:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
"Сините" спечелиха категорично баража за Лига Европа
Скандалният мач №2 срещу "Балкан" се доигра пред празни трибуни
Москва отхвърли твърденията, че е свалила Боинга над Украйна
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 381,852,699
Активни 1,380
Страници 126,961
За един ден 1,302,066

Следва продължение...

Пиесата е за необходимостта от „разказване”, без което светът рискува да загуби първичната си ефектност
Снимки: Георги Вачев
Един от динамичните моменти в спектакъла.
Премиера: "Момчето от последния чин"

Режисьор: Крис Шарков



Режисьорът Шарков, чиято предишна постановка "Лив Щайн" ("Зад канала") беше отличена с "Икар" за най-добър спектакъл, сега отново прави заявка за театрална номинация. Преди дни в препълнения салон на Театър "София" се състоя столичната премиера на "Момчето от последния чин", новото заглавие в афиша на ДТ "Николай О. Масалитинов" - Пловдив. Авторът на пиесата - Хуан Майорга - е сред най-поставяните и награждавани испански драматурзи, а лентата Dans la maison на Франсоа Озон, заснета по тази пиеса, спечели наградите за сценарий и за най-добър филм в Сан Себастиан през 2012 г. В превод на Нева Мичева тя се реализира за пръв път на родна сцена.

Несъмнено сполучлив е изборът на Стефан Вълдобрев за централната мъжка роля. Като че цял живот е дишал прахоляка в някоя класна стая, проверявайки ученически съчинения - толкова достоверен е в образа на преподавателя по литература Херман. Не се посрамва и младокът Димитър Николов, който убедително влиза в кожата на талантливия му възпитаник Клаудио. Съумява до самия край на представлението да подхранва у публиката усещането за тайнственост и недоизреченост, от които е обгърнат героят му. Именно той се оказва в окото на бурята, която съзнателно завихря около себе си. Под предлог, че помага по математика на своя съученик Рафа (Димитър Банчев), прониква в дома му, а видяното и чутото там подробно излага в съчиненията си, които после предава на учителя си по литература. И всяко от тях винаги завършва с обещаващото, но и будещо тревога "Следва продължение".

На темата за "воайорството" стъпва и сценографското оформление, дело на Ралица Тонева. Подвижната прозрачна стена така "разграфява" пространството, че например на преден план зрителите наблюдават как Херман чете на жена си (Боряна Братоева) смущаващите писания на Клаудио, но същевременно "надничат" да видят какво правят родителите на Рафа (в ролите са Симеон Алексиев и Красимира Кузманова). Идеята за скритата човешка същност концептуално се прокрадва и в причудливите инсталации, на които съпругата на учителя разчита да спасят галерийния й бизнес.

Брилянтно написана и талантливо поставена от Шарков, пиесата поглежда на живота като на сложно математическо уравнение (любопитен факт е, че и самият Майорга е математик). Експериментът, в който учител и ученик взаимно се въвличат, ни илюстрира как онова, което действително се случва тук и сега, превърнато в литература, звучи неправдоподобно.

Или както казва режисьорът: реалността има нужда от фикция, за да я разберем по-добре.



 ----
1674
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД