:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Инцидентът е станал на входа на София. 12 са ранени, двама от тях са с по-тежки наранявания
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 381,623,877
Активни 1,898
Страници 49,832
За един ден 1,302,066

Ларс фон Триер и другите

Снимка: фейсбук страница на режисьора
Изумителният плакат на "Къщата, която Джак построи", очевидно повлиян от картината на Дьолакроа "Данте и Вергилий в ада" ("Лодката на Данте"). Отзивите след премиерата в Кан са поляризирани, след като много от зрителите напуснаха прожекцията, а част от останалите нарекоха творбата "садистично порно", "мъчение", "два часа и половина в ада", "гаден филм, който не е трябвало да бъде правен". Впрочем и това отделно изображение се видя твърде пикантно на "Фейсбук" и беше цензурирано там.
От предварителната информация се знаеше, че тазгодишният фестивал ще е по-малко бляскав и развлекателен, с повишена социална и политическа значимост. Но преживяното надминава очакванията.

Не ще е преувеличено да се каже, че проблематиката от всички видени досега филми - социална, политическа, психоаналитична и пр. се концентрира в грандиозния филм на Ларс фон Триер "Къщата, която Джак си построи" (извън конкурса). Героят му, сериен убиец (актьорът Мат Дилън), гради постройка, в която да събере елементите на зловещия си опит, а Ларс, считащ себе си за ученик на Достоевски, Маркс, Фройд, театрала Брехт, кинорежисьора Драйер и др., гради обяснение за жестокостта на света. Философските и психологическите разсъждения се обединяват с популярни символизации от изкуството. Мирозданието на злото завършва с епилог - образа на Ада.

Това би могло да се каже от "първо приближаване" до този необикновен филм, в който фестивалът намира своеобразната си кулминация. Като етюди от него могат да се видят редица други, с проблеми от всекидневното зло. Например "Семейна история" на японеца Хирокацу Корееда. Група хора от най-бедните слоеве на Япония, събрани от кол и въже, живеят в нещо наподобяващо къща. Така нареченият "баща" учи останалите как да крадат в магазините. От това всички се прехранват. Видяното пронизва особено силно и чувствата, и съзнанието на зрителя. Киното на японския майстор не се "полага" като предварително замислен калъп, а се ражда пред очите ни като от документална реалност.

Как живее дете, чиято майка е алкохоличка и проститутка (в ролята Марийон Котияр), научаваме от филма на френската дебютантка Ванеса Фильо. За проблема на момиче в пубертета, балерина, на което хормоните са изиграли лоша шега и трябва да реши кой от двата пола, внедрени в тялото му, да избере, разказва "Момиче" на белгийския дебютант Лукас Донт. Има и други филми за "различните", избрани не просто заради щекотливостта на случая, а заради това, че персонажите им също са човешки същества. При направата им създателите са проявили необходимия такт - и хуманен, и художествен. В Кан има публика, която ги разбира и оценява.

Филмът на американския режисьор Спайк Лий Blackkklansman не ни казва нещо кой знае колко ново за расистките (фашистките) настроения и организирането на Ку-клукс-клан в някои щати на САЩ през 70-те години, но силата му се сгъстява от стрелите на сатиричната рамка, в която разказът е положен, насочени към днешната действителност. В Кан, където през фестивалните дни са събрани всички "цветове" на човешкия род, филмът бе посрещнат много емоционално.

С известна политическа окраска е и филмът на Джафар Панахи - не пряко, в сюжета, а косвено, поради биографията на режисьора. Той е един от талантливите представители на иранското кино, по-точно на онази част от него, която през последния четвърт век се открои като "школа на нов реализъм". Някои го наричат "минималистичен реализъм", но най-добре преди време го определи японският гений на киното Акира Куросава - "кино просто, но флуидно". С такъв филм, "Белият балон", Панахи дойде в Кан през 1995 г. и спечели "Златна камера". През 2010 г. беше осъден за политическа некоректност, с отнето право да твори и да напуска страната си. По неведоми пътища талантливият режисьор преодолява обстоятелствата и сега тук се показва (за пръв път в конкурса) четвъртият негов филм "Три лица" - направен в домашни условия, с една видеокамера и приятелска помощ. В този случай режисьорът пътува със своя близка, известна актриса, която е получила снимано на видео самоубийство на момиче от далечната северозападна провинция, чиито близки не му разрешават да учи за актриса. Самоубийството се оказва симулирано, но пътуването, както често се случва в иранските филми, е ос, по която се нанизват картини от реалността на днешен Иран.



4
1330
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
18 Май 2018 11:02
Това би могло да се каже от "първо приближаване" до този необикновен филм, в който фестивалът намира своеобразната си кулминация.

Оставам с впечатлението, че почитаемата професорка се е приближила предимно до плаката, без обаче да е гледала самия филм.

Ако е така, защо филм, при това - извън официалната програма, е разглеждан с апломб като средоточие на фестивала, че и коментиран въобще...

Апропо, в контекста на, условно казано, по-провокативното кино може би е било редно да бъде споменат и новият филм на Гаспар Ное - "Климакс".
Ако не беше бай Ларс да обере скандалаврите, сигурно той щеше да е в центъра на жуженето.
18 Май 2018 11:15
Извратенякът фон Триер отдавна трябваше да прекарва остатъка от дните си в някоя психо-лечебница, далеч от хора.

I’ve never seen anything like this at a film festival. More than 100 people have walked out of Lars von Trier’s ‘The House That Jack Built,’ which depicts the mutilation of women and children. “It’s disgusting,” one woman said on her way out. #Cannes2018


Фильм "Дом, который построил Джек" с треском провалился на Каннском фестивале. Зрители стали уходить прямо посреди премьеры, а те, кто остался, были не в восторге от фильма.
В Twitter зрители, попавшие на сеанс, называют фильм "тошнотворным", "мучительным", "жалким", отмечая, что его "не нужно было снимать".
18 Май 2018 12:49
Как живее дете, чиято майка е алкохоличка и проститутка (в ролята Марийон Котияр), научаваме от филма на френската дебютантка Ванеса Фильо. За проблема на момиче в пубертета, балерина, на което хормоните са изиграли лоша шега и трябва да реши кой от двата пола, внедрени в тялото му, да избере, разказва "Момиче" на белгийския дебютант Лукас Донт.


После що се гледали повече филмите от Холивуд! Тия европейци съвсем са откачили!
18 Май 2018 12:58
Kole

Извратенякът фон Триер отдавна трябваше да прекарва остатъка от дните си в някоя психо-лечебница, далеч от хора.


Ся, човекът още при предишната си поява в Кан беше казал, че без пиене и други екстри не може да твори и очевидно продължава да не се справя с проблемите си.

Ето какво си е признал сам по повод "следващите си творчески планове":

In a recent interview with Danish publication Soundvenue, the director revealed he fell off the wagon during the making of “The House That Jack Built.”
“I felt terrible during the shooting of this film,” Trier said. “And it’s no one’s fault – it’s my own fault, I was just full of anxieties and alcohol and so on. So this is why I can’t really face making a film, at least not immediately.”
Von Trier said his poor mental health led him to devise of something simpler to follow up ‘Jack’ and a project that would make him feel “good.”

Картината е повече от ясна, чини ми се...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД