:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Заплатите им не били променяни от 2004 г. насам
Запалянкото желае лично да се извини на полицаите, които рани с бомбичка, съобщи адвокатът му
Той ще подпише указ, съдържащ план за икономическото развитие на Русия за следващите 6 години за 10 трлн. рубли
Иво Мирчев получил заплахи, след като им отправил забележка, че с две лимузини са заели пет места
Задържан е 25-годишният Алек Минасян, мотивът все още не е ясен. Районът е населен с много българи
СТАТИСТИКИ
Общо 377,593,005
Активни 2,225
Страници 47,163
За един ден 1,302,066
Недвижима собственост

Цар и царски имоти се появиха случайно в Третата България

Идеалът на Възраждането е “Чиста и свята република”
Снимка: "Сега"
Дворецът "Врана" като фон за семейните снимки на Сакскобургготски
Българските граждани, които надават по едно ухо на политическите новини, вероятно се чудят отде се взе поредната сага с царските имоти. Оказа се, че това е един от евъргрийните на прехода - мине, не мине време и публиката е принудена да си припомня какво са й припявали предния път. Този път песничката накратко изглежда така - след като спечели всяко дело за имотите, сред които и на последна инстанция, държавата взе да абдикира; заозърта се, първо започна да говори за извънсъдебно споразумение със Симеон Сакскобургготски по висящите казуси, а после за специален закон, с който да (пре)реши всичките. Днес за приемането на закон говорят правосъдният министър Цецка Цачева, регионалният Николай Нанков, депутати от най-голямата управляваща партия ГЕРБ, а даже и от ДПС.

Като юридически мотив за променената правителствена позиция неофициално се ползва мотивът, че Сакскобургготски би осъдил държавата в Европейския съд по правата на човека.



Това е кукичка за наивници



Нито се знае ще загуби ли държавата делата в Страсбург, нито, ако ги загуби, дали ползата от притежаването на имотите няма да е по-голяма от санкцията. Който следи политическите процеси, бе наясно, че 2017-а е година на целенасочено реанимиране на Симеон Сакскобургготски. Започна се с включването му в борда по Европейското председателство, премина се през имиджови мероприятия (удостояване с титлата доктор хонорис кауза от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", откриване на изложба с изгнанически реликви), за да се стигне до командировката му в Саудитска Арабия редом с премиера. Решението на държавата да пренебрегне съдебните актове и да върне топката на политически терен дойде като черешка на торта за 80-годишния юбилей, честван от Сакскобургготски тази година. Торта, с която не почерпи, а като негов подарък.

През 2009 г., докато все още не бе ясно какво точно съдилищата ще решат, правителството на ГЕРБ (първото) наложи мораториум върху ползването на имотите. Решено бе да важи до приемането на специален закон. Такъв закон бе възможна хипотеза за три правителства преди ГЕРБ (след решението на Конституционния съд от 1998 г.), но той не дойде и в годините след 2009-а. ГЕРБ управляваше през 7 от тях. Ясно е, че събудената днес идея не е спонтанна, нито пък моментът е случаен. Може да се предположи, че покрай Европредседателството Сакскобургготски все някак ще се изяви в позитивна обществена светлина. Разполага с международни връзки, ще помага на премиера Борисов. В календара на 2019 г. са местни избори, възможни са и предсрочни парламентарни. Внасянето и обсъждането на закон в Народното събрание (НС) биха коствали месеци, години... С други думи, ако някой е поемал ангажимент да вкара казуса в НС, да го реанимира обществено (или пък си прави тънки сметки да го "изпържи", ако е поел неизпълнимо обещание), то



моментът е именно сега -



при старта на Европредседателството, далеч преди местните избори и преди евентуалните парламентарни.

Този някой може да не е непременно Бойко Борисов, бивш бодигард на Сакскобургготски. Може да е друг. Във Варна например се говори, че идеята Вапцаровото военноморско училище да удостои Сакскобургготски с доктор хонорис кауза идва по масонска линия. Няма потвърждение на тази информация, но определено ръководството на вуза има солиден гръб, след като тръгва да почита сина на Борис Трети, съпричастен за смъртта на патрона. Награждава го за заслуги към университета, направени... преди повече от 12 години в качеството на премиер!? В символен план това не е ли индулгенция за жертвите на Борис Трети? Напълно е вероятно да има настоятелна задкулисна инициатива Сакскобургготски да бъде честван всякак за 80-годишнината.

Причините за обрата в държавната позиция никога няма да бъдат обявени публично. Ясен е обаче (де)фектът. Първо, Борисов не изглежда неблагодарен в очите на човека, на когото дължи цялата си политическа кариера. Второ, закон за царските имоти би бил политически обоснована развръзка на мораториума, след като е наложен до приемането му. Трето, ако бъде внесен, партии, общество и цялата държава дълго време ще се занимават удобно с тема, която е далеч от преките нерешими болки на българите. Иронията е, че докато ГЕРБ уж тръгва да ревизира приватизацията на прехода, загрижена да не би държавни активи неправомерно да са попаднали в частни ръце, почва и обратна ревизия - да тика в частни ръце постановена съдебно държавна собственост. Общото е, че и от двете мероприятия изходът е мъгляв, и двете най-вероятно ще претърпят крах -



но е прекрасно българите да се тръшкат по царски имоти и приватизации,



вместо за бедност, липса на социални блага, нечестно правосъдие и все по-задушаваща, направо обезкуражяваща безперспективност за живот в България.

Един закон би бил политическо решение на целия казус с имотите. Ето малко политически разсъждения - България дължи третата си държава на възрожденския идеал, а той не е да има "цар и господар"; идеалът е "Чиста и свята република", възцаряването на Батенберг и Фердинанд е нeизбежно заради обстоятелствата отклонение. Гражданинът на републиката Сакскобургготски би следвало да има всички морални права върху придобити от него и предците му имоти, но не в качеството на монарси. Равенство между него и бабата, която си реституира нивите, няма как да има. Бабата не се е раждала княгиня. Да си цар понякога е мед, друг път жило - въпрос на историческа произволност. На Симеон Сакскобургготски му се падна корона от тръни и трябва да я приеме. Цялата дългогодишна битка за имотите, която води, не може да е друго, освен стремеж за материално осигуряване на наследниците му - прост, обикновен, нецарствен стремеж.

При напълно ясното досега съдебно произнасяне отстъплението на държавата не е просто смайващо, а политика срещу обществения интерес. Политика в полза на човек, повит в царски пелени исторически случайно. В полза най-вече на политиканите.

Кариерата на Симеон Сакскобургготски, изглежда, е в процес на реанимиране покрай бившия му бодигард Борисов.

 Кариерата на Симеон Сакскобургготски, изглежда, е в процес на реанимиране покрай бившия му бодигард Борисов.


16
3702
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
21 Декември 2017 19:59
/Поглед.инфо/ Германия давала на цар Фердо по 1000 златни марки за всеки загинал български войник

Фердинанд:
”За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.”
(Из съветите към сина му Борис ІІІ

http://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/karvavite-podkupi-za-ferdinand.91437
21 Декември 2017 20:16
Като юридически мотив за променената правителствена позиция неофициално се ползва мотивът, че Сакскобургготски би осъдил държавата в Европейския съд по правата на човека.

Като стой, та гледай.
След като КС решава през 98-ма, че царските имоти са отнети незаконно от камунистите, начи е така...
21 Декември 2017 20:20
Гледали сме го, но все пак.
https://www.youtube.com/watch?v=U1wkeWjAniI
21 Декември 2017 20:42
Идеалът на Възраждането е “Чиста и свята република”.

Е, то през Възраждането сме имале и други идеали. Като да речем, Целокупна България.
Ма не съм сигурен, че некой у Страсбург ша им обърне внимане.
Хеле, че веднъж държавата България връща царските имоти през 98-ма, па сетне сака да ги земе. Поради чист политикански бабаитлък. Дето ша са плаща от сите българе...
21 Декември 2017 21:51
... Дето ша са плаща от сите българе...
- Ти СЕГА - кво? Да´н´ искаш държавата да плаща? Айде олан...
21 Декември 2017 22:24
.
" Нито се знае ще загуби ли държавата делата в Страсбург, нито, ако ги загуби, дали ползата от притежаването на имотите няма да е по-голяма от санкцията."
.
С други думи, ако проста бакалска сметка
покаже, че ползите от притежаването
на имотите е по-голяма от санкциите,
всяко погазване на правото от страна
на държавата е оправдано.
.
Кога, кога ще стигнем Древния Рим и
римската максима за справедливостта :
"Дори светът да загине, правото трябва
да тържествува" .
.
21 Декември 2017 22:34
Щом ша си праи бакалски сметки и нема да зачита правото, таквази държава вълците я яли...
21 Декември 2017 22:59
Статията е уж анти-царско-имотска, ама не баш.
Първо, още в заглавието се измества фокуса върху доколко случайно се е появил цар (по-точно княз) в България.
Сори, Дияне. И аз съм републиканец, ама историята си е история. Мнението на Левски и Ботев за бъдещото устройство на държавата изобщо не е показателно. Няма убедителни данни след Освобождението изобщо да се е обсъждал вариант за република. По това време държавността се е свързвала с монарх. В Европа единствената република е Франция и то много отскоро (след абдикациата на Наполеон Трети през 1872). Народа си е искал български цар. Такова е било времето.
Второ, Диян удобно е пропуснал да коментира меко казано противоречивото решение на Конституционния съд. Как изобщо може един съд учреден по новата конституция да се изказва по законстта на актове възоснова на съвсем друга конституция и с половинвековна давност. Ми да беше отменил референдума за монархията тогава!
Трето, авторът удобно не е коментирал тънката разлика между царската институция и физическото лице Симеон Втори. Конкретен пример. Батенберг абдикира. След абдикацията дворецът дали остава негова частна собственост? Ами не. Почва да се ползва от следващия монарх (Фердинант). Собственост на Кобургите са само наследствените им имоти в Германия (интересно е че нещо не се коментира дали Бундесрепубликата е възстановила собствеността на Симо 2 там).
Не знам, тия удобни пропускания случайни ли са?

21 Декември 2017 23:05
Конкретен пример. Батенберг абдикира. След абдикацията дворецът дали остава негова частна собственост? Ами не.

Много ялов пример. Дворецът изобщо не е спорен...
21 Декември 2017 23:47
България дължи третата си държава на възрожденския идеал, а той не е да има "цар и господар"; идеалът е "Чиста и свята република", възцаряването на Батенберг и Фердинанд е нeизбежно заради обстоятелствата отклонение.


Това са пълни глупости.

Единици са тия, които са си представяли България след турското владичество като република!

Масово народът си е представял България като монархия!

22 Декември 2017 01:02
Злобните гадове като Костов и Сидеров си прават сметка те да задушат царските имоти.Но един международен съд ще ги закове на стената като портрета на Сталин.Ганоьо не признава никакви закони и правила он се мисли за най умния тарикат ама на баламите вода носи.Ще си умра от кеф ако осъдят тоя кенеф с максимална глоба и ги накарат да му върнат законото наслество като на дедо ми.
22 Декември 2017 03:45
Дано не бъде изтрит горният пост и не бъде наказан тойзи професионал.
За да се види какви са защитниците на никога несъстоялата се трета българска монархия и на нейните хранени хора (монарсите и́ в това число). Сите просто недолюбват България, а особено много презират българите.

Статията си е много читава. Тя няма претенциите да е юридически изчерпателна. Публицистика е, разглежда почвата за явлението и отровните му плодове. Добра статия, европейска. За разлика от поведението на монарха бай Симо Цара, на адептите му и на бодигарда му.
22 Декември 2017 09:35
Спорният момент идва от неправенето на разлика между средновековна държава и национална държава. Почти никой, дори професионални историци и юристи, не я прави. Не е застъпена и в училищата. А тя е базова за разбирането не само на казуса с царските имоти, а въобще на събитията от историята.

Средновековната държава не е държава на народ, още по-малко пък национална държава, а е единствено владение на владетел. Владетелят е поставен на определено място в "космическата" йерархия на васалитети и сюзеренитети, което място е визирано в титлата му. Респективно и в прилагателното пред или след владението му.

В средновековната държава няма разлика между частна собственост на владетеля и държавна собственост, тъй като самата държава е частна собственост на владетеля.

Какво става, обаче в националната държава, където, както е в случая с България, царят е просто кръпка ? Той е фактически държавен служител, а не собственик на държавата. Запазването, обаче на средновековната традиция в мисленето, води и до неяснотата, дали интендантството е лична или държавна институция. От където идва и проблема.
22 Декември 2017 09:47
Simplicissima 22 Декември 2017 03:45

Дано не бъде изтрит горният пост и не бъде наказан тойзи професионал.
За да се види какви са защитниците на никога несъстоялата се трета българска монархия и на нейните хранени хора (монарсите и́ в това число). Сите просто недолюбват България, а особено много презират българите.

Статията си е много читава. Тя няма претенциите да е юридически изчерпателна. Публицистика е, разглежда почвата за явлението и отровните му плодове. Добра статия, европейска. За разлика от поведението на монарха бай Симо Цара, на адептите му и на бодигарда му.



22 Декември 2017 10:14
"Спорният момент идва от неправенето на разлика между средновековна държава и национална държава. Почти никой, дори професионални историци и юристи, не я прави. Не е застъпена и в училищата."

Нещо ми се върти в главата, че по времето когато бях ученик, ни обясняваха, че през Средновековието в Европа не може да се говори за държави, а за княжества (царства). Ех, за империи можеше, ама това е друг въпрос.
22 Декември 2017 10:25
"Какво става, обаче в националната държава, където, както е в случая с България, царят е просто кръпка ? Той е фактически държавен служител, а не собственик на държавата. Запазването, обаче на средновековната традиция в мисленето, води и до неяснотата, дали интендантството е лична или държавна институция. От където идва и проблема."

Мисля, че институцията "цар" е необходима за обединението на народа, особено след отхвърлянето на робството или да го кажем така: след отхвърлянето на зависимостта от чужда държава(империя). Фигурата на царя се явява централна и много важна за премахването на разпокъсаността, на създаване на (как да го кажа по-ясно?) целокупност на българския народ, който все още не е единен и му трябва една реална фигура за да се събере около нея и да си повдигне националното самочувствие. Това е може би остатък от възприятията още от Средновековието, за което пише колегата.
Републиката все още е нещо неясно, имагинерно, безкрайно, далечно, безформено. Царят напротив, особено ако е и участник във Освободителната война, е реален герой с авторитет, лидер, който да служи за пример.
Оттам нататък, вече обединен и със самочувствие, народът почва да се бие в гърдите и да налита на бой.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД