:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Гарет Бейл и нелеп вратар осигуриха победата с 3:1 над "Ливърпул"
Силите на реда блокираха украинската столица
Пърформансът има за цел да припомни жестокостите срещу местното население при завладяването на острова от британците
Ким Чен Ун и Мун Дже Ин се виждат за втори път за месец
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 382,149,431
Активни 406
Страници 13,921
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Удобно неудобен

Емил Хърсев


В последната драма от поредицата "борба с корупцията", разиграна преди дни насред София, има нещо, което ме ужасява повече от интригата с подкупа. Това е изграденият героичен образ на "неудобния чиновник" и невероятната подкрепа за този персонаж не само от политически ангажирани среди, но и от медиите, а най-вече от широката публика. Подкупът не е измислен у нас, дори не сме особено оригинални, далеч сме от виртуозните ни южни съседи, които имали четири различни думи, за да изразяват фините нюанси на подкупването. У нас прилагат груби и примитивни методи както в случая - пачки банкноти в кашон под задната седалка на колата. Ужасно неприлично. Ясно защо у нас ги няма аристократичните британски форми на корупция. (Тук аристократи липсват.) Но защо не ползват прагматичните германски или елегантните френски начини за вземане-даване? Дали пък не е заради лакомията на подкупните да спестят и минималните разходи, нужни за запазване на приличието и опазване на собствената кожа?



За образа на "неудобния"



имаме по-сериозен национален принос. "Неудобният" е социална фигура, все по-популярна в наши дни. Това е личност, избрала за амплоа в житейските си изяви ролята на аматьор обвинител. Такъв юнак обикновено намира мишена, трудолюбиво събира неприятни факти и я засипва с тях колкото може по-шумно и така, че да може да заеме мъченическа поза след естествения отговор на обругания: "Ето, вижте ме как страдам, защото съм неудобен на лошите." В преситения с информация свят все по-трудно се намират скандали да привлекат и задържат внимание. Затова спектакълът на "неудобния" веднага намира търсене. Някои хора са направили от позата на "неудобен" своя професия, която ги храни твърде добре, те обикалят от камера на камера, канят ги по семинари, пишат статии, цели книги издават. Най-разпространеният начин да си неудобен можем да назовем позата "будна съвест", защото на български не звучи никак добре популярният английски термин whistleblower (който надува свирката, "свирчо"). Това е обикновено някой, когото са изхвърлили от блага работа и се е заел да разобличава безобразията на своята бивша фирма, служба или шеф. Хиляди неудобни надуват свирките. Някой го правят за чиста мъст, но по-често, за да се прехранват от своето неудобство. Обаче



българският патент "неудобен чиновник"



е далеч по-атрактивен - това е длъжностно лице, приело за своя мисия да ползва компетенциите на своята длъжност, колкото и нищожни да са те, за да се бори с избрания враг. Примерно селски кмет или кметица на градски район, която спира, бави, крие се, крие преписки, оспорва, обжалва и изобщо върти всякакви маймунджилъци, за да попречи на собственици и строителни предприемачи да ползват правата върху поземлени имоти - права, гарантирани по закон и конституция. Това е оригинален български модел и трябва да си го патентоваме като българския чадър и лактобацилус булгарикус. Като доказателство за авторство ще представим сборник пословици, отворен на уникалната

"Царят дава - пъдарят не дава" и ще обясним, че тъкмо в България е възникнала практиката чиновникът (пъдарят) фактически да отнема права, които законът на държавата (царят) гарантира. Защо ли? Може би някои го правят от чиста проклетия или маниакална компулсия, но по-вероятно "с цел да набавят облага за себе си или за другиго", както се изразява Наказателният кодекс. Оказва се удобно да си неудобен. "Няма да ти дам!" - и шаваш философски с два пръста. Подгонят ли те - ревеш: "Гонят ме, защото съм неудобен!". Но най-страшното е, че



неудобният се възприема като герой,



че огромна част от българите го подкрепят и че се радват на успехите му как попречил на собственици и предприемачи (спекуланти, мошеници, изедници) да упражнят законните си права. Тук не само прозира, направо лъщи едно презрение към закона - какво като имаш право на строеж, регулация, какво като си платил луди пари за разрешение за строеж, аз съм свикнал имотът ти да е празен, от години си разхождам кучето там и искам да остане така - зелен (но не искам да го платя или да го наема). Същото към наказателните закони. Масово е убеждението, че героят е преследван, "защото е неудобен", изобщо не става ясно, че е престъпник. Дори да не е взел подкуп, стига, че години наред погазва закона и правата на другите. Това е по-страшно от корупцията, това е ерозия на съзнанието.

Законът трябва да се наложи на всяка цена, защото, ако толкова лесно както сега всякакви деятели - протестъри, неудобни чиновници, чуждестранни и общински съветници, могат да ни отнемат права, законът няма сила, правовият ред губи смисъл. А това обезценява цялата страна и всичко в нея: имотите, парите ни, трудът ни вървят на безценица. А има нужда от две, само две правила да станат закон:



Първото: всеки, нарушил закон, който е компетентен да прилага, да носи лична и пълна отговорност за вредите, които е причинил.

Второто: да спре злоупотребата на "неудобните" със закона. Нека всеки, който обжалва обществени поръчки, актове на администрацията и каквото друго му хрумне, с цел да вреди на друг, да му попречи или да го забави, да носи отговорност за причинените вреди и пропуснатите ползи. Не бива с такса 10 или 100 лева да може да се спре сделка за милиони. Таксите не бива да се вдигат, правата на обжалване трябва да се запазят. Обаче всеки, който започва производство, от което ще възникнат вреди за друг, трябва да е задължен да внесе гаранция поне в размер на вредата. Направил си фирма с 2 лева капитал да обжалваш търг за 100 млн. лева? Внеси 20 млн. гаранция, колкото е вредата от забавата. Ако спечелиш делото - парите са си твои, ако загубиш, стоят за обезпечение на иска за вреди, който ще ти заведе онзи, комуто си навредил. Казва се cautio judicatum solvi - гаранция за платежоспособност на страна в процеса. Когато никой няма възможност безплатно да вреди на друг, а всеки е задължен да плаща за деянията си и да внесе достатъчна гаранция, ще стане занятие да си неудобен, правозащитник и политически артист.
Pixabay
Но най-страшното е, че неудобният се възприема като герой, че огромна част от българите го подкрепят и че се радват на успехите му как попречил на собственици и предприемачи (спекуланти, мошеници, изедници) да упражнят законните си права.
12
4039
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
22 Април 2018 19:31
Хърсев -
22 Април 2018 22:13
Ето още една интересна статия за борбата с корупцията.
http://e-vestnik.bg/27767/pokaznata-aktsiya-v-stil-mvr-pikchars-koruptsiya-ili-mafiya-otstranyava-edna-kmetitsa/
22 Април 2018 22:35
То хубаво.. обаче като го знам колко е бърз съда..
22 Април 2018 23:12
Но най-страшното е, че неудобният се възприема като герой

Мъка... А трябваше да героизира спецпрокурори, които са на "ти" със "законните" права.
23 Април 2018 05:58
Веднага се вижда чии интереси защитава Хърсев:
Обаче всеки, който започва производство, от което ще възникнат вреди за друг, трябва да е задължен да внесе гаранция поне в размер на вредата.

Аз понеже не съм банкер или индустриалец си представям нещата в персонален план.
Ей за пример следната ситуация:
Некъв мастит паралия решава че иска да си строи складова база точно под моя балкон, в която товаро-разтовартните работи не спират 24 часа. От шума детето ми ще се стряска всяка нощ със всичките там последствия върху детското здраве. По логиката на Хърсев, за да обжалвам по съдебен ред, трябва да имам едни 2млн готови за банковата гаранция. На толкова се изчислявали пропуснатите ползи от забавянето на проекта за складовата база. Иначе съм принуден да си трая. И детето ми да боледува.
23 Април 2018 08:16
Каква му е файдата на Хърсев дя защитава бедните? Естествено че ще защитава богатите.А бедните...знаете какво.
23 Април 2018 09:52
Този път съм напълно съгласна с Хърсев. Законите, даже тъпи, трябва да се спазват, а не да се заобикалят. Ако са некачествени, да се променят. Ако хората, които ги приемат или прилагат,не се справят, да се сменят. Ако останем с дребните си и по- едри тарикатлъци, ще си живеем в кочина завинаги.
23 Април 2018 12:20
За цирка с неудобните, Хърсев в 90% от случаите е прав.

Обаче идеите му са изключително зловредни.

Идеята чиновникът да отговаря пряко за решенията си и за резултатите от тях в пълен размер го превръща в особен предприемач. Ако сбърка - отнася хурката и дължи заплатите си до второ пришествие. Ако уцели - получава чиновническата си заплата. А предвид нормативния хаос и националните особености на прилагането му, става дума точно за уцелване. Е, в такъв бизнес едва ли някой ще се навие да участва.

Идеята за залог при обжалването ни връща в Османската империя, ама от преди Танзимата. Примерно има обществена поръчка на която някой дава цена 100 милиона, аз давам 10 защото съм си направил сметката че ще ми струва 8 и мога и някаква печалбица да изкарам. Числата в такова съотношение са обичайни за ОП у нас. Познайте кога по схемата на Хърсев тази поръчка ще бъде реалистично обжалвана.
23 Април 2018 16:47
Хърсев нещо хич го няма:
за да попречи на собственици и строителни предприемачи да ползват правата върху поземлени имоти - права, гарантирани по закон и конституция

Първо, Законът вменява задължения, и второ, правата не са абсолютни. Купената/възстановена "земеделска земя" не дава права да се строят небостъргачи. А в конкректния случай на Ваклин груп - регистрите стоят безмълвни:
нема разрешение за строеж тука: http://rs.gis-sofia.bg/
Ако някой предприемач е недоволен от чиновника, ей тук си завежда делото:http://search.admincourtsofia.bg/Cases/Details/138605


"Царят дава - пъдарят не дава" и ще обясним, че тъкмо в България е възникнала практиката чиновникът (пъдарят) фактически да отнема права, които законът на държавата (царят) гарантира.

Нищо не гарантира държавата - с над 100 изменения за десет години в устройствените закони (Кодекс за социално осигуряване - 171 пъти, ЗУТР - 82 пъти и половината само от ГЕРБ) първа грижа на чиновника е да спази закона и противоречащата му наредба. Нема как "падарят" да даде, когато не знае какво точно да даде.

Законът трябва да се наложи на всяка цена
Всъщност Законът на всяка цена се изменя за да се оправомощи определен субект (Закона за ДАНС - Делян Пеевски, а "чиновникът", слуга на народа, Орешарски му даде права, за които няма право), с което се нарушават правата на други или се пораждат конфликти в други закони.

Нека всеки, който обжалва обществени поръчки, актове на администрацията и каквото друго му хрумне, с цел да вреди на друг, да му попречи или да го забави, да носи отговорност за причинените вреди и пропуснатите ползи. Не бива с такса 10 или 100 лева да може да се спре сделка за милиони.

Това не е точно така:
- при обществените поръчки има задатък от поне 10%;
-ако се въведе такса върху материалния интерес при административните дела, то тя трябва да важи както за оспорващия, така и за "спечелилия" (всеки заявител). А това ще оскъпи страшно много административния процес.
- "пропуснати ползи" и "вреди" няма как да се смятат при административен процес - при липса на (възникнало) право, няма какво да се пропуска. За целта има граждански процес, където пропуснатият ползите или претърпял вреди плаща съдебна такса върху претендирания материален интерес. И после се чуди кат Бойко Борисов що трябва да плати 35 хил. лв. съдебни разноски (неудовлетворен материален интерес в размер на 200 хил. лв, а само частично - до 2000 лв.) при спечелване на дело за клевета срещу Волен Сидеров.
- и не може да обжалва "каквото му хрумне". С тая профащина сме я докарали до тук - затлачване на съдопроизводството. Нямаш правен интерес, не "бъркаш в чуждото канче". Като си собственик на земеделска земя, не строиш/увреждаш инфраструктурата (на другите) под нея, а копаш картофи само.
Имаш правен интерес и Съдът с дело ти го защитава, като всичко се публикува. Решението на съда е със силата на закон и не може "защитата на лични данни" да прикрива (подменя) правоносителя или уреждането на правата. След като двама субекти не са стигнали до споразумение, обществото има право да знае как точно (кои са субектите и какъв е обекта на спора) съдът е решил. Който плаща издръжката на съда (бюджета на съдебната власт), има право да знае за какво точно плаща.
23 Април 2018 19:31
Аполитичен! Поздравления! Кратко точно и ясно разяснихте материята на човекът написал въпросната статия.Убеден съм че той ги знае тези неща но вероятно така му отърва.Не знам по какви причини.
23 Април 2018 19:36

Apolitichen
27 Април 2018 14:18
Тук не само прозира, направо лъщи едно презрение към закона - какво като имаш право на строеж, регулация, какво като си платил луди пари за разрешение за строеж, аз съм свикнал имотът ти да е празен, от години си разхождам кучето там и искам да остане така - зелен (но не искам да го платя или да го наема).


Хърсев тук се е поолял лекинко. На теория е прав, на практика не - често разрешенията за големи проекти се дават след като законът се заобиколи, правят се разни изключения или направо се променя специално за този или онзи. Къса му е статииката - да вземе да се разрови как се правят ОУП-ове, ПУПове, РУПове и всякакви подобни упове и да ни разкаже. Да вземе да провери и дали камионите на строителите си чистят калните гуми преди да окалят целия град, дали спазват законовите норми за шум, продължителност на работата и т.н.

Та хубаво е законът да се спазва, ама да се спазва от всички и то винаги - преди, по време и след строителството. Защото иначе не се спазва от никого - както е и реално в България.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД