×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Юнкер и без това покани само България, Франция, Италия, Австрия, Гърция, Германия и Испания.
Децата им не могат да учат в новопостроено училище. Сградата даде дефекти, а ремонт още няма
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,720,315
Активни 430
Страници 15,784
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Потресения – 11

Калин Донков
ОТ БИРАТА ЩЕ Е

С доцент Пламен Ст. се срещнахме случайно и решихме да не отлагаме - седнахме на бира под един от навесите на "Витошка". Съученици сме с него, а преди години му бях и пациент. До едно време управляваше кардиологична клиника, а сега е в някаква комисия на здравеопазването. За какво ли не говорихме, а за това забравих да се информирам. Пламен също бе изпуснал да се заинтересува за най-главното, но накрая все пак се сети: "Малко неприлично се получи - рече, - не те питах как си със здравето". Не ми се приказваше за здраве, но скоро бях ходил по изследвания, нямаше нищо тревожно и го осведомих накратко. Всичко е в норма. Незнайно защо, той се засмя многозначно и ме предупреди по странен начин: "Искам да знаеш, че на петдесет процента от хората с инфаркт, които приемахме при нас, последните изследвания са били отлични". Успокои ме.

Размишлявам по това и вече го разказах на неколцина приятели. Смеем се освежително всеки път. Приятно е да повярваш, че всичко е в ръцете на съдбата и няма значение дали се грижиш за здравето, или не. Но Янко Драмов, любител и ловец на аналогии, оголи един друг смисъл. То зависи кой изследва и за какво изследва, смята той. Ако търсят жълтеница или цироза, в сърцето няма да ги намерят. А и ти може да не получиш инфаркт, да си заминеш от апандисит. И така той се пребори с компетентната информация от доцента. И след това уточнение ни предложи новата си аналогия с българския живот.

Показателите на държавата са в пълна норма, ако не се смятат онези, които са над нормата. Бием европейците по ръст на икономиката, по приходи от митниците, по темпове на развитие. И по всичко, което решим да проверим. Процентите ни хвърчат, пращим от здраве, не е ясно само дали защото здравеопазването е супер, или понеже сме се калявали в опасни за живота обстоятелства. Но изследванията (статистика и социология) не лъжат. Пропускаме само, че за държави като нашата леталният изход не може да се предвиди с изследвания. Те също се правят с едно на ум. С изследвания като нашите ще проспим инфаркта.

Това, което лъсва след две-три бири, никакви изследвания не могат да го уловят...



ДЯЛАН КАМЪК

На масата ни сяда жив шпионин от времето на Студената война и това веднага раздвижва духовете. Човекът е военен разузнавач, работил е в държави от НАТО и не се срамува от това, напротив - знае си цената. И ние, опитвайки се да го почетем, натъкмяваме тематиката на следобедните вицове към неговото присъствие. Но вицовете за шпиони са кът. Появява се все пак един такъв.

Заловили трима шпиони от соцлагера в някаква западна страна. Събрали се експертите по разпити от целия им блок, с общи усилия да източат информацията от тях. Всъщност, главната цел били шифрите, които заловените използвали за съобщенията до своите централи. Започнали да обработват заловените според тая цел - по най-свирепата програма. След седмица пата-кюта руснакът се предал и измълвил шифъра. Германецът от ЩАЗИ се пречупил след втората седмица. И след третата неделя, обаче, нашият човек се държал достойно и не продумвал онова, което очаквали да чуят от него. Както се казва, заключил информацията дълбоко в себе си и хвърлил ключа през прозореца. Мълчал както трябва и колкото трябва. Затова, когато на свой ред сгащили някакъв натовски супершпионин, от източния блок не се поколебали да го разменят именно за нашия герой.

Човекът се прибрал в отечеството, но вече не можел да си работи занаята. "Оттатък" имали негови отпечатъци и на пръстите на краката. Снимки - качествени и безброй. ДНК, рисунък на ретината, на ушната раковина - какво ли не. Да го сложат на бюро - обидно. Решили да го насочат в патриотичното възпитание. Да обикаля по училищата и да разказва за подвига си в служба на родината. Бил малко смотан в приказките, суров като всеки разузнавач, но ще се очупи.

За обща изненада на това поприще се явил изключително полезен. Започнали да идват заявки от гимназии и прогимназии. Явявал се мъжът пред учениците, връзвали му за пореден път червена пионерска връзка и главното, което искрено и неподправено казвал, било: "Деца, учете сериозно и упорито. Не си губете времето с глезотии и с наркотици. Защото който не знае, после много го бият...."

Имало изключително въздействие. Повишавал се успехът и намалявали отрицателните прояви. Извод: шпионинът е дялан камък...

Това, което ви предавам тук по-разгърнато и уж "художествено", на масата бе разказано съвсем сбито, на дългите вицове никой не се смее. Та се повеселихме от сърце. Само нашият гост остана сериозен, почака да се умълчим и рече: "Случва се и обратното. Да те бият и да те газят именно защото много знаеш."

За малко бяхме забравили това...



КУКУВИЦА В КВАРТАЛА

Както гледа към надвисналия над високия стобор клон на черешата, този малчуган всеки момент ще падне. Черешата дори не е узряла както трябва, а вече ще почне да взема жертви. Вчера наблюдавах една баба да замеря клона с бастуна си - да не й се надяваш, хвърли го толкова високо, че той се закачи и после цял час замахваше с чанта да го събори. В края на краищата успя да го улови и да наведе клона, откъсна няколко порозовели черешки и победоносно заслиза по наклона. Сега момченцето бездруго ще се спъне и аз го повиквам от двора, стъпвам на камъка, навеждам външния край на клона. Къса розовите плодове и се преструва, че са сладки - не иска да ме обиди.

Този клон над улицата е моят инструмент за социални контакти. Виси като въдица от оградата и чакам някой да се улови. (Бабата вчера не я заприказвах, защото реших, че ще се сконфузи, както замахваше с бастуна.). Задавам му стария въпрос на провинциалните мърморковци: "Ти на кого си момче?". Детето обяснява, но аз съм го питал само от любезност - и без това почти никого не познавам тук. Но веднъж започнало, то държи да се идентифицира и преминава в подробности: "Може би познаваш баба ми Йорданка, дето почина зимъс - и като не дочаква потвърждение, добавя: - Тя е кръстена на кака ми..."

Разсмивам се пълногласно и обръщам разговора, питам накъде е тръгнал. Оказва се, че за тръгване е тръгнал, но излязъл без пари и сега се връща. Да вземе стотинки. И веднага пита: "Ти имаш ли стотинки?" Решавам, че диалогът загрубява и се навъсвам. Но малкият улавя недоразумението и бърза да го разсее: "Защото - казва - ей сега ще закука кукавицата и ако ти е празен джобът, все ще си без пари". За мое добро го казва. Мигом бъркам в джоба, напипвам старата римска монета, която си нося за талисман. Показвам му я и той успокоен отпрашва към къщи да спасява положението.

На смяна под клона застава Спиро Катерача, който този път не катери нанагорнището с велосипеда си, а малодушно го бута. Спира да си полафим и веднага го питам за кукувицата. Докато проверява с периферно зрение цвета на черешите, Катерача бавно обяснява положението. Тази пролет някъде в квартала се навърта кукувица, която веднага след сутрешния блок по телевизиите се включва като аларма и дебне кой е излязъл без стотинка в джоба. Знае се, че такъв човек го чака безпаричие. То и без тая птица проклета за една година се затвориха и последните двe заводчета. Сигурно ги е закукала гражданите с празни джобове. Но хората в градчето се надяват, че все нещо може да се обърне и почти са се наговорили да не излизат без стотинки, да не предизвикват прокобата. Когато всички се видят с пари, ще значи, че бедността е прогонена. А за да се видят с пари, значи ще се отворила и някаква работа.

Разбирам, че положението е сериозно и отпращам Спиро - не знам работят ли в такъв случай монети от толкова древни емисии. Изтичвам в къщата - няма никакви пари в якето. Последните ги оставих снощи в пицарията. И ми става виновно и горчиво - не знам дали кукувицата приема дебитни карти...

9
4244
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
25 Май 2018 13:12
Благодаря!
25 Май 2018 13:15
Господин Донков,
25 Май 2018 13:46
25 Май 2018 15:22
Свалям Ви шапка, Господин Донков.
България, с добрите резултати, е пред инфаркт.
И да учиш, и да не учиш, боят ти е гарантиран.
Със или без стотинки в джоба, каквато и кукувица да те закука, мизерията ти е гарантирана.
Потресена съм.
Комплименти за всичко, написано от Вас!
Чета Ви редовно, въпреки, че пиша рядко коментари.
off topic: виновникът за некоментирането ми е една личност, която се изгаври с никнейма ми, и която чета и уважавам безкрайно.
25 Май 2018 17:27
Супер!
25 Май 2018 20:43
Сезонът на черешите- обичам черешите, защото са първият плод и не само. И аз преди си позволяваn да бера от улицата, но вече си имам дори и новопосадени и чакам да пораснат. Но голям проблем сa издънките, които пускат вишните, няма оправия.
26 Май 2018 16:11
И ми става виновно и горчиво - не знам дали кукувицата приема дебитни карти...

Мдаа, господин Донков може случайно да е открил причината за всеобщото обедняване!
26 Май 2018 22:37
>>><<<
Бачо, прости ми включването с една америчка история:.... В шефа на мойта компания
известно време живееше младия шеф на клона на компанията, в който пък аз бях шеф на лаборатория. Бяха истински приятели. Всъщност,
старият шеф беше над 60-те тогава, а младият наполовината...някъде около 30. Старият, истински шеф, живееше в Ню Джърси, а младият и аз
бяхме 100 мили по-на юг. На заседания се събирахме при стария и спяхме в неговата къща с дни. Един ден старият ни звънна и каза, че е уволнил младия.
Обяснения щял да ни даде по-късно, като се съберем при него. Събрахме се. Старият шеф спомена уволнението, като отстраняване от работа заради
неправилно използване на корпоративната кредит-карта
[при последната командировка на младия в Испания. После ни преведе на 6 очи - младият шеф платил на проститутка с кредитната карта на компанията, а вече на 4 очи ми казва "- абе не знам дали в цепката и я е слайдвал тази карта, как иначе е платил?!
...Интересното дойде после...младият шеф започна да живее у стария за постоянно, докато си намери друга работа...

Едно нещо са корпоративните отношения, друго човешките! Да се дивиш!

.....
А за писаницата,
сполай ти!

Не знам за дебитна карта, кукувиците сигурно я карат с кредитни карти... даваш пари, които нямаш...после да му мислиш!...Ку-ку...
31 Май 2018 01:06
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД