×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Лукаку се изравни с Роналдо на върха при голмйсторите
Пет милиона души се събраха на предизборния му митинг в Истанбул
Липсата на реформи на Дъблинското споразумение е опасна за България, каза вицепрезидентът
Кочинката няма да издържи, твърди Христо Иванов
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,923,051
Активни 967
Страници 81,745
За един ден 1,302,066

Зад всяка дарба стоят дълги часове труд

Мечтая за сътрудничество между "Мистерията на българските гласове" и Йордан Камджалов, признава световноизвестната певица Лиса Джерард
 
Лиса Джерард е родена на 12 април 1961 г. в Мелбърн, Австралия. Певица, композитор, инструменталист и автор на филмова музика. Световна слава й носи съвместната работа с Брендън Пери в групата "Дед кен денс", с която има осем записани албума. През 2000 г. печели "Златен глобус" за музиката, която създава заедно с Ханс Цимер към филма "Гладиатор". Позната е с дълбокия си контраалт, но може да достигне и височините на мецосопран. През лятото на 2017 г. изнася два концерта в София и Пловдив заедно с хор "Мистерията на българските гласове", а през май т.г. излезе и съвместният им албум BooCheeMish. През март с "Дженезис Оркестра" и Йордан Камджалов представи на сцената на НДК "Симфония на скръбните песни" от Хенрик Гурецки.
На 12 юни ще изнесе първия си концерт във Варна заедно с "Мистерията на българските гласове".
-----------
- Първото ви идване в България през 2016 г. е било точно на рождения ви ден. Какво си спомняте от него и от първата среща с "Мистерията"?

- Спомням си огромното вълнение. Обичам ги от първата си среща с тяхната музика. Да видя как работят, да ги чуя как пеят лице в лице беше много емоционален момент за мен. Тези жени ми дадоха неподозирана енергия.

- За пръв път ги чувате на концерт във Великобритания през 1984 г., ако се не лъжа?

- Разказвала съм тази история много пъти. Те имаха концерт в Лондон и продуцентът Иво Уотс-Ръсел ми даде два безплатни билета, защото с Брендън (Пери, партньорът й от "Дед кен денс" - б.р.) нямахме никакви пари. Живеехме в квартала Айл ъф Догс, доста непрестижно място. По това време в Лондон ситуацията беше ужасна - бунтове, протести. И тогава българските жени излязоха на сцената като едни червени триъгълници с носиите си, с накитите си за глава, запяха и внесоха светлина в тази мрачна, гневна и потискаща атмосфера. Онази вечер промени мен и пеенето ми завинаги. Отне ми почти 35 години, но когато пристигнах в София и ги чух отново да пеят, за мен беше като божествено откровение. Да попадна в една стая с най-магическото, най-красивото нещо, което някога съм чувала!

- Тази пролет се завърнахте в София за сътрудничество с друг български музикант - диригента Йордан Камджалов.

- Запознахме се с него след концерта с "Мистерията" в Пловдив миналото лято. Той дойде зад кулисите - беше го довел един от членовете на оркестъра, негов приятел - и ме попита имам ли интерес да работим заедно върху творбата на Хенрик Гурецки. Казах "да". Освен че направихме концерта в НДК, го записахме и като албум. Йордан е необикновен човек. Неговата работа с оркестъра е на напълно различна плоскост. Той има най-подкрепящия и възприемчив маниер на работа, който съм срещала. Без значение колко грешки допускаме и колко далеч сме от целта, той ни окуражаваше и непрестанно вярваше, че ще постигнем най-добрия резултат. Цялата му група е много различна от обичайните оркестри. Те импровизират. Подходът им е наистина революционен.

- Имате ли планове за бъдеща съвместна работа?

- Разбира се. Имам и една мечта - какво би било, ако се обединят в общ проект оркестърът и дамите от хора "Мистерията на българските гласове"? Те са класически хор, изключително дълбоко са стъпили в традицията, която е много важна. Но в същото време е така вълнуващо да ги видиш как правят нови неща, без същевременно да се отделят от корените си.

- Чувствате ли се еднакво комфортно във всички музикални жанрове?

- Мисля, че музиката сама избира жанра си и ние нямаме контрол върху нея. По-скоро се "настройваш" по нейния камертон и пееш това, което музиката изисква от теб.

- Звучи доста метафизично?

- Не съм сигурна, но вярвам, че пеенето - говоря за концертното пеене - има много силен заряд, силна вибрация, която те води. Не е така в студиото. То не е особено вдъхновяваща творческа среда. Отиваш в студио, след като вече си бил напълно отдаден на произведението, вложил си душа и сърце в него, и имаш много ясна, конкретна идея какво ще правиш там. За нещастие често усещам, че студийните ми изпълнения не са най-добрите ми изпълнения. Сътрудничеството между музикантите на сцената, подкрепата от публиката, цялото вълнение - това в студиото липсва.

- Какво освен пеенето на сцена ви вдъхновява?

- Може да те вдъхнови всяко нещо, което чуеш. Възможно е преди това да не си го харесвал, да не го разпознаеш веднага, но то да отключи нещо в теб и да те провокира да изследваш, да вървиш натам, където преди това не си бил. Мисля, че така работи вдъхновението. Извън музиката ме вдъхновява моята дъщеря. Обичам и природата. Живея на село, сред прекрасна градина. Всеки от нас има вътрешно духовно измерение, което го кара да намира около себе си нови причини да живее.

- Зная, че духовното и бог са много важни теми за вас.

- Да, искрено обичам бог. Но държа да подчертая, че нямам интерес към религията. Намирам я за плашеща и не мисля, че тя има много общо с бога. Религията е един крайно консервативен начин да упражняваш контрол върху хората, а също и да печелиш пари. Повече политика, отколкото вяра. Виждам, че и в религиозните среди има хора, които обичат бог. Просто институциите не могат да ме убедят. Техните послания не стигат до сърцето ми.

- В такъв случай навярно смятате, че музиката и изкуството изобщо са дар свише?

- Всичко, което имаме, е дар. Музиката е само едно от тези неща. Но по-важното е какво правим ние с дадените ни дарове. Всъщност мисля, че всички сме еднакво надарени и разликата помежду ни се състои в това как използваме дарбите си... Може другите да смятат, че имаш музикален талант, но те не виждат дългите часове труд, които стоят зад него; не виждат твоята страст към музиката, която те е карала да се развиваш. Така че всеки дар изисква много, много работа.

- Разкажете ни за сътрудничеството си с Ханс Цимер върху саундтрака на "Гладиатор"?

- Работата с Ханс е един от върховите моменти не само в кариерата, но и в целия ми живот. Той е толкова вещ в занаята си. В същото време е и много смел. Отваря вратата за експерименти и не се старае твърде стриктно да следи или да контролира нещата. Достатъчно е интелигентен, за да не ти казва какво да правиш: наясно е, че тогава ще започнеш прекалено много да мислиш и ще спреш да твориш; това са две различни неща.

- Филмът и саундтракът имаха огромен успех, как ви промени това?

- Със сигурност промени децата ми, защото спечелих пари, с които да ги пратя в университет. Навярно, ако не бях се захванала с този проект, днес те щяха да бъдат много различни хора. В материално отношение "Гладиатор" промени живота ми много. Казват, че успехът не променя това, което си; той променя колата ти. Сега имам по-добро студио, мога да избирам хората, с които работя - благодарна съм за тези придобивки. Но в същото време като творец успехът ти действа смиряващо. Пътят на музиканта не е лесен, понякога дори е извънредно труден. Всеки път, когато пристъпваш към ново произведение, те чака тежка задача с неясен край. Работата е удовлетворяваща несъмнено, но ако не уцелиш правилното време, място и хора, няма да постигнеш резултат. Понякога съм завършвала деня обляна в сълзи, че не искам да правя това и че резултатът не е каквото съм си представяла. Всъщност в 99 на сто от случаите не е, каквото съм си представяла.

- Работите ли все още с Брендън от "Дед кен денс"? Ще дочакаме ли нов проект на групата?

- Да, работим с Брендън от време на време. Експериментираме, изследваме. Работата ни с него е едно очакване "да видим какво ще излезе". Е, да видим какво ще излезе!

1
1229
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД