:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Товарен влак е ударил автомобила им
Сирийската обсерватория за човешките права твърди, че убитите руснаци били 9
Тенисистът би "щастлив губещ" от Египет и е във II кръг на "Ролан Гарос"
Бившият кмет на Трън, ударил дете с джипа си - оправдан
СТАТИСТИКИ
Общо 382,246,363
Активни 1,318
Страници 110,853
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Сиво. Без нюанси

Калин Донков


"Татко - пита детето, - това на дървото сини сливи ли са?"

"Да - отговаря бащата, - сини сливи, синко."

"Тогава защо са червени?" - продължава разпитът.

"Защото са зелени!" - тросва се родителят.

Преживял съм тази невинна хумореска с две поколения деца в семейството. Забавна е повече за възрастните, отколкото за тях. Малките го схващат веднага: червени, защото са зелени. Големите, уж наясно, почват със страшна сила да се чудят: откъде-накъде червени само защото са зелени! Едните го свързват със съзряването, другите - с пребоядисването. Цветовете, омесени в политиката, са загубили значението си от природата. Дори върху клоните на сливата те присъстват двусмислено и от това - коварно. А пък в живота - вятър ги вее. На едни зеленото им аленее, за други си е производно на синьото: добавяш малко жълто и готово. Особено сега, когато цветовете се разпределят според парите, които ги забъркват - преливат един в друг, омесват се, озадачават. Но това е само при специално осветление и в т.нар. лабораторни условия. В политиката чрез преливане, объркване и зацапване всички участници отдавна са придобили един и същи цвят.

Сив.

По нашите земи сивият цвят е традиционно популярен. Той е преди всичко практичен. Помня времето, когато беше предпочитан за семейния автомобил - калта и прахолякът не личат, няма да се мие често. Така се избираше и облеклото: сивичко, да не се нуждае от пералня, от химчистка. Сивият шинел се бе утвърдил през всичките войни - отлична маскировка, слива се с пейзажа. Имаше и други ярки (!) превъплъщения на сивото. Сивият поток, например. Средно бездарни до полуталантливи мъже и жени на перото, на четката, на сцената и музиката, безизразни, безполезни, но пък и безвредни за властта: тя ги презираше, но и ги глезеше, бяха предпочитани заради това, че не изпъкват, не блестят, нямаха цвят - друг цвят освен сивия. Българинът шаблонно се жалваше от сиво ежедневие, сиви бяха телевизията, панелите, костюмите на вождовете. (Сиви бяха и очите ти, Емилия, но това бе вече друга опера.) Сивотата стана запазен държавен цвят, цвят практичен, икономичен, цвят без напрежение и изненади.

Вярвахме, че това ще се разнесе от ветровете на промяната. Но това бе промяна без ветрове. Или сивите ловко се снишиха. Вярвахме, че ще дойдат други цветове, дори развяхме ярки знамена. Но знамената бързо избеляха, прибраха ги или направо ги бракуваха. Сивият поток пресъхна или просто спряхме да го споменаваме. Вместо него - сивата икономика набъбна в сянката*. След някое неудържимо преяждане тя избълва ордата от сиви политици и ги разпредели по банки, кресла и коридори на властта. Те странно напомняха питомците на детските градини от Татово време: послушни, с бързи очи, в огладени пепитени престилчици - червена група, синя група. Но това бе за кратко. Първо: бързо израстоха премените си. Второ: губеше се време за преобличане. Прегърнаха сивото и като габардин, и като облик. И народът си отдъхна, припозна ги. Улесни се и той: можеше да ги ползва многократно, не се налагаше след всяко оцапване да ги мие и да ги бърше. Борбата на цветовете се забрави, но от политиката лъхна на прашно, на неопрано**. Задушно стана в България и населението се втурна на въздух - не толкова да се нахрани, колкото да се надиша. Двата терминала плачат за разширение. Спорим за нови реактори, а за терминалите нехаем.

Сивичките наши управници влизат във властта уверено, без комплекси. Преди да станат посредствени политици, те вече са били посредствени в досегашния си живот, всеки в своята област. Разполагат се спокойно, чинно и в същото време властно. Понякога вдигат шум - човек ще си помисли, че има дежурни по гюрултията. Това не е случайно. Ако настъпи тишина, ще се прокраднат нежелани звуци. Така в хубави стари къщи понякога, нощем, може да се чуе как работят дървоядите. За будния човек звукът от челюстите е зловещ като саундтрака на Хичкок.

Скандалите в сивия спектър са някак смотани, малокръвни. Народът настръхва, а действащите лица си остават самодоволни и горделиви. Дори убийствата, шокиращите разстрели от последно време, кръвопролитията по пътищата, бедствията и разрушенията от нехайството и високомерието на държавата не ги разстройват. Не ги засрамват позорните им гласувания (лекарствата за раково болните, машинациите около конвенцията за третия пол). Те се щурат по авансцената, пъчат се, бият се в гърдите или кълнат опонентите си - единственото, за което се оглеждат, е да не вземе да падне завесата зад гърба им.

Сивото около нас се сгъстява. Няма по-печално сиво от онова, което е омесено от първоначално свежи, романтични цветове. То е сочно и непроницаемо. Толкова е плътно, че сякаш самото то копнее за нюанси. (Редно е сивото да има нюанси, а напоследък - и модерно.) Но нашето сиво вече е неспособно за това, закъсняло е. А и едва ли някой ще му ги зачете. Една светлина трябва в тази страна. Незабавно. Казал е поетът: "Събуди ме вчера!"...

_____________________

*Ти да видиш - днес сивата икономика подхвана сивите панелки, да ги санира!

**И после: съдържанието на праховите частици в българския въздух скочило до небесата. Няма да скочи ли?

БЛУС

 БЛУС


Съмнения, възторзи, страх ­

съдбата просто се развлича.

А теб след век те разпознах.

И само век ще те обичам!



Оттатък залеза, отвъд

нощта тъмнеят бариери.

Не иде прошка, нито съд...

Любима, събуди ме вчера!



В дълбочините земетръс

предвкусва свойта премиера.

Животът е опасно къс...

Побързай, целуни ме вчера!



Пропуква се безкрайността.

С греха ни ангел ще вечеря.

Подай стиха ми на свещта...

Не чакай: забрави ме вчера...
12
4476
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
11 Януари 2018 19:52
Калине,
Това сивото стана както едно време зеленото(военно) беше за шапкарите.
11 Януари 2018 20:00
Е, много мрачни краски.
Нема ли малце проблясък у пушилката...
11 Януари 2018 20:02
щурчо, ,
Проблясъци има, сиви...
11 Януари 2018 20:13
Как много прекрасных оттенков у серого...
Приятных для глаза, ласкающих взоры.
В могущество цвета нетрудно уверовать,
Любуясь на сумрак - под вечер который.

На дымку топаза, на тучу свинцовую,
Сулящую дождь после пекла дневного.
На кошку, что выгнула спину подковою
И вздыбила шерсть - распушилась подкова!

Причудливы тени ветвей - иероглифы
На стенах домов в круге яркого света.
Как будто их выписал кто-то заботливо
Ночною порой тушью серого цвета.

Вечерних нарядов шелка благородные
С жемчужным, стальным, серебристым отливом...
Прекрасны от серого все производные.
Воистину серый бывает красивым!

Как жаль, что порой удручает нас скучная
Житейская серость - угрюмая, злая.
Мышиные полчища возятся тучами.
А впрочем... За что я мышей обижаю?..

Татьяна Мирошникова
11 Януари 2018 23:05
А ведь можно было догадаться, думал Румата. Там, где торжествует серость к власти всегда приходят черные. Эх, историки ...
12 Януари 2018 10:26
Калин Донков

Сивичките наши управници влизат във властта уверено, без комплекси. Преди да станат посредствени политици, те вече са били посредствени в досегашния си живот, всеки в своята област. Разполагат се спокойно, чинно и в същото време властно.
И веднага попадат в своя среда!
12 Януари 2018 10:31
Гледайте в чинията си и продължавайте да ядете. Аз ще ви кажа какъв сте. Вие сте гениален съчинител, откривател на нов и изключително плодотворен път в литературата. (На бузите на Гур бавно се появи руменина). След сто години, а може и по-рано по вашите стъпки ще тръгнат десетки съчинители.
— Пазил ги господ! — изпусна се Гур.
— Сега ще ви кажа от какво се страхувате.
— Страхувам се от здрача.
— От мрака, искате да кажете?
— И от мрака. В мрака робуваме на призраците. Но аз най-много се страхувам от здрача, защото в здрача всички стават еднакво сиви.


Трудно е да бъдеш бог.
12 Януари 2018 23:05
Калин Донков, , великолепен, както винаги!
А също на Mochila и Братя Стругацки за цитатите от "Трудно е да бъдеш бог"! Впрочем, братята, ако не беше съществената разлика във времето, бих ви обвинил, че сте откраднали това заглавие от Бойко Борисов. Малцина знаят, че това е неговото обичайно възклицание в края на всеки делник, когато обърсва потта от челото си след изтощителното рязане на ленти, раздаване на милиони от бюджета или просто поредната победа на тенис, белот или мачле...
14 Януари 2018 17:03
Любима, събуди ме вчера!

Без нюанси сиво. |

14 Януари 2018 18:41
Алла Пугачёва - Я ждала вас так долго
https://www.youtube.com/watch?v=h_AcDeejyak
15 Януари 2018 09:53
Гео Милев го е казал още преди 100 г., но е актуално и днес.
Гео Милев- БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ДНЕС

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=142&WorkID=15119&Level=2
18 Януари 2018 23:54
Сивичките наши управници... вдигат шум - човек ще си помисли, че има дежурни по гюрултията. Това не е случайно. Ако настъпи тишина, ще се прокраднат нежелани звуци. Така в хубави стари къщи понякога, нощем, може да се чуе как работят дървоядите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД