:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Как ще гласувате на евроизборите?
За партийна листа и с преференция
С партийна листа
За независим кандидат
Няма да гласувам
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 197,286,046
Активни 526
Страници 43,214
За един ден 235,726
Вечен огън

Васил Левски като европейски революционер, но не и светец

Защо не успя опитът за канонизация на Апостола на свободата
Снимка: Николай Дойчинов
Преди няколко години расоносците от групата на разколниците, както и някои политици, окуражавайки се взаимно, побързаха да обявят процедура по канонизация на Васил Левски. Канонизацията на революционер, и то "баш комита", обаче е прецедент в историята на църквата. И както се видя през изтеклото време, деянието не се "легитимира", "не се състоя" и не намери подкрепа в широките обществени слоеве.

Европейската традиция, към която принадлежат българите, познава два основни исторически типа:



образа на християнския светец

и образа на революционера



Чрез тях европейските общества търсят да изразят духа на определена епоха и като висша цел да обобщят посредством делото на един човек идеята за цивилизация.

От гледна точка на отношенията човек-общество тези два образа посочват двата пътя на обществена промяна. Битието на светеца е път на личностното самоусъвършенстване и така посредством духовната и нравствената промяна на личностите се променя и обществото.

Делото на революционера е пътят на развитие на гражданските ценности, за да се стигне задължително до социална промяна на обществото - то на всяка цена да бъде подобрено, дори и по насилствен начин. Двата пътя - на духовника и на бореца за граждански правдини - са автономни и не се пресичат.

Нека си припомним някои факти от делото на Васил Левски. Историците разполагат с три вида документи: 1. Личната му кореспонденция; 2. Идеологическите и политическите му възгледи, публикувани в уставите и програмите на революционното движение; 3. Разказите на негови сподвижници.

Стиховете на Ботев и Вазов няма как да се приемат за достоверни свидетелства - поетическата метафора не може да замести конкретния исторически факт.

В кореспонденцията на Левски се срещат препоръки към комитетската мрежа,



необясними от гледна точка

на християнската нравственост



Като: "Предателите трябва да се убиват с време"; "Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу"; "Тайната поща стори сефтето да убива"; "И дето има пари, ще искаме, ще искаме, ако не дават, ще взимаме". Важно е да се отбележи, че оправдание от типа "Това е нужно за революцията" има прагматично-комитетска, а не етична философска мотивация.

Във втория тип документи - програми, устави и платформи, се натъкваме на сходни текстове със силата на вътрешнокомитетски закон. В "Нареда до работниците за Освобождението на българския народ", съставена от Левски през 1871, четем: "Наказателен закон. 1. Ако някой войвода [...] издаде нещо на неприятелите ни, ще се накаже със смърт."

Същото наказание по други поводи се повтаря в още 4 точки. Относно убийството Библията е категорична, а църковните канони постановяват, че то е разрешено само във време на война или пък убиецът бива помилван при липса на умисъл или по необходимост от лична защита. Тук обаче не срещаме неумисъл и лична защита, нито пък война - това е вътрешен правилник на организация, а не програма за освобождението на България. Различно е през Априлското въстание, когато схватките с поробителя и фанатизираните черкезки и башибозушки орди са предизвикани от защита на личния имот и семейна чест. В програмата на БРЦК от 1. VIII. 1870 Левски пише: "Ние немаме претенции на историческо, на каноническо, на короновано и на религиозно право", с което се оспорва целият авторитет на св. Библия и учението на църковните авторитети. В програма на БРЦК от 29. IV.-4. V. 1872 се казва: "Ние не въставаме против турския народ, но против турското правителство и ония турци, които го подкрепят и бранят. С една реч, ние считаме за приятели и сичките народи, които съчувстват на нашето дело, без да гледаме на вяра и народност." Следователно



революцията е замислена като

интернационално-надрелигиозна -



факт, който говори за свободомислието на Левски, но не позволява да бъде възприет като светец.

Третият вид документи са разказите на очевидци и сътрудници. Най-известната и влиятелна биография е книгата на Захари Стоянов, който казва: "Освен ненавистта си към турците Левски мразел още от душа и други няколко елемента в България. Те били: богатите, учените, калугерите и мустакатите бабаити, които били юнаци само на слова." Левски, както пише Захари Стоянов, наричал свещениците "кръстени турци", което е обида на църквата.

Левски се отказва демонстративно от монашеството, няколко пъти организира групи за насилствено вземане на пари от учители, чорбаджии и др. "елементи". И най-накрая - поръчва убийството на един монах и собственоръчно убива един юноша, който пазел парите на богатия си чорбаджия. Никой днес не знае покаянието на Левски, защото той не е имал време да го стори. Никой не знае дали е искал да се върне в манастира, защото той не го е поискал на процеса. Никой не знае



каква е била изповедта на Левски -



нейното съдържание е тайна...

Естествено някой ще се подсети за канонизацията на цар Борис I, който според един чужд документ е избил 52 болярски рода. Но царят е легитимен управляващ - има право да се разпорежда с хора, нарушили закона на държавата. Въстаналите болярски родове са наказани не според християнския закон, а според действащия езически закон, променен чак при цар Симеон. Освен това Борис I се връща в манастира и продължава аскетичния си живот, изживявайки църковното си наказание за убийство, каейки се ден и нощ.

Това са само част от възраженията, които изтеклите години превърнаха в неоспоримо свидетелство, че един акт на канонизация е свещено събитие, а то не се подчинява на светски принципи. Науката за светостта се нарича агиология. Светците според учението на църквата са християни, които са благоугодили на Бога. Те имат прослава на земята и приживе, и след успението си. Често пъти техните мощи са нетленни, а чудото присъства на гробовете им.



Образец за святост на БПЦ е св. Иван Рилски



Обстоятелството, че през Възраждането именно Рилският манастир се превръща в културно и национално средище на българския народ, доказва устойчивостта и истинността на църковната канонизация. Последният канонизиран светец от българските е св. Софроний Врачански.

Отсъствието обаче на адекватна понятийно-категориална система в модерната българска хуманитаристика, оставаща чак до началото на ХХI в. предимно еклектична, компилативна или подражателска, не позволи тези доводи и възражения да се "обговорят" ясно и категорично. Обръщайки се към делото на Васил Левски според автентичните документи на епохата, читателят се натъква на идеи и дела, концептуално различни от идеите и делата на християнските светци. В документите за живота, дейността и идеологията на Левски не могат да се открият качества, превръщащи революционера в светец. Това не изважда Левски от мястото му в българския пантеон, нито го дамгосва със знак на грешник. Но със сигурност идеологията и делата на Левски имат друг, граждански отпечатък и излъчват друго културно и нравствено послание, различно от клерикалното. Историческите извори недвусмислено и без специално тълкуване доказват страстната обвързаност на Левски с революцията и идеите на Просвещението.



Политическата и социална

свобода, знаме на Левски,



са цел на гражданските добродетели. В този смисъл личността на Апостола на свободата подлежи на оценка единствено от социалнополитическото.

Изтеклите години категорично показаха, че несполучилият опит за канонизация на Левски от страна на разколническата група около Инокентий прибави достатъчно материал за размисъл за онези, които говорят с лека ръка за вяра и църква, за Бог и светец, за народ и християнство.
110
1261
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
110
 Видими 
18 Февруари 2004 21:37
Свети Кунчев направо се е утепал за светия на политици, борци, данъчни и цигани.
Основание за това ни дава мотото му "И дето има пари, ще искаме, ще искаме, ако не дават, ще взимаме"
18 Февруари 2004 21:54
На днешния ден съвсем друго очаквах да прочета. Горко нам.
18 Февруари 2004 22:07
Уви
18 Февруари 2004 22:39
Ashkolsun, nameri se oshte edin yunak da se pravi na interesen. Tozi pat za smetka na LEVSKI.
18 Февруари 2004 22:44
Престъпник, рецидивист, анархист, бандит, фанатизиран селянин без когото много българи и турци щяха да са живи.
18 Февруари 2004 22:47
Всъщност Чурешки е прав. Левски не е светец според канона, но това не го прави по-малко велик български революционер и пример за подражание на бъдещите поколения.
18 Февруари 2004 23:43
По друг повод се сетих, ама си е за тук
Натиснете тук
18 Февруари 2004 23:50
Ми че то Александър Невски немските кръстоностци също не ги е жалил особено. Па и те са били християни. Да не говорим за Николай Втори. Но и двамата са канонизирани.
19 Февруари 2004 00:16
Da pla4e6 li, da se smee6 li....
-----
Levski NE BI iskal da e izpisan v curkva...
Levski NE Bi iskal da e carkoven svetec...
-----
Levski NE BI sedial sled Osvobojdenieto do niakogo / T.Jivkov / na publi4no miasto /Mavzoleia na drug "svetec"/ -ta da maha na naroda za " rabotni4eski" praznik / kato 1 -vi Mai/ / za6toto i tova e protiv kanonite, nali?- Darjava BEZ car - upravliavana ot rabotnici...puk Patriarha maha li , maha.../
Uvajaemi PISA4O na taia statia-

PURVO VIJTE GREDATA VAV VA6ETO SI OKO, POSLE TRESKATA V BRATOVOTO VI...
--------
Prosti , Apostole, ....

19 Февруари 2004 00:32
Daaa prestwpnik e bil , sws swmnitelen moral kato Boteva ! Dvamata krali rozovo maslo i go iznasiali vwv Francia ! Pak tam prodavali i gulova rakia koiato komunarite pieli kato smoci! A na prusacite probutali sladko ot rozi ta kato gi hvanala edna diaria ! Kak gi iznasiali li !? Ne ne s avioni -s balona na onezi bratia !
Na Fico diado mu karal balona .
19 Февруари 2004 00:38
Mrazel bogatite ! Koi e bil bogat togava i kak e zabogatiaval ? Kir Mihalaki Stefcov
i Hadzi Genco . zalko istoriata se povtaria -tocno tezi "bogati " sa izkupili zemiata ot turcite na bezcenica ! Te nabutaha BG otnovo pod Rusia prez 1908-ma te organiziraha 9 iuni .19 mai i deveti septemvri ! Tiahnite vnuci -napop Lukan i drugi
organiziraha "prehoda "Naroooodeeee!
19 Февруари 2004 00:46
Kakvo znaci "svetec "? Onzi den edin evrein liberalen go zabi na rabbitata -kaza ce Torata e napisana prez 6 vek sled Hrista po ustni predania na razni rabbita !
Takiva sa vsicki bitia zitia ! Ot ekologicna gledna tocka Sv Georgi bi sledvalo da lezi v zatvora za ubiistvo na riadwk exelpliar -Zmei Gorianin !
Znaci Levski ne e svetec a Dimitri Solunski -ubivast Zar Kaloian makar i crez kopieto na Manastwr -vwrha na svetiite -v BG nai masovoto ime e Dimitwr !
Narodeeee, obwrni glava ot neporinatata grwcka vonia !
19 Февруари 2004 00:52
Otdavna ne sym se obajdal v toz forum, obache sega ne moga da se vyzdyrja! Abe, Krakatau i Internaciolanala, ne vi li e sram be neshtastnici! Vie na toz chovek ne zaslujavate da mu lijete prahta pod obuvkite! Svini sys svini takiva, pokorna glava sabja ne ja seche, nali? Baj Ganjo da ne vi e pradjado i na dvamcata, a? Ili i vie ste ot mustakatite "babaiti". Popliuvkovci ste vie, rabolepni...
19 Февруари 2004 00:53
Ех, Чурешки, Чурешки, много мъка има по този свят...
А ти с твоето Максимопоклоничество (демек, ДС и КГБ слугинаж) доникъде няма да стигнеш...
19 Февруари 2004 01:17
Otdavna ne sym se obajdal v toz forum, obache sega ne moga da se vyzdyrja! Abe, Krakatau i Internaciolanala, ne vi li e sram be neshtastnici! Vie na toz chovek ne zaslujavate da mu lijete prahta pod obuvkite! Svini sys svini takiva, pokorna glava sabja ne ja seche, nali? Baj Ganjo da ne vi e pradjado i na dvamcata, a? Ili i vie ste ot mustakatite "babaiti". Popliuvkovci ste vie, rabolepni...


no named,
az si misleh, che sa sarkastichni... Ama te si go znaqt towa naj-dobre de.
19 Февруари 2004 01:29
za dete ubiec tolkova
19 Февруари 2004 01:53
Само дето не разбирам защо трябва да бъде канонизиран от църквата?!?
По важен, по светъл образ ли ще е за българите? Че той отдавна е "завзел" сърцата ни, и без попски измислици ...
Незнам канонично как е, но ако синодалните старци се дърпат да го канонизират, като знаят каква подкрепа ще срещна това решение сред народа - значи има сериозна причина да се дърпат - браво, че имат доблестта да защитават непопулярни каузи ...
А на Левски май наистина мястото му не е в църквата - ако той самият го искаше, нямаш да напусне манастира и да се бори за светска свобода ...
и не е ли прекалено да искаме една вяра (православната) да си присвоява един общонароден герой?

Но на тазия статия не й е тук мястото на тази дата ...
19 Февруари 2004 02:45
Канонизирането на Васил Левдки беше и си остава пълна дивотия и проява на неграмотност и ялова мисъл у тия пишман църковници дето я свършиха тая работа.
Аз до сега не съм видял на нито едно честване на републиканския символ на България, (с чийто завет за "Чиста и Свята Република" си отриват ръцете всички продажници на българщината й суверинитетя й) някой от баш републиканците, от най-отявлените идеолози на републиканизма у нас да са носили икона на Левски, да са му палили свещ като на християнски светец или изобщо да се отнсят към паметта му както се подобава на християнски светец.

Две причини:
1) Левски просто няма как да бъде светец на християнската ни църква. Не отговаря на нито едно условие, и изобщо не му е мястото там. Това е интуитивно ясно, за това ниокй на сериозно не го третира по тоя начин, дори и най-отявлените републиканци.
2) Самите републиканци са по същество заклети и вирулентни атеисти, богоборци и апологети на насилето за решаване на социални проблеми, на социалното инженерство и т.н. Те могат да се препетолъчват, но не и да се прекръстят, па още по-малко пред Левски, който им е ценен по съвършенно други причини.

Парадоксалното е, че именно републиканците имат най-малко нужда от Левски като християнски светия.
На тях той им е нужен за да си измият окървавените с българска кръв ръце, да си обършат омазнените от крадене на национално богатство ръце.

Левски е нужен като морално оправдание за избиването на българи и продажбата на България на чужди сили.

От тук и тоя алогичен култ към Левски.
От една страна невротично изсилване да бъде изкуствено извисен до християснки светия, а от друга да се използва за индулгениця за извършени престъпления против нацията и държавата.

Анализът на Стефан Чурешки е много точен и на место.

19 Февруари 2004 02:49
Безкрайно недостойна, страхотно тъпа и вулгарна статия!
Съжалявам, че прочетох на днешния ден тази тъпотия
19 Февруари 2004 05:18
Истина ли е, че християнството не канонизирало политици? Разбира се, че не. Не е нужно да ходим в Русия: у нас имаме св. княз Борис, затрил 52 рода с децата и ослепил сина си Расате; св. цар Петър, св. княз Енравота; св. цар Иван Шишман. На запад: френския крал Луи Светия, баща на много деца, водил два кръстоносни похода и убит на единия; унгарския св. крал Стефан (Ищван), потушил въстание; норвежкия св. крал Олаф Втори, опитал със сила да наложи християнството, изгонен в Русия, върнал се с войска и убит на бойното поле.
*
БПЦ не обича Левски заради отношението му към нея, не за друго. Но такова е отношението и на Ботев, и на Л. Каравелов, и на повечето възрожденци. Основателно ли е било то? Гледайки БПЦ днес, не мога да не предположа, че да. Ако у нас имаше монархисти, щях също да предположа, че не обичат Левски заради републиканизма му, но понеже у нас монархисти няма, а не е имало и през възраждането, няма да предположа.
19 Февруари 2004 06:33
Очаквах силното присъствие на фесовете във форума. Обачеее нееее....... .. Явно само парата играе... .......
19 Февруари 2004 07:18
Чичо Фичо,

Ако си мислиш, че Възраждането у нас се изчерпва с Ботев и Левски, си много зле!
През Възраждането републиканците се броят на пръсти.
Малко са монархистите, които не уважават възрожденците и националните революционери.
Както са и малко републиканците в България, които имат нормално отношение към българските царе!
19 Февруари 2004 07:23
Мислех си, че само във спортния форум ще се намерят хора, които да поупражняват "оригиналността" си на 19 февруари, но явно съм се лъгал. Има такива и по страниците на вестника.
_
Кире, много си прав . За съжаление ...
19 Февруари 2004 08:06
Левски е наше знаме.Това, че помиярите го лаят, не го прави по-малко велик.
Колкото, те, по-силно лаят толкова по-ясно лъсва тяхната помияро-анадолска
същност.
19 Февруари 2004 08:11
това за избитите 52 рода от Борис Първи е византийска измислица, отдавна разобличена. Тим той не е просто много зле.
19 Февруари 2004 08:34
Вечна ти памет, Дяконе!
Благодарим ти.
19 Февруари 2004 08:39
Откакто църквата на практика е една силом поддържана институция, поради липсата на вяра такава, каквато е била при възникването и разцвета й, едва ли можем да говорим за нещо смислено. Църквата не е направила и половината от това, което е постигнал Левски и не случайно не някой църковен деятел, а именно Левски, е в сърцето на всеки българин и бива припознаван като, може би, единственият неоплют през годините българин. За мен лично е без значение дали ще бъде канонизиран или не. По-важното е, че църквата много отдавна е спряла да изпълнява социалните и обществени функции, за които е предназначена. Още по-жалко е и това, че такива личности като Левски вече няма, а няма и почва, на която те да се развият. Ако за Левски някога това е била църквата, сега такава почва изобщо липсва. В нашето време на обезвереност, озлобеност и липса на ценности е хубаво да си мислим за Левски като за човек, който действително е работил за гражданското общество и неговото развитие, а не за личностното си извисяване, от което печели само той и Бог, каквото и да означава това.
19 Февруари 2004 08:47
"Светците според учението на църквата са християни, които са благоугодили на Бога"
приятна статия и разкрива доста проблеми!
определно само БОГ може да даде знак , кой 6те бъде канонизиран и 4овек сам поема бремето след това, както и това, дали 6те се покае или не!
от това зависи , дали БОГ 6те му прости и канонизира!!!
няма благоугодение за един ден или едно действие, трябва цял живот(този на земята) да е изживян праведно!!!

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
19 Февруари 2004 08:51
Не бих могъл да си представя нещо по-гнусно и безродно на днешния ден от тази статия.
Даже и Йори ми изглежда смешен в опитите си да омаловажи преднамерения "гаф" на редакцията.
Кому служиш, г-жа Александрова?
19 Февруари 2004 08:59
"у нас имаме св. княз Борис, затрил 52 рода с децата и ослепил сина си Расате; св. цар Петър, св. княз Енравота; св. цар Иван Шишман ..."


"Ако у нас имаше монархисти, щях също да предположа, че не обичат Левски заради републиканизма му, но понеже у нас монархисти няма, а не е имало и през възраждането, няма да предположа"


Правилно отбеляза другарят от Манхатън, че българите като върли "републиканци" са почитали доста български царе като светии, тъй като в 5 илядогодишната си история саде царе са ги управлявали, вкл. и по Мое време. Може да се върнем още по-назаде - Св. Константин Велики, Св. Юстиниян Велики и прочие.

Искам най-отговорно да отбележа, че по отношение левскарския републиканизъм, българската "наука" ни е в голем дълг. Учените другари навремето ни подведоа, че Ботев бил комунист, та разлаяхме кучетата по света, па после се оказа, че никой не е видял нещо писано по тоя въпрос от него, освен фалшификата на един наш другар. Та викам, малко по кротко с републиканизма на Левски, та да не станем пак за резил.
19 Февруари 2004 08:59
Ся ще дотръчкат разобличителите на йодейския заговор, и ще ти обяснят веднага, на кого служи г-жа ти Александрова

*

И аз дочетох с погнуса сий пасквил, и, незнайно защо, се сетих първо за Маринчо Георгиев и Енчо Мутафов; а после си помислих: "Чурешки дали няма агентурен псевдоним?"...
19 Февруари 2004 09:20
Трудно ми е да приема щенията на някои да използват най-чистото и свято българско знаме за пачавра, с която да избършат мръсните си и мазни кунки, да срешат гузната си съвест и ни налагат "обществени"дебати, безсмислени като живота, който водят!
.
Апостоле, поклон!За мен си повече и от светец!
19 Февруари 2004 09:25
“Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопян и непогребан."



Ще се въздържа от реплики спрямо неаргументираните (забелязал съм, че това е правило) самонадеяно -глупашки и откровено лъжливо - злобните писания на някои колеги. То си е за тяхна сметка.


Пълна отврат!
19 Февруари 2004 09:34
О неразумни и слабоумни
Знаете ли примерно кой е свети Димитър Солунски и защо е светия патрон на българи и гърци
Човекът е офицер на римска служба - клал та се засрамил
Просто тогава такива са били критериите на евроинтеграцията, а Европа е била между Константинопол и Рим
Колкото за Левски - това е българския аналог
на юдейската секта
известна под дефиницията - христянство,
основавано на митологията на симитите от Назарет и околността му,
с малката разлика че
Левски за разлика от Христос е реален и конкретен, при това съвсем не спорен в същността си образ
19 Февруари 2004 09:36
Лека му пръст.
С обич от благодарна България.
19 Февруари 2004 09:36
Невероятна статия. Браво. Васил Левски погрешно е разбиран и помнен от българският народ от стихотворенията наголемите ни писатели. Името му е замаглявано от идеята за канонизация. Защото делото на апостола е наистина много по-важно като гражданска позиция, като позицията на един изключително новаторски имодерно мислещ човек, открил синтиза на модерните идеи с типичните за българското общество закономерности. Левски е важени и трябва да бъде помнен не с това дали е светец а с гражданските си дела с идеите си. Канонизирането го отдалечава от правилното разбиране на личността му. Защото канона превръща личността в съзнанието на обикновенните незапознати с каноните хора, в нещо свръхестествено, отдалечава го от човешкия му образ. Защото е много по-добре когато българина се сеща за Левски, не да му се моли в църквата, за чудо, а да се опитва даму подражава и да го помни като личност, която е променил България и се е опитала да промени начина на мислене на българите. Левски трябва да бъде тачен и това, че някой се опълчва срущу превръщането му в светец в никакъв случай не означава, че той не е зачитан. Напротив. Левски просто трябва да намери място и да намира място в българското съзнание като политичска и светска личност, а не като религиозна.
19 Февруари 2004 09:40
Печално
19 Февруари 2004 09:51
Казват, че Исус Христос е произнесъл знаменитата фраза: 'Който не е с нас, е против нас".

Дълбок поклон на Левски!
19 Февруари 2004 10:04
Бачо Василе, бачо Василе, светла да е паметта ти и винаги ще се прекланяме пред подвига ти! Ти ни показа, какво е да си републиканец, демократ и българин. А серсемите ще продължават да ти ядат костите......
19 Февруари 2004 10:15
Да припомня, че в този юдейски газет преди няколко години цистия блъгарин Исаак Фес (Паси), бащица на неудачния природен експеримент соломончо, наречи Левски "убиец".
19 Февруари 2004 10:28
чича ти си невменяем олигофрен... Върви да се прегледаш на 4 километър и не се връщай оттам докато си жив.
19 Февруари 2004 10:31
Много лош вкус от страна на редакцията.
Против цензурата съм. Дори и идиотите трябва да имат право на мнение и право да го публикуват. Но конкретно в случая - всеки друг ден, не на 19 февруари.
19 Февруари 2004 10:35
Алигери,
Сине обрязан. Имаш ли свои хора и на 4 километър да ги питам с какво смутих чувствителната ти душица.

към Свежарков - прав си и се произнася по нашенски Сюлейман Шапкарев
19 Февруари 2004 10:40
Форумците с ядни постинги, прочетете какво е написала PICKWICK и спрете да ръсите злостни коментари. Пък и кои сме ние да коментираме Левски, делото му и живота му?! Присъединявам се към засвидетелстващите почит и преклонение и съм убедена, че не можем да спишем нещо достойно за Апостола, защото никой не е голям като него. Но пък колко можем да научим! Българи, ...
19 Февруари 2004 10:45
Така, така, давайте в същия дух....
Никълас Кейдж(достатъчно е известен) в едно свое интервю казва горе долу следното:
"Ето другите държави си имат Роб Рой, Робин Худ национални герои, но и ние не сме по-назад...Ето Батман, Супермен......."
Като чета тази статия точно натам сме тръгнали и ние.....Така, така.........
19 Февруари 2004 10:48
Преклон пред светлата памет на Дякона!

А за автора на статията без коментар следното:

Joan of Arc, Saint, in French, Jeanne d'Arc (1412-31),

Born on Domremy, France on January 6, 1412 Died on May 29, 1431 Canonized on May 16, 1920, by Pope Benedict XV. Her traditional feast day is May 30.

Biography

Saint Joan of Arc's childhood seemed to be a very good one, though clouded by disasters in her country. In one instance, before her great undertaking, she was forced with her family to flee with her family to the nearby town of Neeufchatel, to escape a raid of Burgundian freebooters who sacked Domremy.

Saint Joan was fourteen years of age when she experienced the first of her encounters with the voices that were to guide her. She identified them as Saint Michael, Saint Catherine, Saint Margaret and others. Only gradually did they unfold her mission.

By May of 1482, the voices had become insistent and explicit. She was to present herself to Robert Baudricourt, who only laughed and dismissed her. But later she returned, and Baudricourt then consented to send her to the King with an armed escort.

She then asked the King for soldiers whom she might lead to the relief of Orleans. After opposition and examinations by a learned body of theologians at Poiters, King Charles equipped her to lead an expeditionary force. A special flag was made for her bearing the words Jesus, Maria, together representation of The Eternal Father to whom two kneeling Angels were presenting a fleur-de-lis.

Joan was allowed to undertake a short campaign on the Loire with the Duc d'Alencon, one of her best friends. It was completely successful and ended with a victory at Patay in which the English forces under Sir John Fastolf suffered a crushing defeat. Joan now pressed for the immediate coronation of the Dauphin. On July 17, 1429, Charles VII was solemnly crowned, Joan standing at his side with her standard. That event, which completed the mission originally entrusted to her by her Voices, marked also the close of her military successes.

A boldly planned attack on Paris failed, mainly for lack of Charles's promised support and presence. During the action Joan was wounded in the thigh by an arrow and had to be almost dragged into safety by Alencon. Upon resumption of hostilities she hurried to the relief of Compiegne which was holding out against the Burgundians. She entered the city at sunrise on May 23, 1430, and that same day led an unsuccessful sortie. Through panic or some miscalculation on the part of the governor, the drawbridge over which her company was retiring was raised too soon, leaving Joan and some of her men at the mercy of the enemy. Joan was taken prisoner and remained a prisoner of the Duke of Burgandy. King Charles never made the slightest effort on her behalf, with a total lack of gratitude King Charles was content to leave her to her fate.

During the course of six public and nine private sessions, of interrogation, Joan was examined and cross-examined as to her visions and "voices", her male attire, her faith and willingness to submit to the Church.

In a final deliberation, the tribunal decided that she must be handed over to the secular arm as a heretic if she refused to retract. This she declined to do, though threatened with torture.

On Tuesday, May 29, 1431, the judges, after hearing Cauchon's report, condemned her as a relapsed heretic to be delivered over to the secular arm, and the following morning at 8 o'clock Joan was led out into the market-place of Rouen to be burned at the stake. When the fires were lit at Joan's request a cross was held before her eyes, and she called out the Name of "Jesus" before surrendering her Soul to God.

Yet another source:

A SHORT BIOGRAPHY OF SAINT JOAN OF ARC

Saint Joan was born on January 6, 1412, in the village of Domremy to Jacques and Isabelle d'Arc. Joan was the youngest of their five children. While growing up among the fields and pastures of her village, she was called Jeannette but when she entered into her mission, her name was changed to Jeanne, la Pucelle, or Joan, the Maid.

As a child she was taught domestic skills as well as her religion by her mother. Joan would later say, "As for spinning and sewing, I fear no woman in Rouen." And again, "It was my mother alone who taught me the 'Our Father' and 'Hail Mary' and the 'Creed;' and from none other was I taught my faith."

From her earliest of years Joan was known for her obedience to her parents, religious fervor, goodness, unselfish generosity and kindness toward her neighbors. Simonin Munier, one of Joan's childhood friends, tells how Joan had nursed him back to health when he was sick. Some of her playmates teased her for being 'too pious.' Others remembered how she would give up her bed to the homeless stranger who came to her father's door asking for shelter.

Joan was 'like all the others' in her village until her thirteenth year. "When I was about thirteen, I received revelation from Our Lord by a voice which told me to be good and attend church often and that God would help me." She stated that her 'Voices' were Saint Michael the Archangel, Saint Catherine and Saint Margaret. At first her 'Voices' came to her two or three times a week but as the time for her mission drew near (five years later), they visited her daily telling her to 'Go into France' to raise the siege of Orleans, conduct the Dauphin Charles to Reims for his crowning and to drive the English from the land.

Joan went to the neighboring town of Vaucouleurs, which means Valley of many colors. There she spoke to the loyal French governor by the name of Sir Robert de Baudricourt. After many rejections he finally agreed to send her to the Dauphin who at the time was living at the castle of Chinon.

On the evening of February 23, 1429, she began her mission for God. In the company of six men, she rode through the Gate of France on her way to Chinon. Joan reached this town on March 6th, but was not received by the Dauphin, Charles, until the evening of March 9th.

After being accepted and approved by a Church council headed by the Archbishop of Reims, Joan was allowed to lead the Dauphin's army. This part of her career was meteoric. She entered Orleans on the evening of April 29th and by May 8th the city had been freed. The Loire campaign started on June 9th and by June 19th the English were driven out of the Loire valley. The march to Reims started on June 29th and by July 17th Charles was crowned King of France in the cathedral of Reims.

From this time on, for reasons know only to King Charles, the king no longer valued Joan's advice and guidance. She had always told him that God had given her 'a year and a little longer' to accomplish His will but the king seemed to take no notice of it. For almost a year he wasted what time remained to Joan, until in frustration, she left the court. Her last campaign lasted from the middle of March until her capture at the town of Compiegne on May 23rd, 1430. Her 'year and a little longer' was over.

Abandoned by her king and friends, she started her year of captivity. As a prisoner of the Burgundians she was treated fairly but that all changed when on November 21st, 1430, she was handed over the English. How she survived their harsh treatment of her is a miracle in itself.

The English not only wanted to kill Joan but they also wanted to discredit King Charles as a false king by having Joan condemned by the Church as a witch and a heretic. To obtain this goal the English used those Church authorities whom they knew to be favorable to them and the staunchest of these was Bishop Cauchon.

Joan's trial of condemnation lasted from February 21st until May 23rd. She was finally burnt at the stake in Rouen's market square on May 30th, 1431.

Twenty-five years later the findings of Joan's first trial were overturned and declared 'null and void' by another Church court, who this time was favorable to King Charles. It was not until 1920 that the Church of Rome officially declared Joan to be a saint. Her feast day is celebrated on May 30th.
19 Февруари 2004 10:50
Наистина не днес е времето да се дискутира този въпрос, а и той е безсмислен защото Левски принадлежи на България, не на институцията БПЦ, не на алчните окупатори на свещоливници, не и на този комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове.
Всички опити продиктувани от нечисти конюнктурни въжделения да се вкара Левски в някакви рамки, да се присвоява образът и делото му от когото и да било, са жалки. Не може покварените и нечисти старци от който и да е синод да са съдници на Левски, да определят е ли достоен за канонизация или не е.
Мястото на Левски, което той отдавна е заел е в пантеона на българщината, не в църквата.
19 Февруари 2004 10:51
Винаги съм се чудел, защо българите величаят Васил Левски, а не например Екзарх Антим І или Добри Желязков?
19 Февруари 2004 10:56
Ами защото са българи!
19 Февруари 2004 10:56
Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта повече от деня на раждането.


Еклесиаст 7.1.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията