:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Първата ни ракета Григор Димитров прие предизвикателството "Ледена кофа", след като бе номиран от физиотерапевта си и негов кондиционен треньор Рори Кордиал.
Интересни са и номинациите на хасковлията. На първо място той посочва не кого да е, а бившата номер едно в света и негова половинка Мария Шарапова. Другите двама предизвикани са тенис треньора Дарън Кейхил и президента на АТР Крис Кермод.
СТАТИСТИКИ
Общо 210,264,745
Активни 1,142
Страници 43,944
За един ден 235,726
КАРИЕРА

Слабостта на Симеон Пешов е Симеон Пешов-Младши

Шефът на най-голямата ни строителна компания забранил политиканстването в "Главболгарстрой". Така спасил фирмата от интриги и консолидирал екип
Казват, че всеки си има Ахилесова пета. При Симеон Пешов, президент на най-голямата строителна компания в България - "Главболгарстрой", който от миналата година стана председател и на Българската строителна камара, това е внукът Симеон Пешов-Младши. Предприемача пази грижливо фамилията си от прекомерно любопитство.

Когато подхващаме личните въпроси и стигаме до внука, който е кръстен на дядо си, Пешов-Старши някак се разлива от умиление, става по-словоохотлив и дори закъснява за поредната бизнес-среща. От първия си син Камен, Симеон има и малко по-голяма внучка. "За момента и тя, и Младши посещават детска градина", разказва с широка усмивка Пешов. Доверява още, че лятно време една от любимите му форми на презареждане са



семейните сбирки в родната му къща в с. Белчин, Самоковско

Фамилията включва също съпругата Бисерка, още един син от първия брак на Пешов - Калин и 10-годишната щерка Анна от втория.

Синовете са на 35 и на 29 г. И двамата вече са част от групата "Главболгарстрой". Преди това са школувани в най-различни сфери. Камен например е завършил транспортно-пътно-строителна техника. Работил известно време по изграждането на един завод в друга фирма. И така, докато стигне до сегашната си позиция на директор на едно от дъщерните предприятия на компанията. 29-годишният Калин също е учил в Машинно-електротехническия институт, специалност електротехника. Известно време и той поработил в същия завод, през който минал брат му. Занимавал се с инвестиционната политика, с проблемите на електрооборудването и доставка на технология за Холандия.

"И двамата обаче бяха в калта. 2-3 години се занимаваха с производство на картофи - със старите машини, с ботушите. Животът ги научи какво да правят", философски заключава бащата. След време малкият син загубил интерес към картофопроизводството и отишъл да работи в софийския клон на компания, която сега е част от "Дженерал Електрик". После получил магистърска степен по бизнесадминистрация от американско училище в Швейцария. Като се върнал в България, поработил известно време във финансовата сфера, занимавал се със строителството на Американското посолство. Сега е директор по маркетинга на софийското предприятие на "Главболгарстрой".

Малката щерка Анна е ученичка в италианския колеж в Горна Баня. "Добре се учи. Не казвам, че е супер-дете. Аз не искам да имам супер-деца. Просто добро, нормално детенце, което много ме радва", прагматично се произнася Пешов. За себе си шеговито казва, че



след тежко натоварване релаксира... чрез воля.



"Поне един ден в седмицата, обикновено събота или неделя, изключвам", отчита Пешов. Изключването включва леки туристически разходки из планините по 3 часа с приятели. Има десетина любими маршрута. Сред предпочитаните в Рила е от Боровец по пътя за Чакър войвода. Любими пътеки има и около Своге, откъдето е съпругата му. "Над с. Желен има едни хубави Балкани, където не срещаш почти никого. Тогава е забранено да се говори за работа - на съпругата, на приятелите, на всички. Иначе човек не може да релаксира", разказва Пешов-Старши.

Преди да заеме президентския пост в компанията, бил генерален директор. Това било в началото на 90-те, когато "Главболгарстрой" все още бе държавна фирма. Точно по това време



фирмата карала на автопилот



Нямала шеф близо половин година.

"Аз отговарях за капиталното строителство и за новите обекти в България - Асоциация строителство. Спряха се на мен, защото бях работил в "Главболгарстрой" 3 години - от 1976 до 1980 г. в Москва, където отговарях за много интересни обекти", припомня си началото строителният предприемач. На плещите му били 4 района - в Узбекистан - зоната на Бухара, която е прочуто историческо място и на Газли, в пустинята. Там имало компресорна станция. Районът се помни и с най-сериозното земетресение от 9-а степен по Рихтер през 1976г. "След природното бедствие всички строители напускат зоната, само българите остават", спомня си Пешов. Той отговарял за възстановяването на района. Дал своя дан и при изграждането на най-голямата компресорна станция в град Оренбург по трасето на популярния газопровод "Дружба".

По това време 18 000 души работели за "Главболгарстрой" зад граница. "В началото на 1992 г. по стечение на обстоятелствата останахме с 2000 души", разказва Пешов.



Повратният момент и желязната дисциплина по програма "8 и 8"



През 1991г. Русия обявява търг за връщане на съветските войски от Източна Германия по руско-немска програма, която добива популярност като 8 и 8, тъй като ставало въпрос за 8,8 млрд. С тези пари трябвало да се приберат войските и да се изградят селища за военнослужещите и семействата им.

"В началото решихме, че ще можем да участваме сами, но не успяхме да отговорим на поставените условия. Аз написах писма на 6 немски фирми, които имаха преференциални условия. Предложих им да станем подизпълнители. Познавах се с отговорника за Източна Европа, г-н Бусе. Направихме с тях един исторически протокол, който все още стои в кабинета ми. Направихме консорциум от български фирми", разказва шефът на "Главболгарстрой". После започнало голямото изучаване. Немците обходили част от обектите им в Русия, за да видят как работят, с какви бази и кадри разполага фирмата. В крайна сметка се явили на един от търговете на "Хохтииф". Първото селище, което спечелили - Староконстантино, било за 120 млн. евро и трябвало да се изгради до ключ за 10 месеца.

В България такова чудо до момента не се било случвало



7 души под ръководството на Пешов отишли да докладват офертата. 50 различни специалисти ги изпитвали. Преборили конкурентите от Турция и Чехия, но на финала немците за по-сигурно попитали Пешов дали и колко процента е уверен в това, което говори. "Това беше изпит, по-сериозен и от дипломната ми работа, когато завършвах Инженерно-строителния институт в София. Професорите задаваха въпроси по материала, докато при германците се оказах сам пред комисия от 20 души", смее се Пешов.

Спомня си, че когато стартирали работата, площадката представлявала поле с хумус. "Беше 1 март и беше валял дъжд. Имаше толкова много кал, че се чудехме какво ще правим. Бяхме аз и бъдещият шеф на площадката инж. Стефан Недев. Започнахме с един камион и един джип. Нашето министерство и много от колегите казваха - този е авантюрист. Само 4-5 души вярвахме, че обектът ще бъде завършен. Всички останали се подчиняваха, но не вярваха", констатира президентът на "Главболгарстрой". Минали през доста перипетии, но предали обекта в срок. Пешов казва, че им помогнал Господ, защото в края на ноември и през декември, когато трябвало да асфалтират, още греело слънце.



"Немският контрол беше голяма школа за нас.



По инженерно-технически познания кадрите ни не отстъпваха на познанията на германците, но по ред и порядък сме несравними", казва Пешов. Но бригадата се научила на дисциплина още в самото начало. При бетонирането на едно от стълбищата в жилищен блок се оказало, че едно от железата на стълбището стърчи. Нашите хора го срязали и замазали дупката - по типично български тертип. Немецът, инженер на площадката, обаче заръчал стълбището да се изгради наново. "Разбра се, че няма майтап и дисциплината се наложи. Освен това хората бяха добре платени и получаваха средна заплата от $ 700, което си беше солидна цифра за онова време", минава на фактите Пешов.



Приватизацията на компанията



се оказала втори преломен момент за "Главболгарстрой" и за строителния бос. Още в края на 1992 г. започвали да правят оценка на фирмата с помощта на американската "Ърнст енд Янг". След неколкогодишно умуване, подготовката за приватизация реално стартирала през 1994г. Две години по-късно се стигнало до самото договаряне. Голямата драма настанала 3 месеца преди парафирането на договора. Тогава изведнъж им съобщили, че не им разрешават мениджърска форма на раздържавяване.

"Измениха се показателите и трябваше да се приватизираме кешово. Ние от собствени пари бяхме събрали $ 500 000, а оценката беше ужасно висока. За 3 месеца следваше да съберем много милиони долари, за да успеем да приватизираме компанията. Добре, че няколко банки - наши и чужди, ни повярваха, добре че имах доста приятели. Справихме сме, но после дълги години изплащахме кредити. В края на 2002г. приключи 5-годишният следприватизационен контрол, бяхме проверени и Агенцията за следприватизационен контрол ни сложи в Бялата книга за приватизация", гордо отчита шефът Пешов.

Дали пък разковничето за просперитета не е във вечната близост на фирмата с властта, питам. "Може ли "Главболгарстрой" да е близка с цялата власт от 1991 г. досега? Тя е различна по цвят", контрира Пешов. Подчертава, че просто компанията уважава законите. Неслучайно наскоро фирмата спечели двете първи места за най-голям добър данъкоплатец. Първия приз грабна "Главболгарстрой"-София, а втория - компанията-майка. "Ние работим за България, поддържаме онези ходове на правителствата, които са в интерес на страната. И най-важното, "Главболгарстрой" не се занимава с политиканство", казва Пешов.

Лично той наложил тези правила още през 1990г. Оттогава датира т. нар. историческа заповед и факс до всичките задгранични представителства, с които се налага



вето за политическа работа



и участие в комбинации. "Това беше нашето спасение. Иначе вътре във фирмата вече бяха започнали да се появяват демократи, твърди комунисти, нови комунисти, земеделци, всякакви. Оттогава на оперативките в "Главболгарстрой" никога не се коментира правителство, парламент, политици и т.н. Сега екипът е единен, занимава се само с бизнес и никой не знае кой какви политически наклонности има. Затова се казва, че сме про-правителствена фирма. Правителството е онова, което го е избрал парламентът, а парламента го е избрал народът", категоричен е Пешов.

Чистосърдечно отчита, че е нормално като всяка фирма и те да си имат своите проблеми. "Не се справяме като фокусници. Разковничето е във волята на екипа. И аз си пожелавам в България да има поне още такива 100 компании и в други сектори", казва още строителният предприемач.
 
Съвсем наскоро фирмата обра призовете и за данъкоплатци на годината.
 
Симеон Пешов показва едно от творенията на компанията. Миналата година фирмата му беше спечели наградата "Сграда на годината" за изграждането на ст."Васил Левски"
 
Симеон Пешов спасил фирмата, като забранил политиканстването.
2
10276
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
05 Март 2004 23:56
Поздравявам г-н Пешов! Беше ми приятно да прочета за него и фамилията му. Желая му от сърце успех!
Иво Атанасов
10 Януари 2012 19:20
комунизмът НЕ си отива!!!!!!

Дай мнение по статията