:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Огромни глоби заплашват България, ако не ги закрие, предупреди Михаил Константинов
Идеята била да се използва алтернативно гориво за парното
Комисия на Алианса публикува доклад с констатации и препоръки
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 382,314,878
Активни 1,680
Страници 59,791
За един ден 1,302,066

Български работи

„Как Инджето не стана цар” е за сенките на нашите прадеди
Снимка: Мария Цветкова
Спектакълът е сага за българския народ, освободена от нравоучителни нотки.
Премиера: Младежки театър "Николай Бинев"

Режисьор: Пламен Марков



За Индже войвода, "напълнил с името си цялата България", е премиерното заглавие на Младежкия театър "Николай Бинев". "Как Инджето не стана цар" е своеобразно продължение на спектакъла "Бай Балчо споменува" от афиша на НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", отличен с наградата на академията "Най-най-най 2017". И определено не потвърждава клишето, че втората част е по-слаба от първата. Режисьор на новата постановка отново е Пламен Марков, вдъхновен от книгата на Балчо Нейков "Сбирки от народния живот", излязла наскоро на книжния пазар. Дълго обикаляйки, авторът е записал предания и автентични случки за историческото минало на Странджа от началото на XIX век - все сюжети, достойни според режисьора за перото на Шекспир. Нарича ги още "жизнени, сочни късове живот", отнасящи се до един период от време, за който знаем поразително малко.

Усещането на зрителя е сякаш ненадейно се е озовал в селската кръчма, чиито посетители енергично си разказват истории, прекъсват се, за да допълнят нещо, непринудено се превъплъщават в един или друг образ. Стефан Мавродиев, Кристина Янева, Мая Бабурска, Ангелина Славова, Светослав Добрев, Веселина Конакчийска са част от актьорите, благодарение на които, без да бъдат неуместно идеализирани, пред очите ни оживяват от плът и кръв персонажи от различни националности. Изтънко са овладели артистите спецификата на диалекта, който слушаме през цялото време и който е сред ключовите компоненти в преследването на правдоподобно звучене. Колоритна е например първата сцена, представляваща сборище на баячки и гадателки. На цветущ местен говор жените нищят темата за болестите, които макар да са комшии на Бога, са подкупни също като хората. За истинността на визията пък заслугата е на Мира Каланова, чието дело са сценографията и костюмите.

Свидетели сме на епичен театър, в който умело се преплитат съвременни изразни средства, без специално да е правена драматизация на текстовете. В тях са вплетени сюжетни линии от мемоарния ръкопис "Видрица" на поп Минчо Кънчев от Старозагорско, както и записки на поп Пунчо. Много от епизодите са решени на кинематографичен принцип, като субективният план се редува с обективния, близкият - с далечния. Основното действие в спектакъла произтича от амбицията на Индже войвода да се освободи Странджа и той да стане цар на българско, което съвсем не е художествена измислица. Но не сполучва в намеренията си, така че акцентът в постановката е върху нестаналото, върху това как у нас големите кроежи по-скоро не се осъществяват.

Следващите представления се играят на 29 април, както и на 12 и 23 май.



435
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД