:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Инцидентът е станал на входа на София. 12 са ранени, двама от тях са с по-тежки наранявания
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 381,624,752
Активни 1,892
Страници 50,707
За един ден 1,302,066

Видински роми правят тв в Германия

Петър Филипов и Русин Коцев са израснали в ромския квартал на Видин, в Касел никой не ги пита за етноса им
СНИМКИ "Дойче веле"
Международният ден на ромите не е ден за кючеци, казва Русин Коцев.
"Петър е много интелигентен и честен човек. Той е отворен към света" - така Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел описва накратко своя нов колега. От февруари тази година 48-годишният Петър Филипов и неговият малък екип - Русин Цветанов, Петър Стефанов и Емил Филипов, имат собствено предаване в местната медия, което се излъчва веднъж месечно. И тримата са роми, родени и израснали в квартал "Нов път" във Видин. В предаването си за Offener Kanal Kassel, чието име е Incomer stories - Made in Germany, те представят историите на българи, живеещи в Германия. "Идеята на това предаване е да помогнем за премахването на предразсъдъците спрямо българите в Германия с помощта на добри примери. Същевременно цел на това предаване е и да възпитава и образова ромската общност. То е за всички българи, които живеят в чужбина, част от които са представители на ромския етнос. Защото и българските роми, които живеят в чужбина, също са българи", подчертава Петър с усмивка.



"Понякога се чудя как издържа народът"



Той напуска България през 2010 година. Живее шест месеца в Лондон и известно време във Финландия. През 2015 се мести в Германия. "Положението в България след 2007 г. започна да става нетърпимо. Понякога се чудя как издържа народът", споделя Петър, който години наред е имал частен бизнес във Видин. "Първо с родителите ми имахме шивашки цех - шиехме работни ръкавици и спално бельо. После имахме фурна за хляб. А между 1998 и 2008 г. се занимавах с медии", разказва 48-годишният Петър. "В един момент нещата станаха непосилни. И дори и с частен бизнес човек трудно можеше да се справи. И така и аз реших да напусна България и да тръгна да търся мястото си по широкия свят."

През последното десетилетие от живота си в България Петър, който е завършил икономика в УНСС и курс по печатни медии в Американския университет в Благоевград, се занимава с телевизия и радио. През 1998 г. той открива кабелна мрежа в ромския квартал на град Видин "Нов път". Става дума за телевизия "Рома", която е имала ежедневна програма от 10-12 часа на ден - със сутрешен блок, новини и различни предавания. "За съжаление хората от квартала не успяха да оценят усилията ни още в началото. Едва през 2003 г., когато направихме документалния филм "Самотата убива", донесъл награди и признание на нашата телевизия, нашите съкварталци ни поздравиха и ни благодариха, че работим за тях", спомня си Петър. Поглеждайки назад, днес той е щастлив, че телевизионната му програма е успяла и по някакъв начин да образова ромите от "Нов път". "Това беше нашата цел", казва икономистът, който в продължение на две години има и радиопрограма - "Етнорадио" в Монтана.



Ключът е в образованието



"Именно образованието е ключът към по-доброто бъдеще - не само за ромите, а за всички", казва Петър. "Навремето родителите ни възпитаваха в духа на доброто образование - да учим, да получим прилична професия и добра работа." Той е учил до 8 клас в т.нар. ромско училище във Видин. А след това се записва в гимназия - в българско училище, както казва той самият. "Спомням си, че имах притеснения относно българския си език. Не говорех правилно български и това ме накара да дам повече от себе си, да инвестирам повече време в това. Но като че ли никога не съм усещал явна дискриминация заради произхода ми", спомня си Петър. След това добавя: "Имало е моменти, в които съм се чувствал дискриминиран, но впоследствие осъзнах, че това се е дължало на моите разбирания."

"И все пак не може да се отрече, че в България има скрита дискриминация спрямо ромите", казва той. "Във Видин например имаше заведения, които не допускаха или не обслужваха роми. Има и дискриминация при търсенето на работа - роми отговарят на изискванията, кандидатстват, изпращат документите си, но когато работодателите разберат, че кандидатът е от ромски произход, мястото изведнъж се оказва заето", посочва Петър. Той казва, че в чужбина никой досега не го е питал дали е ром. "Никой не се е интересувал от моя етнос. Но и аз никога не го крия." 48-годишният икономист посочва, че в това отношение ситуацията в чужбина е различна от тази в България: "Хората те оценяват по твоите способности. В България може би е малко по-силно заложено това да те оценяват през етноса ти." Петър обаче вижда и някои разлики между днешна България и времето преди 1989. "По времето на комунизма всички роми бяха включени активно в производството и работеха. Днес нещата стоят другояче."

Франк Вайерсхойзер от телевизионния канал на град Касел признава, че дори се зарадвал, когато Петър кандидатствал с идеята си за предаване при тях. "Моята приятелка също е от ромски произход и знам много добре колко труден е понякога животът на ромите в България", казва германецът. "Петър се застъпва силно за представителите на своя етнос, но същевременно е отворен към света. Той се труди много, за да осигури добър живот на семейството си", казва Франк Вайерсхойзер.

Самият Петър споделя, че в свободното си време работи по телевизионното предаване. "Работя иначе шест дни в седмицата. По 12 часа на ден разнасям пици", казва той и подчертава, че всички момчета от неговия малък български екип работят.



"Във Видин има много будни роми"



Говорейки за ромите от видинския квартал "Нов път", Петър с усмивка посочва, че като цяло в ромския квартал на Видин има доста будни хора. "В моя роден град има доста роми, които по един или друг начин успяват - инвестират в себе си, в образованието си", казва той и посочва като пример Русин Коцев, който днес също живее в Германия - в град Кобленц. "Русин беше ученик в 7 клас, когато навремето стартира в нашата телевизия "Рома". Той започна с рубриката "Любопитни факти", а впоследствие стана и репортер. Водеше и тийнейджърско предаване", разказва Петър. Впоследствие Русин завършва българска филология и продължава образованието си. Днес той има докторска степен по съвременен български език.

Русин идва в Германия през лятото на 2017-а с ясното съзнание, че българските деца трябва да учат български език, за да познават историята и на народа си, и на етноса си, както казва той самият. "До края на тази учебна година помагам на едно училище в Кобленц и на родителите на българските деца, които учат там. От следващата година ще работя по специалността си и ще преподавам български език на същите деца, като обучението ще е част от учебната програма на местното училище", разказва Русин. Според него е необходимо всички да разберат, че децата, отгледани и изучени в чужбина, може да променят нещата не само за себе си, но и за хората в своята родина. "За тази цел обаче децата имат нужда от нашата помощ, като не само на Международния ден на ромите на 8 април им говорим за паметта и дълга", казва той. "На този ден се отдава почит към жертвите на Холокоста, в който са убити и много синти и роми. За съжаление обаче този празник като че ли в много ромски общности се е превърнал в повод за надсвирване и музика. А всъщност на този ден би трябвало да си сведем главите и да почетем загиналите в лагерите", казва Петър.



"Интеграцията на ромите трябва да тръгне от средите на самата общност"



И Русин смята, че самите роми не познават достатъчно добре историята си като етнос. Той призовава специалистите да започнат нови изследвания, посветени на ромите, а хората, милеещи за този етнос, да помогнат за правилното възприемане на ромите по света.

Според Петър резултатът от работата на различните неправителствени организации и проекти, насочени към ромите, не е достатъчно силен. "Прави се много за ромите, но ефектът не е голям. Нужно е в програмите, насочени към ромите, да има роми. Дори и в най-малкия подобен проект трябва да има роми. Защото процесът на т.нар. интеграция на ромите, трябва да тръгне от самата общност, отвътре. А сега всичко сякаш е написано просто, за да се усвоят някакви пари", казва 48-годишният икономист и водещ на Incomer stories - Made in Germany. В неговото предаване за Offener Kanal Kassel, представящо истории на българи в Германия, скоро ще участват и български роми. "Защото и те, разбира се, са част от България."
 Петър Филипов и неговите колеги от телевизионния канал на град Касел
СНИМКИ dw.com
Петър Филипов зад камерата
1238
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД