Учени, общественици и индустриалци, обединени в сдружение "Инициатива Единение", представиха публично своите "Неотложни мерки за определяне и реализиране на национални цели и приоритети на България". Сред водещите фигури на сдружението са бившият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров и историкът академик Георги Марков.
От сдружението са категорични, че не преследват политически цели, а искат да представят основа за дискусии, чрез които да се формулира и приеме "консенсусна национална рамка от цели и приоритети с хоризонт 20-25 години", ангажиращи цялата нация, държавния и частния сектор за тяхното осъществяване. Материалът ще бъде предоставен на всички членове на Министерския съвет, на парламентарните и извънпарламентарните партии. Сдружението предвижда да проведе и редица срещи и дискусии в страната. "Надяваме се, че това, което ще се чуе от страната, ще накара доста от политиците да преосмислят своето поведение", заяви Стефан Воденичаров.
"Държавата няма единна визия за бъдещето й, а България жадува за единение, за възраждане и съхраняване на българския дух, нация и държава, за цели, които да съберат енергиите на всички български граждани. Пазарът е основен фактор, но историческото, а и съвременното развитие на света, недвусмислено показва, че държавата не трябва да абдикира от своите роли и задължения за развитието на икономиката и обществото и трябва да работи в интерес на всеки гражданин, а не в интерес на различни частни или държавни монополи", смятат в "Инициатива Единение".
В сферата на държавността и институционалния ред сдружението набляга на необходимостта от въвеждане на пълноценно и функциониращо електронно правителство, оптимизация на администрацията и съкращаване на излишните звена, намаляване на ДДС за книги, хляб и лекарства до 10%, прехвърляне на 50 на сто от приходите от данъци и такси в общините и въвеждане на индивидуалната конституционна жалба.
Като мерки за икономическото развитие предлагат акцент върху експортно-ориентираните отрасли на индустрията, създаване на Национален холдинг на държавната собственост, който да се управлява на пазарен принцип, предприемане на мерки срещу монополите - частни и държавни, финансово стимулиране на научно-изследователската дейност и на приоритетните икономически сектори.
Правосъдната реформа трябва да стартира с конституционна промяна, която да ограничи максимално членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от парламента, смятат от "Инициатива Единение". Предлагат и възстановяване на двуинстанционната система на съдебно производство чрез обединяване на районните и окръжните съдилища в 50 до 70 първоинстанционни съдилища и създаване на 9 апелативни съдилища като окончателна инстанция по делата. По отношение на прокуратурата настояват за "качествена децентрализация", която разбират като отговорност на всеки прокурор за дадения му случай и независимост при решаването му.
За образованието предлагат въвеждане на по-дълга учебна година в дни, по-къса лятна ваканция, но с повече ваканции през годината. Акцентът на обучението в средното образование следва да бъде преместен върху професионалното образование, а във висшето - в подготовката на специалисти, които са реално необходими на пазара на труда и стратегическите сектори на икономиката.
Здравеопазването смятат, че ще се подобри, ако се отмени регистрацията на държавните и общинските болници и на общопрактикуващите лекари по Търговския закон, ревизира се моделът на финансиране на здравната система и се въведе електронната регистрация и контрол във всички нейни елементи.