:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 211,557,602
Активни 275
Страници 6,979
За един ден 235,726
РЕПОРТАЖ

Пробация (понякога) е равно на надежда

"Клиентите" на първия пилотен център в България търсят работа, квартира и се учат да четат и пишат
"Ако не бях влизал в затвора, положението щеше да е по-различно. Престоят там е изгубено време. А междувременно много неща се променят, изпускаш възможности. Можел си да използваш някоя от тях и да я осъществиш - например да си намериш работа." Това е логиката на Стоян, изкарал 5 г. зад решетките. И



неговите аргументи в полза на пробацията -



новото наказание, което трябваше да се прилага от 1 януари, но не стана. Трийсетинагодишният мъж впрочем нито веднъж не спомена точно тази дума - "пробация". Може и да не я знае. Пък и името не е най-важното, стига начинанието да е полезно. И да дава резултат.

Отложената пробация напоследък отново бе извадена на дневен ред в търсене на резултатност. Новото наказание влезе в устата на всякакви отговорни фактори след заличаването на "еднократната доза" от Наказателния кодекс. С което де юре и де факто



наркоманите автоматично и категорично

бяха обявени за престъпници



И понеже родните властници обичат да си чешат езиците, търсейки изход от конфузни решения, пък и пътят към ада е застлан с добри намерения, екип на "Сега" реши на място да се увери в ползите от пробацията. Отидохме в първия пилотен център, който функционира в Пазарджик още от 2001 г. Тогава новото наказание още не бе вписано в НК. Но както показа практиката, ако пазарджишките "пионери" бяха решили да чакат законовата регламентация, пък и нейното задействане (най-вече отпускането на бюджетни пари), щяха да си чакат и днес.

Та пилотният център работи трета година, черпейки всякакъв чуждестранен опит, основно британски. В момента разполага с трима социални работници и четирима пробационни служители. Шеф му е Димитър Русинов - по образование педагог, изкарал 11 г. като инспектор в затворите. Центърът е под шапката на регионален фонд "Инициатива за гражданска отговорност" (ИГА).



Експериментът започва преди 3 г.



с финансиране от британското посолство и обучение на 20 човека от експерти от Англия и Уелс. На инициативата откликват и местните съдии. Именно с тяхна помощ пробата на пробацията става факт.

"Сега" неведнъж писа що е пробация. Целта на новото наказание е престъпилите закона да бъдат държани под контрол, без да влизат в затвора и да прекъсват връзките с околния свят. Санкцията ще се прилага за нетежки прегрешения (намирането на 1 цигара марихуана също вероятно ще минава за такова в идната съдебна практика) и може да трае максимум 3 г. Пробацията предлага няколко възможности: задължителна регистрация, задължителни периодични срещи с пробационен служител, ограничения в придвижването, включване в квалификационни курсове и програми за обучение, поправителен труд и, най-известната, безвъзмезден труд.



Съдът избира коя от мерките да наложи



(може и няколко наведнъж), пробационните служби разработват конкретната програма за конкретния "клиент". Пробацията може да се налага като самостоятелно наказание, като част от условната присъда, както и при предсрочно освобождаване на затворници. Последните тазгодишни проекти за промяна в НК, НПК и Закона за изпълнение на наказанията, раздадени за съгласуване в кабинета, предвиждат пробацията да започне да се прилага в държавата от 1 януари 2005 г.

Пилотният център в Пазарджик днес няма как да опитва поправителния или безвъзмездния труд - това е въпрос на държавна политика. И залагат на основното - контрол върху поведението и помощ за усвояване на умения по писмо, четмо, самоконтрол.

Тези действия са узаконени от пазарджишкия съд. Магистратите са намерили



"вратичка" в текстовете за условните присъди



В НК пише, че през изпитателния срок осъденият е длъжен "да работи или да учи". И че съдът "може да възложи" на обществена организация "полагането на възпитателни грижи" спрямо осъдения през изпитателния срок.

В града работят по следната процедура. Най-често районният съд при налагане на условно наказание праща писмо на Регионален фонд ИГА (понеже той е обществена организация, регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел), че му възлага възпитателната работа спрямо конкретния осъден. Шефът на центъра Димитър Русинов бие депеша до лицето да се яви при тях в определен ден и час за провеждане на интервю и го предупреждава, че при неявяване ще бъде уведомен съдът.

"Организирали сме се, въвели сме книга, където се вписва името на лицето, определя се пробационен сътрудник, прави се индивидуална програма за него и се започва работа в периода на условната присъда", обяснява Русинов. И признава - макар досега съдът да им е изпратил 252-ма души, реално центърът е работил с 97. Причината е елементарна: "Нямаме законови инструменти да ги принудим. Сред пратените имаше случаи на отишли да работят в чужбина, имаше и условно осъдени, които обаче са в затвора по други дела. Както и такива, които се отказват по съвет на адвоката, защото нямат подобно законово задължение", твърди шефът на пробационния център.

Все пак работата върви. По няколко направления.

Един от първите решавани проблеми е



да се набавят документи за бившите затворници



Повечето от тях са се озовали зад решетките преди подмяната на зелените паспорти с лични карти. Но набавянето на новите тескерета струва пари. Въпросът вече е решен - в новия правилник към Закона за социално подпомагане е включено отпускане на сума за подобни нужди. Центърът е уредил и получаването на социални помощи, но ексзатворникът трябва да се регистрира в бюрото по труда до 1 месец, за да му се издейства помощ. А за да го регистрират, му трябват документи. Междувременно с общи усилия на освободения му се търси работа.

На спецгрижа са и непълнолетните с условни присъди. За тях са стартирани спецпрограми - семейна консултация, курсове за начално ограмотяване (четене, писане и математика). Тук също не минало без трудности. Клиентите традиционно нямали документ за завършено образование и не било ясно откъде точно да започнат ученето. От м. г. е налице споразумение с Националния институт по образование. Разработени са тестове за оценка на знанията - от 1-и до 8-и клас. Така социалният работник преценява нивото на грамотност и прави индивидуална програма.

В Пазарджик се видяхме с неколцина "клиенти" на пробацията - един предсрочно освободен, двама условно осъдени - непълнолетен и възрастен и със Стоян, затворник с 5-годишен стаж. Той бе най-отчаян - от добро семейство, влязъл зад решетките току преди да завърши ВИФ, пък се и дрогирал. Изрично настоя да не бъде сниман. И да не назоваваме истинското му име.

"В затвора просто



отвикваш да контактуваш нормално с хората



Трябва ти период на адаптация, за да свикнеш, че живееш без решетки, на свобода. Но никой не ти помага. Стигаш до омагьосан кръг - принуждаваш се отново да извършиш престъпление, за да можеш поне малко да компенсираш нещата. В другите държави има програми, има помощи. Това е най-важното. Мен общественото мнение не ме интересува. Интересува ме да получа подкрепа", изповядва мъжът.

Откровен е и за дрогата: "Човек се дрогира, за да избяга от действителността. Когато аз започнах, през 1991-1992 г., нямаше абсолютно никакви програми. Повечето хора просто не знаеха какво означава хероин. И нямаха представа какво ще се случи. Помощ за наркомана в затвора няма. Психиатърът провежда разговор с теб за 5 минути, пише експертиза и обявява, че носиш наказателна отговорност. Но нали наркоманията е заболяване, не е престъпление? Вместо да те лекуват, те вкарват в затвора. И там освен каквото си научил научаваш и други неща."

Стоян е един от най-добрите ни клиенти, хвали го социалната работничка Валя. И обяснява - той усилено си търси работа, откровен е и по време на ежеседмичните им беседи. Надява се нещата да потръгнат.

Контрапункт му е Митко, наскоро предсрочно освободен от затвора в Бобовдол, излежал 10 месеца. На свобода нямал дом - не можел да се върне вкъщи, защото жена му междувременно се омъжила. Валя ми уреди квартира, лична карта, изрежда Митко. Само



занапред без работа е много лошо



"Аз съм горски работник, работил съм в Коми, миньор съм, но вече съм на 59 г. Опитах затвора, сега се надявам да си намеря работа", изповядва той. Лесен клиент е, включва се Валя. Независимо, че е квалифициран, няма претенции, иска само работа, додава момичето. И разкрива - при мнозина не е така, търсят точно определена работа, капризни са.

Късметлия откъм осигурен труд е условно осъдения за грабеж на вила Васко. Той работи като животновъд, стриктно спазва и дните за посещения в центъра. "Аз съм бездомник,



беше ми по-спокоен животът, защото нямах ангажименти



Сега имам ангажименти. Оставил съм сега един бик на една жена, той е опасен, толкова опасен, че на хората налита. А още първия ден дойде при мен да се погали", ожали се Васко.

Има и желание - комисия да го посети на работното място. Проблемът е, че шефът удържал от надницата на мъжа (според него несправедливо) за нападнато от кучета животно.

16-годишният Валери пък е



с вечерен час,



наложен от родителите. Момчето попаднало в центъра след условна присъда за кражба. Майката изрично настояла синът й да мине курса по четене, писане и математика. А тя се нагърбила с контрола.

"Проблемът при Валери е прекаленото доверие, гласувано му като на по-голям. Майката казва - за нас беше изненада, когато полицаите дойдоха и казаха, че синът ни е откраднал", обяснява Валя.

Сега след училище момчето помага в махалата, ходи при леля си и вуйчо си да поправя колела. Той е ром. Рисува, при това добре. Най-обича да зографисва коне и еленчета. Засега е самоук художник. Като свърши с ограмотяването и получи свидетелство за завършени 1-и и 2-и клас, ще му търсят и курс по рисуване. Вярно, дотогава много вода ще изтече. Но има надежда.
 
Искам комисия да дойде да види как работя, настоява животновъдът Наско, клиент на пилотния пробационен център.
 
Валя е нещо като душеприказчик за подопечните си - изслушва ги и им помага.
1
3731
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
16 Юни 2004 20:51
То за нормалните хора няма работа, та какво остава за бившите затворници, но е добре като идея, доближаваме се до европа.
Дай мнение по статията