Положението със защитата на човешките права в България като цяло не се подобрява, а в някои аспекти се влошава. Причината може да се търси в характера на настоящото управление, включващо политически сили, които ползват език на омразата и се държат агресивно спрямо определени уязвими групи в българското общество.

Такъв извод се налага от доклада на Българския хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на човешките права у нас за 2017 г. "Властите и публичната сфера в България останаха глухи към правата на човека, а гражданското общество и особено това, представляващо уязвимите групи от населението, не успя да предизвика тяхната загриженост", обобщи своето виждане за ситуацията Красимир Кънев, председател на БХК.

Докладът започва с оценка на последиците от изборите през 2017 г. "Формирането на правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени", смятат правозащитниците.

Като най-очебиен пример те сочат дебата около т.нар. Истанбулска конвенция, засягаща мерките срещу домашното насилие и насилието срещу жени. От БХК изтъкват, че документът е бил употребен за "политически и идеологически цели, открито подбуждайки към дискриминация спрямо жените, хомофобия, трансфобия и омраза към ценностите, на които е основано членството на България в международни организации на европейско и на глобално ниво".

Никакъв прогрес не се наблюдава по отношение на "свръхупотребата на сила от полицейските органи", от която страдат предимно малцинствата. Всеки четвърти затворник, анкетиран от БХК, твърди, че е бил жертва на полицейско насилие. За последната година и половина обаче само трима полицаи са били уволнени за незаконен арест или непозволена употреба на сила, а неколцина са били порицани, мъмрени или им е било отказано повишение. Образувани наказателни производства няма.

ДЕЦА

От БХК цитират доклада на Комитета на ООН срещу изтезанията от 2017 г., в който се изразява "потрес" от пълната липса на напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания за периода 2000 - 2010 г. Правозащитниците са сигнализирали и за 292 деца, починали в домове в периода 2010 - 2014 г. И тук положително развитие няма. "В момента никой в България не осъществява системен мониторинг на смъртните случаи в институциите и в услугите за деца", заключават от БХК.