×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Исландците пропуснаха VAR-дузпа и отстъпиха с 0:2
Срещата била в рамките на Българското европредседателство, пише премиерът във Фейсбук страницата си
Новият заем ще бъде използван за погасяване на стари дългове
Нападнаха съветници от американската коалиция в зона за деескалация в Сирия
„Системата е на ръба”, твърди главният прокурор
Столтенберг очаква Македония да бъде поканена в НАТО в началото на юли
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,846,128
Активни 613
Страници 4,822
За един ден 1,302,066

Нужда от чуждестранни работници има, опасност от "социален дъмпинг" - не

Точните числа и факти опровергават опасенията от масов внос на кадри, който ще отнеме хляба на българските работници
Източник: НСИ
Относителен дял на предприятията, определящи недостига на работна сила като фактор, затрудняващ производството им (%)
В края на 2017 г. бяха приети промени в Закона за МВР, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, чиято цел беше да улеснят бизнеса в наемането на граждани от страни извън ЕС. Цените на някои свързани с процеса административни услуги бяха намалени, а продължителността на някои срокове - съкратена.

Една от най-важните стъпки обаче беше пропусната - ревизията на максималната квота от чуждестранни работници в българските предприятия. В момента работниците от трети страни не могат да формират повече от 10% от средносписъчната численост на наетите - безсмислено ограничение, което на практика връзва ръцете на много малки и средни предприятия. Според обсъжданите сега промени, внесени между първо и второ гласуване на новия пакет от мерки, този дял ще се увеличи до 20%, а за МСП - до 35%.

Очаквано тези предложения



срещнаха съпротивата на синдикатите.



Между редовете от стенограмите от заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество и официалното становище КТ "Подкрепа" и КНСБ откриваме техни твърдения, противоречащи не само на икономическата логика, но и на официалните данни за развитието на българската икономика. Синдикатите твърдят, че "липсва доказана потребност за предприемане на подобна стъпка. Статистиката показва, че през последните 18 месеца само 10 работодатели са поискали да наемат граждани от трети държави над законовите 10%."

Тук очевидно става дума за неразбиране. Според синдикатите хем няма работодатели, които да искат да запълнят над 10% от позициите си с чужденци, хем приемането на тази разпоредба би довела до "трудов и социален дъмпинг спрямо българския работник". В становището на КТ "Подкрепа" и КНСБ се промъква внушението, че едва ли не всяко малко или средно предприятие в страната ще подмени 35% от числения си състав с чужденци, като се напомня, че малките и средните компании са 99,8% от всички български предприятия.

Още при предишния пакет от промени посочихме, че вероятността пазарът на труда в България да бъде "залят" от чужда работна ръка дори при липса на каквито и да е ограничения за нейния достъп е минимална.



България се конкурира за вноса на кадри



с редица други страни от ЕС, които могат да предложат много по-добри условия от българските работодатели.

Разликата в нивото на заплащане между България и страните, изпращащи работници (като Украйна, Молдова и Македония), не е достатъчно голяма, за да предизвика натиск върху ръста на възнагражденията на българските работници. Ние не сме нито Германия, нито Австрия или Великобритания, за да може публичната политика да става заложник на такива опасения.

Ето още от становището на синдикатите: "Твърденията и оценките на различни "експерти" за нуждите на бизнеса от кадри и добрите условия на труд, които ще привлекат десетки хиляди граждани на трети държави в България, се оказват безпочвени. (...) Недостигът на кадри първо трябва да бъде доказан с ясни, недвусмислени официални данни, каквито в момента няма."

Според редовните наблюдения на НСИ недостиг на труд не само има във всички сектори на икономиката, но той се е удвоил само в рамките на последните 24 месеца. По-ясни и недвусмислени данни от тези трудно ще бъдат открити.

Аргументът, че българските работодатели искат да си внесат работници



само за да не плащат по-високи заплати



на българите, на практика съдържа допускането, че незаетата работна ръка в страната отговаря на нуждите и изискванията на фирмите, но иска прекалено високи заплати. Структурата на безработните лица обаче е на практика аналогична с тази от 2008 г. - 55% от безработните са без квалификация, а близо 30% са с начално и по-ниско образование. Цената на труда винаги е фактор, но дали възможността за наемане на част от безработните българи не се е изгубила именно някъде по линията "непомръднала квалификация - рекорден ръст на минималната работна заплата през последните години"?

През последното тримесечие на 2017 г. ръстът на средната брутна заплата на годишна база в частния сектор е 10,7%. През последното тримесечие на 2016 г. годишният ръст беше 9,4% , а през 2015 г. - 9%, и то при близо два пъти по-нисък недостиг на работна сила. Очевидно е, че когато икономиката създава предпоставки за това, трудовите възнаграждения нарастват.

В същото време Националната стратегия за учене през целия живот



се е засилила към втори пореден провал



През 2016 г. делът на българите на възраст 25-64 години, които участват в учене през целия живот, е 2,2% - 5 пъти по-нисък от средния за ЕС и 13,5 пъти по-нисък от този в страната с най-висок резултат - Швеция. Може би, ако бяхме успели поне през 2017 г. да постигнем заложената за отдавна отминалата 2013 г. цел - 5% участие на населението в този процес, нещата щяха да изглеждат другояче. Това не е провал само на бизнеса, а и на тясно публични политики като образованието (включително в минали периоди) и мерките на пазара на труда, които продължават да прикриват последствията от безработицата, а не да борят причините за нея.

Напълно възможно е в един момент да се окаже, че "решението" на недостига на труд чрез връщането на българските работници от чужбина - което предлагат синдикатите, всъщност минава именно през вноса на работници от трети страни. Българските работодатели в много сектори просто няма как в момента да предоставят сравними с техните западноевропейски конкуренти условия на работа и заплащане. За да бъдат стопени тези разлики, икономиката трябва да продължи да се развива, а това е изключително трудно, когато предприятията не разполагат с нужния им трудов ресурс. Как изобщо си представяме обратната ситуация?







1
1548
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
27 Февруари 2018 11:05
Проблемът в случая е ценностен. Работодателите търсят най-лесното решение и въобще не ги интересува род и родина. Пищят за кадри, но икономиката ни в никакъв случай не е наукоемка, работните места въобще не са за високообразовани, а за лица със специфични занаятчийски умения. Местата за лица със средно общо килийно масово се заемат от висшисти. Колко са решилите се да инвестират и развиват кадри? А къде са им общите програми с фирми за квалификация или университети? Тарикатлъкът на работополучателите (по-адекватен термин от работодатели) стига до половин година напред и вместо некпрекъснато да се селектират кадри и да прави банка-кадри има кърпене на персонала на парче при напускане. Какъвто бизнесът такава и държава като негов инструмент.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД