:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Всички са били изведени от шофьора, няма пострадали
Според зам.-шефа на ГЕРБ предложенията на държавния глава щели да доведат до излизане от ЕС и НАТО
На съхранение във Федералния резерв са се намирали 220 тона злато на Централната банка
Открити са димни гранати от Солзбъри, Великобритания
Темата е армията и рисковете пред България. На него са и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов
СТАТИСТИКИ
Общо 377,018,677
Активни 939
Страници 2,119
За един ден 1,302,066

Българската икономика прилича на пробита лодка

Инвестициите са като хората - когато не виждат бъдеще, бягат, казва финансистът Григор Сарийски
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Григор Сарийски е научен сътрудник в Института за икономически изследвания на БАН. Той е магистър по финанси и доктор по управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България.
- Г-н Сарийски, отбелязаният през 2017 г. ръст на БВП от 3.9% е най-високият от кризата насам. Какво стои зад този растеж, доколко е устойчив той и оптимист ли сте за 2018 г.?

- Бих сравнил това, което наблюдаваме, с ефекта от принудителното угояване в птицевъдството. В процеса на т. нар. гушене фермерите угояват пернатите, като ги принуждават да поемат значително повече храна от необходимото и в същото време им пречат да я върнат обратно. Нещо подобно се получава в икономиката, само че ролята на птицевъди тук се изпълнява от централните банки. Чрез т. нар. количествени улеснения те на практика печатат пари и ги наливат в търговските банки. Те от своя страна ги прехвърлят под формата на кредит в джобовете на предприятията и домакинствата, които на свой ред трябва да ги харчат. У нас например т.нар. широки пари растат на годишна база със 7-8%. Това ускорява потреблението, а оттам и растежа. Такъв растеж обаче не е устойчив. Евтините пари неминуемо водят до раздуване на балони, чието пукане обикновено слага край на растежа. Така този механизъм, който извежда икономиките от кризата, създава предпоставките за следващата криза.

Що се отнася до България, един от факторите, стимулиращи потреблението, е фискалната политика на повечето правителства досега. Белезите на тази политика личат ясно и в Бюджет 2018, който уж беше замислен като социален. В него е планиран 3.8% ръст на пенсиите, но увеличението важи само за втората половина от 2018 г., като известна част от него ще бъде "изядена" от очакваната 1.4% инфлация. Така реалните доходи на пенсионерите ще нараснат с по-малко от 1%, което не звучи особено социално на фона на заложения 3.9% растеж на БВП или на 11-процентното нарастване на разходите на домакинствата през третото тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г.

Заложеното увеличение на пенсиите граничи със статистическата грешка и не води до подобряване стандарта на възрастните хора. В повечето случаи близките им донякъде компенсират техния недоимък за сметка на някаква част от дохода, която иначе би била заделена като спестяване. По този начин, поддържайки мизерното ниво на пенсиите, бюджетът ограничава потока от нови депозити и увеличава потреблението. Това е един от факторите, който от години насам стимулира потреблението в България.

- Т.е. растеж, движен от вътрешното потребление, не е устойчив.

- Вътрешното потребление е изключително важно за всяка икономика. Да се разчита само на външни пазари също не е устойчиво решение, защото води до зависимост - изпадането на някой от големите търговски партньори в рецесия има тежки последици за износителите. Проблемът е, че начинът, по който се стимулира вътрешното потребление у нас, граничи с геноцид - оставяйки възрастните без достатъчно средства, хазната ги обрича на мизерно съществуване, а понякога и на по-лошо.

Що се отнася до възприетия у нас модел на икономически растеж, определението "неустойчив" е, меко казано, щадящо. Този модел разчита предимно на европейско финансиране, евтина работна ръка и продукти с ниска добавена стойност. Проблемът е, че безплатните пари от Европа съвсем скоро ще спрат, а евтината работна ръка е на привършване. Застоят е неизбежен, а икономиката ни не разполага с никакви резерви. България не може да стимулира икономиката си нито по линия на паричното предлагане, нито чрез понижаване на данъчните ставки, при положение че преките данъци у нас са едни от най-ниските в света. Остава единствено вариантът с външен заем, който поражда някои доста негативни асоциации.

- Тогава какво да се направи?

- Преструктуриране и запушване на пробойните в икономиката. В сегашния си вид българската икономика прилича на пробита лодка и вероятно за външния наблюдател е учудващо, че изобщо успява да се задържи над водата. Мястото на България в класацията на Световния икономически форум съвсем ясно показва кои са най-тежките деформации. Според оценката на работата на държавните институции България се класира на 98-о място от 138 държави, като през 2017 г. дори изостава с една позиция. Ефективността на разпределение на публичните средства ни класира на 97-о място - с три места по-долу, отколкото през 2016 г., а по показателя "Прозрачност на правителствената политика" заемаме 107-о място. Недоумение буди изоставането от 118-о до 119-о място по показателя "Организирана престъпност" на фона на декларациите на българския премиер за намалената до минимум контрабанда. Доколкото е известно, основният бизнес на организираната престъпност е именно контрабандата.

Важен показател в споменатата класация е независимостта на съдебната система, която ни отрежда 108-о място. Нещо повече - страната ни е сред седемнадесетте страни с най-лоша защита на правото на собственост, след като в последното класиране пропада от 115-о до 120-о място. Икономическата активност в страната би могла да се ускори, при това значително, само ако подобрим представянето си по тези показатели.

- Това ли е причината да не успяваме да привлечем чужди инвестиции?

- Точно така. Несигурната среда отблъсква не само чуждестранните, но и местните инвестиции. Инвестициите са като хората - търсят преди всичко сигурност и перспективи за развитие. През последните три години ежегодно емигрират около 25 хил. българи, като повече от половината са на възраст между 20 и 45 г. Голяма част от тези хора няма да получат кой знае колко по-високи доходи зад граница. Причината, поради която напускат, е, че тук не виждат никаква перспектива. Същото важи и за инвестициите. Към края на октомври кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 61 млн. лв. спрямо същия период на миналата година, а преките чуждестранни инвестиции - с 57 млн. лв.

11
1925
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
09 Януари 2018 05:10
Този модел разчита предимно на европейско финансиране, евтина работна ръка и продукти с ниска добавена стойност. Проблемът е, че безплатните пари от Европа съвсем скоро ще спрат, а евтината работна ръка е на привършване.

09 Януари 2018 05:35
През последните три години ежегодно емигрират около 25 хил. българи, като повече от половината са на възраст между 20 и 45 г. Голяма част от тези хора няма да получат кой знае колко по-високи доходи зад граница.

Глупости. Хората емигрират най-вече заради надеждата за по-високо заплащане. Не за да направят мръсно на местните феодали или защото искат да видят свят.
Преди няколко дни имаше дописка в Сега, че 7000 БГ студенти ще бъдат на бригада в US. Виждал съм ги в National Park "Acadia", Maine. Продават сладолед, сервитьори...Няма как да вземат по-малко от минималната заплата на Мейн, която сега е $9 на час и бакшиш (tip). Кога в БГ ще видят такава заплата за тази работа?
09 Януари 2018 09:27
"Журналистката" "кърти мивки" - след птицевъдно-социалният пример на Сарийски Кисьова изказа свежият извод - "Т.е. растеж, движен от вътрешното потребление, не е устойчив."

Интервю с Григор Сарийски слушах по Блумбърг преди ден - подобни полуистини на изказаните в тази статия.
Веднага след това се зачетох в биографията му - публикувана е на сайта на ИКИ към БАН.
Ми той е пример за това, че Дянков е грешил. Никакъв синодален старец не е, даже напротив има младежки устрем в погледа.
Кариера в частният сектор, с предимство на хазартните дейности и след това докторантура и научна кариера.
--
Полуистина: "възприетия у нас модел на икономически растеж, определението "неустойчив" е, меко казано, щадящо. Този модел разчита предимно на европейско финансиране, евтина работна ръка и продукти с ниска добавена стойност."
Сигурно Сарийски е източника на място за някой от статиите в европейската преса от последните седмици.
Достатъчно е да погледнеш структурата на БВП, да си "в час" къде отива паричният поток от ЕС и тази теза е разбита.
Темата за евтината работна ръка даже няма да я засягам.
А е полу-истина, защото наистина фондовете на ЕС подпомагат донякъде обновяването на производствените мощности.

Лъжа: Преструктуриране и запушване на пробойните в икономиката. В сегашния си вид българската икономика прилича на пробита лодка и вероятно за външния наблюдател е учудващо, че изобщо успява да се задържи над водата.

Ами България на фона на държавите от ЦИЕ и Русия се справя ... средно. Това в доклади на външни наблюдатели. Макроикономически се класираме между първите три държави в ЕС - на цената на социално недоволство, но пак е нещо.
Аман от реформи и преструктурирания -хайде някоя година да не сменяме данъчното законодателство седемнайсет пъти, при това чрез преходни и заключителни точки към други закони.
Полуистина: "Голяма част от тези хора няма да получат кой знае колко по-високи доходи зад граница. Причината, поради която напускат, е, че тук не виждат никаква перспектива."
Ще получат по-високи доходи зад граница - както е посочил по-горе един съфорумец. Но ще получат по-високи брутни доходи, а не нетни.
А напускат, защото имат възможност. Някои се връщат, все повече ще се връщат - други остават. Демокрация, какво да я правиш.
Вече има и стабилно множество от чужди граждани (основно от ЕС) работещи в България - разбира се квалифицирани. Все в България ниско-квалифицираният труд е заплатен мизерно (нетно) в сравнение с ЕС.
Тука е момента да се запитаме защо произвеждаме все още среднисти без професионална квалификация и с успех < 4.00.

09 Януари 2018 13:31
И аз така чух... имали страшни доходи в чужбина, ама напират да си идват обратно. Липсвало им нашенското един вид. Шляпащи плочки, стрелба по улиците и измекярски номера от ТОПЛО-то и ЕЛЕКТРО-то. Къде го има туй в чужбината ? Та затуй си пристигали били - няма две мнения. Или май има. Според НСИ през 2016 г. бройката на завръщащите се българи пада таман с 1/8 и малко отгоре (от 10'722 на 9'254 души). Обаче заминаващите се увеличили с толкоз някъде - с 1200 човека. Ние, обаче, на НСИ не вярваме категорично. Или пък им вярваме. Когато и на който колкото му изнася... според зависи. Примерно за паричния поток от ЕС. Тц тц тц. Та според НСИ колкото повече паричен поток такованка, толкоз по-бързо намалява производството на домати примерно. Обаче заплатите в 'професионални дейности' примерно нарастват (пак според НСИ). Е, нищо чудно... при положение че някои вече ги вдигат в 5:30 ч. по тревога, та да огледат да не би някой да злослови срещу партията и правителството. Нейсе де, всеки трябва да си вади хляба някак. Обаче за обновяването на производствените мощности някой здравата е подхлъзнал форумеца. В БВП има едно, дето го пишат "бруто образуване на основен капитал". Та нещото намалява. Само за 2016 г. с милиард и кусур (за Мара подробната, ако чете ситния шрифт - от 18.612 до 17.484 по постоянни цени от 2010 г.). На всичко отгоре това намалява и като дял от онова. Примерно през 2010 (пак по постоянни цени от 2010) разходите за бруто образуване на основен капитал идват таман 22.21% от БВП. През следващата година намаляват до 20.92% и така хърца-пърца, с извинение - до 18.574% през 2016 г. Абе тия потоци са вятър и суета един вид. Колкото до класирането между първите три държави в ЕС, ще си позволя само да изпадна в потрес и айде стига толкоз, че да не преча на рeкламите
09 Януари 2018 14:10
За м.г. са родени 49 хил. бебета в градовете и малко над 16 200 - в селата.

30 570 българи са емигрирали за миналата година. Всеки втори емигрант (53,5%) е на възраст 20 – 39 г. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.3%, а тези на 60 и повече навършени години – 8,7% от всички емигранти. Най-предпочитани дестинации са Германия (21,7%), Обединеното кралство (15,5%) и Испания (12.1%). У нас пък са дошли да живеят 21 200 чужденци. Всеки трети е между 20 и 39 г. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22,5%), Русия (15,3%) и Украйна (7,4%).
09 Януари 2018 14:40
Енгелс, дай да не обиждаме нивото на форумците с цитати от евтини сайтчета. Ей къде е (щрак тука с мишката). Пише си черно на бяло (или оранжево на соросинкяво, според темплейта), имигранти с българско гражданство 9'254. Лани бяха повечко. А емигриралите БЪЛГАРИ са 25'795. Тия 30'570 ги докарват само като включат другите джинсове (от Зимбабве, Того и Каракас, които е малко пресилено да им викаш българи).
09 Януари 2018 14:42
Бря... май върховния жрец е блокирал хиперлинковете. Значи данните за миграцията са ейтук: http://www.nsi.bg/bg/content/13036/външна-миграция-по-възраст-и-гражданство-на-мигриралите-лица
09 Януари 2018 15:31
Значи данните за миграцията са ейтук:

Oт тези данни полза няма, защото отчитат само тези официално се отписват при напускането на страната.
Брат ми по статистика е в България, дори го вписах в последното преброяване, въпреки че от 12 години не е стъпвал в България.
09 Януари 2018 15:51
Че като няма полза защо ги цитираш... виж си предишния пост - толкова и толкова са емигрирали едикога си, половината са едикакви си... Вярно че не си цитирал НСИ, а някой сайт, който не прави разлика между общия брой емигрирали от страната и емигрирали българи. Тоя сайт, обаче, ги е взел от НСИ, просто защото няма друг източник. Просто ги е прочел накриво. Иначе не споря. Споделям мнението че бройката на българите, напускащи страната, е силно подценена. Щеше да е много хубаво, ако можеше да задължат със закон всеки емигрант да оставя по един камък до Терминал 2. Хайде да видим после как ще ни баламосва НСИ. Или пък, за да не се трупат камънаци и да пречат на движението, просто напускащият България да показва конфигурация от три пръста, с преобладаващ среден - на това правителство и на всичките преди него.
09 Януари 2018 16:31
jazzyjack -идваш ми сложен и много бърз в изказа, не те разбирам напълно - прости на простака.
Пък и форума на "сега" не е баш точното място да се замеряме с числа.
Прочита на капиталообразуването не е пълен, ако не го направиш от 2008 до 2016 приравнен към една ценова база.
После да се замислиш какво влиза в основният капитал, как се разплащаше ЕС подпомагане, кога и как се заприхождават и отчитат към НСИ активите по ЕС програми - времевата рамка на ЕС програмите.
Един тежко субсидиран сектор е селскостопанският, виж изменението на цените на инвестиционните стоки и структурата им - машини, сгради и т.н.
Колко бе дела на ИТ и БОП индустрията 2010 в БВП, колко е 2016? Колко активи се влагат там ? Това за Мара.
Ама това е спор за маса, затова ще спра.

Пък и не виждам противоречие между твоето и моето твърдение, че "фондовете на ЕС подпомагат донякъде обновяването на производствените мощности".
Ти какво, смяташ че не е донякъде, ами съвсем няма инвестиции от ЕС фондовете в активи ли ?
Аз не смятам системата за субсидии, кохезионната и предприсъединителна политика за правилни, ама чак пък икономиката на България да зависи само от тях...
А за третото място и аз изпаднах в потрес, ама на - факт, по някои показатели сме и на първо даже.
Тук е моя грешка, че съм обобщил всички показатели в първият си пост, не е вярно.
09 Януари 2018 18:15
jordani, не смятам че няма инвестиции от ЕС фондовете в активи. Смятам само че не помагат. Земеделците много харесаха тая работа със субсидиите. Със субсидии понапазаруваха машини, разни джаджи и туй-онуй, но ефекта е положителен само за джобовете им. Не за сектора. Секторът (своите хора де) се занимава с писане на проекти и усвояване на фондове. А фондовете плащат най-добре за технически култури. Ябълките и крушите не ги харесват много-много. Броил ли си наскоро каква част от плодовете и зеленчуците на масата са отгледани в България ? Аз малко трудно броя, но така като гледам, сега са по-малко отколкото преди заветната 2007 г. И щом ще е разговор за маса - сегашните салати не са толкоз сладки. Обаче НСИ това не го отчита. Ще го отчетат едни други заведения след известно време.

Колкото до прочита на капиталообразуването, дай да погледнем в Инфостат (там се съхраняват по-ланшните данни на НСИ). През предприсъединителната 2006 г. сме образували 17'768 млрд. лв. основен капитал. Това е преизчислено по постоянни цени, на база 2010. През 2016 г. са... 16'061, хем пак по цени от 2010 - приравнени към една ценова база демек. Бря ! Нали уж 2016 била много добра... дето е рекъл онзи - настана над страната пищно лято под слънцето на тоя син на Йорк (пу-пу да не са му уроки). Комай слънцето е подминало инвеститорите и те още дремуцат из хралупите.

Хич не ми се ще да развалям раздумката с цифри, обаче дай да ги смятаме в проценти от БВП. Там няма шест-пет. През 2001-2003, когато още надничахме през стобора на ЕС, бруто образуването на основен капитал върви от порядъка на 18-19% от БВП. В годината преди присъединяването нараства до 26% !!! Инвестирали сме, един вид. Хем още не се бяхме записали за европейци, а само отваряхме и затваряхме глави. После - ядец. През 2010 са 22.21 и така, лангър-лангър - до 18.57 през 2016. Пък уж сме членове. Да не споменаваме каква част от тия проценти отиват за безумни инициативи, които са точно обратното на понятието за инвестиции. Думата ми е че откак ни записаха в Съюза, хем производствените мощности се обновяват по-бавничко, хем някои от тях направо на скрап да ги направиш. Колкото до зависенето... дай да не се будалкаме. Повече от десет години стоим на тая хранилка (само някои, де), а така като гледам тя няма да държи още много. Не и в този вид. Виждал ли си на какво мяза някой пристрастен, като му дръпнат шалтерчето ?

Иначе за мястото... държим първенство все по разни кофти показатели, ама да не ви развалям настроението. По едно време напреднахме с темпа на растеж. Някой даже беше сметнал, че с тоя бърз напредък (ако успеем да го запазим, де) ще стигнем даже и германците след има-няма стотина години. Хайде пък сега да видим и след сто години да каже някой че не е вярно.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД