:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Ще спре ли Бойко Борисов корупцията в КАТ?
Разбира се. Той може всичко...
Ще я спре друг път...
В КАТ няма корупция...
Не ми пука.
Резултати
След десетгодишно пътуване космическата сонда "Розета" влезе в орбитата на кометата 67П / Чурюмов-Герасименко и изпрати сонда-робот на нея. За пръв път човешки апарат извършва подобна маневра.
Мисията на "Розета" ще продължи до декември 2015 година, а кометата "Чурюмов-Герасименко" ще мине възможно най-близо до Слънцето през август 2015-а. Стабилната в момента орбита на сондата е на около 10 км от кометата.
СТАТИСТИКИ
Общо 219,312,570
Активни 450
Страници 14,831
За един ден 235,726
ТЕНДЕНЦИЯ

Лобизмът - любимо занимание на бившите еврокомисари

39% от ексчленовете на ЕК започват да представляват частни интереси, след като напуснат Брюксел
Снимки: ЕПА/БГНЕС
Бившият еврокомисар Гюнтер Ферхойген, който изкара два мандата в ЕК, след оттеглянето си от Брюксел създаде своя консултантска фирма и предизвика доста критики. Докато бе в ЕК, той отговаряше за разширяването (до 2004 г.) и за индустрията (до 2010 г.).
За никого вече не е тайна, че много от бившите служители на Европейската комисия използват познанията и контактите, които са установили по време на мандата си в ЕК. Перспективите за живот след напускането на комисията може да оказват влияние върху решенията и начина, по който еврокомисарите гласуват, докато все още са част от ЕК. Това вероятно ги кара да бъдат по-услужливи към заинтересувани в определени области групи. Точно затова и Еврокомисията наскоро прие Кодекс на поведение, който определя срока, през който бившите комисари трябва да уведомяват институцията за дейностите, които извършват след напускането на Брюксел. През този период от оттеглилите се членове на ЕК се очаква да не лобират в полза на организации и компании, работещи в сектора, за който те са отговаряли по време на мандата си в Брюксел.

Истината обаче е, че поне 39% от европейските комисари почти веднага след напускането си започват да представляват частни интереси. Те например се присъединяват към компания или към асоциация, която защитава интересите на определени икономически сектори, а някои от бившите комисари дори основават свой



собствен консултантски бизнес



Това показват резултатите от проучване, наречено "Участие на бивши еврокомисари в защита на частни интереси", като в него внимателно са разгледани дейностите, с които се занимават еврокомисарите, оттеглили се от ЕК от 1982 г. насам. Проучването показва, че възможността бившите еврокомисари да се превърнат в лобисти в значителна степен зависи от сектора, за който са отговаряли в ЕК. 100%, от комисарите, отговаряли за конкурентоспособност, стават лобисти. Този процент е 89 на сто при тези, които са се занимавали с вътрешния пазар, 67% - при икономика и финанси, както и 57% при земеделие, енергетика и индустрия. Процентът е нулев при бившите еврокомисари, отговаряли за наука и изследвания, образование, административни въпроси, здравеопазване или многообразие на езиците.

Родната държава на комисаря също има значение. Комисарите от Португалия, Австрия, България и Малта имат най-голяма склонност към това да се заемат с лобизъм, а при тези от скандинавските държави тази възможност е най-ниска. На 10-о място се нарежда Обединеното Кралство, където склонността към лобизъм е 44%. Друг фактор, който оказва влияние, е образованието. Сред бившите еврокомисари има такива, които са завършили право и 48% от тях стават лобисти. При икономистите този процент е 35 на сто, а при притежателите на дипломи в други сфери - 33%. Адвокатите обаче са по-склонни да се запишат в регистъра на лобистите, изготвен от ЕК. Това обаче става по собствено желание, не е задължително. Явно за тях е по-естествено да защитават определени интереси. Комисарите, предложени от леви правителства, доста по-рядко се заемат да представляват частни интереси, след като се оттеглят от ЕК. Това може да се дължи на възможностите за избор, които им се предоставят, или пък са по-малко полезни като лобисти.



Няма значителна разлика между консерватори, либерали и независими



Възрастта има значение. Колкото по-млад е един еврокомисар в момента на напускането си на Комисията, толкова по-голяма е вероятността да стане лобист. Това е очаквано, тъй като по-възрастните еврокомисари е по-вероятно да престанат да работят и да се пенсионират. Продължителността на мандата увеличава вероятността бившият член на ЕК да започне да защитава частни интереси. Средно комисарите се пенсионират на 58 години, след шест години служба.

Делът на бившите еврокомисари, които стават лобисти, не следва определена тенденция. В периода 1993-1999 г. този процент отбелязва ръст, но след това започва да намалява. Увеличението през 90-те години вероятно се дължи на факта, че Единният европейски акт (1987 г.) и Договорът от Маастрихт (1993 г.) въведоха квалифицирано мнозинство при вземането на решения по много от регулациите. Това означава, че заинтересуваните могат да "спечелят" по-лесно, действайки чрез свои хора в Европейския съвет. Последвалото намаляване обаче може да се дължи и на въведения от ЕК Кодекс на поведение (1999 г.) или на разширяването на ЕС на Изток (2004 г.). Това е, защото източноевропейците по принцип се използват по-малко за лобистки инициативи в Брюксел.

ЕК наскоро удължи от 12 на 18 месеца срока, в който бившите еврокомисари са задължени да уведомяват за дейността си, след като са напуснали комисията. В същото време бившите членове на Еврокомисията обаче може да получават до 65% от заплатата си в продължение на три години, след като си тръгнат от Брюксел, ако доходите им от трудови правоотношения не надвишават определени лимити. Освен това "срокът за уведомяване" се прилага само в случаите, когато бившите еврокомисари лобират в сектора, за който са отговаряли, докато са били в ЕК. Все пак всички комисари участват при вземането на дадено решение. Всеки от тях има право да гласува за всички решения, които се вземат от ЕК. Възможността да стане лобист обаче може да окаже влияние върху вота му по въпроси, които са извън неговия ресор. "Срокът за уведомяване" би трябвало да се отнася за всички сектори, по които комисията работи.

Изводът обаче е, че правилата не трябва да бъдат създавани от тези, на които по-късно ще им се наложи да ги спазват. Ако правилата се определят от комисарите, те вероятно ще бъдат склонни да ги създадат в свой интерес. Те няма да ограничат достатъчно обхвата на лобирането от бившите еврокомисари. В резултат на това комисарите прекалено много подкрепят определени заинтересувани групи както преди, така и след оттеглянето си от ЕК. За това е наложително Кодексът на поведение за бившите комисари да бъде узаконен от Европейския съвет и от Европейския парламент или да бъде включен в европейските договори.



------------------

*Авторът е преподавател по икономика в германския университет в Манхайм и е член на академичния консултативен съвет към германското федерално Министерство на икономиката.
 Настоящата Европейска комисия бе избрана през 2010 г. и е оглавявана за втори пореден мандат от португалеца Жозе Мануел Барозу. Мандатът на комисарите изтича през 2014 г.
 Поне 39% от европейските комисари започват да представляват частни интереси, след като напуснат Европейската комисия.
8
2501
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
28 Септември 2011 20:14
Е добро утро! За статистиката, може да се добави, че 50% от бившите български комисари са станали впоследствие (и прочи веднага) консултанти за фирми от частния сектор. Всъщност може и да са 100%, но за другата, освен да организира платени конференции на тема "Как да си компрометираш кариерата (и страната) за 2 часа", не виждам алтернатива...
28 Септември 2011 22:07
Лобирането си е чиста проба узаконена корупция. Особено когато не е официално заявена (за да не се плащат високите данъци върху хонорара).

28 Септември 2011 22:52
Лобиране Преди си го знаехме като връзкарство или шуробажанащина. Каквото си е в действителност.

Редактирано от - Гладиатор на 28/9/2011 г/ 22:53:17

28 Септември 2011 23:18
Да, де ама не баш. Онова сички знаехме че е лошо и не се афишираше. А, лобирането си е нормална работа, плаща се, уважавана професия си е. Демек разликите са огромни
29 Септември 2011 09:04
Мдаааа, сменяш името и почваш да твърдиш че е законно. И малко го лъсваш да изглежда по-бляскаво като за пред хората.
29 Септември 2011 13:22
"Лобирането си е чиста проба узаконена корупция".


Yes, Докторе !
29 Септември 2011 16:19
Когато не е официално заявено, лобирането е чиста проба незаконна дейност, и представлява корупция! Когато е заявено, се облага надлежно по ЗКПО, и не представлява корупция.
30 Септември 2011 16:35
Може ли некой да обясни внятно за кво са нужни сите тия тунеядци ?
Работят изключително за лични интереси . И за корпоративни - срещу тлъсти хонорари.
Ако един ден кантората им бъде закрита - цяла Европа ще си отдъхне с облекчение.
Дай мнение по статията