:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 214,415,808
Активни 1,204
Страници 64,617
За един ден 235,726
НОСТАЛГИЯ

Виолета Донева: Три живота да живея, не мога да се отплатя на зрителите за любовта им

През 1979 г. голямата ни актриса и Ив Монтан вземат наградите за женска и мъжка роля на фестивала в Сопот
снимки: Личен архив



------------

Голямата ни актриса Виолета Донева не помни баща си. Тя е била пеленаче, когато капитан Павел Джингаров е отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. осъден от Народния съд и разстрелян. Бил е на 33 години. Само преди месец тя е получила поредното писмо - от 82-годишния Манчев от Петрич, между другото активен борец против фашизма и капитализма, който още си спомня службата като адютант при младия капитан през 1942-43 г. и не скъпи добрите си думи за него - след повече от 60 г. На името на капитана сега в Петрич има кръстена улица - ако изобщо това може да бъде утеха за дъщерята, която не помни реабилитирания си впоследствие баща.

----------

След разстрела на съпруга й майката Цвета Джингарова остава на свобода броени месеци. През лятото на същата тази 1945 година тя е качена в автомобил на булевард "Мария Луиза" и е в неизвестност година и осем месеца. Всички мислят, че е мъртва. Грижата за пеленачето ляга на плещите на бабата. Дотогава семейството обитава хубав апартамент в района на "Докторски паметник".



Апартаментът обаче е харесан от някакъв партизански генерал



На бабата дават срок от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко вещи в една бохча, грабва бебето и започва да дири подслон при познати. Всички обаче се отдръпват от дамгосаното семейство. Все пак се намира един благороден човек, адвокат, чичо Борис, който ги приютява в мазето си на "Руски паметник", където си е стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учи да ходи и да говори. На баба й и през ум не й минава да изведе детето на двора, за да не ги види някой. В качеството си на адвокат чичо Борис успял в един момент да разбере, че майката е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той успява да уреди свиждане на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си единствено от разказите на баба си - че била литераторка, завършила с отличие СУ, че била толкова красива, че колегите й викали Жар птица... Малкото момиченце и баба му се озовават в една стая в сграда на милицията на "Лъвов мост" в очакване на свиждането. От друга врата в помещението влита някаква грозна, сплъстена, лилава, почти чудовищна жена, която се спуска към нея, малкото момиченце. И Виолета почва да пищи. От хубостта на Жар птицата в затвора нищо не е останало.



Това е първата среща на Виолета с майка й



След като я освобождават, тя е лишена от учителски права и от всякакви доходи. Бабата скоро умира от рак, братята й - също. Единият брат, Георги Стефанов, бил археолог, историк. Другият брат на бабата, Стефан Стефанов, юрист, през 42-43 г. е бил управник на Македония.

През 1947 г. все още съществувало театралното училище с неговия двугодишен курс. И Цвета Джингарова решава да кандидатства там. По онова време на първите трима в класирането разрешавали да си вземат задочно изпитите, без да ходят на лекции, а през останалото време да работят като стажант-актьори в провинциалните театри. Цвета успява - класира се втора. Назначена е в Габровския театър. Така започва скиталчеството на майка и дъщеря в провинцията.



От този випуск са и Апостол Карамитев, и Маргарита Дупаринова



Виолета добре си спомня жестоката мизерия на онова време. Сутрин и вечер майката и дъщерята пият чай от липа с хляб и малко сирене. Имат възможност да наемат само една стая. За сметка на това малката Виолета винаги има учител по пиано и по френски. Тя добре си спомня думите на майка си: "Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва да знаеш да готвиш, за да си перфектна домакиня, да свириш на пиано и да знаеш френски."

Виолета завършва със златен медал гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е пречка да кандидатства. Нещата се променят, когато майка й се омъжва втори път за актьора Кирил Донев и тя приема неговата фамилия.

"Аз имах изключителен втори баща, разпалва се Виолета. Кирил Донев и брат му Георги Донев са имали преди 9 септември частни театри. Мама викаше на Кирил, на татко ми, татко - защото той беше 22 г. по-голям от нея.



А мен той ме обожаваше



Трепереше над мен. Моята сестра Лили Желязова, оперната певица, с която и до момента сме така силно свързани, както никаква кръвна връзка не може да ни свърже, е негова дъщеря."

Виолета Донева завършва журналистика и актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1966 година. От следващата година е член на трупата на Военния театър. Дебютът й в киното е още през 1961 г. във филма "Стръмната пътека" на Янко Янков. Първата й главна роля е в "Двама под небето" на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков "Анкета", а през 1970 за втори път работи с Борислав Шаралиев в "Сбогом, приятели". През 1972 г. получава наградата на СИДАЛК за женска роля за Мария във филма на Людмил Стайков "Обич". Играе в два филма на Иля Велчев - "Дубльорът"/1974/ и "Завръщане от Рим"/1977/. Снима се в телевизията. За ролята на Люба във филма "Допълнение към Закона за защита на държавата" /1976/ на режисьора Людмил Стайков е отличена със статуетката "Свобода" на МКФ Сопот, СФРЮ, 1979, когато наградата за мъжка роля получава Ив Монтан. Снимала се е още във "Всеки ден, всяка нощ" /1978, реж. Владислав Икономов/ и много други. От десетина години е в трупата на театър "Възраждане". Вече трети сезон играе на негова сцена ролята на Елисавета Багряна в пиесата "Последната и първата жена", чийто автор е.

"Мама беше единствената, разказва Виолета Донева, която казваше още през 64-65 г., в апогея на социализма - спокойно, деца, те ще си отидат. Това не е нормално. Това е противоестествено. Това е нарушение на всичко в природата. Ние я гледахме като изкопаемо. Когато Живков падна, тя, която винаги е била твърде емоционална, прие всичко абсолютно спокойно. След 10 ноември



Виолета Донева три мандата е шеф на СДС в кв. "Изток".



Окончателно скъсва с политиката през 1994 г., когато разбира, че в нея няма място за идеалисти.

За съпруга си Атанас Грънчаров не пести ласкавите думи. "Той е моят трегер. Той е човекът, на който може да се разчита във всички ситуации", категорична е тя.

Семейството й оцелява вече десетилетия по един изпитан способ - на палатка в Пирин или на брега на морето, в тяхното райско кътче с бунгало на Северното Черноморие.

"Актьорството е безкрайно красива професия, казва Виолета Донева, но и безкрайно нечовечна понякога, защото те обсебва изцяло. Ако знаете колко много качествени колеги са станали нейна жертва...

Аз не мога да се оплача, би било нахално. Винаги съм имала освен хубави роли, чудесни партньори и добри режисьори и това, което е най-важно в тази професия - любовта на публиката. Както казва Севелина Гьорова - аз съм от малкото актриси, които имат отговор на въпроса как да бъдеш обичана? Три живота да живея, не мога да се отплатя за тази обич."



Лексиконът на актрисата

-----каре------

СЪПРУГЪТ - "Най-близкият. Част от мене. По-добрата ми част."

СИНЪТ - "Качествено момче. Любимо. Дано се реализира пълноценно!"

СЕСТРАТА - "Лили! Добре, че я имам! Научила ме е на толкова много!"

ПРИЯТЕЛИТЕ - "Готови са на всичко за мен. И аз - за тях. Монолитен кръг, трудно достъпен за пришълци."

ЦАРЯТ - "Излъгани надежди. Добре, че мама си отиде - да не бъде свидетел на голямата измама."

ПОЛИТИЦИТЕ - "Каква скверна дума! Срамувам се от повечето. Чувствам се унизена, когато заговорят за България."

ТЕАТЪРЪТ - "Нещо прекрасно, вълнуващо! За жалост хора, свързани с него, понякога го правят да изглежда тъй безчовечно въпреки човечното му начало!"

ТЕАТЪР "ВЪЗРАЖДАНЕ" - "Бутиков театър. Качествена драматургия, добри режисьори, великолепни актьори."

"ПОСЛЕДНАТА И ПЪРВАТА ЖЕНА" - "Хитово представление. Достойно присъствие в националния театрален афиш."

КАМЕРАТА - "Обичам я. И тя мене."

ТЕЛЕВИЗИЯТА - "Необходимо зло.

МУЗИКАТА - "Озонира живота ми."

ДОМЪТ - "Остров сред море от несигурни стойности."

ЦВЕТЯТА - "Превърнали са дома ми в оазис."

МАЙКАТА - "Благодаря на Бога за нея."

БАЩАТА - "Рождения си не помня, била съм в пелени, когато са го убили. Изключително достоен човек. Вторият, Кирил Донев, чиято фамилия нося и който ме е отгледал - невероятна личност. Благодаря ти за всичко, татко Кириле!"

МОРЕТО - "Свобода! Петият сезон, най-хубавият!"

ПИРИН - "Палатката!... Приказка!"

-----------------
6128