×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Само преди дни прогниха и американски министър от заведение заради мигрантската политика
Лукаку се изравни с Роналдо на върха при голмйсторите
Пет милиона души се събраха на предизборния му митинг в Истанбул
Липсата на реформи на Дъблинското споразумение е опасна за България, каза вицепрезидентът
Кочинката няма да издържи, твърди Христо Иванов
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,940,236
Активни 1,237
Страници 98,930
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

За буквите и думите

Димитри Иванов
Запомних Светлин Русев като мълчаливец, макар че говореше, когато откриваше изложбите на другите художници. В разговор беше лаконичен като буквените съкращения.

Българските букви се употребяваха чак до Монголия по наше време, времето на Светлин и моето, макар че той беше година и половина по-млад от мен. Когато му казах, че един професор ни е посъветвал да превключим на латински букви, Светлин отвърна само: Е, има ги всякакви, знаеш....

Пък аз да ви се жалвам: Клеветят ме, изопачават ми думите. Бил съм казал, че в Министерството на просвещението има пълни идиоти. Не казах пълни, казах полуидиоти. И не публично, само на приятели го казах, че между нас да си остане. Ние не издаваме държавни тайни. Когато премиерът назначи Симеон Дянков да "напляска" Русия, издадохме ли държавната тайна, че двамата са глупаци? "Роснефт" и "Газпром" купиха бившия федерален канцлер Герхард Шрьодер и го назначиха, че някакъв си Дянков ли няма да купят? А миналия месец Дянков пак даде акъл какво да прави България. На такива в училище им казвахме "Скрий се бе, ходи мочай", а в казармата им казвахме "Оди се пери!".

Руснаците имат навика да купуват. Аз бях в Сибир и знаете ли какво видях ? Предлагайки много високи заплати, "Газпром" купил високообразовани руснаци да му работят чак отвъд Полярния кръг. Направил им магазини, в които видях пресни плодове, зеленчуци и деликатеси от цял свят. За да имат и добро пиво, "Газпром" им купил немски минизавод за пиво ведно с баварските пивовари, които, подмамени от парите, отишли в Сибир заедно с жените и децата си.

Да доразкажа за Монголия:

Пътят беше през Москва, където се запознах с живописец, потомък на иконописеца от XIV - XV век Андрей Рубльов. Отидохме заедно в Улан Батор. Тогава в София имаше виц: Двама братя: единият пее на Запад, другият плаче на Изток. Вицът беше за баса Николай Гяуров и за посланика в Улан Батор Костадин Гяуров.

Андрюша ме заведе да видя паметника, който стенописваше в Монголия, пръстеновиден като Мамаев Курган при Сталинград и със стенописи - "да се чудят камилите" - каза Андрюша. В Монголия камилите не са едногърби като ездитните в Арабия, а двугърби; сядаш между двете гърбици и яздиш без седло. После пихме отлична монголска водка "Архи". Андрюша каза, че руснаците подкупили монголците чрез дистилерията за "Архи".

Нашенските сомоотвержени американофили натовци се държаха като малкия Джони в час по граматика. Учителката пита:



If I say "I have went" what's wrong with that?

Джони: "It's wrong because You ain't went yet".



Чух по радиото български професорки, които, вместо да отидат на логопед да ги научи да казва буквата "р" на български, казват френско "r". Вместо да се покаят за идиотския тест по граматика, професорките с голи гърди бранеха министерството. Те са зубрачки буквоедки, станали специалистки по "гуаматика". Казаха, че много строги мерки били взети против електронните преписвачи. Обидиха ме, понеже аз бях преписвач, макар не електронен, а старомоден. От малък говоря френски, но и досега не зная кой глагол е от първо, кой от второ или трето спрежение. Приятелчетата, от които преписвах на класно, ми останаха верни приятели за цял живот.

Светлин не ми е приятел от детството като Галин. Но Светлин учудваше камилите. На изложбите му беше навалица, но на приятелите си, дори на мен той пращаше покани в плик с прегъната картичка, илюстрирана с репродукция на негова картина от предстоящата изложба. Отивах, но никога не пожелах да имам негова картина. Да не ми се събори стената и да ми падне на главата от тежестта на внушението. Ако щете вярвайте, поканите ги слагах на една стена над леглото си и тази стена се пропука и аз я съборих; приятелят ми Томски ми е свидетел. Приятелят ми от детство, скулпторът Галин Малакчиев, ми беше подарил един квадрат от неръждавейка, плиснат с разтопено олово. Той висеше на срещуположна стена, която също съборих. На погребението на Галин Светлин каза "Галине, Галине, опитвах се да те опазя, но не можах. Галин и Генко Генков ругаеха Светлин, той мълчеше. Когато изографисваше църквичката на леля Ванга на Рупите, дядо поп и аз се чудехме като монголски камили. Аз немеех, дядо поп казваше, че иконописите на Светлин са неканонични. Светлин мълчешком си отчупваше от общата трапеза къшей хляб с малко сиренце, ставаше, без да каже лека нощ, и влизаше в църквичката на Ванга да я изографисва "неканонично". Иконите тайнствено придобиваха човешки лица. Едно от лицата все заприличваше на Нешка Робева.

Old cowboys never die, they just ride downhill and fade away in the sunset. Приятели, приятели, които изчезнахте в залеза. Адиос, мучачос компаньерос, ще се видим. "Жизнь прошумела и ушла".



 Андрей Рубльов, XIV- XV век, иконопис
 Галин Малакчиев
 Генко Генков
 Храмът на Ванга в местността Рупите

Светлин Русев

 Светлин Русев
Source filename: D:\SYS\AGENCIES\OTHER\INETFOTO\svetlin.txt
44
10986
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
44
 Видими 
05 Юни 2018 20:02
Вечна му памет на Маестрото ! А ти, Джимо, пий си уискито и си пафкай на воля...Да си ни здрав !

п.п. Сетих се само, че в първо спрежение бяха тия дето са на ER, като parler. Другите като prendre, faire фсе ги бъркам
05 Юни 2018 20:10
Тъжно.
05 Юни 2018 20:23
Картините на Светлин Русев - едноцветни, недовършени, угнетителни, с кахърни лица и безнадеждност. И да ми подарят, няма да взема, не, ще взема и ще ѝ драсна клечката.

Да, да, знам, не разбирам от изкуство, и съм фашист..
05 Юни 2018 20:33
И на мен ми е трудно да възприема това като изкуство, хеле пък за олтар на православен храм https://img-fotki.yandex.ru/get/6104/33952612.11/0_a8764_c404b1a_XL.jpg
Но какво разбирам аз...
05 Юни 2018 20:44
Хубаво, пластично написано, завладява... Пък и събужда спомени.

Братът на посланика идваше у нас, съвсем млад, татко ми го подготвяше за Москва. Чак после бе Запада... Църквата я видях - Тя ме прати да я видя, бях с приятел. И слизайки откъм постройката по стълбите, по алеята отсреща идваше Пророчицата. Две възрастни жени я крепяха от двете страни, а тя се провикна: -"*****, хареса ли ми църквичката?"... - Хубава е лельо Ванге. И разменените няколко думи още, бяха и останаха последните с нея. Почина няколко месеца по-късно.

Благодаря г-н Иванов, след едно погребение на един по-млад и много близък по дух мой Приятел днес, Вашата писаница събуди още спомени за близки хора, вече в Отвъдното.

Бог с тях, рано или късно пак ще бъдем заедно...
05 Юни 2018 21:05
Аз бях в Сибир и знаете ли какво видях ? Предлагайки много високи заплати, "Газпром" купил високообразовани руснаци да му работят чак отвъд Полярния кръг. Направил им магазини, в които видях пресни плодове, зеленчуци и деликатеси от цял свят. За да имат и добро пиво, "Газпром" им купил немски минизавод за пиво ведно с баварските пивовари, които, подмамени от парите, отишли в Сибир заедно с жените и децата си.

Айде сега лиШчетата.
05 Юни 2018 21:24
Вай Котю, както викат по Бургаско. Не знам какво викат гръкоманите, ама едно време имах един другар дето викаше, че бил грък и се изказваше против българите. Та водещия му офицер един ден, му се наложи да му изясни историята.
Голямо богатство е това да имаш известни приятели. След Мишел Константен, сега дойде ред и на Андрей Рублёв, е не той де някой негов далечен брачед. В рассия има само една запазена,негова, безспорно авторска икона, а ние му познаваме родата. Интересно стоят нещата с Рюрик и Ярослав Мудрый. Ама така става, като човек е събирал знания в университети на Брюксел- Хогуортс и Магнаурския. Завързва приятелства, още по-силни от Итън и Оксфорд. Само хвала и уважение. Като първо няма второ, там са най ценните познанства.
Иначе тука има една малка неточност. Кирилицата е македонска, каза го самият експерт тов. Путин. После един бивш шахматист и настоящ любител на дестилатите го потвърди. Ама така става, като в читанките пишеше, че творец на Кирилицата е Ленин, може и той да е бил македонец...

Пък аз да ви се жалвам: Клеветят ме, изопачават ми думите. Бил съм казал, че в Министерството на просвещението има пълни идиоти. Не казах пълни, казах полуидиоти.


Това винаги е било така. Едно време бяха не по-различни а и обиколиха света на държавни разноски. Вземаха апартаменти на центъра и след 1989 дори надживяха собственото си безсмъртие. Бе чудни времена бяха.
Айде аз отивам да гледам изявлението на Ван дер Белен и Путин. Втория вика, че санкциите ги били преодолели, а все плачка да ги отменят.
Чудна работа.
05 Юни 2018 21:51
Направил им магазини, в които видях пресни плодове, зеленчуци и деликатеси от цял свят.

Преди контрасанкциите ще да е било.
05 Юни 2018 22:05
Ама така става, като в читанките пишеше, че творец на Кирилицата е Ленин, може и той да е бил македонец...

Чии са били тия "читанки"? Къде си ги виждал? Това от новата история на социализма ли е ?
Точно тук така да лъжеш не върви!
05 Юни 2018 22:28
Не те чета. Не ми липсваш. Хич.
05 Юни 2018 23:10
Чии са били тия "читанки"? Къде си ги виждал? Това от новата история на социализма ли е ?
Точно тук така да лъжеш не върви!


Ми че къ, Ленин е създал азбуката и е по жив от всички!
05 Юни 2018 23:54
Всъщност Ленин е искал Русия да премине към латинска азбука.
06 Юни 2018 00:16
Малко оф-топик (с голямо извинение към Джимо):
Като спомена Джимо Монголия се присетих за легендата за култовото стихотворение на Едвин Сугарев, в което той възпява монголското лай*о. Търсил съм в нета и нищо не намирам. Някой може ли да помогне?
06 Юни 2018 00:57
Приятели, приятели, които изчезнахте в залеза. Адиос, мучачос компаньерос, ще се видим.


Заради това е Вярата!
Амин!
06 Юни 2018 03:54
Двама братя: единият пее на Запад, другият плаче на Изток. Вицът беше за баса Николай Гяуров и за посланика в Улан Батор Костадин Гяуров. 
Кочо Гяуров наистина се жалваше, че го били заточили посланик в Монголия. Някой спомена пред него веднъж как Тодор Звездов бил "свален", изключен от БКП и натирен на село. Кочо възкликна "това не е нищо!" (you ain't seen nothin' yet) - "мене ме заточиха в Улан Батор!" Мислех, че се шегува (беше някъде 1985 - бях млад, а той - към 60 и нещо, в отпуск от някакво друго посланичество) - погледнах го - съвсем сериозен беше. В наши дни би бил великолепна мутра.
06 Юни 2018 04:09
Имаше и легенда , че единият от братята е от попа и затова имал такъв глас , като баща си . Другия бил по-злобен .
06 Юни 2018 06:20
Симо Дянков верно е голем шемет.
Обаче понеже работи в Русия и е най-цитираният в чужбина РУСКИ учЕн в момента.
Не че е най-умен , ама поназнайва английски за разлика от другите там.
Ташаци .
06 Юни 2018 06:30
VOCI, пиши нещо друго, да не стане фал... тестикулни торбички, примерно...
06 Юни 2018 07:59
Ташаци на турска значи камъчета.
Минава безпроблемно.
Поне засега.
06 Юни 2018 09:48
Mi_8_17
06 Юни 2018 06:30
VOCI, пиши нещо друго, да не стане фал... тестикулни торбички, примерно...

Може и орхидеи - древно и красиво.
https://bilki.bg/userfiles/editor/image/klinova-treva.jpg
06 Юни 2018 10:30
Ташаци на турска значи камъчета.
- А, не умалителната форма - dev taslar!
06 Юни 2018 11:52
“Руснаците имат навика да купуват”
А още повече да подкупват...
06 Юни 2018 12:04
Е и на Аптекарския остров в Санкт Петербург някога са отглеждали ягоди за императрицата през зимата, а после ботаниците били натирени оттам (нечего профессора из-за одну ботанику держать).

Там живееше внучката на А. С. Попов, изобретател не непременно на радиото, но на радиовръзките по море, подари ми своя снимка с дядо си, като разбра, че се занимаваме със същото. В двора на института, където А. С. Попов и живеел, имаше електроцентрала в бившия параклис.

А колегата ми по бюро ме питаше зная ли каква е приликата между него и С. М. Киров - казваше се Деянов, - имали български фамилии. Но историята с бг фамилиите на руснаците е класика, да не я разказваме отново.

06 Юни 2018 17:06
Когато му казах, че един професор ни е посъветвал да превключим на латински букви, Светлин отвърна само: Е, има ги всякакви, знаеш....


Тъжен песимист съм - мисля, че това време хич не е далече. Ос обено след като Ботев и Левски бяха провъзгласени за терористи в "демократична" България.
06 Юни 2018 17:28
Ми че къ, Ленин е създал азбуката и е по жив от всички!

Ц.
Всички знаят, че азбуката я е написал Ломоносов.

Но пък водката ARKHI беше наистина чудесна - бистра и нежна, плъзгаше се в гърлото ... Ех !
06 Юни 2018 19:19
Относно глаголите на френски - Бачо ви Джимо всъщност се опитва да се хвали, щот нали научилите език от малки (като малките французойчета например) не владеят толкова добре граматиката на теоретично ниво, те просто говорят и пишат правилно.

Само дето французите от средна ръка и нагоре (че и малко надолу) всъщност много много добре знаят кой глагол от коя група е (или пък дали е неправилен), и съответно как се спряга. Та не е за хвалене. Особено предвид професията и образованието.

07 Юни 2018 01:04
Да не ми се събори стената и да ми падне на главата от тежестта на внушението.


07 Юни 2018 09:37
Чии са били тия "читанки"? Къде си ги виждал? Това от новата история на социализма ли е ?
Точно тук така да лъжеш не върви!


За Ленин са забравили да претендират, макар че натам отиваше работата, но в не едно руско издание пишеше: "Руснаците са създали славянската азбука и по-късно са я дали на българите, монголците и други народи."
07 Юни 2018 20:49
За Ленин са забравили да претендират, макар че натам отиваше работата, но в не едно руско издание пишеше: "Руснаците са създали славянската азбука и по-късно са я дали на българите, монголците и други народи."


Да бе забравили са те. Иначе руснаците може да са скрити македонци, и да са работили заедно. Едно време руснаците измислиха македонците, а заедно са измислили Кирилицата. Дано Стефан да напише подробности по темата,
07 Юни 2018 21:23
Павел_Маринов05 Юни 2018 21:24 Иначе тука има една малка неточност. Кирилицата е македонска, каза го самият експерт тов. Путин. ..
"Тъй солунските двама братя насърчаха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!"
Ст. Михайловски
08 Юни 2018 00:30
Павел_Маринов
05 Юни 2018 21:24
Иначе тука има една малка неточност. Кирилицата е македонска, каза го самият експерт тов. Путин. ..

Ей, не се уморихте да се тръшкате. Вместо да се зарадвате, че Путин счита Македония за част от България.
08 Юни 2018 21:16
Отдавна се отказах да коментирам писаниците на Д.И.Не е нужно да се правя на разбирач и баш на него да обяснявам какво знае и какво не знае... чета си само, но разказа за покойния академик Светлин Русем ме подкокороса да разкажа една дребна случка. Преди три или четири години моята най- голяма внучка участва в окръжната обща художествена изложба. Участваше и Светлин Русев. Забелязах го около творбата на детето,представих му я той се усмихна ,похвали я , а аз поисках да го снимам с нея, той все така усмихнат рече: Абе , не му разваляйте биографията на детето! Но се съгласи да го снимам с една десетгодишна художничка , а сега и много перспективна цигуларка.( Да не пропусна да се похваля...по силно е от мен...ми дедо съм и!!!) Не знам защо го мрази Комарницки и някои други...мога да се досетя , ако се напъна, но не искам...за пръв и последен път съм общувал с него ,мир на праха му!!! А детето помни!!!
08 Юни 2018 21:41
Old cowboys never die, they just ride downhill and fade away in the sunset. Приятели, приятели, които изчезнахте в залеза. Адиос, мучачос компаньерос, ще се видим. "Жизнь прошумела и ушла".


Приятели, приятели, които изчезнахте в залеза...

Уж сколько их упало в эту бездну,
Разверзтую вдали!
Настанет день, когда и я исчезну
С поверхности земли.

Застынет все, что пело и боролось,
Сияло и рвалось.
И зелень глаз моих, и нежный голос,
И золото волос.

И будет жизнь с ее насущным хлебом,
С забывчивостью дня.
И будет все — как будто бы под небом
И не было меня!

Изменчивой, как дети, в каждой мине,
И так недолго злой,
Любившей час, когда дрова в камине
Становятся золой.

Виолончель, и кавалькады в чаще,
И колокол в селе…
— Меня, такой живой и настоящей
На ласковой земле!

К вам всем — что мне, ни в чем
не знавшей меры,
Чужие и свои?! —
Я обращаюсь с требованьем веры
И с просьбой о любви.

И день и ночь, и письменно и устно:
За правду да и нет,
За то, что мне так часто — слишком грустно
И только двадцать лет,

За то, что мне прямая неизбежность —
Прощение обид,
За всю мою безудержную нежность
И слишком гордый вид,

За быстроту стремительных событий,
За правду, за игру…
— Послушайте! — Еще меня любите
За то, что я умру.


https://www.youtube.com/watch?v=gONYpaSi81g





09 Юни 2018 00:21
А ти, Джимо, пий си уискито и си пафкай на воля...Да си ни здрав !




«Прощание с друзьями»

В широких шляпах, длинных пиджаках,
С тетрадями своих стихотворений,
Давным-давно рассыпались вы в прах,
Как ветки облетевшие сирени.

Вы в той стране, где нет готовых форм,
Где всё разъято, смешано, разбито,
Где вместо неба - лишь могильный холм
И неподвижна лунная орбита.

Там на ином, невнятном языке
Поёт синклит беззвучных насекомых,
Там с маленьким фонариком в руке
Жук-человек приветствует знакомых.

Спокойно ль вам, товарищи мои?
Легко ли вам? И всё ли вы забыли?
Теперь вам братья - корни, муравьи,
Травинки, вздохи, столбики из пыли.

Теперь вам сестры - цветики гвоздик,
Соски сирени, щепочки, цыплята...
И уж не в силах вспомнить ваш язык
Там наверху оставленного брата.

Ему ещё не место в тех краях,
Где вы исчезли, лёгкие, как тени,
В широких шляпах, длинных пиджаках,
С тетрадями своих стихотворений.

10 Юни 2018 14:41
«Прощание с друзьями»

В широких шляпах, длинных пиджаках,
С тетрадями своих стихотворений,
Давным-давно рассыпались вы в прах,
Как ветки облетевшие сирени.


Пусни някой поздрав на инглиш. Той джимбо едно време в русия не обичаше да ходи на екскурзии. Все беше по запада човека.
10 Юни 2018 15:39
Маринов, ти барем знаеш ли чии са тези стихотворения? А за английската поезия би следвало ти да отговаряш.


The Raven
By Edgar Allan Poe
Once upon a midnight dreary, while I pondered, weak and weary,
Over many a quaint and curious volume of forgotten lore—
While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping,
As of some one gently rapping, rapping at my chamber door.
“’Tis some visitor,” I muttered, “tapping at my chamber door—
Only this and nothing more.”

Ah, distinctly I remember it was in the bleak December;
And each separate dying ember wrought its ghost upon the floor.
Eagerly I wished the morrow;—vainly I had sought to borrow
From my books surcease of sorrow—sorrow for the lost Lenore—
For the rare and radiant maiden whom the angels name Lenore—
Nameless here for evermore.

And the silken, sad, uncertain rustling of each purple curtain
Thrilled me—filled me with fantastic terrors never felt before;
So that now, to still the beating of my heart, I stood repeating
“’Tis some visitor entreating entrance at my chamber door—
Some late visitor entreating entrance at my chamber door;—
This it is and nothing more.”

Presently my soul grew stronger; hesitating then no longer,
“Sir,” said I, “or Madam, truly your forgiveness I implore;
But the fact is I was napping, and so gently you came rapping,
And so faintly you came tapping, tapping at my chamber door,
That I scarce was sure I heard you”—here I opened wide the door;—
Darkness there and nothing more.

Deep into that darkness peering, long I stood there wondering, fearing,
Doubting, dreaming dreams no mortal ever dared to dream before;
But the silence was unbroken, and the stillness gave no token,
And the only word there spoken was the whispered word, “Lenore?”
This I whispered, and an echo murmured back the word, “Lenore!”—
Merely this and nothing more.

Back into the chamber turning, all my soul within me burning,
Soon again I heard a tapping somewhat louder than before.
“Surely,” said I, “surely that is something at my window lattice;
Let me see, then, what thereat is, and this mystery explore—
Let my heart be still a moment and this mystery explore;—
’Tis the wind and nothing more!”

Open here I flung the shutter, when, with many a flirt and flutter,
In there stepped a stately Raven of the saintly days of yore;
Not the least obeisance made he; not a minute stopped or stayed he;
But, with mien of lord or lady, perched above my chamber door—
Perched upon a bust of Pallas just above my chamber door—
Perched, and sat, and nothing more.

Then this ebony bird beguiling my sad fancy into smiling,
By the grave and stern decorum of the countenance it wore,
“Though thy crest be shorn and shaven, thou,” I said, “art sure no craven,
Ghastly grim and ancient Raven wandering from the Nightly shore—
Tell me what thy lordly name is on the Night’s Plutonian shore!”
Quoth the Raven “Nevermore.”

Much I marvelled this ungainly fowl to hear discourse so plainly,
Though its answer little meaning—little relevancy bore;
For we cannot help agreeing that no living human being
Ever yet was blessed with seeing bird above his chamber door—
Bird or beast upon the sculptured bust above his chamber door,
With such name as “Nevermore.”

But the Raven, sitting lonely on the placid bust, spoke only
That one word, as if his soul in that one word he did outpour.
Nothing farther then he uttered—not a feather then he fluttered—
Till I scarcely more than muttered “Other friends have flown before—
On the morrow he will leave me, as my Hopes have flown before.”
Then the bird said “Nevermore.”

Startled at the stillness broken by reply so aptly spoken,
“Doubtless,” said I, “what it utters is its only stock and store
Caught from some unhappy master whom unmerciful Disaster
Followed fast and followed faster till his songs one burden bore—
Till the dirges of his Hope that melancholy burden bore
Of ‘Never—nevermore’.”

But the Raven still beguiling all my fancy into smiling,
Straight I wheeled a cushioned seat in front of bird, and bust and door;
Then, upon the velvet sinking, I betook myself to linking
Fancy unto fancy, thinking what this ominous bird of yore—
What this grim, ungainly, ghastly, gaunt, and ominous bird of yore
Meant in croaking “Nevermore.”

This I sat engaged in guessing, but no syllable expressing
To the fowl whose fiery eyes now burned into my bosom’s core;
This and more I sat divining, with my head at ease reclining
On the cushion’s velvet lining that the lamp-light gloated o’er,
But whose velvet-violet lining with the lamp-light gloating o’er,
She shall press, ah, nevermore!

Then, methought, the air grew denser, perfumed from an unseen censer
Swung by Seraphim whose foot-falls tinkled on the tufted floor.
“Wretch,” I cried, “thy God hath lent thee—by these angels he hath sent thee
Respite—respite and nepenthe from thy memories of Lenore;
Quaff, oh quaff this kind nepenthe and forget this lost Lenore!”
Quoth the Raven “Nevermore.”

“Prophet!” said I, “thing of evil!—prophet still, if bird or devil!—
Whether Tempter sent, or whether tempest tossed thee here ashore,
Desolate yet all undaunted, on this desert land enchanted—
On this home by Horror haunted—tell me truly, I implore—
Is there—is there balm in Gilead?—tell me—tell me, I implore!”
Quoth the Raven “Nevermore.”

“Prophet!” said I, “thing of evil!—prophet still, if bird or devil!
By that Heaven that bends above us—by that God we both adore—
Tell this soul with sorrow laden if, within the distant Aidenn,
It shall clasp a sainted maiden whom the angels name Lenore—
Clasp a rare and radiant maiden whom the angels name Lenore.”
Quoth the Raven “Nevermore.”

“Be that word our sign of parting, bird or fiend!” I shrieked, upstarting—
“Get thee back into the tempest and the Night’s Plutonian shore!
Leave no black plume as a token of that lie thy soul hath spoken!
Leave my loneliness unbroken!—quit the bust above my door!
Take thy beak from out my heart, and take thy form from off my door!”
Quoth the Raven “Nevermore.”

And the Raven, never flitting, still is sitting, still is sitting
On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;
And his eyes have all the seeming of a demon’s that is dreaming,
And the lamp-light o’er him streaming throws his shadow on the floor;
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted—nevermore!

10 Юни 2018 20:39
Дорис
10 Юни 2018 15:39

Велико!


Ворон

Как-то в полночь, в час угрюмый, полный тягостною думой,
Над старинными томами я склонялся в полусне,
Грезам странным отдавался, - вдруг неясный звук раздался,
Будто кто-то постучался - постучался в дверь ко мне.
"Это, верно, - прошептал я, - гость в полночной тишине,
Гость стучится в дверь ко мне".

Ясно помню... Ожиданье... Поздней осени рыданья...
И в камине очертанья тускло тлеющих углей...
О, как жаждал я рассвета, как я тщетно ждал ответа
На страданье без привета, на вопрос о ней, о ней -
О Леноре, что блистала ярче всех земных огней, -
О светиле прежних дней.

И завес пурпурных трепет издавал как будто лепет,
Трепет, лепет, наполнявший темным чувством сердце мне.
Непонятный страх смиряя, встал я с места, повторяя:
"Это только гость, блуждая, постучался в дверь ко мне,
Поздний гость приюта просит в полуночной тишине -
Гость стучится в дверь ко мне".

"Подавив свои сомненья, победивши спасенья,
Я сказал: "Не осудите замедленья моего!
Этой полночью ненастной я вздремнул, - и стук неясный
Слишком тих был, стук неясный, - и не слышал я его,
Я не слышал..." Тут раскрыл я дверь жилища моего:
Тьма - и больше ничего.

Взор застыл, во тьме стесненный, и стоял я изумленный,
Снам отдавшись, недоступным на земле ни для кого;
Но как прежде ночь молчала, тьма душе не отвечала,
Лишь - "Ленора!" - прозвучало имя солнца моего, -
Это я шепнул, и эхо повторило вновь его, -
Эхо - больше ничего.

Вновь я в комнату вернулся - обернулся - содрогнулся, -
Стук раздался, но слышнее, чем звучал он до того.
"Верно, что-нибудь сломилось, что-нибудь пошевелилось,
Там, за ставнями, забилось у окошка моего,
Это - ветер, - усмирю я трепет сердца моего, -
Ветер - больше ничего".

Я толкнул окно с решеткой, - тотчас важною походкой
Из-за ставней вышел Ворон, гордый Ворон старых дней,
Не склонился он учтиво, но, как лорд, вошел спесиво
И, взмахнув крылом лениво, в пышной важности своей
Он взлетел на бюст Паллады, что над дверью был моей,
Он взлетел - и сел над ней.

От печали я очнулся и невольно усмехнулся,
Видя важность этой птицы, жившей долгие года.
"Твой хохол ощипан славно, и глядишь ты презабавно, -
Я промолвил, - но скажи мне: в царстве тьмы, где ночь всегда,
Как ты звался, гордый Ворон, там, где ночь царит всегда?"
Молвил Ворон: "Никогда".

Птица ясно отвечала, и хоть смысла было мало.
Подивился я всем сердцем на ответ ее тогда.
Да и кто не подивится, кто с такой мечтой сроднится,
Кто поверить согласится, чтобы где-нибудь, когда -
Сел над дверью говорящий без запинки, без труда
Ворон с кличкой: "Никогда".

И взирая так сурово, лишь одно твердил он слово,
Точно всю он душу вылил в этом слове "Никогда",
И крылами не взмахнул он, и пером не шевельнул он, -
Я шепнул: "Друзья сокрылись вот уж многие года,
Завтра он меня покинет, как надежды, навсегда".
Ворон молвил: "Никогда".

Услыхав ответ удачный, вздрогнул я в тревоге мрачной.
"Верно, был он, - я подумал, - у того, чья жизнь - Беда,
У страдальца, чьи мученья возрастали, как теченье
Рек весной, чье отреченье от Надежды навсегда
В песне вылилось о счастьи, что, погибнув навсегда,
Вновь не вспыхнет никогда".

Но, от скорби отдыхая, улыбаясь и вздыхая,
Кресло я свое придвинул против Ворона тогда,
И, склонясь на бархат нежный, я фантазии безбрежной
Отдался душой мятежной: "Это - Ворон, Ворон, да.
Но о чем твердит зловещий этим черным "Никогда",
Страшным криком: "Никогда".

Я сидел, догадок полный и задумчиво-безмолвный,
Взоры птицы жгли мне сердце, как огнистая звезда,
И с печалью запоздалой головой своей усталой
Я прильнул к подушке алой, и подумал я тогда:
Я - один, на бархат алый - та, кого любил всегда,
Не прильнет уж никогда.

Но постой: вокруг темнеет, и как будто кто-то веет, -
То с кадильницей небесной серафим пришел сюда?
В миг неясный упоенья я вскричал: "Прости, мученье,
Это бог послал забвенье о Леноре навсегда, -
Пей, о, пей скорей забвенье о Леноре навсегда!"
Каркнул Ворон: "Никогда".

И вскричал я в скорби страстной: "Птица ты - иль дух ужасный,
Искусителем ли послан, иль грозой прибит сюда, -
Ты пророк неустрашимый! В край печальный, нелюдимый,
В край, Тоскою одержимый, ты пришел ко мне сюда!
О, скажи, найду ль забвенье, - я молю, скажи, когда?"
Каркнул Ворон: "Никогда".

"Ты пророк, - вскричал я, - вещий! "Птица ты - иль дух зловещий,
Этим небом, что над нами, - богом, скрытым навсегда, -
Заклинаю, умоляя, мне сказать - в пределах Рая
Мне откроется ль святая, что средь ангелов всегда,
Та, которую Ленорой в небесах зовут всегда?"
Каркнул Ворон: "Никогда".

И воскликнул я, вставая: "Прочь отсюда, птица злая!
Ты из царства тьмы и бури, - уходи опять туда,
Не хочу я лжи позорной, лжи, как эти перья, черной,
Удались же, дух упорный! Быть хочу - один всегда!
Вынь свой жесткий клюв из сердца моего, где скорбь - всегда!"
Каркнул Ворон: "Никогда".

И сидит, сидит зловещий Ворон черный, Ворон вещий,
С бюста бледного Паллады не умчится никуда.
Он глядит, уединенный, точно Демон полусонный,
Свет струится, тень ложится, - на полу дрожит всегда.
И душа моя из тени, что волнуется всегда.
Не восстанет - никогда!


Перевод К. Бальмонта
10 Юни 2018 20:51
Гео
10 Юни 2018 20:39
Пък българският превод на Гарвана е по-хубав...
12 Юни 2018 20:38

Дорис
10 Юни 2018 15:39
Маринов, ти барем знаеш ли чии са тези стихотворения?


Това, че ти не си ги чувала, не означава, че при всички е така. анадъмо?
14 Юни 2018 09:19
Хубави писаници, благодаря Джимо!
А дежурните хейтъри са си на амбразурата. Павка (Павел_Маринов/05 Юни 2018 21:24), много злоба си стаил човече, какво ти е направил автора? Живял е интересно и пълноценно, явно това те дразни. Малко уважение и скромност на неговата маса не е излишна, никой не ни е канил да седнем на нея.
14 Юни 2018 21:06
Павка (Павел_Маринов/05 Юни 2018 21:24), много злоба си стаил човече, какво ти е направил автора? Живял е интересно и пълноценно, явно това те дразни.


Никаква злоба. Просто се радвам на един човек, който всеки път си украсява биографията с нови факти. По-фантастично е от Игра на тронове.
Като се обедини Германия, на сътрудниците от ЩАЗИ и другите служби им направиха досиетата публични и после им се наложи да поработят като продавачи и боклукчии. Щото едно време, с едно донесение ти разбиваха живота и здравето в миг. А какво остава за десетилетия донасяне. В това да печатиш сводки и после да те пращат на грурбет по запада, няма нищо толкоз величаво. Поне според мен.
15 Юни 2018 13:31
Към Павел Маринов - По-добре да си бяхте признали злобата, отколкото да казвате ,че се радвате за ДИ.
16 Юни 2018 10:10
Чудесно написано облагородяващо да го прочетат и се поучат капитаните на кораба "България " - полезно е за занаята.
16 Юни 2018 11:32
Любака
15 Юни 2018 13:31
Към Павел Маринов - По-добре да си бяхте признали злобата, отколкото да казвате ,че се радвате за ДИ.


Вие прочетете, осмислете, ако не можете питайте приятел и тогава елате пак. Анадъмо како Любке.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД