:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Гарет Бейл и нелеп вратар осигуриха победата с 3:1 над "Ливърпул"
Силите на реда блокираха украинската столица
Пърформансът има за цел да припомни жестокостите срещу местното население при завладяването на острова от британците
Ким Чен Ун и Мун Дже Ин се виждат за втори път за месец
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 382,149,580
Активни 404
Страници 14,070
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Кърпим дупки, работим на дребно

Цари хаос във всяка сфера – образование, култура, политика, всичко, смята общинският съветник в София Венцислав Мицов
СНИМКА: "Глас Народен"
Венцислав Мицов
Венцислав Мицов е музикант и общински съветник в София от партия "Глас Народен", член на рок групата "Хиподил".



- Господин Мицов, думата стабилност се превърна в лайтмотив на властта. На вас как ви изглежда управлението?

- Генерално системата в България има много голям проблем. У нас няма визия за всичко, което се случва. Тръгваме да правим магистрали, но не знаем накъде водят. Даваме пари за нещо, без да знаем докъде ще ни доведе. А самата управленска коалиция е "орел, рак и щука". Те вървят в различни посоки. Едните казват, че вървят към ЕС, другият субект отива в Крим, третият разрешава тютюнопушенето, четвъртият прави нещо друго. А 44-тото Народно събрание произвежда най-големия законодателен брак в най-новата ни политическа история. Обещанията, с които правителството и мнозинството дойдоха на власт, доста силно се размиха. Управлението не изглежда стабилно.

- На какво се дължи този организиран хаос?

- Този хаос е характерен за държави, в които няма виждане и разбиране за развитието. Кърпим дупки, запълваме положението, работим на дребно. Цари хаос във всяка сфера - образование, култура, политика, всичко.

- А вие какво предлагате?

- Можем да поставим различни цели в различните сфери. В културата какво искаме? Искаме ли да работим за това в провинцията читалищата да произвеждат умни деца, или искаме да инвестираме повече пари за големите културни институти? Това е въпрос на стратегия. Как решаваме проблема с ромите? Като ги държим бедни маргинали, даваме им по някой лев и им купуваме евтино гласовете? Или работим за тяхната интеграция, която преминава през премахване на гетата? Такива въпроси не си поставяме. Управляващите нямат визията за бъдещето на България в нито една сфера.

- Така ли се взимат решенията и в Столичната община?

- Преди две години подкрепихме бюджета на София под условие, защото този бюджет се приема в режим "да", "не", "не мога да преценя". Все едно участваш в телевизионна викторина. Администрацията дава готов бюджет, който почти всяка година е един и същ. А общинските съветници, които са избрани пряко от хората, не участват в правенето на бюджета. И ние казахме, че ще подкрепим бюджета за 2017 г., ако в началото на работната за Столичния общински съвет година започнем заедно да работим по изработването и политиките за приемане на бюджета за 2018 г. Там да заложим визия - малките улици в София ли да оправяме или големите. Искаме ли да поправим малките читалища в крайните квартали, или искаме да правим големи зали, защото София няма голяма концертна зала, например.

Ние не знаем каква искаме да бъде София - културна, зелена, да интегрира хората в затруднено положение. А когато кажем: даваме 700 млн. за метрото, 300 млн. за боклука, а останалото ще го разпределим да няма сърдити, тогава нищо не се получава. Кърпим дупки, които след един месец се отварят. Аз все бия към културата, защото от години повтарям, че без образование, култура, наука и развойна дейност всичко се прецаква и приключва. Не може да имаме развиваща се държава без тези четири важни компонента. Защото те вдигат нивото на образование и познание, а само културни и образовани хора могат да измислят по-важните и по-големите неща за страната. Нямаме идея накъде отиваме. А идеята накъде отиваме може да дойде, когато има истински отговорни политици. А не, когато се правят безпринципни коалиции само и само да си в управлението.

- Кога политикът започва да се самозабравя? Имаше ли подобни примери в Реформаторския блок, където бяхте една от партиите на последните избори?

- Ние влязохме в тази коалиция с ясната идея, че единственият шанс на малките градски партии е да са обединени. И да се забрави това его, което направи от могъщата синя идея групичка от маргинални партии с под един процент подкрепа. За съжаление това обединение не се случи и не виждам как ще се случи. Ние искахме да се забрави това, което всеки е бил, и да се върви в името на едно обединение. Аз лично не знам какво е да се самозабравиш, с моите колеги от "Глас Народен" не сме и били част от управлението, че да се самозабравим. Но си мисля, че това е свързано по-скоро с личностните ти качества като човек, а не като политик. Ако ти си кофти човек, където и да постигнеш малък резултат или успех, ще се самозабравиш. Виждали сме го това и сред хора, които не са се занимавали с политика. Лошо за бившите коалиционни партньори няма да кажа, защото имахме коректни отношения.

- А сред управляващите има ли самозабравяне?

- Самозабравяне е например да кажеш, че сега разбираш, че в БНР има 4 състава. Това е обида към гилдията и не касае личностни взаимоотношения, а е конкретен сигнал как властта се отнася към културата. Ще дам и друг пример. След три години във випуска, който ще завърши в Софийското музикално училище, сред абсолвентите ще има само двама цигулари. Ако вървим с това темпо, с което България се отнася към културата си, след 20 години ще закрием повечето оркестри, защото няма да има кой да свири в тях. Тази апокалиптична картина се дължи и на това, че нямаме национална стратегия за културата. Имаме едни 0.5% от БВП, който се дава за култура, всички кандидат-управляващи обещават да ги вдигнат до 1%, защото сме с най-ниския БВП за култура в ЕС, а след изборите всичко приключва.

А дори и тези средства не се харчат както трябва. Пример за това са парите, които раздаде Националният фонд "Култура" за европредседателството. Това е илюстрация как държавата си представя, че културата е социалистическа манифестация и е склонна да инвестира в килими от рози, в сапунени мехури и в квадрати на толерантността. Но не е склонна да увеличи заплатите на музикантите в БНР, някои от които са доктори на изкуствата и взимат 600 лв. Защото за държавата това не е приоритет. Няма да се види как едни щастливи хора махат на камерите и пекат тухли пред НДК. И когато в културните комисии, в които раздават пари, слагат едни хора, оценяващи музикални проекти, без да знаят с колко знака е сол мажор, тогава вече имаме истинско бедствие.

- Доколко посредствеността в политиката има отношение към това, което казвате?

- Виждаме я често в законодателната дейност на нашите управници, до голяма степен. В края на предишния парламент имаше един култов законопроект, внесен от депутат на ГЕРБ, който беше за българския език. В него се предлагаше задължение във всички опери да се пее на български език, а на субтитри да върви оригиналния език на съответното произведение. Този човек не се е информирал, че се прави точно обратното - операта се пее на оригиналният език, а субтитрите вървят на български. Това е като да предложиш идея, която да ни задължи да си изядем десерта преди основното ястие. И да го направиш закон.

Този законодателен брак, който се вихри, е страшен. Според прословутата реформа в културата, която субсидира билетите, ако симфоничен оркестър изпълни концертно опера, той няма право на субсидия. А концертното изпълнение на опери не е нещо екзотично и се прави по цял свят. Това е посредственост в закон. И това е така, защото тези хора са си самодостатъчни. Не разбирам и тази парадност, с която се дадоха маса пари за прословутия клип за европредседателството. С тези пари можеха да бъдат издържани два провинциални симфонични оркестъра една година. Да, говоря като популист в момента. Симфоничните оркестри нямат нищо общо с европредседателството, но могат да запалят искрата в 20, 50 или 100 българчета. Да видят, че имат смисъл. Когато нямаш идеали, нямаш и посока. Имаме 28 наши водачи на симфонични оркестри по света. Знаем ли кои са? Ето това са нашите герои, а не Цветанов, Нинова или Марешки, който иска да ни вади от НАТО. И това не е национализъм или патриотарство. Нашият идеал трябва да са хората на образованието, изкуството, науката, културата, спорта. Те ни водят напред, а не политиците, които са функция на избирателния вот. Нямаме право да изоставяме хората на духа като Христо Фотев, който си отиде осъден за стотина лева от БТК.

- Кога политиката се превръща в популизъм?

- За мен политиката не е някакво изключително поле, на което трябва да стъпват само икономисти, юристи и математици. То е отворено поле. Но когато излезеш на него, най-важното, което трябва да знаеш, е, че думите се връщат обратно като бумеранг, и второ: трябва да имаш визия какво трябва да се случи със страната. Популизъм е, когато по линията на най-тънкото съпротивление се обяви "днес е свършил хляба и аз искам да излезем от НАТО". Популизъм е, когато си намериш някакъв враг като плана Ран-Ът, извънземните, Путин, Тръмп, защото само на теб не ти се получават нещата.

- Има ли политическа алтернатива извън парламента?

- Ние опитахме с едно обединение. Но се видя, че на последните избори избирателите ни нашокаха репите. Поотделно не става работата. Всичко се разпадна. Сега върви едно обединение, което претендира, че е обединение, само че поставя нови бариери и условия. Елитарността отново се поставя на пиедестал. Тази елитарност не върши работа. Така тези хора, които аз наричам иронично "Могъщите три", а те себе си - "Демократична България", показват, че не искат обединение, а просто да вземат 4 процента и да влязат в парламента. Къде е визията на десницата за образование, за култура, за наука?! Днес се занимаваме с политика, но утре, когато хората няма да ни припознават вече като политици, ние ще продължим да сме хора на изкуството и културата. Идеята не е да влезем в парламента на всяка цена. Ако ти влезеш в парламента, за да си патерица на ГЕРБ или на БСП - ти си полезен идиот. Тази десница трябва да тръгне заедно, за да увлече хората и да си върне гласовете. Това няма да стане с изолация и псевдоморални бариери. Образованието, културата и изкуството са основата за успеха на едно общество и ние ще продължаваме да се борим за тях. А иначе ние с нетърпение и с пуканки чакаме момента, в който елитната нова десница ще започне да реди листите си.
4
2342
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
16 Май 2018 08:44
Хареса ми как мисли и какво говори.
16 Май 2018 08:46
- А вие какво предлагате?

- Можем да поставим различни цели в различните сфери. В културата какво искаме? Искаме ли да работим за това в провинцията читалищата да произвеждат умни деца, или искаме да инвестираме повече пари за големите културни институти? Това е въпрос на стратегия. Как решаваме проблема с ромите? Като ги държим бедни маргинали, даваме им по някой лев и им купуваме евтино гласовете? Или работим за тяхната интеграция, която преминава през премахване на гетата? Такива въпроси не си поставяме.


Супер! Поставяме си различни цели, пишем стратегии и премахваме гетата. По-добре да си свирят простотиите с Хиподил.
16 Май 2018 09:08
- Самозабравяне е например да кажеш, че сега разбираш, че в БНР има 4 състава. Това е обида към гилдията и не касае личностни взаимоотношения, а е конкретен сигнал как властта се отнася към културата.

Това не можах да го схвана.
Аз също не съм подозирал, че радиото има цели 4 оркестъра. И ми се виждат многовато, особено щом са на държавна хранилка.
16 Май 2018 16:46

Венци
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД