От началото на 2013 г., ако инвеститор извън ЕС искаше да заживее в Унгария, можеше да си купи специална държавна ценна книга от една от 8-те компании с изключително право да ги продават от името на правителството. Цената не бе ниска - първоначалната бе 250 000 евро, после стана 300 000 евро.

Програмата със златната облигация бе прекратена през 2017 г., след като избухна бурно обществено недоволство срещу непрозрачността на фирмите, които ги продават. Никой не знае кой притежава тези компании - 7 от 8-те са регистрирани анонимно в офшорни данъчни оазиси и не е възможно да се разбере кой прибира печалбата. А тя е сериозна - по изчисления на електронното издание g7.hu 8-те фирми са спечелили поне 600 млн. долара в такси за 4-те години действие на програмата. Разследване на репортери от изданието - бизнеси и икономически новинарски портал, разкрива начина, по който компаниите са избрани от правителството.

Обикновено Унгарската централна банка наблюдава и лицензира финансовите институции, включително и тези, които купуват и продават акции и облигации, и би било логично тя да подбере и регулира работата на фирмите, които продават акциите за получаване на право на пребиваване. В този случай обаче с надзора се заема икономическата комисия в унгарския парламент. В продължение на 7 г. работата на комисията е помрачена от неуспешни опити за спазване на процедури, вземане на решения на базата на недостатъчна информация, тайни и понякога дори потенциално незаконни дейности.

В Унгария парламентарните структури и депутатите по закон не са отговорни за решенията си. Един депутат не може да бъде осъден заради начина, по който гласува, нито пък икономическата комисия в парламента може да бъде съдена. Съдът може да се намесва единствено ако комисията откаже искане за достъп до обществена информация.

С помощта на Трансперънси интернешънъл Унгария (TIH), репортер на g7.hu завежда такова дело. То е срещу Компанията за управление на държавния дълг - единствената агенция, която има право да емитира и да търгува с държавни ценни книжа и срещу икономическата комисия на парламента. Позовавайки се на правото за достъп до информация репортерът изисква документи, показващи, че наистина са създадени предприятия по програмата "Златна виза" и пита колко държавни ценни книжа са продадени по нея.

Журналистът и TIH в крайна сметка получават достъп до документите за регистрация на фирмите, за кандидатстването им за лиценз да търгуват с държавни ценни книжа и с информация за назначаване на представители на фирмите.



Правила? Какви правила?



При сравнение между документите и стенограмите от заседанията на икономическата комисия g7.hu установява, че председателят на комисията многократно пренебрегва исканията да представи на всички членове на комисията цялата информация, изисквана по закон. Законът, регулиращ продажбите на книжа като "златна виза", ясно заявява, че всяка кандидатура трябва да бъде представена на всички членове на комисията и гласувана от тях. През 4-те години на действие на програмата комисията се оглавява от двама души. Първи е Антал Роган, който е начело от април 2010 до октомври 2015 г., когато е назначен за шеф на кабинета на премиера Виктор Орбан. Мястото му начело на комисията поема Ерик Банки. Опозиционните депутати от 15-членната комисия казват пред журналисти, че почти нямат представа какво се случва с програмата. Партията на Орбан има две трети мнозинство в парламента.

Според програмата компаниите получават монопол за продажба на ценни книжа в различни региони на света. Според документите обаче в два случая компания, на която е предоставен определен регион за действие, е заменена от друга, която получава право на продава в региона на първата. От самото начало изглежда, че програмата е създадена в полза на вътрешни хора. За избора на компаниите, които ще продават книжата, не е обявяван конкурс, така че очевидно кандидатствалите са имали вътрешна информация. Те са подавали документи или на имейл адреса на икономическата комисия, или по пощата до парламента. По закон всички кандидатури трябва да се публикуват в програмата на комисията, но в архивите няма данни за това.

Много показателен е примерът с регистрираната в Сингапур фирма Euro-Asia Investment Management Ltd. Документите сочат, че Euro-Asia за пръв път кандидатства да продава унгарски държавни ценни книжа на граждани на Сингапур и Тайланд на 3 май 2013 г., когато шеф на комисията е Роган. Искането е окончателно одобрено на заседание на комисията на 10 юни, но само за търговия в Сингапур. Според документите искането на фирмата да продава и в Тайланд никога не е представено пред пълния състав на парламентарната комисия, макар че фирмата не е оттеглила кандидатурата си.

След това Euro-Asia кандидатства да разшири дейността си в Русия, Украйна, Казахстан, Армения, Малайзия, Индонезия, Индия и Иран, но според стенограмите от заседанията на комисията членовете й така и не са запознати, никога не са обсъждали и гласували това искане.

Нещата за фирмата се влошават окончателно, когато тя е лишена от лиценза си на 15 декември 2015 г. с решение, което изглежда е



в нарушение на закона



Икономическата комисия отнема лиценза й заради "недостатъчна активност", отбелязавайки, че по закон търговецът е длъжен да продаде минимум 100 облигации за период от 3 г. Към датата компанията все още не е била натрупала 3-годишен стаж по програмата, тя е продала 42.

На същата дата и по същата причина е отнет лицензът и на друга фирма - Discus Holding Ltd., която имала разрешение да търгува в Южна Африка, Индонезия, Казахстан, Кения, Нигерия, САЩ, Сингапур и Тайланд. Тя е продала 36 облигации до 15 декември 2015 г.

Дни преди двете фирми да загубят лиценза си Arton Capital Hungary кандидатства да продава държавни ценни книжа в някои от страните, в които действат горните две фирми. Кандидатурата й обаче не е публикувана. На 7 януари Arton Capital отново кандидатства и получава лиценз през февруари 2016 г. Arton Capital Hungary е регистриран в Унгария филиал на глобална компания и единствена от 8-те компании, продаващи по програмата, регистрирана от Будапеща.

Говорителите на икономическата парламентарна комисия не отговориха на въпросите ни защо териториите, за които са били лицензирани Euro-Asia и Discus, са прехвърлени към Arton Capital. От Arton Capital не отговориха на запитванията ни за коментар.

Странно съвпадение е също, че посредникът, продавал повечето от акциите - Унгарският специален държавен дългов фонд (HSSDF), създаден в британския данъчен рай Кайманови острови, е регистриран на 26 октомври 2012 г. На следващия ден председателят на икономическата комисия предлага в парламента програмата за златната виза. Веднага след като HSSDF получава лиценз за продажба на акциите, той го продава на друга подобна компания - Унгарска държавна компания за управление на дълга (HSSDM), регистрирана в Хонконг. Хонконгската компания е собственост на три предприятия, регистрирани на Британските Вирджински острови - Star Wealth Ltd., 25 процента; Prime Ally Ltd., 30 процента и Ace Deal Investments Ltd, 45 процента. Prime Ally Ltd. е регистрирана на 26 октомври 2012 г., когато е създаден и HSSDF, а другите две фирми са регистрирани няколко дни по-късно.

На 12 декември 2015 г. Йозеф Херман, директор и собственик на регистрираната в Лихтенщайн Voldan Investments Ltd., подава документи да представлява програмата в Южна Африка, Кения, Азербайджан, Австрия и Турция, но кандидатурата му не е разглеждана от комисията. Адвокатът на Херман Бела Шонек пък не представя документи, че представлява Херман. През май 2013 г. обаче Волдан кандидатства и успява да получи разрешение да продава унгарски държавни ценни книжа в множество източноевропейски страни и бивши съветски републики.

Регистрираната в Кипър фирма Innozone Holding Ltd. трябвало да приложи допълнително 4 документа към кандидатурата си от април 2013 г., но в комисията няма следа от оригиналния пакет документи, с който кандидатства фирмата, което навежда на мисълта, че тя може да е получила лиценз, без да е предала всички документи.

Миклош Лигети, правен директор на Трансперънси интернешънъл Унгария, внася жалба в полицията на 5-и район в Букурещ на 30 януари за злоупотреба с власт и незаконно укриване на публична информация. Според него доказателствата сочат, че комисията е издавал разрешителни за търговия с ценни книжа въз основа на непълна информация и документи. И тъй като цялата комисия не може да бъде съдена, Лигети твърди, че според Наказателния кодекс членовете на комисията са смятат за публични служители и затова нередовните процедури представляват нарушение на задълженията им или злоупотреба със служебната им положение.

На 13 март полицията уведомява Трансперънси интернешънъл, че са насочили жалбата към звено в Главна прокуратура, което разследва заподозрени хора с имунитет, каквито са депутатите.



* Статията е подготвена като част от работата на Глобалния антикорупционен консорциум, обединяващ OCCRP и Трансперънси интернешънъл.

--------------

Бел. ред. - След като статията бе написана, сайтът Direkt36 съобщи, че прекратената програма "Златна виза" може бъде възстановена в нова, по-евтина версия, но засега няма официално съобщение от правителството за това. Скоро след победата на Фидес на парламентарните избори в началото на април в китайски социални медии се появиха реклами на нова имиграционна програма за Унгария. Те бяха публикувани от базирана в Хонконг компания LSP International Ltd., притежавана от китайския бизнесмен Лян Ван, участвал в програмата "Златна виза". Новата програма, наречена Home Purchase Immigration, предлага разрешително за пребиваване в Унгария в замяна на инвестиция от 25 млн. унгарски форинта (€78 000) в недвижим имот в Унгария и €50 000 такси. Китайската компания твърди, че е преговаряла и се е споразумяла за програмата с Унгарската имиграционна служба. От правителствения информационен център обаче казват, че няма сключена подобна сделка.