:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Как ще гласувате на евроизборите?
За партийна листа и с преференция
С партийна листа
За независим кандидат
Няма да гласувам
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 196,968,309
Активни 169
Страници 9,279
За един ден 235,726
НЕОБИКНОВЕНИ ПРОФЕСИИ

Куратор! Много модно, много хай!

Думата е с латински корен и буквално означава опекун, но се употребява безразборно, обяснява изкуствоведката Бисера Йосифова
Снимки: Тодор Атанасов
Ако сте от хората, които получават покани за най-различни художествени изяви, то вероятно ви се е случвало да срещнете на някоя от тях думата "куратор". Най-често я използват върху поканите за изложби. Но се среща и на всевъзможни други места, където проявата, независимо от нейния характер не е проста проява, а проект. Кураторът е онзи учен човек, който е в основата на въпросния проект и може да обясни на по-достъпен или по-сложен език на простосмъртните ценители за какво точно иде реч.

-------

В последно време стана много модно да се правят всякакви проекти, където несъмнено присъствието на куратор е не само в реда на нещата, а задължително условие, за да бъде проявата на елитарно ниво. Колкото по-засукано звучи пък името на събитието, толкова по-хай обещава да бъде то.

Но какво всъщност означава куратор и правилно ли се използва този термин у нас? И без мръсни помисли! Куратор не е професия, нито пък занаят. Кураторът е човек, който извършва определена работа около конкретна задача.

"Нестандартно е наименованието. А още по-нестандартно звучи то на български език", обяснява изкуствоведът Бисера Йосифова. Бившият зам.-министър на културата в правителството на Симеон Сакскобургготски е била куратор на много



прояви, свързани с изобразително изкуство,



и определено е от хората, които могат да дадат най-точното обяснение.

"Думата е с латински корен. Смисълът й е опекун, попечител.

Има и друго, по-сложно и по-различно съдържание - като попечител на библиотека или зоологическа градина. В изобразителното изкуство това са художествените критици, изкуствоведите, историците на изкуството. Куратор е моден термин, който се появи в България преди 15 години, точно след големите промени. Дойде, измествайки това, което се използваше дотогава и бе от френски корен, а именно комисаря на една изложба", разказва тя.

Кураторът по думите на Бисера Йосифова съвсем не е организатор на изложба, както вероятно някои смятат. "Смисълът, в който се практикува - като временно състояние на длъжността на един изкуствовед или художествен критик, е на човек, който прокарва своя възглед и своята тенденция, подбирайки някаква експозиция и влагайки своя творчески или научен прочит". Но не и организирайки в буквалния смисъл на думата реденето на експозицията - от наемането на галерията до разпращането на поканите.

Според Бисера Йосифова думата изобщо не звучи добре на български език. "Аз съм дълбоко несъгласна с нея. Макар че и по БНТ ме обявиха като куратор на последната експозиция в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Не съм съгласна, защото има неща, които на български не могат да бъдат буквално прехвърлени. Особено в женски род. Аз лично не бих се радвала да бъда представяна като кураторка", засмива се тя.

Изкуствоведката описва и налагането на този термин в България. Думата куратор не идва случайно у нас. Появява се точно във времето, когато се налага и тенденцията на първите проекти. Тогава, когато авторите започнаха да правят не изложби, а да осъществяват проекти. Точно тогава се родиха и първите български куратори.

"Аз съм от едно по-друго поколение, което не може да се примири с мисълта, че всяка една творческа изява може да бъде проект. Не може всеки художник, който прави проект, особено от по-младото поколение, непрекъснато да обяснява какво иска да каже. Той трябва да го изразява,



да го изобразява, а не да го обяснява



Работа на куратора е да обяснява. Не на художника. Макар аз лично да смятам, че визуалните изкуства по принцип не трябва да бъдат обяснявани. При откриване на изложби, в научен или художествен текст те могат да бъдат обяснявани, но от куратора, уредника или организатора на изложбата. Не му е работата на художника да прави това. Започне ли един автор да обяснява какво е искал да каже, жална му майка", твърди изкуствоведката.

Според нея тогава се губи и изобразителният смисъл на изкуствата и основната им идея - да внушават. В някои случаи обаче обясняването е задължително. "Това са по-скоро концептуални прояви, които предполагат кураторстване на въпросните проекти", казва Бисера Йосифова.

Има и една друга страна, която е доста по-непопулярна, но също опира до използването на куратор. "Другата страна на нещата са въпросните проекти. Сега вече проекти има във всяка една област. В изобразителното изкуство например, проектите обикновено се спечелват. А зад тях най-често стоят европейски пари", разяснява тя.

Да се намери проект в Интернет и да се попълни формулярът за кандидатстване не е проста работа. Нужни са доста познания, за да бъде попълнена точно специфичната документация на даден проект. Точно кураторите вършат тази работа най-добре. Естествено, никой не дава гаранции за спечелване на проекта. "Понякога един сбъркан знак при попълването може да провали нещата. Тези форми са много модни, понеже са свързани с пари и субсидиране от друг характер. По целия свят се работи на този принцип. Но аз вероятно съм демоде, защото съм убедена, че не всеки проект е изкуство и



не всеки куратор е изкуствовед



За мен това са две различни неща. Догодина например, ще направя изложба, която отдавна искам да се осъществи - за 150-годишнината на Иван Мърквичка. Но с мой прочит. Не искам обаче да бъда куратор и да защитавам проект. Не искам да използвам имитацията на тази терминология. За някои неща може да бъде много точна, но не винаги".

Според изкуствоведката думи като проект и куратор са преходни. "Има доста измислени професии в класификатора на професиите. Странното е обаче, че там липсва професията "изкуствовед", учудва се Бисера Йосифова. Тя е категорична, че кураторът не е професия, а длъжност. "Това е определение за прикритие. В един момент се навъдиха едни куратори, които досущ като оценителите на изкуството, са пълни ментета. И се роят под прикритието на един такъв нов термин. В крайна сметка, когато отидем на една изложба и тя много ни хареса, ние не питаме кой е кураторът, а кой е авторът на картините. Не отричам неконвенционалното изкуство. Точно при него са нужни кураторите. Това е термин, който подпомага част от изкуството, което е нетрадиционно, неконвенционално, но прикрива и много дилетанти и шмекери", категорична е тя.

За съжаление у нас има доста такива "куратори". "Те използват този начин, за да се обявят за големи мислители. Обикновено са и трудно разбираеми. На техните прояви човек започва да се чувства простак и невежа и да се пита: "Къде съм аз, след като не мога да разбера това нещо?". Това е обратната страна на чалгаджийството. Едното е масова култура, а другото - фалшив снобски елитаризъм, който е абсолютна имитация. Не го глобализирам, не всички са такива, но въпреки това в мен остава една голяма въпросителна", казва Бисера Йосифова.
 
Изкуствоведката откри последната експозиция в Националната галерия за чуждестранно изкуство.
 
С министъра на културата на Русия Михаил Швидкой в централното подкуполно пространство на храм-паметник "Св.Александър Невски".
 
Бисера Йосифова открива изложба на Георги Липовански в Пловдив.
1
6807
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
27 Август 2005 19:02
Много интересно... Може и да ми изневерява паметта, но съм твърде убедена, че тази картина е висяла за кратко време в дома ми във Варна. Или може би, беше друга, подобна на тази, но в по-розови тонове и с разкошна рамка от някакво много тъмно, почти черно дърво. Минали са повече от 20 години... Във всеки случай, картината се казва "Рилски манастир" и е от една дискретна френска художничка, на която ми убягва името в момента, беше млада тогава... Боже! Боже!


Дай мнение по статията