:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Огромни глоби заплашват България, ако не ги закрие, предупреди Михаил Константинов
Идеята била да се използва алтернативно гориво за парното
Комисия на Алианса публикува доклад с констатации и препоръки
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 382,315,539
Активни 1,680
Страници 60,452
За един ден 1,302,066

Сталинчетата*

 Сталинчетата*

В едно от неотдавнашните си есета се опитах да предам образа на Йосиф Висарионович Сталин, видян през очите на западни учени, които добросъвестно и от различни гледни точки го характеризират въз основа на налични документи, сведения и множество факти. От казаното от тях излиза, че бившият велик вожд, баща и учител на цялото прогресивно човечество, е бил един дълбоко анти интелектуален тип, посредствен във всички възможни творчески направления, безчестен страхливец, подлец, паникьор, суетен до тъпоумие, лош държавник, слаб политик, безнадежден военачалник, скрил се зад успехите над другите. Но въпреки това - наистина гениален, изумителен, блестящ талант на терора. Единственият гений, с който той е разполагал, е геният на най-ужасния терор, съществувал някога под слънцето. Но колкото и да не съм съгласен с ужасната личност на другаря Сталин, колкото и да съм убеден в злодейските дела, извършени под мъдрото му ръководство, колкото и дълбоко да го ненавиждам, не мога да избегна истината, че той ЛИЧНО, СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ не би, нито уби някого. Слагаше подписи и резолюции, нареждаше по телефона и чрез Лаврентий Павлович, но той, Сталин, не отиде да застреля никого. Други вършеха тази работа за него. Тези други, които създадоха от АРХИПЕЛАГА ГУЛАГ - най-жестоката история в човешкото съществуване. Тези други, които в огромното си мнозинство са още живи, които в голямата си част все още заемат важни постове и които все още тероризират с различни средства своите мънички сталински светове. Защото Сталин си отиде, а те все още живеят, ако съдим по много признаци се размножават и нямат никакво намерение да изчезнат. Много пъти съм се питал кой кому беше по-нужен. Те на Сталин или Сталин на тях? Много далеч съм от каквото и да е желание да намаля неговата престъпна вина, но не мога да не задам още един, по-страшен въпрос: "Щеше ли да го има Сталин, ако не бяха те, хилядите безименни и полуименни злодеи?".
Историци и психолози ще кажат, че връзката е взаимна, а пък аз си мисля, че не Сталин създаде тях (както мнозина смятат), а че те създадоха Сталин и чрез него дадоха най-съвременното име на злото - сталинизма. Сталин си отиде, но сталинизмът остана тъкмо защото останаха сталинчетата. Дълбоко антихуманните, нечовешки закони на терора са все още в сила. Побоищата, инквизициите и масовите екзекуции може вече да не съществуват, но страданието, което те причиняваха, сега се поднася от също толкова болезнени заместители. Средствата на терора еволюират и в таблицата на мъченията боят сигурно е най-простото. И след като той е вече остарял или е вече отречен от партията, то жаждата за злодейство и мъст настоява да се измисли нещо равностойно. Защо трябва да биеш човека, когато има толкова начини да го накараш сам да се набие, че дори да се самоубие. Защо ти трябва да въвеждаш цензура, когато е по-рафинирано да накараш хората да се самоцензурират? Защо ти трябва да се разправяш с двама братя, когато е по-удобно и по-политично да ги накараш да се борят един срещу друг и да ти служат на принципа "разделяй и владей"? Защо ти трябва да пишеш гръмки патетични тиради във вестниците против този или онзи предател, когато много по-удобно е да пуснеш тихичко най-компрометиращи слухове за него, така че и собствената му майка да не може да го понася? Убивайки един противник, ти запазваш неговата нравствена сила и независимост. Унижавайки един противник, ти го унищожаваш, ти му отнемаш всичко. Скубейки косите на една арестувана жертва, ти й причиняваш болка, която след време ще мине, изскубвайки надеждите на една неарестувана жертва, ти ликвидираш цялото й бъдеще. Погребвайки една личност, ти я превръщаш в герой, обезличавайки една личност, ти я превръщаш в жив труп... Както виждате, еволюцията на терора е доказателство за посредствеността на Сталин и за творческата мощ на сталинизма в създаването на терора.
Сталинчето, това мъничко, злобно, енергично, амбициозно същество, за което малтретирането или тероризирането на другите човешки същества е психопатологична необходимост, става господар на онова общество, което го е повикало на помощ, което се е облегнало на него. Сталинчето иска да бъде забелязано, че съществува, иска хората и светът да го видят, да знаят за него. И тъй като му липсват каквито и да е способности да бъде добър земеделски стопанин, обущар, търговец или артист, тъй като му липсват способности да бъде просто човек, това същество с пагони се опитва да направи впечатление със зъбите си. "Покажи им, че те зависят от тебе, че ти можеш с една дума да им сториш всичко, каквото искаш, покажи им, че ти си по-силният!" Това е постоянната декларация на инстинкта на сталинчето, това е тоягата на селския пъдар, който я размахва срещу слънцето и заплашва, че ще го пребие, ако му падне, защото не може да понесе мисълта, че слънцето не се плаши от него.
Но представете си този вероятно вечен селски пъдар днес у нас, седнал на бюро край Лъвовия мост в София, който казва на една престаряла майка, подала молба да иде в чужбина да види сина си емигрант: "Яз ти казвам, докато си жива, нема да ти дадем да го видиш!"
Мисля, че цитирам съвсем точно. Дори бих могъл да кажа името или имената на сталинчетата, на тези нравствени инквизитори, които, служейки на собствената си злост, служат на партията си, и служейки на партията си, фактически служат на себе си. Нека да не бъркаме понятията. Няма закон, няма дори заповед, която да задължава сталинчето край Лъвовия мост да инквизира въпросната майка. Не! Това той прави от себе си, заради себе си. Партията, социализмът и комунизмът са оправданието.
Друго негово приятелче, с равностоен пагон, пък се изплюва на конституцията и решава, че известни хора не ще имат право на кореспонденция. То прибира писмата им, отваря ги на специална машина и четейки ги, сам се наслаждава на факта, че е отнел възможността на кореспондиращите граждани да си ги четат сами. Това е тържеството на издевателството.
Друго сталинче, този път без униформа, отива да купува картини за сметка на държавата. Онова, което сталинизмът абсолютно не може да понася, е красотата - и в живота, и в изкуството. Защото самият сталинизъм е демонстрация на най-отвратителна, долна, воняща грозота. Затова красивият жест или красивата картина са нещо, което те не могат органически да понасят. Забележете жестоката разлика в сравнение с турското робство, където все пак красивият жест е получавал признание. А сега това ангелче на грозотата и душевната пустота отива да купува картини. То издевателства над талантливите творби на талантливи хора и закупува купища смет, произведена от бездарието на други сталинчета, решили да се осъществяват като художници. И тъй като купуването на картина значи хляб насъщний за художника - терорът е осъществен. "Ти няма да рисуваш, каквото искаш, а това, което ти кажа - ето ти физиономията на Ленин или на Георги Димитров, рисувай, и тогава ще ти се плати!"
Същият принцип се прилага навред.
Онова, което Сталин най-фанатично не е могъл да понася и което е причинило смъртта на много хора, е съществуването на някой по-способен от самия него, в каквато и да е област. Сталинчето следва инстинктите на мустакатия си първообраз, защото това са неговите собствени инстинкти. Първата реакция на сталинчето, когато чуе, че някой е постигнал нещо, създал е нещо, което то не може (въпреки че е искало), е реакцията на омразата. "Че какво пък толкова е направил!" - това сме го чували неведнъж. А пък, пази Боже, случайно да сте застанали на пътя на това момченце, или да му пречите - тежко ви. Вие може да почувствате как у него се насъбира цял язовир от злоба и омраза и ако баражът се срути, никой не може да каже къде ще се намерите;
Сталинчето никога не спори. То дори не може да разговаря, понеже му липсва необходимото за тази цел сиво вещество. Може би то има от време на време съзнанието за собствената си ограниченост и предопределена тъпота, което е нов източник на омраза.
"На нашата интелигенция трябва да се каже, че ще заиграе тоягата" - това е точен цитат от речта на едно много важно сталинче, произнесена преди няколко години. Пасаж, който може да се сравни с думите на друго важно сталинче, произнесени на вечеря: "А вие там, писателите, трябва да знаете, че в нашите ръце е хлябът, но в нашите ръце е и ножът!".
Вие може да разговаряте с кучета, коне, птици или с камъни, но не можете да разговаряте със сталинчето. Просто няма ответ, няма контакт. То се е барикадирало зад най-отчайващи клишета и тъпи лозунги. А пък когато произнася речи (прочетете ги във вестниците), Господи, как една човешка дума няма в тях! Как всичко е преповтаряне до лудост на едно и също клише. И, разбира се, това човече не може да понесе, ако някой друг заговори със собствения си човешки глас.
В замяна на безнадеждната му посредственост сталинчето у нас е суетно като оперетна актриса. То иска постоянно да вижда името си във вестниците, то иска да бъде център на внимание, когато отива сред народа, то иска ръкопляскания, овации (скандиранията вече не са на мода, за което може само да се съжалява). За разлика от своите пуритански предшественици, сега сталинчето е и любовник. То има антураж от жени, които трябва да го уверяват колко велико човече е. Сталинчето не може да обича, това е против природата му. Но това никак не му пречи да се влюбва. В случая влюбването не е нищо друго, освен желание да получи признание чрез притежаването на някого.
Въпреки огромната си власт сталинчето у нас живее в непрестанен страх. Страх, който варира от нестихващо безпокойство до паническа уплаха. Естествено, целият живот на сталинчето е посветен на създаването на врагове, на намирането на врагове, на измислянето на врагове, защото когато омразата стои вътре в него, тя го задушава, а като си намери някого за мразене, му олеква. И поради страха си сталинчето е винаги подозрително, то постоянно се опасява, че нещо може да му се случи, защото обикновено тези представители на човешкия род имат добра памет. Те не забравят какво са направили.
Може би точно страхът и отсъствието на каквито и да е човешки отношения превръщат сталинчето в едно жалко, самотно същество. Въпреки умствената си бедност то знае, че ония, които се въртят около него и се умилкват, го правят само за да получат нещо. То знае, че всички приятелства с него са неискрени, подли, знае, че в момента, когато загуби властта си, всичко свършва. Сигурно има малко, много малко моменти, когато сталинчето се среща със своята жестока самота и отхвърленост. Защото при цялото му главоломно вмешателство в живота на хората, то винаги е оставало встрани от тях. И дори собствената му жена не може да стопли леглото му.
Затова идват други моменти, когато сталинчето прави отчавайщи опити да се приобщи към живота. Това са часове на пиянства, гуляи, сексуални истории, в които всичко се прави до пълна разпуснатост. Няма спирачки, няма задръжки. Инстинктите се изливат като порой. Спомням си едно такова сталинче, което беше министър на сталинчета-та, легнало на пода пияно в краката на своята любовница, да повтаря: "Сега ми е паднало, сега ще се наживея!" По зла ирония партията го изхвърли от поста, който заемаше за кратко време, и сега, сигурен съм, той е блуждаещ самотник край Докторската градина. Наистина е ужасно да те лишат от властта да упражняваш инстинктите си. Партия, социализъм, комунизъм нямат никаква стойност за сталинчето, ако не задоволяват тъкмо инстинктите му. Нито едно сталинче никога не е вярвало в бъдещото щастие на другите, а само в собственото си бъдещо щастие. А това щастие идва само по един-единствен път - чрез нещастието на другите. Или нека го дефинирам ясно - щастието на сталинчето е да прави нещастни другите.
И затова, когато в Женева днес се говори за нормални контакти между Изтока и Запада, за гарантиране на правото на хората да пътуват, сталинчето край Лъвовия мост ръмжи. То никога не ще позволи да му измъкнат от ръцете жертвите.
Че ако няма кого да мъчи, какво ще прави то?
И обръща очи на Изток с надеждата, че там някъде отново ще поникнат мустаците върху нечие лице, което отново ще стане обединяващ символ и бог на собствената вътрешна низост, което ще раздуха отново пламъците на най-крайните инстинкти на глутниците си и после бавно ще повдигне ръка и ще им каже: "Нахвърлете се върху тези и хапете, докато не разкъсате всички!"
То живее със спомена за Сталин. И с надеждата за Сталин.

-----------
*В Гърция (1973), в Португалия (1974) и в Испания (1975) са свалени съществуващите дотогава в тези страни авторитарни режими. Пълният текст на есето се публикува за първи път в поредицата с пълното творчество на Марков, създадено в годините на емиграция, на фондация "Комунитас" през 2015 г.

Сталинчетата*

 Сталинчетата*

В едно от неотдавнашните си есета се опитах да предам образа на Йосиф Висарионович Сталин, видян през очите на западни учени, които добросъвестно и от различни гледни точки го характеризират въз основа на налични документи, сведения и множество факти. От казаното от тях излиза, че бившият велик вожд, баща и учител на цялото прогресивно човечество, е бил един дълбоко анти интелектуален тип, посредствен във всички възможни творчески направления, безчестен страхливец, подлец, паникьор, суетен до тъпоумие, лош държавник, слаб политик, безнадежден военачалник, скрил се зад успехите над другите. Но въпреки това - наистина гениален, изумителен, блестящ талант на терора. Единственият гений, с който той е разполагал, е геният на най-ужасния терор, съществувал някога под слънцето. Но колкото и да не съм съгласен с ужасната личност на другаря Сталин, колкото и да съм убеден в злодейските дела, извършени под мъдрото му ръководство, колкото и дълбоко да го ненавиждам, не мога да избегна истината, че той ЛИЧНО, СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ не би, нито уби някого. Слагаше подписи и резолюции, нареждаше по телефона и чрез Лаврентий Павлович, но той, Сталин, не отиде да застреля никого. Други вършеха тази работа за него. Тези други, които създадоха от АРХИПЕЛАГА ГУЛАГ - най-жестоката история в човешкото съществуване. Тези други, които в огромното си мнозинство са още живи, които в голямата си част все още заемат важни постове и които все още тероризират с различни средства своите мънички сталински светове. Защото Сталин си отиде, а те все още живеят, ако съдим по много признаци се размножават и нямат никакво намерение да изчезнат. Много пъти съм се питал кой кому беше по-нужен. Те на Сталин или Сталин на тях? Много далеч съм от каквото и да е желание да намаля неговата престъпна вина, но не мога да не задам още един, по-страшен въпрос: "Щеше ли да го има Сталин, ако не бяха те, хилядите безименни и полуименни злодеи?".
Историци и психолози ще кажат, че връзката е взаимна, а пък аз си мисля, че не Сталин създаде тях (както мнозина смятат), а че те създадоха Сталин и чрез него дадоха най-съвременното име на злото - сталинизма. Сталин си отиде, но сталинизмът остана тъкмо защото останаха сталинчетата. Дълбоко антихуманните, нечовешки закони на терора са все още в сила. Побоищата, инквизициите и масовите екзекуции може вече да не съществуват, но страданието, което те причиняваха, сега се поднася от също толкова болезнени заместители. Средствата на терора еволюират и в таблицата на мъченията боят сигурно е най-простото. И след като той е вече остарял или е вече отречен от партията, то жаждата за злодейство и мъст настоява да се измисли нещо равностойно. Защо трябва да биеш човека, когато има толкова начини да го накараш сам да се набие, че дори да се самоубие. Защо ти трябва да въвеждаш цензура, когато е по-рафинирано да накараш хората да се самоцензурират? Защо ти трябва да се разправяш с двама братя, когато е по-удобно и по-политично да ги накараш да се борят един срещу друг и да ти служат на принципа "разделяй и владей"? Защо ти трябва да пишеш гръмки патетични тиради във вестниците против този или онзи предател, когато много по-удобно е да пуснеш тихичко най-компрометиращи слухове за него, така че и собствената му майка да не може да го понася? Убивайки един противник, ти запазваш неговата нравствена сила и независимост. Унижавайки един противник, ти го унищожаваш, ти му отнемаш всичко. Скубейки косите на една арестувана жертва, ти й причиняваш болка, която след време ще мине, изскубвайки надеждите на една неарестувана жертва, ти ликвидираш цялото й бъдеще. Погребвайки една личност, ти я превръщаш в герой, обезличавайки една личност, ти я превръщаш в жив труп... Както виждате, еволюцията на терора е доказателство за посредствеността на Сталин и за творческата мощ на сталинизма в създаването на терора.
Сталинчето, това мъничко, злобно, енергично, амбициозно същество, за което малтретирането или тероризирането на другите човешки същества е психопатологична необходимост, става господар на онова общество, което го е повикало на помощ, което се е облегнало на него. Сталинчето иска да бъде забелязано, че съществува, иска хората и светът да го видят, да знаят за него. И тъй като му липсват каквито и да е способности да бъде добър земеделски стопанин, обущар, търговец или артист, тъй като му липсват способности да бъде просто човек, това същество с пагони се опитва да направи впечатление със зъбите си. "Покажи им, че те зависят от тебе, че ти можеш с една дума да им сториш всичко, каквото искаш, покажи им, че ти си по-силният!" Това е постоянната декларация на инстинкта на сталинчето, това е тоягата на селския пъдар, който я размахва срещу слънцето и заплашва, че ще го пребие, ако му падне, защото не може да понесе мисълта, че слънцето не се плаши от него.
Но представете си този вероятно вечен селски пъдар днес у нас, седнал на бюро край Лъвовия мост в София, който казва на една престаряла майка, подала молба да иде в чужбина да види сина си емигрант: "Яз ти казвам, докато си жива, нема да ти дадем да го видиш!"
Мисля, че цитирам съвсем точно. Дори бих могъл да кажа името или имената на сталинчетата, на тези нравствени инквизитори, които, служейки на собствената си злост, служат на партията си, и служейки на партията си, фактически служат на себе си. Нека да не бъркаме понятията. Няма закон, няма дори заповед, която да задължава сталинчето край Лъвовия мост да инквизира въпросната майка. Не! Това той прави от себе си, заради себе си. Партията, социализмът и комунизмът са оправданието.
Друго негово приятелче, с равностоен пагон, пък се изплюва на конституцията и решава, че известни хора не ще имат право на кореспонденция. То прибира писмата им, отваря ги на специална машина и четейки ги, сам се наслаждава на факта, че е отнел възможността на кореспондиращите граждани да си ги четат сами. Това е тържеството на издевателството.
Друго сталинче, този път без униформа, отива да купува картини за сметка на държавата. Онова, което сталинизмът абсолютно не може да понася, е красотата - и в живота, и в изкуството. Защото самият сталинизъм е демонстрация на най-отвратителна, долна, воняща грозота. Затова красивият жест или красивата картина са нещо, което те не могат органически да понасят. Забележете жестоката разлика в сравнение с турското робство, където все пак красивият жест е получавал признание. А сега това ангелче на грозотата и душевната пустота отива да купува картини. То издевателства над талантливите творби на талантливи хора и закупува купища смет, произведена от бездарието на други сталинчета, решили да се осъществяват като художници. И тъй като купуването на картина значи хляб насъщний за художника - терорът е осъществен. "Ти няма да рисуваш, каквото искаш, а това, което ти кажа - ето ти физиономията на Ленин или на Георги Димитров, рисувай, и тогава ще ти се плати!"
Същият принцип се прилага навред.
Онова, което Сталин най-фанатично не е могъл да понася и което е причинило смъртта на много хора, е съществуването на някой по-способен от самия него, в каквато и да е област. Сталинчето следва инстинктите на мустакатия си първообраз, защото това са неговите собствени инстинкти. Първата реакция на сталинчето, когато чуе, че някой е постигнал нещо, създал е нещо, което то не може (въпреки че е искало), е реакцията на омразата. "Че какво пък толкова е направил!" - това сме го чували неведнъж. А пък, пази Боже, случайно да сте застанали на пътя на това момченце, или да му пречите - тежко ви. Вие може да почувствате как у него се насъбира цял язовир от злоба и омраза и ако баражът се срути, никой не може да каже къде ще се намерите;
Сталинчето никога не спори. То дори не може да разговаря, понеже му липсва необходимото за тази цел сиво вещество. Може би то има от време на време съзнанието за собствената си ограниченост и предопределена тъпота, което е нов източник на омраза.
"На нашата интелигенция трябва да се каже, че ще заиграе тоягата" - това е точен цитат от речта на едно много важно сталинче, произнесена преди няколко години. Пасаж, който може да се сравни с думите на друго важно сталинче, произнесени на вечеря: "А вие там, писателите, трябва да знаете, че в нашите ръце е хлябът, но в нашите ръце е и ножът!".
Вие може да разговаряте с кучета, коне, птици или с камъни, но не можете да разговаряте със сталинчето. Просто няма ответ, няма контакт. То се е барикадирало зад най-отчайващи клишета и тъпи лозунги. А пък когато произнася речи (прочетете ги във вестниците), Господи, как една човешка дума няма в тях! Как всичко е преповтаряне до лудост на едно и също клише. И, разбира се, това човече не може да понесе, ако някой друг заговори със собствения си човешки глас.
В замяна на безнадеждната му посредственост сталинчето у нас е суетно като оперетна актриса. То иска постоянно да вижда името си във вестниците, то иска да бъде център на внимание, когато отива сред народа, то иска ръкопляскания, овации (скандиранията вече не са на мода, за което може само да се съжалява). За разлика от своите пуритански предшественици, сега сталинчето е и любовник. То има антураж от жени, които трябва да го уверяват колко велико човече е. Сталинчето не може да обича, това е против природата му. Но това никак не му пречи да се влюбва. В случая влюбването не е нищо друго, освен желание да получи признание чрез притежаването на някого.
Въпреки огромната си власт сталинчето у нас живее в непрестанен страх. Страх, който варира от нестихващо безпокойство до паническа уплаха. Естествено, целият живот на сталинчето е посветен на създаването на врагове, на намирането на врагове, на измислянето на врагове, защото когато омразата стои вътре в него, тя го задушава, а като си намери някого за мразене, му олеква. И поради страха си сталинчето е винаги подозрително, то постоянно се опасява, че нещо може да му се случи, защото обикновено тези представители на човешкия род имат добра памет. Те не забравят какво са направили.
Може би точно страхът и отсъствието на каквито и да е човешки отношения превръщат сталинчето в едно жалко, самотно същество. Въпреки умствената си бедност то знае, че ония, които се въртят около него и се умилкват, го правят само за да получат нещо. То знае, че всички приятелства с него са неискрени, подли, знае, че в момента, когато загуби властта си, всичко свършва. Сигурно има малко, много малко моменти, когато сталинчето се среща със своята жестока самота и отхвърленост. Защото при цялото му главоломно вмешателство в живота на хората, то винаги е оставало встрани от тях. И дори собствената му жена не може да стопли леглото му.
Затова идват други моменти, когато сталинчето прави отчавайщи опити да се приобщи към живота. Това са часове на пиянства, гуляи, сексуални истории, в които всичко се прави до пълна разпуснатост. Няма спирачки, няма задръжки. Инстинктите се изливат като порой. Спомням си едно такова сталинче, което беше министър на сталинчета-та, легнало на пода пияно в краката на своята любовница, да повтаря: "Сега ми е паднало, сега ще се наживея!" По зла ирония партията го изхвърли от поста, който заемаше за кратко време, и сега, сигурен съм, той е блуждаещ самотник край Докторската градина. Наистина е ужасно да те лишат от властта да упражняваш инстинктите си. Партия, социализъм, комунизъм нямат никаква стойност за сталинчето, ако не задоволяват тъкмо инстинктите му. Нито едно сталинче никога не е вярвало в бъдещото щастие на другите, а само в собственото си бъдещо щастие. А това щастие идва само по един-единствен път - чрез нещастието на другите. Или нека го дефинирам ясно - щастието на сталинчето е да прави нещастни другите.
И затова, когато в Женева днес се говори за нормални контакти между Изтока и Запада, за гарантиране на правото на хората да пътуват, сталинчето край Лъвовия мост ръмжи. То никога не ще позволи да му измъкнат от ръцете жертвите.
Че ако няма кого да мъчи, какво ще прави то?
И обръща очи на Изток с надеждата, че там някъде отново ще поникнат мустаците върху нечие лице, което отново ще стане обединяващ символ и бог на собствената вътрешна низост, което ще раздуха отново пламъците на най-крайните инстинкти на глутниците си и после бавно ще повдигне ръка и ще им каже: "Нахвърлете се върху тези и хапете, докато не разкъсате всички!"
То живее със спомена за Сталин. И с надеждата за Сталин.

-----------
*В Гърция (1973), в Португалия (1974) и в Испания (1975) са свалени съществуващите дотогава в тези страни авторитарни режими. Пълният текст на есето се публикува за първи път в поредицата с пълното творчество на Марков, създадено в годините на емиграция, на фондация "Комунитас" през 2015 г.
145
5662
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
145
 Видими 
11 Май 2018 17:27
колко такива има и днес около нас :

Вие може да разговаряте с кучета, коне, птици или с камъни, но не можете да разговаряте със сталинчето. Просто няма ответ, няма контакт. То се е барикадирало зад най-отчайващи клишета и тъпи лозунги...... Как всичко е преповтаряне до лудост на едно и също клише. И, разбира се, това човече не може да понесе, ако някой друг заговори със собствения си човешки глас.


11 Май 2018 18:14
От казаното от тях излиза, че бившият велик вожд, баща и учител на цялото прогресивно човечество, е бил един дълбоко анти интелектуален тип, посредствен във всички възможни творчески направления, безчестен страхливец, подлец, паникьор, суетен до тъпоумие, лош държавник, слаб политик, безнадежден военачалник, скрил се зад успехите над другите. Но въпреки това - наистина гениален, изумителен, блестящ талант на терора.

Няма начин да не е бил, така погледнато. Нито ходел на театър - е, ся, една постановка на "Бялата гвардия" гледал документирано 23 (двайсет и три, не два-три, да не стане обърквация) пъти, занимавал се лично с делата на Ахматова, Маяковската Лиля Брик, Булгаков (тези са най-известните, на първо четене), наругал идиотите, които извели цяла теория от една негова правописна грешка (пролетарската сурова любов без мягкий знак срещу буржоазната недостатъчно устойчива любовь). Писал кофти стихове на младини - но този грях го носи башка народ. Суетен, суетен, колко да е бил суетен, когато починал, се оказало, че има от одеждите следното:
"6. Китель белого цвета - 2 шт. (На обоих прикреплена звезда Героя Социалистического Труда).
7. Китель серый, п / дневной - 2 шт.;
8. Китель тёмно-зелёного цвета - 2 шт.;
9. Брюки - 10;
10.Нижнее бельё сложено в коробку под № 2."
А, и четири шинела и четири фуражки.

Не пише дали са били Балман или Шанел, не намерих информация.
11 Май 2018 18:20
Сталин, видян през очите на западни учени, които добросъвестно и от различни гледни точки го характеризират въз основа на налични документи, сведения и множество факти.

И спрях с четенето. Добросъвестни западняци през Студената война? Бе, слушахме добросъвестните радиостанции, четяхме туй и онуй... И отдавна сме наясно колко са "добросъвестни"...
Отделно, че някои са историци и имат, меко казано, повече знания за Сталин от агента на ДС Марков...
Пътем минах с едно око по текста и видях - злоба, злоба, злоба... Уж бил в Лондон, а говори като ЕЖК - "един комунист", "един началник", един...
Жалка картинка!
Между другото, изтеглих си от Либрусек с познавателна цел цялата "Библиотечка военных приключений" - 73 книги. Четох я бързо - изцяло само четири, наполовина нейде около 20, останалите по диагонал, за общ поглед. Авторите са все от СССР. С три изключения - китаец, поляк и българин. Георги Марков, "В поисках цезия". На български - "Цезиева нощ", ДВИ, 1957 г. Вътре - две повести за борбата на другарите от ДС с вражески шпиони и наши предатели...
И се питам - абе, как съветските таварищи са допуснали демократа, бореца срещу тоталитаризма, европееца Марков в идеологическа, добре контролирана и пресявана поредица?
-----------
Блогът на Генек

11 Май 2018 18:24
И тук му е мястото... (от Туш!)
--------
Включвам се с един ден закъснение...
То вчера си беше 9-ти Май...

Винаги съм се чудил, особено по 9-ти Май, в световната и нашта преса, какво е съотношението на карикатурите (през цялата година!, 9.05 дава повод за размислите ми),
1) на Сталин и на СССР
2) на Хитлер и на фашистка Германия

Все уж ги сравняват Сталин и Хитлер, СССР и фашистка Германия, пък все ми се струва, че карикатурите на Сталин и на СССР са десетки хиляди пъти повече от карикатурите на Хитлер и фашистка Германия, което предполага десетки хиляди пъти по-голям укор към Сталин и СССР и съвсем благосклонно отношение към Хитлер и фашистка Германия.

Просто си мърморя, не ми обръщайте внимание.

------
Днешна бележка под линия - не съм ли гений!?
11 Май 2018 18:30
67,
това стихотворение
Утро
Раскрылся розовый бутон,

Прильнул к фиалке голубой,

И, легким ветром пробужден,

Склонился ландыш над травой.



Пел жаворонок в синеве,

Взлетая выше облаков,

И сладкозвучный соловей

Пел детям песню из кустов:



“Цвети, о Грузия моя!

Пусть мир царит в родном краю!

А вы учебою, друзья,

Прославьте Родину свою!”


заедно с още няколко големият грузински поет Иля Чавчавадзе отпечатва в "Иверия" и "Квали", а специално "Утро" препоръчва да бъде включено в буквара и поколения грузински деца учат родния език и по него. Запазени са само 6 стихотворения на Сталин - писани все на 16 години. Има ги в Батуми - в дома-музей и в градския музей. Има ги в Гори, както и в Тбилиския музей.
Когато нещо не разбираш - опитваш се да го демонизираш. Което виждаме в текстчето горе... Стил "Тома Биков§ Антон Тодоров"...
-------
Блогът на Генек

11 Май 2018 19:00
67
11 Май 2018 18:14

Много ги боде по очите Сталин. Не е оставил яхти, сметки в офшорки, имоти да се карат наследници. Оставил е СССР. Западът трябваше да се бори с "комунистическата зараза" и банкстерите там бяха принудени да отделят от печалбите си, за да живее народа по-добре. Тъй наречената "социална държава" от това се появи. Не защото банкстерите са алтруисти.
Значението и влиянието му е било далеч зад границите на СССР.
11 Май 2018 19:24
Началото на 80-те купих двата тома на Марков. Признавам, на някой от есетата му съм подквичавал. На лице бе удачно и точно пресъздаване на някои от глупаците довели соца до гроба му. Много съм се смял на опуса с онези двамата комици, които си ушили лодени досущ тези на другарите от ЦК. Пък после обикаляли, яли и пили на корем в известни ресторанти - никой не посмявал да им поиска пари за сметката...

Но това бе тогава в кротките 80-те.

Сега изпитах досада от стила, повърхностното драскане на щампи, дребни истини и много повече полуистини, изкривени през престараваща се злоба и откровено посредствените знания за Света - тогава. Тези закриват и маскират истинската Действителност много повече, отколкото биха могли да окажат помощ за проглеждане в момента, да я обяснят и не дай Боже - да я анализират. Сега можем да сравним опуса с потопа катадневни щампи на кап. Грантовите дечица от Козяшката кошарка. И да, те са сякаш изляти в един и същи калъп. С тази разлика, че при Г. Марков има талант и обиграна писмовна изразност, докато от другата, в модерноста, има подчертана убогост.

Да се анализира в дълбочина този Опус би било само загуба на време. Явно, авторът тогава, по време на писането все още не е прогледнал още зад фалшивата "златна" фасада на Запада, защото чак след озарението него го е сполетял "приятелският огън". Досущ замислен, изпълнен и консумиран дезинформационен акт, подобен и съвпадащ с Аферта Скрипал от тези последни месеци. В този смисъл, подхващайки "подходящата" двусмисленост в съдържанието за момента, може да се каже, че с опуса на Марков се прехвърля мост, не - даже нещо като тръба чрез която се изравняват нивата на идиотщините от тогава като понятия, със сегашните. Докато мащаба на последствията, съдбовността и трагизма по поетият път към Краят на Историята, са несравними с времето, страховете и обстановката преди убийството на Марков...

Но за да се напаснат детайлите точно и до най-малкият щрих в двете картини, въпреки дистанцията във времето, би трябвало да се опитаме да не забелязваме съществителното "сталинчета" и да го заместим с "евро-атлантичета". Тогава и по смисъл и по съдържание, още повече и по изпълнители - но с обратен знак на внушението, ще имаме на лице едно предсказание, осъществено прозрение на Автора за Героите на нашето Време!
11 Май 2018 19:31
В този смисъл, подхващайки "подходящата" двусмисленост в съдържанието за момента, може да се каже, че с опуса на Марков се прехвърля мост, не - даже нещо като тръба чрез която се изравняват нивата на идиотщините от тогава като понятия, със сегашните. Докато мащаба на последствията, съдбовността и трагизма по поетият път към Краят на Историята, са несравними с времето, страховете и обстановката преди убийството на Марков...
11 Май 2018 19:38
11 Май 2018 20:02
... бати бойковите червенотиквенишковчета...
11 Май 2018 20:06
Есето на Георги Марков е непълно, повърностно. Посочил е греховете на "вожда и учителя" и на "сталинчетата". Пропуснал е следващото ниво - "милионите прости хора" които (предполагам искрено) се въхищаваха и още се възхищават от сталинизма, които оценяват спартанския бит на Сталин, но пропускат сталиновия гладомор.
Те пеят "я другой странь1 не знаю, где так вольно дь1шит человек" за страната на "архипелага". Сигурно са искрени (нямат полза), но съм убеден че им липсват разум и морал.
11 Май 2018 20:12
Eisblock
11 Май 2018 19:24
А не ти ли се струва че "евроатлантичетата" за просто днешни "сталинчета"? Сталин жив!
Не забелязах че вече си го казал. Извинявай!
Лошото е че сталинисчета има не само между "атлантичетата".
11 Май 2018 20:16
А не ти ли се струва че "евроатлантичетата" за просто днешни "сталинчета"? Сталин жив!
Извинявам се, че се намесвам. Да, "сталинчетата" днес са €партнерите. Виж, сталинистите - те са по-друга ария.
11 Май 2018 20:26
Eisblock
11 Май 2018 19:24
Сега изпитах досада от стила, повърхностното драскане на щампи, дребни истини и много повече полуистини, изкривени през престараваща се злоба и откровено посредствените знания за Света

Ти си безкрайно търпелив и великодушен човек. И любознателен. Що за птичка е бил др. Марков се вижда от 5 реда, от която и да е негова страничка.

По темата. Още през 1960-те именно на Запад са публикувани безброй свидетелства за умствените способности на Хитлер и Сталин. Всички подчертават, че не са известни други съвременници с памет като техните. Само те, двамата.
Документирано е, че на Хитлер му оставят една вечер към полунощ новоизлязла книга за военноморските флотове. Книгата - фолиант, неколкостотин страници. На сутринта я връща на адютанта си, а след това седмици наред я обсъжда с военачалници и министри в невероятни подробности. Включително до калибрите на личното оръжие на матросите и броя на патроните.
Документирано е, че Сталин е познавал 16 000 човека - "познавал" означава разучил и запомнил личните им досиета, в подробности и най-вече с познаване отношенията на всеки един с останалите 15 999 - и нито веднъж не е сгрешил име или факт.
Знанията и на двамата за държавите им, армиите и военната обстановка са били феноменални. Всички свидетели отбелязват особения страх у подчинените им да не сбъркат макар и с една буква при доклад, както и че вождовете не са забравяли и една техна дума.
Те така те за... как го словоизвергваше др. Марков, че забравих

11 Май 2018 20:35

Сталинчета, грантничета, обикновени чиновничета и вся асталная повервала си посредственная...

Каквито са били преди, такива са били по-преди, такива са сега, такива и ще си останат.
Характеристиките са етно-културни, а не политически.

Още бай ви Алеко го е казал и описал - Пази, Боже, сляпо да прогледа.
11 Май 2018 20:40
Sine_metu
11 Май 2018 20:26
Добре де, някой (вкл Г.Марков) твърди ли че Сталин (и Хитлер) са малоумни? Или лаф да става!
Впрочем последния кусур на Сталин са лошите стихотворения и на Хитлер - слабите картини.
11 Май 2018 20:50
занимавал се лично с делата на Ахматова, Маяковската Лиля Брик, Булгаков (тези са най-известните, на първо четене)


И на Манделщам. В известния разговор с Пастернак. За онова отвратително физиологично стихотворение. Но не то е пратило Осип в ГУЛаг. След Воронеж той мирясва и дори получава путьовка за профсъюзен санаториум. Там перверзната му съпруга Надя си хапесва една съпрута на висш партиен деец и двамата с Осип я прелъстяват за любаовна тройка. Сталин ненавижда перверзиите. И му идва множко! Сега какво, да даде на Манделщамите квартира в Кремъл, що ли?!?

А Пастернак цял живот жали, че вместо да нарече Манделщам "Майстор", както е очаквал от него Й. В. С., пожелал да си разговарят за друго - за любовта и смъртта.

Такова ми ти сталинче е бил Борис Леонидович, само той "Майстор". А перверзното семейство... Ами съдете сами!

11 Май 2018 20:51
Международные договоры с фашистской Германией

Источник: https://politikus.ru/articles/107410-mezhdunarodnye-dogovory-s-fashistskoy-germaniey.html
Politikus.ru
11 Май 2018 20:55
Неверния Тома
11 Май 2018 20:40
Sine_metu
11 Май 2018 20:26
Добре де, някой (вкл Г.Марков) твърди ли че Сталин (и Хитлер) са малоумни? Или лаф да става!

Зная, че на др. Марков не трябва да се обръща внимание - лаф да става, както казваш, но все пак ето какво твърди
един дълбоко анти интелектуален тип, посредствен във всички възможни творчески направления, суетен до тъпоумие
Ако ти разбираш това като нещо различно от малоумие

П.С. Почерненото е от текстчето на др. Марков по-горе, редове 6-9
11 Май 2018 21:03
престараваща се злоба


Странно защо. Бил е галеник на "режима". Характеропатия.
11 Май 2018 21:12
Характеропатия.
Той не е изключение - сички сегашни властници са такива.
11 Май 2018 21:14
Дорис
11 Май 2018 20:50
Сталин ненавижда перверзиите

Съдейки само по горното съчинение, може да се предположи, че това е главната причина Марков толкова да мрази Сталин.
Не настоявам обаче.
Ако трябва да изразя само едно впечатление от Марков, то е дълбоката му омраза към почтеността у човека и към порядъчните хора.
Не знам кое е повече
11 Май 2018 21:15
http://gindev.blog.bg/drugi/2014/12/22/fenomenyt-stalin.1324870


11 Май 2018 21:31
Пропуснал е следващото ниво - "милионите прости хора" които (предполагам искрено) се въхищаваха и още се възхищават от сталинизма, които оценяват спартанския бит на Сталин, но пропускат сталиновия гладомор.

Припомня се "сталиновия" голодомор, но се пропуска "жито срещу злато". Даже златният български лев е бил отказван, ако правилно помня, а пък Арманд Хамър имал пропуск за Кремъл подписан лично от Ленин и си го пазел.
Покрай Девети Май из руските форуми имаше - както винаги - много лични снимки. А коментарите бяха, абе какви са били тези хора (става дума за "милионите прости хора", които са се върнали от четиригодишна война, голяма част от тях ранявани, контузвани, да не припомняме за "самоварите", в изгорените/избомбени градове и села, където ги чакат гробовете (ако ги има) на близките им, и как същите тези милиони възхищаващи се за седемнайсет години изпращат в космоса първия човек! Седемнайсет години между чисто женските села, в които вдовиците се запрягат в плуговете, и "Поехали!".
Правилно пеят "Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышит человек!" Защото свободата е И понятие вътрешно.
11 Май 2018 21:33
Не пише дали са били Балман или Шанел, не намерих информация

- Не "башка" / отделен, различен/ а, но тоз грях го носи " бая" /много/ народ.
- Щом е Шинел / на Сталин/ , няма как да не е Шанел.
- Нещо беше казал Чърчил за Сталин веднага след войната, но георгимарковчетата не обичат да го цитират по тоя повод.
- Когато мечтата на средностатистическия българин е била да си купи мотопед "Балкан" или в краен случай велосипед "Балкан", Джери, този прекрасен човек, е джиткал с чисто ново БМВ по пътищата на Родината.Как се купуваше БМВ в ония години е известно.
Цитат от негова книга : " Шофирането, това аристократично занимание........ "
Аристократ, та дрънка.......
11 Май 2018 21:37
Ама и Е.Гиндев ли има блог?
11 Май 2018 21:38
Седемнайсет години между чисто женските села, в които вдовиците се запрягат в плуговете, и "Поехали!".
11 Май 2018 21:42

67
11 Май 2018 21:31
11 Май 2018 21:49
Дорис
11 Май 2018 20:50
Сталин ненавижда перверзиите

Доскоро НК (УК) на РФ наказваше със затвор педерастията, та дали и сега не е така. Съответните членове беха още от УК РСФСР-1928 г.
Но това е нищо в сравнение с наказанията за престъпления срещу соцсобствеността. Навремето четох една книжка за спекуланти с валута (валютчики, магураджии) през 1960-те. Разстреляни! Не мирясах, докато не намерих кодекса от съветско време. Ужаст
Най-малкото наказание за най-обикновена покупко-продажба по цени, различни от държавните, беше 18 месеца затвор. Най-големото - разстрел.
Та нема да мразят Сталин
11 Май 2018 22:03
Пропуснал е следващото ниво - "милионите прости хора" които (предполагам искрено) се въхищаваха и още се възхищават от сталинизма, които оценяват спартанския бит на Сталин, но пропускат сталиновия гладомор.

Личността на Сталин не може да се разглежда откъсната от неговото време. Времето на глада в началото на тридесетте години.
Сегашните пълни магазини и социални програми не са съществували по това време на запад. Имало е глад и в САЩ. John Steinbeck за това време е написал "The Grapes of Wrath". Милиони безработни и скитници. Богата Америка си е решила проблемите донякъде с големи, стратегически строежи като "Hoover Dam", моста "Golden gate"...Подобни големи строежи е имало и в СССР - напр. Днепрогэс. За времето между 1930-1940г. За президентите Хувър и FDR не се казва, че са виновни за глада по щатите. Нали?
Глад след ПСВ е имало и в Царство България. Зърно се е купувало от САЩ срещу злато.
11 Май 2018 22:12
И... поздравления за публикацията!
Щом времето, уви, не дава добри образци, хората трябва да се възпитават на примера на такива като Марков
11 Май 2018 22:15
Сталин е като огледало - комунистите виждат в него комунист, патриотите - патриот, мерзавците - мерзавец.
11 Май 2018 22:20
Брось, Коба, не ставь себя в глупое положение. Все прекрасно знают, что теория – не твоя сильная сторона

РЯЗАНОВ (Гольдендах) Давид Борисович (1870 - 1938)
Рязанов в декабре 1920 г. получил поручение от ЦК РКП(б) организовать «первый в мире музей по марксизму», который вскоре был назван Институтом Маркса-Энгельса (ИМЭ, в дальнейшем ИМЭЛ)
11 Май 2018 22:44
Отделно, че някои са историци и имат, меко казано, повече знания за Сталин от агента на ДС Марков...
Пътем минах с едно око по текста и видях - злоба, злоба, злоба... Уж бил в Лондон, а говори като ЕЖК - "един комунист", "един началник", един...
Жалка картинка!

Жалка, наистина !
Лошият агент на ДС Георги Марков пише лоши неща за добрия Йосиф Висарионич. Който е имал само четири шинела и четири фуражки.
Пък Марков е карал BMW. Не го е срам !
11 Май 2018 22:59
Пък Марков е карал BMW. Не го е срам !


Той си е срама нямал - не го мисли !
11 Май 2018 23:05
Който е имал само четири шинела и четири фуражки.

Зарежи, ами стария си кител го дал на едно куче! Джульбарс бил овчарско куче, което било страхотен сапьор и даже получило медал за бойни заслуги. Но в края на войната било ранено и не можел да ходи, иначе се очаквало да участва в Парада на победата, наравно с останалите заслужили. Сталин чул за това от Рокосовски и рекъл, като не може да ходи, ще го носят на моя кител. И дал износения си кител (без пагоните), върху който действително носели Джульбарс по Червения площад на парада.
Та, Сталин обичал животните, значи, и как беше оня виц с рибките...
11 Май 2018 23:33
Под ръководството на Сталин беше създадена съветската държавност, беше построена съветската индустрия, Съветският съюз победи в най страшната и жестока война в човешката история.
Истинските антисталинсти са тези които допуснаха разпада на страната победител във ВСВ, които разрешиха криминалната приватизация на огромни предприятия,построени с труда и страданията на милиони съветски хора , които допкснаха ограбването на богатствата на великата страна и превърнаха 140 млн. .в бедняци,а шепа хора станаха по богати и от Крез.
Какъв негодник и страхливец трябва да си, че да не споменеш в речта си в деня на Победата кой е бил вожда,главнокомандващия на армията победител ? Ами, че с името на Сталин милиони войници тръгват в атака.
Днес, в Русия, името на Сталин е символ на справедливост,равенство, честност и скромност.
11 Май 2018 23:40
(снимка: натиснете тук)

11 Май 2018 23:55
И обръща очи на Изток с надеждата, че там някъде отново ще поникнат мустаците върху нечие лице
12 Май 2018 00:21
Ех,Марков ,Марков ,не си между нас ,да ни светнеш за онова сталинче, дето ти даде служебна вила в Драгалевци , другото сталинче ,дето ти купи БМВто и най вече онова сталинче, дето ти даде паспорт за да заминеш ,след като се е знаело ,какви ще ги вършиш или май си вършил нещо ,друго дето ние не го знаем ,ама ония от MИ-6 са го знаели ,та и за това сега си на оня свят ,а не на тоя
12 Май 2018 00:36
да се възпитават на примера на такива като Марков


"Провалена пощенска кутия", както го определи навремето негов приятел. Дребен служител на нашето разузнаване, преминал на другата страна от страст към ùмането - коли, мацки, хазарт.
Но ако редакията иска да бъде последователна, нека публикува и какво е писал в края на живота си за дълбокото си разочарование от капитализама, какво отвращение е изпитал към тамошното лицемерие и е искал да се върне в България. Затуй са го и оскрипалили британските служби и по изконна наглосакска традиция са хвърлили вината за преучукването му върху нас.
12 Май 2018 06:32
Ех,Марков ,Марков ,не си между нас ,да ни светнеш за онова сталинче, дето ти даде служебна вила в Драгалевци , другото сталинче ,дето ти купи БМВто и най вече онова сталинче, дето ти даде паспорт за да заминеш ,след като се е знаело ,какви ще ги вършиш или май си вършил нещо ,друго дето ние не го знаем ,ама ония от MИ-6 са го знаели ,та и за това сега си на оня свят ,а не на тоя!!!
+++++++
Под ръководството на Сталин беше създадена съветската държавност, беше построена съветската индустрия, Съветският съюз победи в най страшната и жестока война в човешката история.
Истинските антисталинсти са тези които допуснаха разпада на страната победител във ВСВ, които разрешиха криминалната приватизация на огромни предприятия,построени с труда и страданията на милиони съветски хора , които допкснаха ограбването на богатствата на великата страна и превърнаха 140 млн. .в бедняци,а шепа хора станаха по богати и от Крез.
Какъв негодник и страхливец трябва да си, че да не споменеш в речта си в деня на Победата кой е бил вожда,главнокомандващия на армията победител ? Ами, че с името на Сталин милиони войници тръгват в атака.
Днес, в Русия, името на Сталин е символ на справедливост,равенство, честност и скромност.
++++++
Но ако редакията иска да бъде последователна, нека публикува и какво е писал в края на живота си за дълбокото си разочарование от капитализама, какво отвращение е изпитал към тамошното лицемерие и е искал да се върне в България. Затуй са го и ОСКРИПАЛИЛИ британските служби и по изконна наглосакска традиция са хвърлили вината за преучукването му върху нас.
+++++++


Мдааааа...... размисли, размисли, размисли......
12 Май 2018 07:48
Ех, дружина... какво става? Какво става с вестника? Не стига че от Георги Марков, ами против Сталин и сталинчетата... поне добър повод да си спомним златното време на априлските сърца, срещите на др. Живков с младата художествено-творческа интелигенция, кюфтенцата от пуешка каймица в Лозенец, целогодишните банани в "Рила"... а съветските другари бяха разширили лекомислено кръга на правоимащите чрез някаква верига 'стол спецзаказов'.... и ето докъде я докараха - ние, по-малките братя (и една сестра) да подтикваме др. Путин към по-активно противостояние на сатанинските паразити...
12 Май 2018 08:04
Споко де, нали сега си имаме всичко? К'во се оплакваш?
Има ли демокрация - има!
Можеш ли да ръсиш по вестници/радио/телевизия/тефтери, а бе масмедии, каквито си искаш глупости - можеш! (само да не добро за Русия и миналото - тогава те обвиняват във фалшиви новини или враг на ЕТАЦ)
Има ли банани - има! Даже и прави краставици и кръгли домати!

Ето, всичко за каквото ревахме е налице!

(отивам да видя има ли банани в кухнята и ако няма - пиша тапета и пред НС)

12 Май 2018 08:18
Сталин, видян през очите на западни учени, които добросъвестно и от различни гледни точки го характеризират въз основа на налични документи, сведения и множество факти

Може ли по-подробна информация относно:
1. Кой финансира тез “западни учЕни“?
2. Кои са документиТЕ (описват се по специален начин архивните документи, специалистите по история, археология, архивистика много добре знаят как)? Щото имам някои съмнения, че иде реч за “документите“, специално създадени в Британия за Робърт Конкуест и организацията му.
3. Кои са “множеството факти“ - прочитаните не по-малко от 300 страници на ден примерно?
4. Ква им е Хекуба, пардон характеристиката на Сталин на тез добросъвестни западни учени? Що се не заемат с характеристиката на Рейгън, Тачър, Буш син, Обама, Блеър, Тереза Мей, Меркел, Макрон кат по-актуални?
12 Май 2018 08:22
Впрочем ето кво им бърка:
В хода на социологическо проучване, проведено през 2009 г. в осем източноевропейски държави, е зададен въпросът дали икономическата ситуация за обикновените хора е „по-добра, по-лоша или приблизително същата, каквато е била при комунизма“.
Резултатите шокират наблюдателите: 72 процента от унгарците и 62 процента от украинците и от българите са убедени, че по-голямата част от населението след 1989 г. започва да живее по-лошо. В нито една държава делът на онези, които се съгласяват, че техният живот се е подобрил с въвеждането на свободния пазар, не надвишава 47 процента от анкетираните.Последващите проучвания на общественото мнение и анализи на качествените показатели в Русия и Източна Европа потвърждават устойчивото присъствие на тези нагласи, след като общественото недоволство от празните обещания за постигане на просперитет благодарение на свободния пазар нарастват особено сред по-възрастните поколения.В отговор консервативните и десните правителства на държавите в Източна Европа изграждат музеи и мемориали, учредяват дни за възпоменание в знак на почит към жертвите на комунизма. През 2008 г. консервативните политици подписват Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, за да активизират усилията за включване на информацията за престъпленията на комунизма в образователните програми, а по-късно – през 2011 г., се създава и Платформата за европейска памет и съвест, консорциум от организации, които се опитват да популяризират своя възглед за ХХ век в учебниците по история на Европа, а именно възгледът, приравняващ комунизма към нацизма като един от двата тоталитарни режима.
Демократичните правителства в Полша и Украйна забраняват комунистическите символи, лозунги и песни, а украинското правителство принуждава местните власти да променят имената на населени места и улици, които напомнят на комунистическите времена. А като най-радикална мярка украинците постановяват в законодателен порядък официалната версия на събитията от близкото минало, участници в които са много от настоящите граждани на страната.
В случай че даден журналист се опита да разисква каквито и да било положителни аспекти от живота на украинците в периода между 1917 и 1991 г., законът позволявана правителството да закрие вестника, списанието или блога в интернет, където той пише, а в допълнение го грози потенциална присъда лишаване от свобода от пет до десет години. Споменаването обаче на възможността да съществуват жертви на капитализма се неглижира като обикновен „whataboutism“ (критика в отговор на критика, или „а вие защо биете негрите?“, термин, внушаващ, че внимание заслужават единствено зверствата, извършени от комунистите. Източникът, от който са взети данните за стоте милиона души, убити при комунистическите режими, е изследването Le Livre noir du communisme (1997 г.), публикувано на английски език като „The Black Book of Communism [и на български език под заглавието „Черната книга на комунизма“] (1999 г.).
В предговора съставителят на изданието Стефан Куртоа използва „грубо обобщение на неофициални данни“, за да стигне до общия брой жертви, доближаващ 100 милиона, който далеч надвишава 25-те милиона жертви, приписани от него на нацизма (в тях, удобно, не са включени загиналите в резултат от Втората световна война). Куртоа поставя знак на равенство между комунизма и нацизма и заявява, че „целенасоченото съсредоточаване върху геноцида над евреите“ е попречил на оценяването на комунистическите престъпления. Защитниците на статуквото няма да се спрат пред нищо, за да убедят младите избиратели в пагубните последствия от колективистичните идеи Те ще пренаписват учебниците по история, ще изграждат мемориали и ще обявяват дни за възпоменание на жертвите на комунизма – и всичко това с единствената цел призивите за социална справедливост или преразпределение завинаги да бъдат свързвани в общественото съзнание с лагерите за принудителен труд и гладомора.

Анти-антикомунизъм, Кристен Годси и Скот Сийнън
12 Май 2018 08:25
Доста народа май се е разпозна в сия статия....
Иначе на тов. Сталин не може да му се отрече едно - излезе по-прагматичен от останалите от старата ленинска гвардия и в качеството си на главен кадровик на Световната революция успя да ги назначи за врагове на последната.
А и да не забравя - успя да скочи в движение от трамвайчето на геносето и да се качи, па макар и в последният вагон (трета класа) на трена на империалистите.
12 Май 2018 08:26
Характеропатия.
Той не е изключение - сички сегашни властници са такива.


Имам го на една снимка със сътрудници на "Народна младеж" току до баща ми, който беше тогава главен редактор на вестника. А с леля ми са били заедно в санаториума във Владая за болни от туберкулоза. Играели бридж, бил много напорист и амбициозен за печалби! И все той прав, и пръв грабва малебито на обяд.
Сталинче...

Трета връзка - приятелки сме с Яна Пипкова, която едно време имаше роман с него. За щастие, не се полъга да тръгне с него на Запад, че да помъкне и детето си от Рангел Вълчанов.

Светът е малък. Имаше такава пиеса на времето...
12 Май 2018 08:38
Тов. Сталин очевидно продължава да бърка в здравето на фашизма във всичките му превъплъщения - в момента под формата на либералфашизъм на Запад и откровена бандеровщина на Изток.
Що липсА отбелязване/памет/анализ/характеристика-на-палачите за живите изгорени от съвременните фашисти в Одеса на 2 май, а сред тях все пак имаше и двама българи?
12 Май 2018 09:08
Може ли по-подробна информация относно:
1. Кой финансира тез “западни учЕни“?
2. Кои са документиТЕ (описват се по специален начин архивните документи, специалистите по история, археология, архивистика много добре знаят как)? Щото имам някои съмнения, че иде реч за “документите“, специално създадени в Британия за Робърт Конкуест и организацията му.
3. Кои са “множеството факти“ - прочитаните не по-малко от 300 страници на ден примерно?
4. Ква им е Хекуба, пардон характеристиката на Сталин на тез добросъвестни западни учени? Що се не заемат с характеристиката на Рейгън, Тачър, Буш син, Обама, Блеър, Тереза Мей, Меркел, Макрон кат по-актуални?



Андрей Курбски твърди, че със своите напътствия Силвестър е събудил в сърцето на царя желание да върши добро, а Адашев му е помогнал да го осъществи. Към тези благотворни влияния се прибавя и това на царица Анастасия. Неведнъж необузданият, двуличен, садистичен и страхлив характер на съпруга й я е изпълвал с безпокойство. Пред него тя се чувства като пред диво животно, което събужда у нея обич, страх и желание да го опитоми. Заради слабостта си тя получава от него, това, което би й отказал, ако беше по-малко уязвима. А освен това двамата често общуват в молитвите си. За нея молитвата изразява вярата й в милосърдия Бог, за него — в Бога на отмъщението.


цялата биография е изпълнена с одрани и запалени хора от двуличният, страхлив садист, дивака за разлика от подложените на благотворно протестантско влияние Хенри Осми и Анри Втори-tez obrazci na ciwilizowanost,Сценки как младият Иван хвърля кученца от стените на Кремъл за да се наслаждава на гърчовете им, Традиция в наратива описващ Русия,Виж Троая, Днес пак се рециклират клишетата,
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД