×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Тръмп: Барак Обама щеше да бъде определен като герой, ако беше организирал срещата с Ким Чен-ун
Пекин определи като „изнудване“ заплахите на САЩ за нови търговски санкции и обещаха твърд отговор
Нивата на реките в София се понижават
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,327,143
Активни 1,779
Страници 40,562
За един ден 1,302,066

6000 лв. възнаграждение за учен - колко невероятно звучи това

Държавата прави нов опит за проектно финансиране в българската наука
Българската наука страда от хроничен недостиг на финансиране. Нашите учени са доказали, че виреят отлично в международна среда и умеят да печелят проекти по света. У нас обаче парите за наука често се харчат на ръба на скандала - достатъчно е да припомним, че един просветен министър беше принуден да напусне заради раздаване на субсидии от научния фонд на близки фирми. Не мина безоблачно и стартът на ОП "Наука и образование". Сега предстои нов опит за проектно финансиране на наука - този път чрез национални програми, както се прави от години в средното образование. Проектите на програмите бяха публикувани наскоро за обществено обсъждане, като за становища все още има време - до 14 юни. Общата сума, която трябва да бъде разпределена в следващите години, е 61 млн. лв., като за тази година индикативният бюджет е 18.02 млн. лв.

..............................................



"Млади учени и постдокторанти"



Бюджетът на програмата за 2018-2020 г. е 15 млн. лв. Целта й е привличане, задържане и развитие на ново поколение висококвалифицирани млади учени. По нея могат да кандидатстват висши училища и научни организации, имащи принос над 3% от публикуваните научни резултати за последните 3 г. в базите данни Web of Science и/или Scopus. Одобрените ще получават средства за допълнителни възнаграждения на младите си учени по механизъм, отчитащ приноса на звената, в които работят. Бонуси ще има за учени, които работят по значими, актуални теми с възможности за приложение на резултатите. Допълнителното месечно възнаграждение за млад учен трябва да е между 200 и 500 лв. Общо ще бъдат подпомогнати 250 млади учени. Месечният грант за един постдокторант пък може да е от 1500 до 3000 лв., като парите могат да се ползват освен за възнаграждения и за закупуване на материали. Целта е в края на 2020 г. да имаме 25% повече перспективни млади учени, работещи у нас, 400 повече публикации в реферирани издания, 45 заявки за патенти.



"Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука" (ВИХРЕН)



Програмата е за 7 г., а бюджетът й е 1.5 млн. лв. за първата година с перспектива да се увеличи двойно след третата година. Целта й е значително "увеличаване на човешките ресурси за наука и иновации от високо ниво в България заедно с трайна положителна промяна в културата на българската научна общност". По нея ще се осъществяват "предизвикателни научни проекти от водещи и установени учени и от сформираните от тях екипи". Бенефициенти са научни организации с потенциал да кандидатстват по програмите ERC или ERA Chairs от "Хоризонт 2020" или по съответните програми в предстоящата Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации на ЕК. По нея може да се кандидатства по две линии - за "установен изследовател" и "водещ изследовател", за всяка от които има специфични изисквания. Като участник в национална програма от изследователя се очаква да бъде назначен на основен трудов договор на пълен работен ден към организацията бенефициент. Финансирането е до 300 000 лв. на година за максимум 5 г. Възнаграждението на изследователя е 6000 лв. на месец, а на всеки нает към екипа старши сътрудник, постдокторант и докторант ще е съответно по 4500 лв., 3500 лв. и 2000 лв. на месец.



"Петър Берон. Наука и иновации с Европа"



Хоризонтът на програмата отново е 7 г. - по 1.2 млн. лв. на година, които ще се дадат за осъществяване на научни проекти. Тя е предназначена за изследовател и организации, участвали съвместно със същото проектно предложение в eвропейската програма "Мария Склодовска-Кюри - Индивидуално финансиране" (МСК-ИФ), които са се класирали на висококонкурентни позиции и за които не е достигнало отпуснатото финансиране. (Минималният праг за допустимост е 80 точки.) Проектното предложение ще се финансира по следния начин - предвиждат се зa възнаграждение от 3800 лв. месечно (с включени вноски на работодателя), 650 лв. месечно за разходи, свързани с научни дейности и научното управление по проекта, 550 лв. месечно за административно управление и институционални разходи. Общо за година максималният бюджет за проект е 60 000 лв.



"Въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв"



Целта на програмата е въвеждане на NAT тестове (Nucleic Acid Testing - техника за амплификация на нуклеиновите киселини) на донорската кръв. Това е най-новата в световен мащаб технология за диагностика на донорската кръв за трансмисивни инфекции. В крайна сметка се цели повишаване на сигурността на дарената кръв и на кръвните компоненти и предотвратяване на случаите на заразяване на пациенти. Очаква се по тази програма да бъде купен апарат от най-висок клас за извършване на NAT диагностика на дарената кръв с необходимите реактиви и софтуер за Националния център по трансфузионна хематология, както и създаването на NAT лаборатория. Периодът на програмата е до декември 2019 г., като за т.г. са планирани 2 млн. лв., а за 2019 г. - 3 млн.



"Репродуктивни биотехнологии в животновъдството"



Целта на програмата е оптимизирането на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии и трансфер на знания. Срокът й е до края на 2019 г., като за тази и следващата година са заложени по около 800 хил. лв. Най-общо задачите й са три - използване на криоконсервиран генетичен материал, подобряване на репродуктивния потенциал чрез използване на нехормонални биоактивни добавки през значимите за репродукцията периоди и трансфер на знания и репродуктивни биотехнологии. Важно ще е внедряването на иновациите от репродуктивните биотехнологии (в края на 2019 г. трябва да има поне 3 разработени) в практиката, както и трансферът на знания - всеки фермер трябва да бъде запознат с най-съвременните постижения.



"Електронно здравеопазване в България" (Е-здраве)



Е-здравеопазването вече е погълнало немалко пари, а по научната програма са заложени общо 2 млн. лв. - 800 хил. лв. през т.г. и по още 600 хил. лв. за 2019 г. и 2020 г. По програмата е планирано разработване и пилотно въвеждане на единна електронна система за управление на големи масиви от данни в онкологията и хематологията в университетските болници с такива отделения. Предвидени са още пилотно внедряване на софтуерна платформа за събиране, обработване и анализиране на данни за проследяване от лечебни заведения на ефекта от прилагането на терапията с 13 иновативни лекарствени продукта, както и създаване на прототип за компютърно подпомагане на изготвянето на медицинска документация. Целта е по-качествена медицинска помощ и намаляване на натоварването на медицинския персонал с технически и с административни задачи.



"Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността"



Бюджетът е 3.45 млн. лв., като за т.г. са определени 1.35 млн. лв., а за следващите две години - по 1.05 млн. лв. Като подсказва и името на програмата, целта й е да осигури отворен достъп до електронната инфраструктура за екипи от учени и докторанти от различни научни дисциплини, както и да формира интердисциплинарни екипи, използващи най-съвременни постижения в информационните технологии. Многобройни са очакваните резултати от прилагането на тази програма - от разработване на иновативни съвременни софтуерни инструменти и на платформи за отворена наука и за дистанционно обучение, през създаване на пилотни проекти за работа с примерни модели на базата на съвременни информационни технологии за цифровизация, до създаване на обща научна инфраструктура и на научна методология за високоскоростни компютърни изчисления за изследване на климата, метеорологията, защитата на критични инфраструктури, екологията, транспорта и др. Посочените водещи партньори биха могли да бъдат СУ, ТУ-София и БАН, които да изпълняват програмата заедно с Пловдивския, Русенския, Шуменския университет, ТУ-Варна, МУ-София и унивелситет "Асен Златаров" в Бургас.



"Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото"



Бюджетът на програмата е 4 млн. лв., а срокът й за изпълнение - декември 2020 г. (1.6 млн. лв. за 2018 г. и по 1.2 млн. лв. за останалите две години). По нея следва да бъдат създадени интерактивни карти на културно-исторически обекти, на свещените места, на политическите граници на България от създаването й до днес, на диалектите, на литературни забележителности, туристически маршрути и пр., както и онлайн енциклопедия на културно-историческото наследство в Югоизточна Европа от праисторията до днес и програми за културно наследство. Част от дейностите по създаването на виртуалната енциклопедия ще са създаване на видеолекторати в областта на българския език, кирилометодиевистиката, литературата, музиката, театралното изкуство и др., на познавателни онлайн видеоигри, на социална мрежа "Културни пространства" (интерактивно приложение, адаптирано към мобилни устройства, в което ще се дава информация за знакови места, свързани с българската култура от древността до наши дни), на онлайн електронни библиотеки за речници на българския език, на документални филми, свързани с културно-историческото ни наследство и др.



"Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот"



6 млн. лв. до декември 2021 г. (по 1.5 млн. лв. за всяка година) са планирани за провеждане на "фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот" на българското население. Дейностите, които ще се изпълняват, са многобройни: разработване на модели за управление на производствени агросистеми, изследвания на качеството на биопродукцията, оптимизиране употребата на пестициди, разработване на опаковки от биологични ресурси, на пробиотици и др. хранителни добавки.



"Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия"



До 2022 г. по програмата са предвидени 6 млн. лв. (по 1.2 млн. лв. на година). Планирани са най-различни изследвания - на характеристиките на приземната атмосфера и влиянието им върху качеството на живот, на качество на водите и на градската среда, на катастрофалните природни явления и връзката им с климатичните промени, на геоложката среда и т.н. Избраните учени ще наблюдават измененията в температурата на въздуха, ще оценяват очакваните промени в климата на страната, ще идентифицират причинно-следствените връзки замърсител-заболеваемост, ще изграждат пилотни (за избрани градове) системи за ранно предупреждение за рискове за човешкото здраве, включително и за замърсяването на въздуха с растителни полени с алергенен ефект и др. Предвижда се и създаването на системи за дистанционни наблюдения с цел получаване на актуална информация за състоянието на околната среда и оценка на опасността от възникване на неблагоприятни явления.



"Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита"



7.3 млн. лв. до 2020 г. са планирани най-общо за създаване на нисковъглеродна конкурентоспособна икономика. По програмата ще се финансират научноизследователски и научно-приложни проекти. Фокусът при първите е върху създаването на нови материали и развитие на иновативни подходи за въвеждане на нисковъглеродни енергийни технологии с цел България да напредне в областите, в които се очаква най-значим потенциал за икономически растеж през следващите 5 г. Тук влизат темите за съхранението на енергията (авангардни постлитиево-йонни батерии, оловни батерии за старт-стоп и хибридни коли и др.), намаляването на емисии от СО2, разработването на нови материали и структури за възобновяеми източници на електроенергия и системите за съхранение на енергия и др. Планирано е разработване на хибридна система батерия-горивна клетка за транспортни цели (хибридна електромобилност), която би могла да се използва при тролейбусната мрежа; малките транспортни коли, селскостопанските машини и др., разработване на достъпни решения за акумулиране на енергия от ВЕИ за зарядни станции (електро- и водородни), демонстрации на авангардни системи за съхранение на енергия от соларни панели в безпилотна летателна система, захранвана със слънчева енергия, работа по въвеждане на горивни клетки за автономно захранване на еднофамилни къщи и др.
1571
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД