:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
ПФ няма да има министри - политически лица
Организирали са незаконно прехвърляне на суми в пенсионен фонд, твърдят разследващите
Валежите и вятърът усложниха обстановката в страната
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,404,757
Активни 1,012
Страници 77,010
За един ден 235,726
РАЗНОГЛЕДИЩА

Главните герои

Преди няколко месеца, когато почина внезапно писателят Валентин Пламенов, в книжната Мека на София - пл. "Славейков", върху току-що разлепените му некролози чевръста ръка лепна усмихнатото лице на една чуждоземна първа дама, написала мемоарите си. Премиерният афиш закриваше наполовина лицето на още непогребания писател и едното му око сякаш казваше: "Е, какво ви разправях цял живот? Това е то!"

Тогава дълго стоях насред площад "Славейков", поразена от точността на тази метафора за подмяната на главните герои.

В едно не чак толкова далечно време в българското общество най-почитани и уважавани са били духовниците и учителите. Даскалът е бил образованият и грамотен съветник по всички въпроси, както и духовникът. Уважавали са го и бедни, и богати, защото са разбирали, че без знание и вяра и най-голямото богатство пукнат грош не чини. От средите на духовниците и учителите именно произлизат първите български книжовници и писатели - тази група хора е съставила и първата ни интелигенция.

В тълковния си речник, издаден в края на 19-ти век, Владимир Дал дава следното определение за "интелигенция": "Разумната, образованата, умствено развитата част от населението". А смисъла на думата "интелектуален" сочи като противоположен на "веществен, плътски, телесен, чувствен".

Дори такъв бездарен обществен строй като социализма продължи да уважава образованите хора и творците на културата. Днес обаче най-уважаваните хора не са най-образованите и умствено развитите, те не са модел за поведение, не към техния начин на живот се стремят младите - напротив. Героите на нашето време са съвсем различни - варират от оялия се, крадлив и безскрупулен политик, до скандалната поп-звезда, забогатяла от това, че докарва цели стадиони до състояние, в което те губят човешкия си образ.

Българският учител и българският писател, българският човек на изкуството, в очите на повечето си сънародници е жалък неудачник, който пътува с градския транспорт, трепе се за жълти стотинки и тъне в зле прикрита мизерия. Какво му е привлекателното на този живот? И как може да се сравни той със заплатите на самозабравилите се провинциални булки, случайно попаднали в парламента, с именията и банковите сметки на шоумените, с джиповете на фолк-певачките и диамантените гаджета на топ-манекенките?

Друго си е всеки божи ден тъмните ти очила, скъпият ти костюм, голият ти пъп или погребението ти да са по първите страници - всички знаят името ти, и няма никакво значение дали си чел книжки.

Големият поет Иван Радоев казваше, че няма нищо по-страшно от онова, което се случва постепенно. Ударите те разтърсват, а ти се опитваш да ги преодолееш. А онова, което става постепенно, е като тресавище - ден след ден незабележимо те всмуква в коварната си тиня, от която няма измъкване.

Кога стана тази драстична подмяна на главните герои на нашето време? Кога уважението на българите се премести от образованите и учени люде, от учителите и лекарите, от хората на културата и изкуството, върху войнстващата простащина и арогантността? Кога образът на преуспелия без много труд нагъл тарикат стана идол, достоен за подражание? В безсъзнание ли сме били през последните 15 години? Отговорът е - всичко стана постепенно, не само пред очите ни, но и с наше съдействие. Защото безучастието също е съдействие.

Нима не виждахме, че книжарниците се превръщат в заведения за бързо хранене - на местата, където купувахме духовна храна, сега дъвчем рекламирани продукти. Нима писателите не виждаха, че четящият българин послушно поглъща евтините, но лъскави чужбински романчета? Писателите виждаха, но точно в този момент бяха страшно заети да цепят писателския си съюз и да се замерят с кал един другиго.

Нима не виждахме, че министрите на културата, ако и да бяха сами по себе си културни люде, не ставаха за министри? Виждахме, виждаме и днес, но какво тук значи някаква си личност на фона на историческите събития? Като във оня стар виц - ако бяха казали, че искат да ни обесят, сами щяхме да си купим въжетата и да се явим точно в часа за бесене.

Всички сме замесени в подмяната на главните герои - няма невинни. Това е то - ако преди живеехме в жанра "посттоталитарна драма", днес с общи усилия се докарахме до световно невиждания жанр на криминален фарс с царствен привкус на сапунен сериал. Тъй че няма какво да се чудим - какъвто жанрът, такива и главните му герои!
28
524
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
28
 Видими 
26 Януари 2004 06:14
Така е!
Така е не само у нас!
Всичко се мени и отърване няма!
Нов живот, нови пътища и за хората и за интелегенцията!
Доброто старо отмина!
26 Януари 2004 06:36
Браво на Валентина Радинска!
Прекрасна статия и невероятно точни оценки.До тук а и до по-далече ще ни доведе нихилизмът на Българина.
За него няма нищо свято! Готов е срещу всеки да вдигне ръка...
***
Не знаех, че Валентин Пламенов е починал! Млад човек , БОГ да го прости.
***
Премахването на прекрасните някога софийски книжарници ще тежи на съвестта на всички Политици от 1989 до ден днешен.
Тези слуги на Антихриста имат пряка вина за обездушаването на българина....
А прекрасните книжарници-Оазиси на Духовността бяха превърнати в лъскави банкови офиси за слугите на МАМОНА и гнусни пицарии и ресторанти.
СРАМОТА БЪЛГАРИ!
СРАМОТА че търпите всичко това!
БЕЗБОЖИЕТО и безДУХОВНОСТТА ще убият България.....
ГОСПОДИ ПОМИЛУЙ!
26 Януари 2004 07:09
Съгласен съм, че е така, но това не променя и не може да промени нищо. Парата прави и образованието и известността. И дипломи се купуват и известност. И да се сърдите и да не се - това е............
26 Януари 2004 07:55
Nishto novo ne kazva gospojata zabravila e da spomene imeto na vinovnika-BKP-BSP.No tova moje bi e ot pristrastie.Agodinite ne sa 15 a 60/shestdeset/.Ako ste 4eli vnimatelno Oruel tam vsi4ko e opisano podrobno.Moga da dam edin primer:Ako vzemete edna jaba i ia hvurlite v sud sus goreshta voda , jabata momentalno izska4a.Ako oba4e postavite jaba v sud sus voda s normalna temperatura i zapo4nete da povishavate bavno temperaturata jabata se svariava bez da mrudne.Taka postupiha i s bulgarina-prevurnaha go vuv svarena jaba i sega se hiliat dovolno.
26 Януари 2004 08:59
Тази е завършила съветския висш институт за писатели и поети - личи си и.
Непрекъснато говори за inteligentsya и за това, че inteligentsya трябва да е на државна копаня.
26 Януари 2004 09:20
Интелигентност, дарба, изкуство се ценят повече от всякога в демократичните страни!
И се заплащат по добре от всякога!Само че покупателя(всички ние)трябва да ги оценят!
Не партията да ги назначи!
Авторката нарича "писатели""творци на Изкуството" организираните шаики от некадърници обсипани с привилегии от комунистическата власт за да пропагандират неината "несменямост"!
Никои не ги чете и не ги почита!
Негодни са за нищто!
Промитите им мозъци, низката им култура, не владеене на чужди езици им пречат да видят огромните духовни постижения на демократичният свят!
Комунистическите "интелецтуалци" развратиха поколения българи с лъжеизкуството си!

26 Януари 2004 09:47
Браво, Валя! Толкова дълбока, толкова тъжна, толкова навременна статия. Дано повече хора стигнат до простичките истини, които ни казваш! Желая ти успех, пиши по-често!
26 Януари 2004 09:59
айде, пак подкарахме нашата - социализъмът, БКП-БСП, СДС, ДС и т.н.
сигурно е, че социализма разврати някои "интелигенти" или "интелектуалци"
главно с ограничаването на достъпа до информация за световните процеси -
и положитилни, и отрицателни, с цел да запази статуквото (т.е. властта си),
и второ - чрез толерантно отнощение (меко казано) към онези, които го венцехвалеха, а жестоко преследваха критиците си, инакомислещите.
нека не забравяме също, че голяма част от тях бяха фронтоваците на сриването на старата система. но само до тук! после и те се покриха - втурнаха се да оцеляват, да се боричкат помежду си, да търсят отново
държавната копанка, както се изрази колегата по-горе - хем им се искаше свободата (от социализма), хем им се искаше да запазят привилегиите, благинките (пак от социализма). и в тази суматоха - забравиха основното си задължение - да дават идеята, да формулират целите, нагласите, вкуса на хората. (не забравяйте онази министърка на културата, която ревностно защитаваше правото на порногравска литература - заради оцеляването)

но далеч не всички "обърнаха резбата"!
припомнете си само Йордан Радичков, лека му пръст!

статията е добра, но както при соц.реализма - дава състоянието, без да сочи аджеба - сега накъде?

да гласуваме закон - хонорарите на фолк-певиците - да се дават на Даскала, на Поета?

май, пак не става!




26 Януари 2004 10:51
El
Смешен плач на госпожата. От доста изречения прозира носталгията по превилегиите, по памет: "Дори в такъв сбъркан обществен строй като социализма писателите и духовниците се уважаваха...." Това дворцови и наследствени титли ли бяха? Джоан К. Роулинг интелектуалец ли е?........ . Въпроси, въпроси...
26 Януари 2004 10:53
В същност - ДА ! Интелигенцията трябва да бъде на държавна копаня ! Защото , ако я оставим само на "частната", както е в "демократичните" страни, където
Интелигентност, дарба, изкуство се ценят повече от всякога в демократичните страни!
И се заплащат по добре от всякога!

ще се получи същото, което се получава и там - виждаме го добре по книжарниците, по кината, чуваме го по радиото и в музикалните клубове. Трудно ми е да го определя иначе, освен като войнствуваща агресия на пошлостта и бездарието.
Така се полуава, когато
!Само че покупателя (всички ние) трябва да ги оценят!


Пазарът, "покупателят", са в най-добрия случай на някакво "средно" ниво. А когато биват агресивно убеждавани да консумират продукт, който се произвежда лесно и масово, нивото пада и под средното. Затова обществото, чрез своята администрация - държавата - трябва да се погрижи за оцеляването на "горното" ниво - ианче "средното" ще стане просто "долно".
----
Как, колко, кому и т.н. са изключително трудни въпроси. особено за бедна, да не кажа бедствуваща България. Но държавна, т.е. обществена подкрепа за културата трябва да има !
26 Януари 2004 11:03
Г-жата не посочва причинитерлите на щетите - чуждата агентура в "българските" партии и подскачащите по площадите бездуховни боклуци, чиято розова мечта беше да напуснат България с чужда стипендия. С мръсната вода на "развития социализъм" умишлено беше изхвърлено и "бебето" на българската държавност и култура.
26 Януари 2004 11:16

В България постепенно всичко ще заеме естественото си място и ниво, което отговаря на нейния потенцiял.Не можем да се съпротивляваме на това.В периода преди 1989г.нивата бяха ИЗКУСТВЕНО повишени.И понеже нашето поколение е точно продукт на това, сега си въобразяваме, че чрез някаква наша съпротива можем да въздействуваме на ЕСТЕСТВЕНИ процеси.
26 Януари 2004 11:24
Тази тъжна констатация може да бъде разширена. Някъде в миналото останаха много други човешки ценности - скромност, достойнство, самоуважение и уважение към околните. Пазарната икономика в дивия и bg-вариант ги изключва. Как да се самоуважава и да запази достойнство учител и 220 лева заплата, който ще трябва да бъде оценяван от учениците си, деца на мутри и политици трета ръка /децата на по-първите не учат в български училища/? Как да запази дойстонство човек, поставен пред избора да мълчи или да се озове на улицата? Това е особено видимо в медиите , както много точно писа Велислава Дърева преди няколко месеца. Как да запази достойнство един човек, принуден от системата да изблъсква с лакти конкуренцията?
Не смятам, че при предишната система интелигенцията бе особено ценена. И тогава учителите и лекарите бяха унижавани за сметка на партийни функционери и толерирани от системата писатели. По един начин се отнасяше тази система към Любомир Левчев и Матей Шопкин и по-друг - към Христо Фотев и Николай Кънчев. Да не говорим за интелектуалното издевателство над същата тази интелигенция, която бе ограничавана в достъпа си до информация и чужди културни ценности. Все пак обаче тя съществуваше и, скрита зад бутилка водка от 1, 73 и принуждаваща я към мимикрия служба, се бунтуваше, макар и само в прословутите нощни разговори в кухнята. А сега интелектуалецът от онези години, ако е още жив, трябва да мисли само за пари, с които да оцелее на мизерно равнище.
Причината е не в смяната от социализма с друга система, а в българската разновидност на тази система. В тази държава винаги се прекалява и се действа безогледно, а чуждите модели се копират бездарно. Чешкият интелектуалец не мизерства.
26 Януари 2004 12:07
Господа, прави сте за натрупващата се и войнствуваща бездуховност в нашето общество.
Тава , което е посочено в статията е тъжната констатация на един интелигентен човек, имащ нужда всеки ден да получава своятя порция интелектуална храна и борбата, която води за намирането и.
Не съм много силен по обобщенията, но смятам , че съм силен в наблюденията, при това ежедневни, защото имам книжарница и знам доста добре какво търсят читателите.
Да започнем от децата: книжки с картинки и малко текст, щото , те децата сега не обичали да четат!?!?!? Защоооо?Купуват се разни измислени енциклопедии , съставени от малоумни и за малоумни с малки изключения , разбира се.Защото енциклопедията съдържала всичко и все нещо щяло да остане в главата на детето. Разсъждения и чудо!
Някой да е видял "Работна мецана " с илюстрациите на Вадим Лазаркевич по книжарниците? Няма и да види!
Издателствата ни заливат с такива буламачи за деца и юноши, че ум да ти зайде! Разбира се хубавите изключения никак не са малко , но са недостатъчни.
За възрастните да не говорим, просто средния читател е паднал толкова ниско в критериите си , че наистина стойностните издания прашасват по рафтоветеи никой не ги поглежда. Трябваше да умре Радичков за да се юрнат да търсят нещо от него (Мир на праха му!).А, дотогава?
За съжаление тези, които имат не знаят, а тези които знаят нямат.
Жалка констатация , но е така.Ами театър, кино....ня-ма! Най- ми е мъчно за поезията, никой не чете, нито класика, нито съвременни поети тук-там някой прояви срамежлив интерес.Вие, разбирате ли, когато си купуват поезия го правят с виновна усмивка , като че ли си купуват нещо срамно и нередно... Не знам, много ми е тъжно за това състояние на нещата, правя каквото мога, но то нито е достатъчно , нито някой го забелязва. Като имате предвид, че аз с това си храня семейството...
Принуден съм да продавам откровени боклуци, като романите на Хр.К.и разни други като него. Пък как се харчат откровено порнографските романи?Мааалеее!За поезия ги е срам , но за това - не!
Наистина не ми се говори, а трябва, много трябва да се говори. Да се крещи трябва!

Валери Станков, ти ли си поете, или е просто съвпадение?



26 Януари 2004 12:23
Кога уважението на българите се премести от образованите и учени люде, от учителите и лекарите, от хората на културата и изкуството, върху войнстващата простащина и арогантността?


Ами когато всички тези хора престанаха да се уважават взаимно и под мотото "Страх лозе пази." мълчаха и продължават да мълчат гузно.

jarret->Знаеш ли сега какво казват за скромността?-Че е качество, с което се хавалят хора, които нямат други качества.
26 Януари 2004 13:25
"Даже и такъв бездарен обществен строй като социализма продължи да уважава образованите хора и творците на културата"...
Авторката се опитва да ни будалка. Социализмът уважаваше само тези от образованите и т.н., които се бяха съгласили да му служат.За тези, които не искаха имаше наказания, вкл. сатър. Изискването за партийност в изкуството беше официално и другарката Радинска го е изучавала по Диамат. Неуважението към културата е още от тогава.
Така, че какво се чудите - от едно осакатено и бедно духом общество може да се роди само друго бедно духом такова. То може да забогатее духом само в резултат на продължителни усилия и след доста време.
Това, което ни предлага авторката не е такова усилие. То е опит да ни убеди, че не комунизма, а премахването му е причината за сегашното състояние. Опит да се разменят местата на причината и следствието. Един от безбройните опити, с които е пълна сегашната преса.
26 Януари 2004 13:29
Смешен плач, госпожо
Вие тъжите по времената, когато
най-почитани и уважавани са били духовниците и учителите.

Когато имаше голям и силен съюз на писателите, а по народната нива нямаше никакви мутри да се пречкат когато народните писатели начело с народните ръководители излизаха да пострелят по дивеч, да пообщуват...нямаше никакъв фолк и "пошли американски книжлета".
Когато имаше само правилни книги, наредени в световна класика и "четци" в издателствата, които ни предлагаха само най-стойностната и правилна литература от чужбина, когато се издаваха в колосални тиражи родни бездарници, възпяващи априлския вятър.
Доброто старо време, в което хората си имаха любими писатели, а някои писатели си имаха и любими читатели...
26 Януари 2004 13:43
Всичко това вече е описано - от Алеко. А Пламенов беше един от писателите, които продължиха неговата линия (борба) в литературата и които си отидоха също така преждевременно. Запомнил съм един ред от некролога на Пламенов - "...отиде си един добър човек". И си спомних финала на една от пиесите на Шекспир (Марк Антоний за Брут). Всъщност, това е най-голямото признание, защото всички сме хора, но човеците... А Пламенов беше и голям писател. RIP.
26 Януари 2004 14:49
Пълна демагогия...
Малолитражката наистина е станала мораво-червена и джафка като истерясал пудел в последно време...
26 Януари 2004 15:07
Той е, керпеден, поета е!
А за Валентина Радинска - поздрави за позицията Ви госпожо!
26 Януари 2004 18:49
Самобитний-Браво. Умна приказка от умен човек, види се. Истина е, че "безумният" соц. строй (написано очевидно да прикрие носталгичната нотка) коткаше творците-корективи на кривата линя, успоредна на априлската за да може последната да е винаги права. Същите тези творци имаха за задача да определят кой е по- по- най- от младите попълнения. Благодарение на тях творци като Вапцаров (в друг един безумен строй) и като П. Пенев (в славния соц. такъв) бяха убивани или довеждани до самоубийство. За съжаление в Българската история има твърде много подобни примери от всички времена и епохи. Колкото до самозабравилите се "провинциялни булки", аз предлагам-всички бъдещи депутати (и най-паче депутатки) да прдставят бележка от полицията, че са живели в София през последните 7 години от живота си (знам, че първите 7 са важни, но нека дадем някакъв шанс на повече хора). Провинциялното население да избира своите представители от избирателните списъци на софииска община, кметът на София, като избран само от сифиянци, ще бъде Президент/Премиер, както подобава на човек избран от единствено достойните.

Аз съм софийски жител от рождението си, живял винаги в квартал Докторски Паметник (лично за мен най-топ мястото в София), но никога не бих си позволил да изговоря такава безумна глупост, достойна за възпяване в БГ фолка.
26 Януари 2004 19:48
Тука за привилегии ли са риве или само ми се струва?
И стига сте го лигавили тва светло минало, българина си не е уважавал нищо, зтова като паднА строя се разюрихме като глигани. Нито СДС нито БСП са виновни за духовния хал.

Редактирано от - генетик на 26/1/2004 г/ 19:56:58

26 Януари 2004 20:51
Времето на госпожата е минало!
Не "липса"на изкуство и поезия и е мъката!
Изкуство и поезия госпожата не познава, не разбира и не цени...
Мъката на автора е в загубата на топлото, прилевигеровано местенце като пропагандатор на комунизм.
Още по мъчително е загубата на перверзното чуство на власт над обикновените хора, които треперяха от страх че не познавали вишата и правоверна комунистическа литература!
Повечето комунисти се примириха, честно и скромно, с загубата на абсурднят им строи!
Други го удариха на грабеж!Трети(по умните) се опитват да се присламчат към Западните ценности!Парванов и БСП са за ЕС, НАТО, воината в Ирак....
Нищо лошо!
От библейски времена искренно конвертираните са добре дошли в лоното на правдата!
Наи са зле комунистическите литерати и културати!Парите и привилегиите спряха и безидейният им живот води само към мизерия и духовна изолация.
26 Януари 2004 20:58
Каквато и да е мъката на авторката, фактите, които тя изнася са неоспорими. Друг е въпросът, че за толкова кратко време стана така, че това, за което тя говори, вече не ни липсва. Самите разсъждения по темата в този Форум потвърждават казаното от нея - всичко мерим с пари, привилегии, топли местенца и пр. и на никого явно не липсват някогашните "главни герои"..., и сме ако не доволни, то със сигурност безразлични към настоящите "главни герои"...
26 Януари 2004 21:53
Чудя се защо толкова бързо забравихме всичко!
По времето, за което тъгува др.Радинска, имаше огромен излишък от продукция на "Партиздат" и прочее глупотевини. Тези книги се изкупуваха само от предприятия и парторганизации - т.е. плащаха се от народния джоб. Книгите на партийните писатели и поети също залежаваха и се изкупуваха с народни пари за да ни ги раздават като "награди". В същото време истинската литература се продаваше "под щанда"- само разрешената разбира се. За хора без връзки имаше две възможности - или чакане на опашка или ежедневни обиколки през антикварната книжарница.
Имаше и забранена литература др.Радинска! Ви е да не сте забравила за забранената литература?
Колкото до така нареченото "падение на вкусовете" - цитат от Валери Петров: "Кои книги напоследък радват се на просто редък, удивителен напредък? Тези книги, тези книги, със убийства и интриги, дето, ха де, затвори ги..." Писано е без всякаква злоба преди поне 35 години.
Некой по-горе написал, че няма детски книжки. Едно време имаше такъв
партиен бълвоч, че да ти се доповръща - за 8-конгрес, за 9-я конгрес, за шпеоните от Америка и героите граничари, за Павлик Марозав и за кво ли не. Забравих безбройните идиотски партизански книжки "за деца".
"Мечо Пух" или "Алиса" - друг път. Сега - отиваш на "Славейков" и кеф ти "Мечо Пух" в превъзходно издание, кеф ти някоя друга детска класика също в превъзходно издание.
26 Януари 2004 22:36
Хич ли не си спомняте, а?
В края на краищата не е ли показателен фактът, че хората си купуват това което им се купува (следователно това което те искат да притежават)?
Няма нищо по-честно и безпристрастно при определяне на вкуса на консуматора от неговите покупателни патерни. Съвсем нормално е броят на търсещите симфониите на Малер да бъде по-малък от тези търсещи най-доброто от “Ритон” или пък най-новият албум на Луна. Така е навсякъде по света. Ето, да речем, тук в Канада, можеш да намериш дискове на Моцарт, Чайковски, Хендел, Вагнер...в някои “1$” магазини точно за един долар!!! Но я се опитай да намериш за тази цена Шакира, Бритни или Кристина?
Докато в локалната библиотека рафтовете с компакдискове в секция РОК и ПОП са в постоянно обращение, то секциите – БЛУЗ, МАРШОВА МУЗИКА, ДЖАЗ, КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА, ФОЛК, ТАНЦИ, ХОРОВА МУЗИКА, БАЛЕТ и всички останали в общи линии са с далече по-слаба посещаемост. Не че няма хора които слушат и “инаква” музика, но броят им е разбира се по-малък. В музикалните магазини ситуацията е идендична.
Значи ли това, че хората са тъпи? Че капитализмът е изсмукал техните рецептори за красиво и значимо? Разбира се, че не значи! За всеки влак си има пътници и си е съвсем в реда на нещата всеки да слуша точно това което му се слуша! А какъв по-красноречив мерител за това от "сумата която ти си решил да отделиш от залъка си(фигуративно казано) за да притежаваш копие от КОНСЕРВИРАНА КУЛТУРА"?
Винаги е било така и винаги ще бъде така, колкото и да се опитват някои адвокати на ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИЙКИ И КАСТИ да ни казват иначе. Ако не бях живял в България през времето на така възнасяния от авторката РЕНЕСАНС на КУЛТУРАТА – виж можех да си кажа: Ами, сигурно така ще да е било...щом жената казва...да де, но честно казано, съвсем не беше така. Ако на мен не ми вярвате*, то попитайте някой от по-старите хорица на когото можете да имате доверие.
В няколкото музикални магазини на “БАЛКАНТОН” залежаваха непродаваеми кутии с плочи на които се мъдреха КОНСЕРВИРАНИ ГЛУПОСТИ. Разбира се, можеха да се намерят тук-таме и няколко нещица, които тогавашният потребител наистина искаше да си купи и тогава започваше “ДЕФИЦИТНАТА КРИЕНИЦА”. Тези които имаха връзки си купуваха КУЛТУРНАТА КОНСЕРВА, а тези които нямаха или се примиряваха с факта, че са изпуснали гювеча, или си я купуваха на “по-висока” цена на “черния пазар”.
Така, разбира се, беше и с книгите. Аз, лично, познавам барем две-три дузини “библиофили” , станали такива, поради КОНВЕРТИРУЕМОСТТА на ТОГАВШНАТА ЛИТЕРАТУРА. Както знаем пазарът не търпи вакуум. Щом нещо го няма ОТГОРЕ, неминуемо то ще е ОТДОЛУ на по-висока цена(разбира се). И това доведе до онези “пишман-интелектуалци” които ще ти коснат ЕДИН КАФКА (с меки корици) за петарка, един МАКИАВЕЛИ за десятка или пък голяма сръбска джазова енциклопедия за половин заплата. И ако на това му викате КУЛТУРА, дами и господа, хванете ме за кура ( понеже се римува, де )
Поради изключителния информационен глад, хората бяха петимни да дават двойни и тройни цени за случайно минали през “иглените уши” на цензурата СТОЙНОСТНИ КНИГИ, редяха се на опашки за списание “Съвременник”, търсеха си връзки в книжарници ( аз, самият имах такива в 5-6...като почнеш от техническата, минеш през тази на “Български художник”, руската, нотната и стигнеш до антикварната, където пък вече можех и да си “давам и заявки”. Една изключително порочна и унижителна система беше това, дами и господа.
Днес, когато книгите са достъпни и можеш да ги намереш дори и на интернета безплатно – вече не им е интересно на онези “сезонни букинисти” да ИНВЕСТИРАТ В КУЛТУРА!
Защото колко може да ти даде някой за събраните съчинения на Маркес, Стайнбек, Гогол или Гьоте, а?
Когато заводските колективи бяха водени с профсъюзни пари на опери и балети Пенчо и Рилка отиваха в “Операта” за да “отчетат културно мероприятие”, а не от вътрешна необходимост, повярвайте ми. Виждал съм ги, нееднократно. За тях това беше не толкова среща с Хачитурян, а СТАТУСЕН ХЕПЪНИНГ. Оставяйки кожухчетата си на гардероб и показвайки на света специално закупените си за целта дрехи, както и специалните пострижки те да не мислите че са потъвали в магията на “Гаяне”?
Ами, ами...ще седят като на тръни там на ония ми ти кадифени столове, борейки се с налягащата дрямка чрез броене на квадратчета на тавана. Мъжете ще пошушукат по повод баджаците на някоя от балерините, жените ще пошушукат по повод някоя “по-така” зрителка и толкова. И НИЙ, ДЕМЕК СМЕ ПО КУЛТУРАТА. ЗНАМ ГИ КАК СТАВАТ ТИЯ РАБОТИ.
Добре, барем, че имаше антракти, та да могат да отидат да се поразтъпчат там по онези баровски пътечки и да си поръчат по сандювче с шунка и оранжада на бюфета. Та именно поради тези причини и театрите и оперите и балетите си преизпълняваха плана. Спускаха билети на училища, ОФ организации, предприятия, учереждения, та ако трябва и на военни поделения. Само и само да има там – алъш – вериш някакъв.
Е, дами и господа, не ми ли вярвате, а? Мислите че ви лъжа ли?
Културата не е нещо което може да бъде спуснато отгоре. Тя не може да бъде ВНЕДРЯВАНА и НАБУТВАНА КАТО НА МИСИРКА В ГЪРЛОТО.
Ти или обичаш дадена културна манифестация и и се възхищаваш когато имаш възможност( ако обичаш опера – отиваш на опера, ако обичаш театър- отиваш на театър, ако обичаш чалга – ами...отиваш на стадиона и толкова.) или пък не я обичаш. Ама сега да седнеш да ми говориш, че трябвало да се поддържат държавни ясли за ТВОРЦИ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ, виж с това не съм хич съгласен. В края на краищата – ако някой твори, той би трябвало да твори заради удоволствието от процеса и толкова. Ако обича да твори – ще твори и толкова...ако хората харесват творбите му – ще ги купуват, ако не ги харесват – няма да ги купуват. Той пък, ако иска да е харесван от дадена прослойка ще твори за проблемите които харесва тази прослойка, ако ли пък иска да се харесва на по-широк спектър от консуматори ( дори евентуално да се храни от плодовете на творбите си) той трябва да направи творбите си с комерсиален потенциал ( ако, разбира се има талант за това).
Тъй като това е една много, много дълбока и широка тема...а нямам кой знае колко време ( тук почва буря и трябва да спирам тъй като ще ми предстоят по-важни задачи ) ще спра до тук.

_________________________________________ _______________________

* както гледам заел съм доста убедително второто място в класациите на “конфедерацията на глупците” по тъпота, като там дори някой си Църни Шопарата и доводи изтипосал там някакви, сфери там...абе, какво да правиш...неведоми са пътищата на човешките емоции. Както и да е, в края на краищата, аз никога не съм и бил толкова сензативен човек, че да се големея от хвалби или пък да си сипя главата с пепел при интензивна критика...ами който ме харесва – ме харесва, който не ме харесва – не ме харесва и туй то. Аз, лично, както съм казвал и преди, никога не съм и очаквал широкото одобрение на масите, тъй като моето писане не е и чак толкова с широкомасова насоченост, като да речем това на Божидар Димитров или онова на Къдринка...нормално е, един вид, такива списващи като мен да бъдат недолюбвани от “ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ЕЛИТ С РОЗОВИТЕ ЛИГАВЧЕТА”.
26 Януари 2004 22:51
право им го каза! а сега слезни у мазето па му цапни едно бире! дебем и културата!
26 Януари 2004 23:08
Да, много го е закършил днеска Грациан откъмто да го хване някой за кура.
Нема и нема.
Суша.
Лошав свет.
Дай мнение по статията