:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
САЩ плашат с най-строгите санкции Иран
Кремъл: Това е безпрецедентна руска мания, която може да уплаши инвеститорите
Шофьорът и спътникът му са били задържани след преследване
Това се случва за първи път от 57 години насам
Това разкри руският премиер Дмитрий Медведев при срещата си с президента Румен Радев
Конференция "Медийна свобода и плурализъм"
СТАТИСТИКИ
Общо 381,385,587
Активни 1,770
Страници 131,673
За един ден 1,302,066
Бойкот

Не е мор, не е чума, а най-обикновено неспазване на законите

Институции, призвани да бъдат пример при зачитането на нормите, грубо ги газят. Посичат възможността редови хора да участват в политическите процеси
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Референдумът на Слави мина и замина, но парламентът така и не се произнесе по него. С не една гражданска инициатива ситуацията стои по същия начин.
Неспазването на законите е лошо явление, още по-лошо е погазването на техния дух. Най-отвратително пък е, когато нарушителите са хора и институции, които сами са ги творили и би трябвало да са пример в прилагането им. Действителността постоянно ни показва грозни сцени на потъпкване на право и ред от страна на държавни и общински органи. Пораженията са всестранни, а по-долу ще разкажем за беззаконие, прицелено в самото сърце на демокрацията - срещу възможността хората да участват при вземането на управленски решения.

Тази възможност е регламентирана съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вестник "Сега" и други медии многократно са информирали за несъвършенствата му, но така или иначе в него фигурират пределно ясни текстове. Известен е и духът му -



да насърчава гражданското участие



в политическите процеси. Пряката действителност обаче показва крещящо погазване на правото и духа.

На 27 май 2016 г. група хора внасят гражданска инициатива в Министерския съвет. Казва се "Участие, не участ!", адресирана е до премиера Бойко Борисов. Това са хора, които от години работят в областта на пряката демокрация и искат от правителството да внесе законопроект, който да облекчи провеждането на референдуми - по-малко подписи и по-голям срок за събирането им, премахване на прага за валидност и т.н. (също и въвеждане на Национална електронна гражданска инициатива подобна на европейската). Групата спазва всички изисквания за депозиране на предложението, а съгласно закона за прякото участие правителството трябва до 3 месеца да излезе с решение - приема или отказва. Становището следва да е публикувано в поне един национален ежедневник. Година и половина по-късно такова няма.

Интересна е кореспонденцията между отделните институции по този случай, с която "Сега" се запозна. Премиерският отдел "Приемна" светкавично изисква мнение по гражданските идеи от Министерството на правосъдието (МП) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Зам.-министърът на МРРБ Деница Николова дава отговор в средата на тримесечния срок (приема едно от предложенията - по-малък брой подписи при национални референдуми). МП обаче не излиза със становище, а се вълнува изрядна ли е подписката. МРРБ отговаря, че ГРАО ще провери (при граждански инициативи са нужни едва 50 валидни подписа; желанието на МП e юридически обяснимо, но по-същество - търсене теле под вола). В крайна сметка тримесечният срок за отговор изтича и групата граждани припомнят през септември на министър-председателя, че вече е в нарушение. Премиерската приемна отново пише на МП. На 6 октомври, месец и половина след като правителството е трябвало да се произнесе, МП си дава мнението - то е точно 3 изречения - подкрепя казаното от МРРБ във всички пунктове. Решение на кабинета обаче пак няма. След дълга тишина гражданите отново пишат на премиера. Следва нова комуникация между приемната му и двете министерства. В средата на пролетта на 2017 г. се оказва, че...



ГРАО все още има някакви неясноти



по подписката (трудно брои до 50). Равносметката е една - не само грубо е просрочено законовото изискване за правителствено решение до 3 месеца след внасяне на инициативата, ами и цари тотален хаос, безпорядък тип "калинка" във взаимоотншенията между институциите. И то при безобиден казус! А какво остава за по-съществените?

Половината от горепосочените действия и бездействия засягат период, в който правителството се канеше и хвърли оставка. Но предвид опита от другата половина е ясно, че не оставката е причина за размотаването. Пък и законите не спират да действат по избори, те важат независимо дали властта е редовна, служебна и каква коалиция я упражнява. По-интересното е друго - от документите по кореспонденцията лъха искрена чиновническа убеденост, че нищо няма да бъде свършено както трябва в срок, а и че е добре да не бъде свършено;



важното е да се правиш, че го вършиш



Смисълът на този чиновнически принцип, превърнат в житейски светоглед, може да бъде разбран само от мъже, ходили в казарма - и там най-важното бе не резултатът, а да изглежда, че не стоиш без работа; резултатът и тоталният мързел може да ти донесат неприятности, истинското "изкуство" е постоянно да случваш неща, които никога не се случват.

Ако някой си мисли, че правителството е отказало да излезе с решение поради факта, че успоредно с всичко това се състоя национален референдум, тоест не е било политически целесъобразно да излиза с отрицателно становище по повод инициативата, бърка. Греши, защото властовата практика показва обратното. В общинските съвети са внасяни десетки граждански инициативи, оставяни не просто без отговор, но и без разглеждане. Такава например е инициативата за по-добър транспорт в Княжево и Владая, внесена още през 2016 г. в Столичната община (срокът за реакция при местните инициативи е месец). Този септември в Народното събрание бе внесена национална инициатива за качествено образование (въвеждане на мандатност на училищни директори, на тестове спрямо служители в просветата и т.н.). И макар към момента депутатите и министър Красимир Вълчев да показват доброжелателност, е ясно, че тримесечният срок за отговор отново няма да бъде спазен.

Нека припомним какво се случи с националния референдум на Слави Трифонов. Народното събрание (НС) така и не се произнесе по него. Длъжно бе да го направи в срок от 3 месеца, след като ЦИК му прати решението с резултатите. Казусът се заплете юридически, защото Трифонов обжалва резултатите, а междувременно 43-тото НС преустанови работа и бе сменено от 44-тото. Съществува хипотеза, че при обжалвани резултати ЦИК няма как да излезе с решение, а новият парламент започва "на чисто", тоест не наследява стартираните в предишния мандат процедури (подобно на проектозаконите). Съществува и обратната хипотеза - че 43-тото НС е трябвало да се произнесе, защото ЦИК е следвало му прати бързо резултатите (според тази версия обжалването не спира процедурата). В крайна сметка от юни 2017 г. решението на ЦИК е в НС. Извън юридическите спорове духът на закона е ясен - депутатите трябва да вземат становище, когато избирателната активност е под прага за автоматична валидност на народната воля, но е над 20% и повече от половината гласоподаватели са отговорили с "да". Липсата на произнасяне от парламента бе



цинично неуважение към суверена



и идеята на закона.

За огромно съжаление това бе простено и в известна степен поощрено от някои лидери на т.нар. гражданско общество. Гласовити по ред въпроси и принципно много загрижени за демокрацията и правовата държава, те дума не обелиха за своеволието на НС. Причината бе, че не харесват Слави и въпросите му - проявиха същата конюнктура и безпринципност както политиците.

Данни на НСИ отпреди няколко дни показаха, че българинът все по-малко ползва интернет с цел комуникация с институциите. Резултатът е изненадващ при все по-настаняващата се навред виртуална реалност. Но да оставим интернет. Има ли смисъл да се комуникира с институциите въобще? И да ги осъдиш, какво печелиш? Има ли време и пари редовият българин да се занимава със съдилища? Няма. Едва ли някой някъде е съставил план, по който гражданската инициативност да бъде посичана чрез пренебрежение към законите. Но точно това се получава. Кучето е заровено нейде в липсата на съзнание, че нормата следва да се спазва. Това ни е стара народопсихологическа черта, която още доста десетилетия ще ни мори.
6
4731
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
07 Януари 2018 20:13
Без оригиналничене...
България не е държава... България е територия и не е заличена, все още, само по милостта Божия!
07 Януари 2018 20:17
Кучето е заровено нейде в липсата на съзнание, че нормата следва да се спазва.

То ако ставаше само със съзнание, досега да сме построили комунизма.

Никой няма да ти спазва нормите, ако не следват Дзверски санкции за нарушаването им.

07 Януари 2018 21:40
има разлика между "най-обикновено неспазване на законите", извършвано от т.нар. ЗАКОНОДАТЕЛНА власт, и "най-обикновено неспазване на законите", извършвано от втората и третата власти, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА и СЪДЕБНАТА! Когато 240-те в НС отказват, НАГЛО, ФЛАГРАНТНО, да спазват закона (т.нар. Закон за референдумите, а.к.а. ЗПУГражданите...) това вече е знак, че България вече НЕ е държава!!!!

На 15-я месец след 6.11.2016 взе да се спихва вярата ми, че няма начин да няма начин да си "измъкнем магарето с каручката от калта" ние, 2.5-те милиона, които отговорихме с ДА на първия, втория и третия референдумни въпроси! Очертава се пълна НЕвъзможност да се измъкнем от батака! Не виждам никакви признаци на живот вътре в редиците на тези 2.5 милиона, които на 6.11.2016 заявихме с трите си ДА, че сме ЗА друга система на подбиране членовете на НС, ЗА друг начин на провеждане на референдумите, и ЗА друга схема на подпомагане, от страна на ВСИЧКИ данъкоплатци, на политическите партии, които на теория поне са формирования на ЧАСТ от данъкоплатците, чрез които формирования тези съвкупности данъкоплатци преследват политически цели...

През септември 2017-та Слави излезе с някакво предложение "референдумът да продължи", но нито той, нито някой друг от споменатите 2.5 милиона, които с ДА отговорихме на въпросите, излезе да обясни на 1-я милион, който с НЕ отговориха на първия въпрос (за мажоритарната система), и на онези, които пък въобще отказаха да си затътрят гъ**за до референдумната урна, КАКВО ТОЧНО ОЗНАЧАВА референдумът "продължи"! Респективно, нито Слави, нито друг от 2.50те милиона излезе да обясни КАК точно да "продължи" референдумът, КОЙ да го стори това, или КОИ, КОГА да го "продължи", и КАКЪВ резултат от "продължаването" ще бъде счетен за УСПЕХ, а не за ЗАГУБА за извършителите на "продължаването" на референдума! И по точно казано загуба за Суверена, повторна, пак служебно присъдена в полза на Статуквото, каквато загуба се оказа самият референдум! Именно референдумът бе първата загуба за Суверена, която ЦИК, ВАС и накрая НС служебно присъдиха! Присъдиха я като наистина флагрантно игнорираха т.нар. Закон за референдумите, както Божидаров описва в материала си!

07 Януари 2018 23:24
Начии.. има два варианта за нас Папазите и други нам подобни с килимявки.. и не се бъзикам. Начии, ако туй дет Славчо го имплементира, а ония мамини и татини убавци.. бивши, настоящи и прочие номенклатурчици така силно си затвориха очите та чак звездички посред бял ден им се видяха та дори се взеха за такива, найстина ще си преразгледаме позицията. Начии те ония там с чековите книжки.. им трябва настина прът, сух и дълъг и яко мандръсание.. докат се изтърси и последната гнила ябълка, пък после прасетата да ги ядът от новата "агенция" към агенция за национална сигурност и съдилищата.. Защото иначе и на Гуньо ще му светне, че е живял в лъжа пълна, а тогава .. тогава горко им.
Историята помни времето на Гуньо много добре, но ще ви я припомня как започва. На 16 април 1925 г., Велики четвъртък дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ .. и Приключва с опита за асимилация на нашите сънародници други религии и различни имена и обичаи. Историята помни .. Конюнктурните цикли ги има не само в икономиката другарки и другари, но партизан без бой дава ли се .. е цикъла няма как да бъде забавен освен, ако не назрява нещо вътре.. и като озрее то пак нещата ще си дойдат на мястото. И убавичката да си я помислите тая работа оти, мисля да е най добре да си обирате крущите преди да заиграе Пръто! Сполай ви и бог с назе щото един корав ботуш пак се кани да ни гази!
07 Януари 2018 23:32
На 27 май 2016 г. група хора внасят гражданска инициатива в Министерския съвет. Казва се "Участие, не участ!", адресирана е до премиера Бойко Борисов.


Интересна е кореспонденцията между отделните институции по този случай, с която "Сега" се запозна. Премиерският отдел "Приемна" светкавично изисква мнение по гражданските идеи от Министерството на правосъдието (МП) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).


Премиерската приемна отново пише на МП.


Натегни се!
08 Януари 2018 10:03
По принцип съм съгласен с автора, но не разбирам за каква, по дяволите, виртуална реалност говори, и какво общо има с институциите?!?

Резултатът е изненадващ при все по-настаняващата се навред виртуална реалност.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД