена, че не всеки проект е изкуство и



не всеки куратор е изкуствовед



За мен това са две различни неща. Догодина например, ще направя изложба, която отдавна искам да се осъществи - за 150-годишнината на Иван Мърквичка. Но с мой прочит. Не искам обаче да бъда куратор и да защитавам проект. Не искам да използвам имитацията на тази терминология. За някои неща може да бъде много точна, но не винаги".

Според изкуствоведката думи като проект и куратор са преходни. "Има доста измислени професии в класификатора на професиите. Странното е обаче, че там липсва професията "изкуствовед", учудва се Бисера Йосифова. Тя е категорична, че кураторът не е професия, а длъжност. "Това е определение за прикритие. В един момент се навъдиха едни куратори, които досущ като оценителите на изкуството, са пълни ментета. И се роят под прикритието на един такъв нов термин. В крайна сметка, когато отидем на една изложба и тя много ни хареса, ние не питаме кой е кураторът, а кой е авторът на картините. Не отричам неконвенционалното изкуство. Точно при него са нужни кураторите. Това е термин, който подпомага част от изкуството, което е нетрадиционно, неконвенционално, но прикрива и много дилетанти и шмекери", категорична е тя.

За съжаление у нас има доста такива "куратори". "Те използват този начин, за да се обявят за големи мислители. Обикновено са и трудно разбираеми. На техните прояви човек започва да се чувства простак и невежа и да се пита: "Къде съм аз, след като не мога да разбера това нещо?". Това е обратната страна на чалгаджийството. Едното е масова култура, а другото - фалшив снобски елитаризъм, който е абсолютна имитация. Не го глобализирам, не всички са такива, но въпреки това в мен остава една голяма въпросителна", казва Бисера Йосифова.
 
Изкуствоведката откри последната експозиция в Националната галерия за чуждестранно изкуство.
 
С министъра на културата на Русия Михаил Швидкой в централното подкуполно пространство на храм-паметник "Св.Александър Невски".
 
Бисера Йосифова открива изложба на Георги Липовански в Пловдив.
1
7605
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
27 Август 2005 19:02
Много интересно... Може и да ми изневерява паметта, но съм твърде убедена, че тази картина е висяла за кратко време в дома ми във Варна. Или може би, беше друга, подобна на тази, но в по-розови тонове и с разкошна рамка от някакво много тъмно, почти черно дърво. Минали са повече от 20 години... Във всеки случай, картината се казва "Рилски манастир" и е от една дискретна френска художничка, на която ми убягва името в момента, беше млада тогава... Боже! Боже!


Дай мнение по статията