:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Кой трябва да управлява страната?
- Коалиция ГЕРБ - БСП
- Коалиция ГЕРБ - ДПС
- ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството
- Коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок - Патриотичен фронт
- Никой, да отиваме пак на избори
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 216,251,667
Активни 493
Страници 2,010
За един ден 235,726
Класик

Българският народ днес (сп. "Везни", 1921, кн. 3)

Гео Милев
Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост - без слънце и без простор пред погледа - без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена "свобода" - вече толкова години - от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес - като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина - българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:

...помощ не иде,

отникъде взора надежда не види...

Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.

Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?

Това чувства всеки. Това чака всеки.

*

Нещастието на българския народ произлиза от това, негли че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха "управници" на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа - народните управници - не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа - пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти - Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., - които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са "управлявали" до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп - плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...

"В името на народа" - да! - но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а "властвуване" над народа. "Властта" е занаятът - доходният занаят на българските тъй наречени "политически дейци". Тяхната "политическа дейност" впрочем е била винаги само "борба за власт". И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия "дейци" беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези "управници" се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес - утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка - уморени от лъжа и кражба - в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.

*

Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване.

И възврат към светлите завети на миналото.

Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ - изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?

Не.

Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те - всички досегашни "политически дейци" - нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.

Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.

Този нов лозунг - чужд на всички досегашни партии - означава техния разгром и изникването на една нова "партия", която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича "политически живот".

Трябва - време е! - народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни - и скрити досега - синове. Само те - тия нови хора - ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип - трудовият принцип - ще обедини българския народ.

Защото той - българският народ - се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).

Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда - честния културен труд.

С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова "партия" - голяма колкото целия народ, - която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа - нови честни хора, - а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия - целият народ, - на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.

Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!

И само така - и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето - народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята - богомилството.
www.lostbulgaria.com
Осъдени на смърт въстаници от Берковица и село Карамусал (днес Виноградец) за участието си в Септемврийското въстание, 1923 г.
www.lostbulgaria.com
Избиратели и активисти на Радикалната партия с политически лозунги, 3 май 1932 г.
189
7660
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
189
 Видими 
25 Ноември 2011 19:39

За продължаване традициите на газетата да публикува материали на гениални българи. Като че ли Гео днес го е писал . Патриарха Вазов, Вапцаров, Смирненски, Йовков, днес Гео - по-често пускайте такива материали . И да вдигнете заплатата на автора на тази идея , че в другите газети ни занимават с есетата на Николета и Златките, коя мутра каква нова кола си е купила , вау-у-у-у / щото така казват по чуждите филми , зер "Ех, мамка му.... " е българско и си тъпанар, не хваща декиш/
25 Ноември 2011 19:46
От 1921г. насам няма никаква промяна - властта си знае своето, а народът продължава да търси честни люде, които да го управляват. Но все не може да ги открие. След още 90г. положението ще е същото, стига само да е останало нещо от българския народ.
25 Ноември 2011 19:49
За съжаление днес към злодеянията на родната политическа измет обсебила властта в своя полза трябва да се добавят и тези на чуждите сили които работят систематично и последователно по унищоважането на духовността и държавността ни. Положението днес е много по тежко и трагично отколкото през 1921, защото българинът в мнозинстово си е загубил моралните и духовни устои които е имал тогава, макат материално да е в по добро положение. Изводите и заключенията които е направил Гео Милев важат с пълна сила и в момента, и трябва задължително да се поставят в основата на един план и или програма за избавяне на народа и държавта от политическата гмеж узорпирала властта и държавата.
25 Ноември 2011 19:51
На Гео Милев !
25 Ноември 2011 19:52
Важна тема ...Тежка...Дълга..
Утре още ще дам...от онова време..същото като сегашното..
25 Ноември 2011 19:56
Красиво, но наивно... Наивно - но красиво...
Но със сигурност и искрено, и честно, и човеколюбиво. Голяма е разликата между поколението хора на духа, минали през окопите и смъртта, и поколението тюфлеци, смятащи се за мега-интелектуалци, минали през бара на прехода за по едно голямо уиски...

На голям поет, големи заблуди прилягат!

Редактирано от - Forza NATO на 25/11/2011 г/ 19:58:08

25 Ноември 2011 20:07
Tъжното на това есе не е просто констатацията, че важи напълно и днес.
Тъжното е, че след по-малко от едно поколение ВЕЧЕ НЯМА И кой да напише дори подобно есе, защото неграмотността и простотията ще са повсеместни...
25 Ноември 2011 20:08
Защото той - българският народ - се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете). Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда - честния културен труд.

Преди 89-та, и особено след 10-ти ноември, за личността и за творчеството на Гео Милев чувах какви ли не критики и обвинения най-вече в пристрастеност към комунистическите идеи. Никога не съм ги приемал. Поет и публицист, символист и експресионист. Реалист. Разстрелян! Удушен с тел - без съд и присъда, захвърлен в масов гроб. На възраст 30 г. и 4 месеца. Възпитаник на СУ.
Да, трябва да се превърнем в гаврошовците му за да го разберем. И само него ли?
25 Ноември 2011 20:14
Гео Милев има ли го още в учебните програми по литература?
25 Ноември 2011 20:17
С подобни леви, политически некоректни идеи, вероятно съвсем скоро няма да го има.
25 Ноември 2011 20:17
Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ - изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

Предчувствието срещна своето знамение на 5 юли 2009 година
25 Ноември 2011 20:25
С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова "партия" - голяма колкото целия народ, - която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа - нови честни хора, - а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия - целият народ, - на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.

Поклон, родственико! Мой, и на моите синове!
25 Ноември 2011 20:29
И какво като е бил с леви идеи ? Нещо неверно ли има в статията му ? Изключителен поет и публицист, същевременно крехка и ранима душа .
Как ще го има в учебниците след 10-ти?..... Такива като него сигурно няма да ги има. Виж Азис, някоя чалга певица, мутрафон, лоен реститут или неуспял ОФ/БКП активист - днес виден демосрат , наистина трябва да ги има , защото те са част от маята на матриала, която пише днешната ни история
.
Поета
Редакцията
25 Ноември 2011 20:31
Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ - изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.
В.Лянча: Предчувствието срещна своето знамение на 5 юли 2009 година

Лянча, туй, дето го пиеш/пушиш, понамали го малко. Поне за да не бълваш под този текст. От уважение към Гео Милев, не за друго.
25 Ноември 2011 20:31
Неуважаеми В.Лянча. Майсторско подстилане като вашето този форум досега не познава. Транспонирайте го стихообразно в стил Дада-Маринети, но не съвсем - трябва и директно лъчезарие да има, инак културата на министъра (за тази на Победителя от 5 юли не споменавам по понятни причини) няма да вникне в дълбините на творбата. Ще пожънете ако не лаври, поне някой гонореис кауза.


Редактирано от - Дорис на 25/11/2011 г/ 20:45:44

25 Ноември 2011 20:43
Де да знаеше ?!
Добре , че не знае !
Трагично заблуден !
25 Ноември 2011 20:58
Не надо бить по морде чайником...не надо бить по морде чайником..а нужно было всех любить..тарама..тттатамм ратам
25 Ноември 2011 21:32
Благодарност, че си спомнихте за гения Гео Милев и за възможността да прочетем истински и талантливо написани слова. Ех, кога ще се роди отново даровито перо в България и ако се роди да не бъде убито. Не случайно България се нарича 'страна на убитите поети'...
25 Ноември 2011 21:49
Редакцията, !
25 Ноември 2011 22:01
И от мен Други пред мен са казали защо
25 Ноември 2011 22:04
Здравейте!
Поздравления на СЕГА!
Капитан Немо
25 Ноември 2011 22:20
25 Ноември 2011 22:21
Явно кочостояновци са имали не едно основание да му видят сметката, докато в България изобщо нямало фашизъм...
25 Ноември 2011 22:25
Адаш мили ,
Песът всякак си е казал , горе при тебе . Тук среща безоружно потвърждение на своята теза за оптимизма , от който много се нуждаем . Добре е да я сетиш , щото е характерна за същинката на Моряците . Срещу Никулден ти подавам системен сюжет , за налагащото се точно действие на един Екипаж , да опази кораба сред морето и сам да оцелее . Йовка мила , сега не е време да аплодираме Капитана ...

Редактирано от - beagle на 25/11/2011 г/ 22:35:51

25 Ноември 2011 22:28
От това, което прочетох, Гео Милев е още жив. Съвременник ни е.
P.S.Не е истина, не може да не сме мръднали и на йота...
25 Ноември 2011 22:30
Дорис,
С гордост казвам, че съм правил всичко възможно да превърна страстта, обичта към "простия" българин и неистовия хуманизъм на Гео Милев в част от скромната си личност. Надявам се да съм възприел и поне малко от духа на наистина гениалния му изказ... изброй, ако обичаш, думите на "О" в първите няколко изречения от текста: обезверен, обезидеален, обсаждан, обсадата, омаломощяване, обезличаване...
Но при всичко това, убежденията ми остават твърде различни
25 Ноември 2011 22:31
P.S.Не е истина, не може да не сме мръднали и на йота...

Ние мръднахме, ама се върнахме.
25 Ноември 2011 22:34
"С гордост казвам, че съм правил..." Е, що с гордост? Ще се гордееш, ако ти го признаят. А дотогава - със смиреност, може би.
25 Ноември 2011 22:41
ВЛянча мили ,
По-горе , кучето пише за "безоружност" . То не е уманитар , но обича хората и като затуй , вземи да му сетиш старанието ...
25 Ноември 2011 22:42
Дорис,
С гордост казвам, че съм правил всичко възможно да превърна страстта, обичта към "простия" българин и неистовия хуманизъм на Гео Милев в част от скромната си личност.


А бе, да ти кажа честно, ако не беше го казал, хич не си личи
25 Ноември 2011 22:49
Предвидимо, спроти намерението на тази публикация, представяща ни текст на Гео Милев от 1921, мислите ни отиват в една посока. О, как е актуален този текст ... Колко е съВРЕМЕнен ... Не сме мръднали от 1921 ...


Говорим и мислим за времето. Колко е часът, драги ми съфорумци? 1921? 1923 без две? "Септември" без три? "... 1925 без 4 ... "... моя гроб ме чака в мрак потаен ..."
Ако сте изкушени да мислите за този текст на Гео Милев като за условно време, момент, фаза от процес, нещо, в което проектирате съвремието или проектирате в съвремието (което е едно и също всъщност), то бъдете честни ...
Ако този текст отчита време, ако представя подобие на днешното, то не изключвайте и възможността да вървим към 1923 или 1925. Това вече бе, случи се. Но нищо не ни гарантира, че не може да се повтори. Не можем да изключим тази ... вероятност. Нека помислим и за това. В някаква степен го дължим и на Гео Милев, не мислите ли?
25 Ноември 2011 22:50

Не искам да коментирам лянчата. Някак не ми е сгодно.
Но за хрумката на редакцията - шапка свалям.
25 Ноември 2011 22:52

23'тя или 25'та, Firmin?
A може би 34'а?
25 Ноември 2011 22:52
В някаква степен го дължим и на Гео Милев, не мислите ли?


Фирмине, не е особено разумно да отваряш въпроса за заслугите. Един дълъг списък ще се получи... цели 90 години...
25 Ноември 2011 22:54
Не искам да коментирам лянчата.


Пък като заговори някой за "скромната си личност" съвсем
25 Ноември 2011 22:55
Aко знаеха тези хорица на снимката за какво са се трепали... , че след '44г се същите ахмаци ще дойдат на власт като тези преди това...
Традицията продължава.
25 Ноември 2011 22:57
С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова "партия" - голяма колкото целия народ, - която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии,

---
Казано през 1921 год. от един [/b]"РАБОТНИК, ОТ КУЛТУРАТА".
25 Ноември 2011 22:57
"да вървим към 1923 или 1925...." Към 23-та, едва ли. Няма ги политическите субекти. Към 25-та... Възможно е, но едва ли ще е толкова брутално. А пък и не се виждат такива гиганти като Гео Милев, Йосиф Хербст и другите.
25 Ноември 2011 23:11
Септември
1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.


Дълбоко сред мрак и мъгла.


Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:


по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!
2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
С л ъ н ч о г л е д и т е
п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.


3
Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!

Г л а в а п ъ р в а:
Септември.
- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!


4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец
(с поп Андрей)
- градове и села.


5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -
(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:
хиляди
маса
народ;
хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени
високо
широко
над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди -
маса -
народ.
6


Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце
светкавица
- гръм
хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
- пламтящо легло -
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

- и екота сля се
с далечно ехо:
екот и ропот
на водопади
потоци
порои -
бесни
рукнали в бездната
с гръм.
7


Започва трагедията! -


8


Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"
Прекрасно:
но - що е отечество? -
И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
- - - - - - -
9


Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.
"Всеки
да си спасява
живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
- високо
над изподраните
червени знамена -
бич от пурпурни пламъци вей.


Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд. . .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там
- в божия храм
дето бе пял литургия, ектении. . .


И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"


До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:


велик
сюблимен
непостижим!


10


Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани


- мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -


Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.


11


Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:


Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян -
"бий"!
- залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. . ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.


12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .


Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .


Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.


Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.


Бич божий изпратен от бога.


Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина
падна в позорно падение:
на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия
- и загина:
Клитемнестра уби Агамемнона
- и загина:
Орест със Електра уби Клитемнестра
- и загина. . .
Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс
Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:
- о т г о в а р я й!


Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -


Отговаряй!
Ти мълчиш?
Не знаеш?
- Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:

ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!

1924 г.
25 Ноември 2011 23:18
PARAGRAF22 -
Благодарности за труда да напомниш .
25 Ноември 2011 23:22
Даваме ли си изобщо сметка какъв гений е родила България в лицето на Гео Милев?...
25 Ноември 2011 23:34
Споменах ви "Септември" и ето - вече е пред нас, PARAGRAF22 бе така добър. Не е ни време, ни място за литературни анализи, но все пак ... Полезно е да сравните образа на народа, видян или по-скоро - бленуван през 1921 с този от 1923. А народът си е все същият, впрочем. Този от снимката на осъдените на смърт и оковани карамусалци. Този, който се е променил, е ... Гео Милев. 1921 ... 1923. Две години. Или по-скоро три - "Септември" е писана през 1924. След още година и животът и писането намират свършека си. Време за умиране. В библейски смисъл. Желязната логика на терора. Рационална като часовников механизъм.
25 Ноември 2011 23:36
Ще ми е интересно мнението на Сократя, за Гео Милев и "Българският народ днес" и също как възприема "Възвание към българския писател"



За "Септември" вече съм наясно, "Иконите спят" му харесват повече.

25 Ноември 2011 23:55
защо, Цанев?
Престъпление ли е, че не смятам "Септември" за единствено произведение на Гео Милев?
Дълбоко уважавам този творец.
Всичко останало за заяждания на дребно.
25 Ноември 2011 23:55
Ами ето едно съвременно мнение, може би от 10 юли 2009, но по-вероятно от епохата "Кожа и Костов" плюс Сорос:



---------
"Спомена се думата "човечество", която Милев преди обичаше да употребява. Сега Гео, чиито революционни чувства бяха в настъпление и екзалтация, говореше с повишена пламенност." Изстъплението на Гео Милев е предизвикано от езика на творбата, поетичното говорене на лирическият аз е влезнали в режим на настъпление и е превзело съзнанието на автора.
За тези двама поети-престъпници - Гео Милев и Вапцаров - важи с пълна сила, написаното от Кафка: "Да пишеш, за да можеш да умреш - Да умреш, за да можеш да пишеш"


Творбата трудно се укрива, но откривайки се, разкрива твореца; трудно заблуждава бдящото око на отговорните фактори, но заблуждавайки ги, заблуждава за истината около фигурата на автора; трудно удържа своето положение инкогнито, но удържайки го, пропуска, оголва битието на своя създател към себе си, към терата на литературното пространство.
Когато творбата екзекутира автора, а авторът вече е част от творбата, тогава вече не може нищо действително да приключи…
-------------


Натиснете тук
26 Ноември 2011 00:02
Ами българският народ днес много пуши.
Сади си по дворове и нивички (щото народът е там) тютюн за собствена тютюнопушечна употреба, и като си го има под ръка пуши двойно повече.
Да му се не види и народът!!!
Не народ!
Приспособленец!!!
И си мисли, че ги е минал ония на горния ред.
26 Ноември 2011 00:12
Сократе, ни най-малко не се заяждам, споменах "Септември" само защото бе пуснато отново и зная мнението ти.

Наистина ме интересува какво мислиш за Българският народ днес" и Възвание към българския писател"?

Извинявай, ако си се засегнал, но си ме разбрал погрешно
26 Ноември 2011 00:27
Цанев,
За разлика от повечето изказали се дотук, на мен ми е трудно да намеря думи. Всичко може да се изрази съвсем кратко: изпуснати възможности.
Изпуснахме ги някъде през периода 1989-1995 (по моя съвсем груба преценка). От там нататък всякакви търсения на "нови партии" и "нови личности" са обречени.
Личността остава сама - и онова, което върши, върши го единствено заради собствената си съвест. Като Гео Милев или Йосиф Хербст.
А за "Септември" и "Иконите спят" не си ме разбрал. Другаде ми е болката. Един поет пише всеки ред със сърцето си. Най-голямата му мечта е написаното да стигне до хората.
А трагедията е някой ден поетът да бъде канонизиран, после да го нахардахушкат на свети мощи и една част да изложат в мощехранителници, а другата част да заметат под килима - това не е "наше", то не е за гледане.
Все едно, например, да оставим от известното стихотворение на Вапцаров само два реда: "терора долу, съюз с СССР" - и да отрежем всичко останало.
26 Ноември 2011 00:31
Винаги настръхвам като чета Септември, Гео Милев наистина е гениален поет. Хиляди, маса, НАРОД! Къде е, господи, този народ с главна буква? Или народът е думата преди четирите неми въпросителни на Апостола?.....
26 Ноември 2011 00:41
Изпуснахме ги някъде през периода 1989-1995 (по моя съвсем груба преценка).


По твоя преценка сега през 2011. А по преценка от 1921, кога са ги изпуснали нашите дедовци? Пак някъде двадесетина години преди това. И защо всичко се повтаря? Разбирам спиралата на историята, ама това е сплескана спирала, т.е. кръг.

Редактирано от - nikola_tsanev на 26/11/2011 г/ 00:43:40

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията