:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,293,661
Активни 1,273
Страници 44,004
За един ден 235,726
Диалози

Димитри Иванов: Когато бях агент II

И после, и преди това, и игрите, на които играехме - откровенията на колумниста пред Интернет-форума на "Сега"
В телевизията ми липсваше "тръбата" от която течеха телексите на 25 агенции. Дори бюлетините на БТА, който 21 години бях съставял, не получавах, понеже линията на висшия ешелон беше "Всяка неделя" да няма свои новини; да й ги прави екипът на "Информация". Но аз, стара "радиослушалка", си правех сам новините, слухтейки край един свръхселективен американски военен радиоприемник. Издадоха заповед да си написвам предварително текст, за да ме контролират и контролиращият да се разписва на всяка страница. Цензура. Цензори бяха дежурните и се червяха от притеснение; подписваха без да гледат. Така правеха всички - Клара Маринова, Радо, който си стискаше очите, Гелето, който гледаше към тавана, докато подписваше.

Тия шведи не знаят руски, казах си на ум, когато научих по радиото за Чернобил. И по "Всяка неделя" съобщих за радиационен облак, чийто вероятен източник е "Чорний бил". Въпреки че казах "Чорний бил", гордея се, че единствен в България съобщих за аварията. Това е моят отговор на въпроса, кое ми е най...

Но, след толкова годишен информационен опит (никога не съм се смятал за телевизионер, нито сега искам да се върна на екран), когато на 9/11 отидох в редакцията на "Сега" и всички гледаха как вторият самолет се врязва в кулата, аз казах: "Е, аман от тъпи американски филми".

Да, читателю форумни, слушам музика. Слушам и Стокхаузен, дето каза, че двойният таран е произведение на изкуството. Палестрина, предкласиката... прозявам се. Любими композитори? Иска ми се да бяха Хиндемит и Моцарт, но са Шопен и Чайковски. Джаз? О, да. От рагтайма та до Лайънел Хемптън. Ама на Глен Милър как му пеят цугтромбоните, а? Пък Сачмо! Пък Дюк!

Любимият ми цвят е резеда. Искам аурата ми да е резедава. За бяла не си позволявам да мечтая.

Религия? Да, учил съм в попско училище и ежедневно казвахме 12 авемарий и 11 патерностера. Не съм атеист, агностик съм.



Ако Бог е другото име на великата загадка,



тогава - да, има Бог, понеже я има тройната загадка: Откъде се появил първо светът, после - животът, и после - разумът. Тези три неща. Как да не се сетиш за триединството - най-трудноразбираемото в нашата християнска религия? Но аз не зная какво е "Онова". И не харесвам тия, които всичко знаят и настояват да ми го обяснят.

Правя аз джогинг в парка, и при Разсадника, срещу кортовете на "Академик", мъж, жена и момче на около 20-години, което носи торбичка. Вади от нея сивкавобял прашец и го сипва до стволовете на някои дървета, а на алеята, като минеш чешмичката и продължиш към телезизионната кула, момчето сипа прашеца така, че направи кръг и в кръга още нещо щеше да прави, ама спря, щото ме видя. Мъжът и жената довтасаха и на някакъв английски, дето не можах да го идентифицирам (въпреки тренирания си слух на стар агент и радиослушалка), ми заобясняваха, че нямам право да ги арестувам, Нищо не им казах. Само промърморих "Scram" и те изчезнаха. Е, аман от сектанти и магии!

То и ние, по същата алея вършехме простотии на времето. Шибвахме по някое (леко!) кроше на тенисистите, щото... Не знаехме защо. Преди тренировката в залата на "Юнак", където миришеше на пот и пикня, тръгвахме на крос в гората и треньорите (тогава не казвахме тренери) - Замората от ЦСКА, Асен Гаврилов, ветеран от парижките рингове, Карло Георгиев от "Академик", Ацето от "Левски" винаги ни казваха: "Едночасов крос за разгрявка и без простотии!" Но ние бяхме простачета, показвахме си простотията на кортовете, после се връщахме в залата под трибуната на "Юнак" и се опитвахме да преборим на тепиха Колю Маринов и не можехме, щото той беше неимоверно як селянин и ние не знаехме дали е вярно, че като се ядосал на малачката (биволицата), дето не искала да преброди селската бара, той се проврял под корема й, вдигнал я на гръб и я пренесъл, но знаехме, че в Истанбул той така тръшнал легендарния Каплан, че кадъните плакали. Кольо ми викаше "боксач". "Ей, боксач, яла ми тука!" Ама то, къде ти, все едно да биеш гранитна скала. Не станах добър боксач. Загубих срещу румънеца с минимална разлика по точки, срещу кубинеца - с голяма. Вярно, бях в категория (Super Middleweight = 168 фунта = 76,204кг), където имаше силни състезатели. Но не тази беше причината, а - сега го зная - защото ми е липсвало най-важното:



онзи боен дух, който тогава наричаха the killer instinct.



И за спасител се пробвах и то - представете си - на плажа в Коньовица. Нямахме очила Speedo, пък водата мръсна като боза и на половин метър не виждаш. Спечелих си конюнктивит за цял живот. Скача един пиян и не излиза; извадих го аз и той, като се свести, ми прасна такъв юмрук между очите, че свитки ми излязоха. Изправи се и пак - право в басейна. Ама аз - зъл, чакам го да се нагълта. Добре ама той не излиза и аз се паникьосах - ами сега! Ще ми впишат в характеристиката, че съм допуснал удавяне. Пак го извадих, понечих да го ритна, но ми се изу налъма (да, налъма, нямаше още джапанки) и избягах, щото на него юмруците му двойно по-големи от моите. После започна да се дави една много дебела, толкова дебела, че не можеше да потъне, но искаше да бъде спасена и да ми подари златно кръстче с верижка. И ме похвалиха тогава, и ме повишиха, и станах спасител на плажа "Мария Луиза". Добре, ама там господстваше един "Муната", късак, дребничък, но много атлетичен, с маймунска, но симпатична мутричка. И пъча се аз, правя "чайка" от кулата и никого не впечатлявам с такъв елементарен скок, а пък Муната прави "ауербах" с винт и двойно салто и всички му ръкопляскат. "Трябва да набиеш Муната - посъветваха ме - иначе все едно, че те няма". Добре, ама как да го набия, като нищо те ми е направил. И обикалям аз басейна с хавлия на спасител номер едно и с много величествена осанка, метър и осемдесет съм, пък се правя на два метра, и като стигнах до Муната, събух си плувките изпод хавлията (тогава си шиехме дочени плувки) и ги изстисках над гърба му, както си лежеше на дървената скара, но той, вместо да ми скочи, разтри си намокрения гръб и каза: Ох, кеф!

Още една обиколка на басейна направих, с поглед зареян в далечни хоризонти, че уж не го виждам и да го настъпя, а той да скочи и да каже: "Що не гледаш къде вървиш, бе", но се спънах в скарата вместо в него и си натъртих палеца (много боли) и той каза: "Полека бе, ш'се пребиеш", и пак отиде да скача от десетака; аз подире му и той направи стойка на ръце, и аз го блъснах, и скочих по тарзански след него. Бях по-добър плувец, състезавал се бях на 1500 метра и ги вземах за 27 (сега австралийците ги плуват за 15). Излазих от басейна по стълбичката и когато той, след мен, се заизкачва, двете му ръце на перилата, главата му беззащитна, аз (Боже мой, какъв подлец!) го ударих, не лекичко, както удряхме тенисистите, а по всички правила (ударът започва от лявата пета, опората се пренася към дясната, минава през завъртане на кръста и плещите и завършва камшично). Обаче бях забравил най-важното правило, което Асен Гаврилов беше научил на парижките рингове и ни го втълпяваше в тиквите:



Боксът е ескрим без шпаги. Не е за простаци.



Нещо в ръката ми каза "кръц". Костиците на китката са по-слаби от челюстта; знайте го! Затова ме дразнят американските филми, дето си раздават страхотни тупаници с голи юмруци и не си чупят пръстите.

И, като ми се счупи костта между дясната китка и показалеца, стана безпощадно ясно, че освен простак съм и страхливец. Побегнах, не зная как съм се прехвърлил през оградата с бодлива тел, Муната спря пред нея и се отказа да ме гони. В парка се качих на едно дърво, щото не мога да се разхождам по хавлия, нито мога се върна да си взема дрехите. И махленският ми приятел Галин (Малкчиев, скулпторът) отиде у нас, казал на майка ми, че дрехите ми са мокри и след 25 минути ми донесе други дрехи.

Не можах да заспя през нощта и "народният будител" Рударов само мен не събуди, когато събуди цялата уличка "Плиска" (после "Мусоргски") с неприличната си песен. Той беше коньовичар и първи тенор в операта.

Такива работи. Май не написах много хубави неща за себе си. Но само хубаво пише единствено в некролозите.



Ау, идея! Я да си напиша аз некролог



Писмо от "Баучер... Не:

"Писмо от отвъдното

Родих се на първи януари 1932 в Асеновград и умрях на...

Написах ви много писма под моята рубрика "Писмо от Баучер 23". Това писмо е последното. Понеже аз, с извинение, умрях. Време ми беше. Ще ви пиша от там, където отивам, но хич не зная, как са там с Интернета. Здраве да е! Приживе ви припомних българската народна мъдрост:

То се е видяло, че ще се мре, ами здраве да е. Затова продадох реституираните си имоти на цар Киро.

Да знаете, че умирането е една самотна работа, понеже всеки трябва да си я свърши сам. Но и писането е самотна работа, така че имам някакъв тренинг.

Реших сам да си напиша некролога, понеже иначе трябва да го пишат мои роднини или приятели. Роднините ми така са се пръснали от Одеса, която знаем, до Одеса в USA и от Брюксел до о-в Лезбос, че на тях не разчитам. Приятели имах, но не искам да ги затруднявам, понеже зная колко е трудно да пишеш некролог за близък човек. За моя единствен син Асен, който умря тъкмо, когато щеше да стане на 20 години, аз не можах да напиша нищо и го изпратих без некролог."



Е да, несериозно е да си пишеш автонекролог.



Ама то пък какво ли е толкова сериозно? Дори смъртта, една последна шега, разплакваща ангелите, както беше казал онзи бард от Ейвън. Ако го видя там, където отивам, ще го питам какво е имал предвид. Ще му кажа: Уили, що не пишеш по-ясно за мига преди тъмнината. Знаеш ли Уили, че нашият Хаджийски е написал за троянеца... не бе, Уили, каква ти хубава Елена, ти все за жени мислиш. Този троянец не бил от Троя, ами от Троян. Влязъл той в тъмното и драснал клечка кибрит да запали свещта, но я драснал накриво и клечката паднала, без да се запали. Опипвал той в тъмното, но не я намерил и драснал три клечки, докато я намери. Такива сме хората, Уили - ще му кажа. А на вас казвам:

Пиша ви това последно писмо, понеже много пъти седяхме на една маса; невъзпитано е да стана от масата и да си тръгна без едно "Довиждане!" или "Сбогом!" Или "Чао!"

Най-добре "Чао". Щото "Чао" май беше анаграма от началните букви на думите ваш слуга.. не си спомням другите думи... Като дим от угасена свещ чезне разумът, за да завърне там, където...

Уф, тази седмица се раздрънках. Прекалих. Предозирахме. Ако другата сряда ме няма, да не си помислите, че съм умрял!
 
***
70
2879
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
70
 Видими 
07 Ноември 2004 23:19
Пожелавам си да Ви чета още дълги години уважаеми Д. Иванов!!!
...Пиша ви това последно писмо, понеже много пъти седяхме на една маса; невъзпитано е да стана от масата и да си тръгна без едно "Довиждане!" или "Сбогом!" Или "Чао!"....
....Ако другата сряда ме няма, да не си помислите, че съм умрял!.....
Не разбирам епилога!!! "Последно писмо??!" Ако тези думи са фино сбогом и махат колонката на Димитри, подозирам, че аудиторията на вестника ще намалее рязко. Редакторката да внимава (че и тя, и всичките и роднини)!


07 Ноември 2004 23:31
ей тъпо парче си беше Димитри и тъп си остана
07 Ноември 2004 23:32
Мдам.

Хвала на таквизи афтори.
07 Ноември 2004 23:45
aide stiga s taia tema a , kogato beshe na sofrata s dimitur agenta ili ....ei bot nedei da triesh shtoto nali demokracia mai , shte pisha za teb i v dir bg i v standart i medial pool bokluko ima mai konkurencia.
07 Ноември 2004 23:47
Ей, КАРТОФ скапан! Я се скрий.Аре чупката от тук!
08 Ноември 2004 00:17
защо Димитри не се появи в студиото на телевизията по повод 45 годишнината.много неуважително.за какъв ли се мисли??
08 Ноември 2004 00:31
Taka e Dimitri , kakvoto e rekul za nas Velikiat Arhitekt tova shte e!!!!
Budi jiv i zdrav!!!
08 Ноември 2004 00:39
Този човек става все по досаден!....
Комунистическото дебелоочие на умираща бездарност!
08 Ноември 2004 00:45
Маи наистина си енужен е-бот.*
Защо го къшкате компиро, бе?
Без компири нема салата, без салата нема мезе,
а без мезе, нема.....
Компания
*ъхъ
08 Ноември 2004 00:50
Смея да твърдя, че първата снимка е колаж.
Това отзад на фоно е песъко на златните песаци...
ники, мое и да се е явил, а да не са го пущиле (още)
08 Ноември 2004 00:54
Ако курсът на долара варира нагоре и надолу, то интелектът има само една линия-възходяща. Това е Димитри Иванов.
08 Ноември 2004 01:03
Димитри е най-добрия. Жалко, че няма да имаме възможност повече да четем неговите статии. Сбогом....
08 Ноември 2004 02:08
Я, самата monica pasi, най-върлия противник на БАН, излязла от нелегалност. И пак нищо не разбрала, ама жалее, до сбогом чак го докарала.
08 Ноември 2004 02:17
Добра статия е и аз сум роден на 1 януари ама тои е по изпе4ен.
08 Ноември 2004 03:28
Привет г-н Д.Иванов.След като неколкократно про4етох вашата изповед пред нас -Форумците, видях и нещо което не ми допадна."не предри4ах провал заради дефицита, но сега го предри4ам.Той ще е такъв, 4е ще гръмне не Америка а светът"-край на вашия цитат.Това което не ми допадна тук е 4е Вие в слу4ая влизате в една неприсъща за вас роля на полити4ески оракул което в предвид общия упадък на идеологиите е доста опасно.Упадъкът на тези идеологии именно според мен доведоха и Симеон на власт.Според мен не е задължително един интелектуалец да знае вси4ко.Още Сократ го е казал:Аз знам, 4е нищо не знам.Само необразованите хора си мислят, 4е знаят вси4ко.Мисля 4е няма да ми се обидите за тази конструктивна(според мен)критика или по-то4но това мое мнение.С приятелски поздрав и бъдете здрав.
08 Ноември 2004 03:40
Жалко, без писма от Баучер ще осиротеем. Може би ще сменят улицата с Писма от... Враня или от... Драгалевци например, а защо не направо от Белия дом.[/i]
08 Ноември 2004 04:46
Увлекателно четиво - няма спор.
Ама ако се прозявате на предкласиката, как си държите клепачите при Шопен?
08 Ноември 2004 05:56
Старчески "откровения"на Димитрии-(пак на руски звучи)-вдахновени преди отварянето на "досиетата"....Джамо , защо бе пич?, като си толкова "грамотно" "момче", остана да ратаистваш на БОЛШЕВИШКАТА кауза???А твои грамотни връсници като, Владимир Костов, Димитър Инкиов, Георги Марков и много други, "продажници"отидоха да "слогуват"на гниещия"капитализъм.Та ти си имал прекрасни възможности, информация, СВОБОДА, които ние дори не можехме да мечтаем.Джамо...ако не се беше разпаднала таия зловеща чума Комунизма, ти щеше да си , вероятно Герои на Социялистическя Труд, нагизден с медали и други болшевишки гадости-(отличия).Мисля че е бесмислено да продължавам. The Green Mile ----препоръчвам ти го този филм .
08 Ноември 2004 06:55
М-да! Много точно е описал и Муната и плажа "Мария Луиза". Беше ни в махлата (Иван Асен) и всеки ден лятото бяхме там (през оградата, разбира се). Помня го Муната. Много респектиращ за нас, децата: лежи и мълчи, с никого не приказва. Отвреме-навреме бавно-бавно се качва на кулата, оглежда се да се увери, че всички го гледат и скача. След това пак ляга.
08 Ноември 2004 07:37

Има хора родени с присъда талант
08 Ноември 2004 07:50
Пейчо Пеев, съгласна съм с теб !
08 Ноември 2004 08:02
Рано е да се отписва Джимо. Такова дар слово и такава житейска мъдрост не трябва да замлъкват. Някои тук го ругаят, че бил слугувал на бившия режим. Не бяхме ли всички ние съучастници, когато ругаехме под сурдинка, а на манифестациите крещяхме лозунги и махахме с флагчета към идиотите от Политбюро? Когато тайно четяхме "Архипелага" на Солженицин, а на събранията гласувахме той да бъде задочно осъден като вражески агент?

Честит празник - Архангеловден!
08 Ноември 2004 08:11
чух, че Димитри бил болен, но си рекох, че е некаква грешка. Ако е така, много ще е jaлко и таjно да си иде оттатак така неподготвен, загриjен за тукашния свят. То кои ли бива подготвен...
Но това е хиперваjно, защото в каквото састояние душата се отдели от тялото, в такова остава ЗАВИНАГИ вав вечостта. Димитри, мили човече, ако е така, нищо няма да изгубиш, ако идеш да си поговориш сас свещеник (наи-добре в старостилната чeрква на Букстон-пред-последна спирка с тролеи N2). Там са наи-невероятните душеведи и лечители на душата. Там е наи-голямата благодат в Булгарiя. Изповед и причастие сас вяра, даи Боjе всекиму в такав час.
08 Ноември 2004 08:57
Едната част от вас: не плюйте Димитри Иванов, не го принизявайте, не го демонизирайте! Той не е виновен, че е се е родил в такова ветровито време, което е оставило несъмнени белези върху личността и поведението му.



Втората част от вас: не изпадайте в унизителен възторт пред един способен и ерудиран човек, който обаче не е бог, нито полубог и си има очевидните недъзи като писач. Той се заплесва маниерно по странични сюжетни пътеки, игнорира /също тъй маниерно/ логичните връзки. Но той е и безспорен сладкодумец, при това с богат запас от спомени.


Към всички вас: Не вярвайте на самоиронията му. Тя е изкуствена. Не се заблуждавайте от простосърдечните му интонации. Аз го познавам по-добре от всички вас. Той е свръхвисокомерно същество и страда от завист дори и към по-малко успелите от него.


08 Ноември 2004 09:01
Блажени години, Джимо си е вечно млад!
08 Ноември 2004 09:02
Прекрасно написано, както винаги! Е, за тези, които го разбират. Но защо, вместо да го похвалите, че е останал в България, се учудвате? Сега четем хубави спомени, интересни анализи, а иначе...? Владо Костов..., хм, никога не ми е бил интересен. Обичам иносказателността на Дмитрий, а не злободневността /тя винаги е по-лесна за писане, идва ти отвътре, че преживяваш момента/ на Костов.
Димитрий пише есеистично, а за това се иска много житейски опит /всички го имаме, малко или много/ и ерудиция / малцина я притежават/.
Не приемам написаното като сбогуване, а като изповед пред нас, форумците. Просто такава форма е измислил - оригинална и различна.А то иначе как да се "разкаже", да "опише"душата си?Искам да е така...Искам да има време и комфорт да напише книга за всичксо, което знае...То май многотомник ще се получи, а, г-н Иванов? Още по-добре!!! Я се стягайте и започвайте! Не плашете форумците, не е честно! Стига мързел! Като започнете, пишете, че да знаем.Успех!!!

Djina_S
08 Ноември 2004 09:05
Добавка: Димитри е невероятно обтекаем, което си личи и в "писмата" му.
08 Ноември 2004 09:18
Underground,
08 Ноември 2004 09:29
dimitri ti si nomenklatura komunisticheska zashtoto ako uvajavashe intelekta na ingenerite i rabotnicite na informacionni mashini shteshe da izbiagash v USA a ti viarvashe na komunistite i zaribiavashe s informacia porobenite i zatvoreni nasilstveno balgari lisheni ot svoboda na slovoto s tehnika vnesena ot zapada
bla bla bla
08 Ноември 2004 10:01
Ако Димитри си отиде(за шастие на всички честни и мислещи форумци) ще вземе ли със себе си тази отвратителна комсомолска агитка на дигнати палци и програмирани хвалебствия?
It will be a blessing....
08 Ноември 2004 10:29
Ей Ъндърграунд, таман се зарадвах че си написал много ясно и точно за любителите на крайности под колонките на Димитри и гледам накрая си го обвинил в завист и високомерие. Може и да си прав разбира се, но какво отношение има това към текстовете му?
Познавам сума народ който страда от високомерие и се гърчи при успех на другите. И какво от това? До момента когато не прекрачат границата и не стъпчат някого, те са си съвсем нормални хора, бих казал те са нормата, а недостатъците им са изцяло техен проблем. Разбира се, не е задължително да се обичаш и прегръщаш с тях, но нищо повече.
-
Чета с удоволствие и се радвам на успешните ти стихоплетства тук (а може би и на други, които подписваш не с форумен ник, кой знае), макар и да не споделям възгледите ти, мисля че и преди е ставало дума.
Няма ли сега останалите читатели да си кажат че просто завиждаш на Димитри?
08 Ноември 2004 10:44
Ако е сбогуване с нас- жалко. Какъвто и да е Джимо /идеални хора няма/ той доказа, че е с интелект и може да напише нещо смислено. Това, че не уважи честването на 45 г. телевизия може да означава много неща. Приемам, че е имал важна причина /болест, пътуване/.
08 Ноември 2004 11:12
забавно четиво на моменти ама голяма простотия лъха в останалото време
08 Ноември 2004 11:42
Хм, ся ще се пусна да коментирам и аз една странична линия на сюжета. Правя го в качествата на привилигирован- споменат съм с кохонесите и съм много горд..
Не се сещам за "Черний бил", но май имаше нещо такова, въпреки, че то беше удавено в общото неверие към властта и мощната вълна на алтернативна инфо, която слушахме масово всички.
Мисля си за боксача, защото този елемент от спомените е особено характерен.. Малцина бяха момчетиите, които по онова време не спортуваха, а най-популярни бяха спортовете на предградията, бокс и футбол. Нямаше топки, правехме най-различни приспособления, а първия ми кожен футбол-с плондер и кожени вървици, беше обект на общонародна завист. Донесоха ми го от Съюза и аз треперех над него.
Играехме навсякъде-в училищните дворове, на улицата-нямаше тогаз такова движение, две тухли за врати, а когато мине някой, един се провикваше:“Мъртваааа!” Футболът заемаше огромна част от нашето съществуване, футболистите бяха идоли-Гунди, Котков, тренера Витлачил. и т.н
Виж, боксът е друго нещо. Мотивите да се хванеш-още по разнообразни и едва ли имаше някой, който да не е минавал през боксовата зала. Ние се записвахме групом-цялата маала. Извън тренировките организирахме турнири с импровизирани ръкавици, хавлии и т.н., докато излъчим местен шампион, който беше на особено уважение.
Кво ли е да си истински шампион? Ами в училище момичета са твои, ами по забавите? Тогава имаше само едно републиканско, на което даваха медали-едни такива мънички, тънички, като петолевки от по-ново време, а на другото републиканско(на сп.школи) и турнири даваха грамоти. Впрочем, кви турнири- купа Плевен"-беше двайсетсантимова дървена купа, за която се счупвахме главите, а тя се даваше само на един от победителите.
Но славата беше важна.
Замората, Гого Малезанов, Ацев, Моката-последния го познавам, щото беше дълго време съдия и веднъж ме поряза здраво, без да иска-бяха суперизвестни не по-малко от футболистите. В цял свят Мохамед Али беше икона, предизвикваше огромен интерес и всинца сме седяли до късни доби да го гледаме с Фрейзър.
В бокса има всичко-той е като живота и едва ли има по-добра школа за него от квадрата с въжетата, на който си личи всичко..
В тоя смисъл мога да предположа как се е боксирал Джимо-на контри, от дистанция, темпово, технично. Не мога да си го представя като маризчия, нито като файтер..
И тук причините да не стане боксач са други-не толкова в духа. На тези категори, от полусредна нагоре, са единици интелектуалните боксьори. Такъв беше Вячеслав Лемешев, един сърбин на полутежка(Мате Парлов), и още няколко, но при всички тях имаше решаващ елемент-имаха единичен, но много силен, акцентиращ удар.
Джимо-тази категория-суперсредна я има само в профибокса, а при нас той беше забранен-при аматьорите тя е само средна и е 75 килограма. Нали си спомняш, че ние трябваше да имаме наша версия на всичко от останалия свят.Един от първите уроци в бокса е да стискаш здраво юмруците-инак пръстите се чупят, вярно..Ударил си го с недобре затворена ръка- и знаеш ли защо-щото те е било малко шубе и си го ударил пряко волята си-не си бил концентриран. Не ти е идело отвътре да удариш човека, нямал си наистина маризчийски инат и злоба. Килър инстинкът се подхранва от злобата към света.
Мен ме караха да стискам кибритени клечки, докато тренирах без ръкавици, например бой със сянка. И палеца-да е прибран плътно, да не стърчи..Ама и аз не станах голям боксач, но не за това иде реч..Не ни е дадено, лошото е, че и като Джимо не станах-щото е прекалено голям, като Анапурна.
Кому каквото е писано.
Да си жив и здрав и да ни радваш още дълго!

Редактирано от - Зе Мария на 08/11/2004 г/ 12:08:21

08 Ноември 2004 11:55
Присъединявам се към gaijin1. Ако Димитри Иванов е болен му пожелавам скорошно оздравяване.

Като чета форума и се замислих за простотията. Може ли г-н Иванов, като човек с опит, срешнал много и различни хора, да напише нещо за простотията. Защо ние казнаме простотията българска. Само ние ли сме прости или при нас тя е по-особена?
08 Ноември 2004 12:10
Ъндърграунд, особено вярно си го казал в третия абзац. А по отношение на "грешния човек - в грешното време" си мисля, че времето е сгрешил СЕГА
08 Ноември 2004 12:22
Злодеите са като каша
от пръст, за нищо не е тя.
Достойните са като чаша
от злато - страшна в твърдостта.

Панчатантра

Да си жив и здрав, Джимо!

Редактирано от - Doctora на 08/11/2004 г/ 12:23:01

08 Ноември 2004 13:13
Dmitri ima tvorcheski bulhi.
08 Ноември 2004 13:15
Май обаче забравихме целта на цялото упражнение, но нека я припомня:

Супероферта

СЕГА пред вас е самият Димитри Иванов-Джимо

Хайде да помислим и затрудним (ако можем) с въпроси най-опитния и ерудиран журналист в "Сега". Той ще ви отговаря в чата на познатия адрес - http://www.segabg.com - утре, 3 ноември, от 10 до 12 часа.



Доколкото следих разговора, диалог не се получи, а нещо като сказка от президиум с леки подмятания встрани от микрофона към насядалите в залата. Малко маниерно, да не кажем високомерно. Може да не сме му на нивото, но пък обявата си беше за тлака, а не за президиум.
Затова съм много склонен да се съглася с Ъндърграунд.

Иначе ако г-н Иванов издаде мемоарна книга, като свидетелство на времето си, някои могат да я купят, а други - не. Аз ще си я купя.


08 Ноември 2004 13:47
И кво ше я правиш?
Ще си я цуцурлянкаш?
08 Ноември 2004 14:51
Всичко хубаво, ама нали имаше една приказка:

" умря циганката дето ме хвалеше, и запачнах сам да се хваля"

Блаженни години, рокендролът беше млад, а прегрътката желязна.
08 Ноември 2004 16:05
Г-н Иванов,
И през "телевизионният" и през книжният Ви период ВИНАГИ съм се възхищавал на перото Ви.
...понеже я има тройната загадка: Откъде се появил първо светът, после - животът, и после - разумът. Тези три неща. Как да не се сетиш за триединството - най-трудноразбираемото в нашата християнска религия?...
Това, според мен е нещото, дето би трябвало всеки от нас да разбере или поне се опита да направи през дните си.
Колкото до некролога - дано са дълги дните Ви. Хартията все някой ще я натъкми...
08 Ноември 2004 16:07
К'ВО СТАНА С ТОЗ' ВЕСТНИК БЕ? И КНИЖНОТО МУ ИЗДАНИЕ СКАНДАЛНО ИЗТЪНЯ, ЕЛЕ ПА СЪБОТНОТО , ДИМИТРИ НАПУСКА, ПРЕДИ СИ ЧЕТЯХ САМО В "СЕГА" ХОРОСКОПА, ЩОТ ЕДИН ЛЕЩАНСКИ ОТ ЦЯЛАТА ПРЕСА САЛ ПОЗНАВАШЕ, НО, ГЛЕДАМ, ЛЕЩАНСКИ е ВЕЧЕ В "СТАНДАРТ", ТИЯ ОТИШЛИ В "КАПИТАЛ", ОНИЯ В "НОВИНАР" И Т.Н., и т.н. КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ?

-------------------------
Препоръчвам Ви да не крещите чрез използването на клавиша "Caps Lock"

С уважение: bot

Редактирано от - bot на 08/11/2004 г/ 17:21:49

08 Ноември 2004 16:41
АПРОПО КОЙ ПИШЕ ВЕЧЕ ХОРОСКОПИТЕ?
ДЕЖУРНИЯТ ЛИ?
08 Ноември 2004 17:45
Колкото и да не им харесва на някои, хубаво си пише ДИ! Нищо че няма да стане нобелист по литература, щото му липсва хъс и инстинкта на килъра. Това идва най-вече от преводите! Не може да превеждаш Шекспир и сие от години, и да не вденеш нещо от занаята!
За тия, които ще ме разберат, ще кажа само, че призванието на ДИ е... да бъде гръмоотвод! Най-добрия гръмоотвод на “Сега”, както и най-добрия гръмоотвод навсякъде! ( нещо като шута Абрашев, или статиите за циганите, които с появата си наелектризирват обществените страсти, и отместват вниманието към ... несъщественото)
Велик си ДИ! Не само защото пишеш чудесно! Щото и нищо да не кажеш.... многопластово и загадъчно го казваш!!! Ненадминат си и в “давенето на рибата, доливайки вода” – както казват във франция. С други думи казано, вместо да си мъчат главите и съвестта по грозното в “оПществено-пУлитическия живот, форумци и анализатори с пяна на устата си доказват един на друг колко е голям/малък ДИ. И... не “им остава време” да видят.... кой и какво “Ни случва”!!!
Знаеш ли, тъй както “открих” грешния превод на Хамлетовото “Да бъдеш, или да изглеждаш...” така някой ден, ако искаш, ще ти разкажа (т.е. ще ти преведа) “Истината за борбата между лъжата и истината”... Искаш ли?
Знаеш ли, много ми се иска да те чуя да псуваш... да изразиш критично мнение! Или поне веднъж да се осмелиш да кажеш неща, които са по-смели от .... моменти като счупената на ръката ти кост!


Редактирано от - Белия негър на 08/11/2004 г/ 17:51:42

08 Ноември 2004 18:38
, , Пиша ви това последно писмо, понеже много пъти седяхме на една маса; невъзпитано е да стана от масата и да си тръгна без едно "Довиждане!" или "Сбогом!" Или "Чао!"
Най-добре "Чао". Щото "Чао" май беше анаграма от началните букви на думите ваш слуга..”

Джимо.Не ставай от масата.Не казвай нито за последно , , Доиждане” нито единственото , , Сбогом”.
Седни.Въпреки циничното време в което живеем.Въпреки мутрите.Въпреки хамалите.Въпреки пияниците.
В кръчмата има и много трезви-повече са от тези негодяи.

Те и това не разбраха.
, , Ако Бог е другото име на великата загадка."



08 Ноември 2004 20:10
Това срам няма
Ама вони въпреки всички благовония
08 Ноември 2004 20:21
"To choose doubt as a philosophy of life is akin to choosing imobility as a means of transportation" Yann Martel
08 Ноември 2004 20:26
Fractal, FL, Dosie,
Какво сте се нахвърлили на Джимо? Нямате право! Всичките в лайна, само вие целите в бяло. Някой да ми посочи поне един истински дисидент в България? Като академик Андрей Сахаров, като Александър Солженицин, като Варлам Шаламов?
НЯМА!!!!!
Джимо, прекрасно е , че беше с нас през онова време.
08 Ноември 2004 20:27
Оракуле, ни най-малко не завиждам на Димитри, защото моите амбиции
/и то доста умерени/ са в сферата на мерената сатирична реч и... на любовта.
Като поредно потвърждение ти предлагам в окончателен вид един мой "адрес" до поредната ми форумна избраница. А Димитри го познавам, колкото не си представяш. Човек не може да избяга от кожата си, от нрава си, дори когато пише занимателни и благородни на пръв поглед неща.


ГЕОГРАФСКИ ЕТЮД


на Salvia T. с надеждата да разгадае чия идентичност
се крие зад това мое натрапчиво видение


Насън ли е или наяве - знам ли!,
но ме спохожда образ на жена
с едромащабни географски данни -
тъй редки в тия гладни времена!


Какъв разкош предлага за очите
и… за ръцете нейният релеф -
с потайните долчинки, с равнините,
с хълмистите пространства от седеф.


Над тях се извисяват два Монблана
с дискретно-силиконов произход…
И луди страсти като Луда Яна
връхлитат ме, та цял потъвам в пот.


Ще трябва някак да ги уталожа
да си поема дъх… И ето на! -
пред мен се ширва с кадифена кожа
безкрайната Тракийска низина.


Полягам кротко - никой ме не гони,
и съзерцавам със премрежен взор
как две бедра - две мраморни колони,
допълват пасторалния декор.


А между тях триъгълна дъбрава -
предмет на вечен мъжки интерес…
…И коленичил, тъна във забрава,
тъй както Данте в оня тъмен лес…




... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията