×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Само преди дни прогниха и американски министър от заведение заради мигрантската политика
Лукаку се изравни с Роналдо на върха при голмйсторите
Пет милиона души се събраха на предизборния му митинг в Истанбул
Липсата на реформи на Дъблинското споразумение е опасна за България, каза вицепрезидентът
Кочинката няма да издържи, твърди Христо Иванов
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,940,183
Активни 1,256
Страници 98,877
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Пълноценни (?!) пари

В Швейцария гласуват за световна банкова революция днес, на 10 юни 2018 г., докато пиша тези редове. На референдум е поставен въпросът дали само Швейцарската национална банка да може да емитира пари (а на търговските банки да бъде отнета тази възможност). На пръв поглед няма какво да се гласува: по закон и сега централната банка - не само в Швейцария, но и във всяка страна, - издава законните платежни средства: банкноти, монети и „централни" пари (парите по сметка в самата централна банка). Но поради



банкирането с частични резерви,



универсалният модел, по който работи банковата система от незапомнени времена (поне от XIV век насам, откогато води началото си модерната банкова практика), търговските банки имат възможността сами да създават кредитни пари чрез процеса на депозитна мултипликация. Идеята за банкиране с частични резерви идва оттам, че не всички пари, депозирани в банката, се теглят от клиентите след ден или седмица, част от вложените пари стоят в банката с години. Следователно е достатъчно банката да държи като резерв само част от поверените й депозити, другата част може спокойно да даде на заем, за да печели от лихвата и да плаща лихва по депозитите, за да ги привлича при себе си. Но с взетите назаем пари кредитополучателят плаща на някой друг, който на свой ред депозира получените пари в друга банка, която на свой ред заделя само (малка) част от тях като наличен резерв, а по-голямата част дава на заем. Така парите в обращение се мултиплицират.



При златния паричен стандарт,



когато „истинските" пари са били монети от златно и сребро, самата Банк ъф Ингланд (преди да стане централна банка) е считала за напълно достатъчно и сигурно да държи в резерв 1/3 от получените депозити. Това било и за времето си много консервативна практика. Всъщност е било достатъчно да се отделят за резерв към 20% от получените депозити, че и по-малко, защото при по-активно теглене на пари от банката тя може да компенсира недостигащите резерви, като вземе на заем от друга банка или да се рефинансира при централната банка на страната. Значи дори и когато в обращение са били истински златни и сребърни пари, банките са успявали да произведат многократно по-голяма маса кредитни пари (fiat money). В днешно време големите банки (колкото по-голяма банката, толкова по-малка част от депозитите й стигат за резерв) държат около 10% ликвидност. „Централните" пари са нищожна част от цялата парична маса.



Какви „пълноценни" пари тогава



искат швейцарските банкови революционери? Терминът е (нарочно) подвеждащ, за да привлича гласове. „Пълноценни пари" (Vollgeld) те наричат „централните пари", издадени от емисионната банка. Те, разбира се не са никак пълноценни, като златните и сребърните монети, съдържащи вещната си стойност, а дългови пари, обещания, като всички останали. Идеята е да се забрани банкирането с частични резерви и да се спре създаването на пари от търговските банки. Как ще стане това? Банковите сметки ще се разделят на два вида - разплащателни и финансови. Банките ще бъдат длъжни да държат в централната банка 100% покритие на наличностите по разплащателните сметки. Клиентът ще е сигурен, че парите по разплащателната сметка са 100% сигурни, каквото и да се случи с неговата банка. Ако обаче реши да печели от парите си, клиентът ще трябва да ги преведе от сигурната си разплащателна по друга, финансова сметка, по нея ще носи риск съобразно режима на сметката и правилата на банката.



Банките стават кредитни посредници



и трябва да финансират отпусканите заеми като убеждават клиентите си да влагат пари по финансовите си сметки и да поемат риска от загуба в замяна на договорената лихва. Или пък банките могат да набират капитал като емитират свои облигации, разни сертификати за участие в инвестиционни проекти и всевъзможни финансови инструменти с различен риск. Няма и дума, това ще прехвърли голяма част от риска на кредитирането и целия риск на самите банки върху крайния спестител. Банковият кредит и всички други форми на финансиране ще се оскъпят, но поне част от парите на населението и фирмите ще са на сигурно място по покритите със 100% централни пари разплащателни сметки.



Сигурно? Колко да е сигурно



което и да е вложение в пари, които не съдържат стойност? Покритието централни пари няма да запази спестяванията от инфлацията, ако централната банка използва емисията на пари за да „подпомага" държавния бюджет със щедри заеми или пък да „облекчава" кредитирането чрез масирано парично предлагане, както правят днес всички централни банки на водещите индустриални страни. Въпросните „пълноценни пари", Vollgeld, които на английски по-правилно наричат „суверенни пари", няма как да влязат в обращение, ако централната банка не „даде" новите пари някому. Обикновено тя емитира пари като купува държавни ценни книжа, т.е. „новите" пари влизат в оборот през джобовете на държавата. Кредитната емисия на банките няма да изчезне, защото парите по финансовите сметки също изпълняват, макар и ограничено, парични функции. Просто са в друг, по-широк, по-малко ликвиден паричен агрегат. И парите пак ще се мултиплицират от банките както досега, само че без онези по разплащателните сметки със „100% покритие". „Новата парична система" ще удари реалния сектор, ще направи огромна услуга на фиска и никак няма да ощети банките - те са трансформатор, можеш да го изгориш, но повече енергия от него не можеш да извлечеш. Впрочем



идеята никак не е нова.



Още в края на 19 век икономистите от Австрийската школа предлагат да се ограничи банкирането с частични резерви като се отдели „сигурен" сегмент за обращение на пари с гарантирано (златно) покритие. В разгара на Великата депресия икономисти от едноименния университет издадоха прочутия Чикагски меморандум, в който предлагат да се въведе 100% (златно) покритие за безсрочните депозити. Нобелистът Ъруин Фишер в студията си „100% пари и публичният дълг" (1939 г.) дава най-аргументираната мотивация на Чикагския меморандум и поставя основата на т.нар. „Чикагски план" за банкова и монетарна реформа. Той никога не е бил приложен изцяло, но отделни негови идеи са приети и днес са фундаменти на модерното банково законодателство. След Фишер стотици финансисти са предлагали варианти на същата идея. Поредният от тях е швейцарската инициатива, предложена през 2013 г. от „Съюза МоМо" (от „Монетарна Модернизация"), която се гласува на референдум. Почти сигурно е, че



революция няма да има,



защото мъдрите и навикнали на всякакви референдуми швейцарци ще отхвърлят „инициативата". Сигурно с подобно и огромно мнозинство, с което на референдум през ноември 2014 г. отхвърлиха две подобни инициативи, мотивирани с предимно популистки аргументи. Първата трябваше да застави централната банка да прибере всичките си златни резерви и да ги съхранява само в Швейцария, както и да вложи в злато минимум 20% от активите си. Втората беше да се отмени „плоския" данък върху доходите.
7
3854
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
10 Юни 2018 19:28
Сигурно в този форум ,аз съм този който е учил най-малко за парите. Но според мен швейцарците се опитват да избегнат или поне да отложат за дълго една следваща война която трябва да изтрие разни дългове и лихви които не са точно Vollgeld. Те се опитват по техния си начин да спасят този свят ,такъв какъвто го познаваме и дано повече хора да ги чуят и разберат.
10 Юни 2018 23:01
никак няма да ощети банките - те са трансформатор, можеш да го изгориш, но повече енергия от него не можеш да извлечеш.

При всеки трансформатор има загуби, но само банковият може да ги докара до повече от 100%.
И не е вярно, че банките няма да бъдат "ощетени"/с ограничена печалба - едно е да се "мултиплицира" с 10% резерви, друго е да се мултиолицира с 99% "резерви" (99% от парите са в разплащателни сметки и само един е във финансови).
Трето, което Хърсев премълчава - причината за референдума, че "напечатаните пари" от търговските банки (емисия на облигации на голи обещания - блянове, сънища и бълнувания) в пъти надвишава "печатането" на централните банки (при по-реалното обещание, че зад тия пари стоят реални стоки ... бръснене, спане, чукане).
Има бъдеще в света след като 25% от швейцарците твърдо са възстанали срещу "банкстерите" въпреки канонадната пропаганда на "печетарите".
11 Юни 2018 05:11
В момента банките не са трансформатори.. ами вечни двигатели с с кпд 900%. горе долу заради банкирането с частичен резерв. т.е. 1 лев става близо 9 лева.

на тия "вечни" двигатели дължат развитостта си западните държави + световната валута.. заради тях са и бомбардирането на много държави..
11 Юни 2018 07:58
Пълноценни пари:

Обявен за мъртъв: Френски музикант, отмъкнал милиони след обир на банка, се появи от отвъдното след 30 години!

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/svyat/obyaven-za-mrtv-frenski-muzikant-otmknal-milioni-sled-obir-na-banka-se-poyavi-ot-otvdnoto-sled-30-godini-snimki_news606210.html

11 Юни 2018 09:32
Hussman: Hallmark Of An Economic Ponzi Scheme

Consider two economic systems.

In one, consumers work for employers to produce products and services. The employees are paid wages and salaries, and business owners earn profits. They use much of that income to purchase the goods and services produced by the economy. They save the remainder. A certain portion of the output represents “investment” goods, which are not consumed, and the portion of income not used for consumption – what we call “saving” – is used to directly or indirectly purchase those investment goods.

There may be some goods that are produced and are not purchased, in which case they become unintended “inventory investment,” but in a general sense, this first economic system is a well-functioning illustration of what we call “circular flow” or “general equilibrium.” As is always the case in the end, income equals expenditure, savings equal investment, and output is absorbed either as consumption or investment.

The second economic system is dysfunctional. Consumers work for employers to produce goods and services, but because of past labor market slack, weak bargaining power, and other factors, they are paid meaningfully less than they actually need to meet their consumption plans. The government also runs massive deficits, partly to supplement the income and medical needs of the public, partly to purchase goods and services from corporations, and partly to directly benefit corporations by cutting taxes on profits (despite being the only country in the OECD where corporations pay no value-added tax).

Meanwhile, lopsided corporate profits generate a great deal of saving for individuals at high incomes, who use these savings to finance government and household deficits through loans. This creation of new debt is required so the economy’s output can actually be absorbed. Businesses also use much of their profits to repurchase their own shares, and engage in what amounts, in aggregate, to a massive debt-for-equity swap with public shareholders: through a series of transactions, corporations issue debt to buy back their shares, and investors use the proceeds from selling those shares, directly or indirectly, but by necessity in equilibrium, to purchase the newly issued corporate debt.

The first of these economic systems is self-sustaining: income from productive activity is used to purchase the output of that productive activity in a circular flow. Debt is used primarily as a means to intermediate the savings of individuals to others who use it to finance productive investment.

The second of these economic systems is effectively a Ponzi scheme: the operation of the economy relies on the constant creation of low-grade debt in order to finance consumption and income shortfalls among some members of the economy, using the massive surpluses earned by other members of the economy. Notably, since securities are assets to the holder and liabilities to the issuer, the growing mountain of debt does not represent “wealth” in aggregate. Rather, securities are the evidence of claims and obligations between different individuals in society, created each time funds are intermediated.
So it’s not just debt burdens that expand. Debt ownership also expands, and the debt deteriorates toward progressively lower quality. The dysfunctional economic system provides the illusion of prosperity for some segments of the economy. But in the end, the underlying instability will, as always, be expressed in the form of mass defaults, which effectively re-align the enormous volume of debt with the ability to service those obligations over the long-term.

This is where we find ourselves, once again.

If you examine financial history, you’ll see how this basic narrative has unfolded time and time again, and is repeated largely because of what Galbraith called “the extreme brevity of the financial memory.” Debt-financed prosperity is typically abetted by central banks that encourage consumers and speculators to borrow (the demand side of Ponzi finance) and also encourage yield-seeking demand among investors for newly-issued debt securities that offer a “pickup” in yield (the supply side of Ponzi finance). The heavy issuance of low-grade debt, and the progressive deterioration in credit quality, ultimately combine to produce a debt crisis, and losses follow that wipe out an enormous amount of accumulated saving and securities value. The strains on the income distribution are partially relieved by borrowers defaulting on their obligations, and bondholders receiving less than they expected.

The hallmark of an economic Ponzi scheme is that the operation of the economy relies on the constant creation of low-grade debt in order to finance consumption and income shortfalls among some members of the economy, using the massive surpluses earned by other members of the economy.


Продължава тук: https://www.zerohedge.com/news/2018-06-10/hussman-hallmark-economic-ponzi-scheme
14 Юни 2018 11:40
Хърсев, що лъжеш, че у Швейцария има плосък данък? У едно кантонче с неколко десетки хил. души - да и то с необлагаем мин., ама иначе не.

Медийни икономистчета
17 Юни 2018 17:18
При 100% резерви банката се превръща в трезор за съхранение и спира да дава кредити. Ясно е че такава система не може да работи. Но и частичното банкиране трябва да се ограничи. Какви 10%? В момента в Европа банките оперират с 2-3% резерви. Погрешно е да се мисли, че банките печелят там някакви си процентчета като разлика между процента по кредитите и процента по депозитите. Фактически заради частичното резервиране банките преотдават едни и същи пари на много кредитополучатели. При 2% частично резервиране, и 100 единици депозит - могат да раздадат 9800 единици кредит. Дават 2 лева лихва на депозанта, а прибират 400 лева лихви от кредитополучателите. Колосална печалба без да си мръднат пръста! При това тези лихви по кредитите, икономиката трябва някак да ги изработи. Те не съществуват по правило и това захранва инфлацията и притиска бизнеса, който не може да дава увеличения на заплатите, защото непрекъснато работи за плащане на лихвите по кредити. Система с толкова ниски резерви облагодетелства само банкерите и хищно изтощава цялата останала икономика. Често се финансират и неработещи проекти, просто защото банкерите имат толкова много ресурс за раздаване. А това не е здравословно за икономиката, за стабилността и ефективността и.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД