:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Анкара нанесе удари по летище, в Сирия, което се ползва от САЩ
„Благодарим на България за това, как тя пази нашата обща граница, особено българо-турската граница, обяви тя
Той коментира спора за името с Република Македония
Инициативата носи името "Не на острова на скъпотията - за справедливи цени"
Около 40 човека се събрали в двора на болничното заведение и обвинявали лекарите за смъртта
СТАТИСТИКИ
Общо 365,291,786
Активни 272
Страници 12,013
За един ден 1,302,066
Анали

Изгубени във властта

Упражнение по баналност, или още веднъж за “танковата касета”
Малина Петрова

Защо реших да нарека този разказ "Изгубени във властта", по аналогия с известния филм "Изгубени в превода", надявам се да ви стане ясно, стига да имате търпението да го прочетете до края. Този текст е само един фрагмент от сложен пъзел и не си поставя за цел да ви разкаже цялата истина или да ви убеди в каквото и да е, а само да хвърли светлина върху една мистификация.
Днес е 14 декември - дата, влязла в историята през 1989 година.
Беше изминал едва месец от "революционния" преврат в Политбюро на Българската комунистическа партия, а гражданските настроения рязко се промениха. В паметната нощ напрежението на площада пред Народното събрание беше стигнало толкова висок градус, че сценарият можеше да излезе извън контрол и събитията да тръгнат в неочаквана и нежелана посока. Членовете на ПБ, осъществили свалянето на Тодор Живков от поста генерален секретар, бяха освиркани на същия този площад, на който бяха приветствани доскоро като герои.
Тази нощ беше запомнена и с репликата за танковете на президента Петър Младенов. Години наред темата за автентичността на записа и спорът - изрекъл ли е или не Петър Младенов фразата "Най /по/-добре е танковете да дойдат" или е фалшификация на "танкиста" Евгений Михайлов, ще се върти до баналност. Дали в някоя лаборатория на Държавна сигурност или в американска такава в Полша е бил манипулиран оригиналният запис и вместо невинното: "Станко да дойде!", враговете или своите под прикритие са вмъкнали в устата на президента катастрофалната фраза, остава загадка. Кой ли не се изказа по темата, кой ли не се кле, какви ли не експертни комисии и експерти не се произнасяха, кой ли не проклина или не благославя, до какви ли не чуждестранни специалисти не се допитваха, или се заканваха да се допитат, що демонстрации в подкрепа, закани със съд и разправа, та разпити, та следствия - напразно пропиляно време в безсмислици за отвличане на вниманието.

Е, нека и аз накрая да кажа нещо, та дано приключи този спор

Евгени Михайлов беше заснел детайлно случилото се в онази фатална нощ, но след половин година аз направих предаването, което беше излъчено в предизборното студио на СДС. И е време да разкажа кое и как се случи и защо на самия финал на предизборната кампания през 1990 година излъчихме въпросния запис.
Ще започна отдалече.
Евгений Михайлов завърши режисура в Москва заедно със съпругата си Ели, много талантлив оператор. Бащата на Евгений му донесе камера VHS някъде от чужбина и Евгени се втурна да снима. Дай му на режисьора камера и му гледай сеира!
Взехме да се шегуваме, че Евгений влезе в политиката, благодарение на тази камера. Но извън шегата, Евгений вложи цялата си душа, енергия, непримиримост и всеотдайност в тези репортажи, че кадрите му, заснети с любителска камера, се превърнаха и все повече ще се превръщат в уникален документ на времето. Видеоархивът на Евгений е огромен, сниман със страст, каквато много професионалисти не познават. Знам това, защото във филма "Приключено по давност" голяма част от архивните кадри са именно от тази "филмотека".
И така, няма нищо изненадващо и необичайно, че съдбата беше решила именно Евгений и единствен той да увековечи изпуснатата реплика на нервирания президент Петър Младенов. Много хора знаеха, някои бяха видели и чули този запис много месеци преди излъчването му по телевизията. И аз го видях. Бях им на гости, Евгений ми се хвалеше като на колега какво е заснел, касета, след касета и между всичко - въпросния запис. Шумът от площада беше много силен и аз първоначално не разбрах репликата, затова Евгений ми пусна записа отново. Да, действително Петър Младенов казваше, че е добре да дойдат танковете. Приех го само като проява на безсилие. Какво ли не казва човек в яда си!?
По това време се занимавах усилено с филма за процеса на Трайчо Костов, който беше спрян заради участието ми в Русенския комитет и пуснат в производство отново сутринта на 11 ноември, веднага след преврата. Имах куп работа и много неща от актуалните събития пропусках.
Така случайно на улицата разбрах от сценариста Боян Папазов, че са създали телевизионно студио на СДС, че го ръководят заедно с писателя Георги Данаилов и имат нужда от помощ - появила се е незнайно откъде една госпожа Илияна Беновска, която се опитвала да се разпорежда. Така попаднах за малко и в движение в студиото, в което се бяха включили вече 20-30 души, все изявени млади кинематографисти, с филми, в които разказваха истината за нашата действителност, далеч преди да се е чуло за гласност и преустройство. Нямах време за нищо друго извън филма си, но не можех да откажа да дам рамо на колегите си.
И от "едно рамо" спрях работата си по филма и се преселих в телевизията. Всеки ден трябваше да излъчваме по едно предаване. Много режисьори и оператори работеха по различните теми и епизоди -филмчета, но накрая един трябваше да подбере, да сглоби и да направи нещо, което да се гледа на един дъх. В началото се редувахме с режисьора Васил Живков, но той се разболя и след първите няколко предавания аз поех всичко до края. Беше инфарктна работа, която имаше и добра страна, след три месеца развих такава невероятна бързина в студиото, че за минути можех да направя нещо, за което в обикновена ситуация отиваха часове.
По едно време започнаха да пристигат от "Раковска" 134 непознати емисари на СДС с настояването да пуснем записа на Петър Младенов за танковете. Покрай дейността на Кабинета на младите филмови дейци и перипетиите около създаването на Русенския комитет познавах почти всички, на които можеше да се разчита. Не бяха много. Сега изведнъж изпълзяха някакви хора с поведение и манталитет на ченгета, които ни даваха нареждания.
Младите кинаджии, особено тези в документалното кино, по онова време бяха далеч напред с материала, филмите им и сега не са изгубили стойността си, бяха достойни хора със самочувствие и нямаше сила, която да ги накара да се подчинят на новоизлюпените демократи. Агресивността на тези неясни субекти ме хвърли в съмнение и аз категорично отказах да включа записа в предизборното студио. Георги Данаилов, един от отговорниците, ме подкрепи и двамата споделяхме, че зад тяхната упоритост може би се крие нечий интерес.
Евгений, като всеки чувствителен автор, много се наскърби и го прие лично. Работехме в едно студио, но напрежението между нас нарастваше заради неотстъпчивостта ми. Така повече не можеше да се работи и един ден свикахме целия състав на предизборното студио - все режисьори, оператори и сценаристи с биографии. Събрахме се в една апаратна, изключихме всички връзки, за да не ни следят какво гледаме, и пуснахме материалите, за които се двоумяхме. Най-спорният беше този с "танковата реплика". Застъпвахме диаметрални позиции и затова Евгений и аз изложихме последователно мотивите си. Останалите изгледаха материала, изслушаха дебата и взеха решение: няма да излъчваме този клип. Защо ли? Защото в онова смутно време не знаехме вече кой кой е, какво и за кого играе, за какво се бори, и не можехме да преценим кого ще обслужи този запис. Решението ни беше окончателно и непоклатимо.
Атаките от СДС продължиха, дори се пусна слух, че предизборното студио е превзето от хора на Държавна сигурност (разбирайте мен). Възпитаваните 40 години в недоверие и подозрителност мозъци привиждаха конспирация там, където я нямаше. Така мина първият тур и предстоеше балотаж. Ръководителите на предизборните студия - на БСП, на СДС и на БЗНС се споразумяха по време на балотажа да не се излъчват клипове, а само монолози на кандидатите от съответните партии. Това много опрости работата, само избираш откъси и ги лепиш. Вечер всички сядахме в стаята в телевизията и колективно гледахме ефира. И ето неприятна изненада, в предпоследното предаване екипът на БСП беше включил клип, в който бяха монтирали паралелно Емил Кошлуков и млад националсоциалист от забележителния филм "Кабаре", придружен от разтърсващ дикторски текст обвинение, на фона на нацистка песен от филма. Накратко, всички в СДС са фашисти!

Класически урок, описан в букварите по манипулация!

Когато видях и най-вече чух "произведението" им, толкова се възмутих, че първа казах: "Евгени, можеш ли да приготвиш твоя материал за утре?" Евгений подскочи, месеци беше чакал този миг. По това време работата в предаванията беше елементарна и ръководителите на нашето студио - Георги Данаилов и Боян Папазов, бяха заминали за провинцията. Аз ги замествах. Взехме решението на своя глава. На другия ден ми предстояха снимки по филма за процеса на Трайчо Костов. Бяха свързани с финала на филма - обявяване на съдебно решение в открито заседание, което не можеше да бъде отменено за друг ден. И затова помолих Олег Ковачев да монтира последното предаване.
Късно през нощта Георги Данаилов се обади от Пловдив и каза, че щом БСП са нарушили споразумението, трябва да пуснем записа. Незабавно се връща в София.
На другия ден снимките по филма ми се проточиха и едва към 17-18 часа успях да отида в телевизията да видя готовото предаване. Ужасих се, епизодите бяха по монтажните маси, всички автори бяха паникьосани, чупеха ръце и се тюхкаха, че няма да успеем. И действително нямаше време за каквото и да е. Като капак, миниатюрната монтажна стаичка, която ни бяха дали за този ден, беше на единия етаж, а на по-горния се зареждаха рулоните с изходните материалите, без директен контакт. Само чудо можеше да ни спаси. Помолих Олег Ковачев да отиде при рулоните и при поискване бързо да ги сменят, а аз поех монтажа.
Вече бяхме в технологично нарушение: два часа преди излъчването трябваше да внесем материала в бокса. Беше невъзможно да го спазим. Помолих дежурния на ефира да ми се довери и да получи рулона в последния момент. Познавахме се, цели три месеца бяхме работили денонощно заедно и той рискува. При други обстоятелства едва ли щеше да ми мине през главата подобно нещо, защото смятах и смятам, че правилата важат за всички, но в онзи момент дори не изпитах угризения, бяха нарушили джентълменското споразумение и правилата на феърплея! Това беше нашият отговор.

В този момент в телевизията пристигна Димитър Луджев

Освен че сме съграждани, учили сме в съседни класове, били сме заедно в ръководството на пионерската организация, помагал ми е във филма за процеса на Трайчо Костов и аз от своя страна на него с каквото мога. Казва: "Малинке, след снощното излъчване Желев смята, че трябва да пуснете записа на Младенов." Ама ние вече сме го решили! - отговорих и се втурнах да монтирам.
Включихме един монитор до екрана на монтажната маса, за да следим ефира, предупредих екипа, че от напрежение сигурно ще крещя, да не се сърдят и започнахме - докъдето успеем, ако ще само 10 минути да направим. По коридорите през няколко метра, готови за старт, стояха хора от предизборното студио, а останалите се бяха затворили в стаята, за да не будят подозрение, и стискаха палци. Впрочем, твърде много хора от телевизията участваха в тази завера, но не се намери нито един "предател"! Излъчваха пресконференция на ДПС в НДК, тя се удължи точно толкова, колкото беше нужно, за да завършим предаването в пълния му обем. Ефирът с предизборните клипове вече беше започнал, когато запъхтените щафетници отнесоха рулона в апаратната.
Веднага след излъчването се качих на колата и с екипа на филма за Трайчо Костов заминахме за Белград. За следващата сутрин беше уговорено интервю с Милован Джилас. По пътя чухме по радиото, че президентът Петър Младенов завежда дело за клевета срещу предизборното студио на СДС.
След две или три години, не помня вече, следователят Бойко Рашков беше стигнал до мен и ме извика в Главно следствено управление. Аз бях един от последните разпитани. Скоро след това той приключи делото, защото се беше уверил, че репликата не беше фалшифицирана.
Но след време се появи червеят на съмнението.
Фантасмагорията, разпространена от ДС, беше направо смехотворна, но се намериха хора да й повярват: че аз съм свалила Младенов, за да направя моя приятел Желев президент! Изведнъж и Евгений започна да ме подпитва как така аз от толкова яростен противник изведнъж съм решила да пусна записа. И дали това не е било свързано с появата на Луджев в телевизията? Някой бил казал, че Луканов и Желев го били решили, а Желев изпратил Луджев да ме убеди.
"Евгений, - удивих се. - нали бяхме заедно, нали заедно го решихме?! Откъде мога да знам какво са си говорили? Дори да е така, за подобно нещо се изисква време. Те не знаят, но ти си режисьор, обясни ми как щеше да бъде направено предаването, ако ние не го бяхме решили вечерта? Колко време ви трябваше да се подготвите? Цял ден. Кой сериозен човек ще остави такава мащабна операция на риск в ръцете на случайността?"

А защо внезапно реших да излъчим записа?

В студиото на БСП имаше един, който от младини беше овладял тънкостите на пропагандата и ораторското изкуство, бяхме го слушали по съвети в киноцентъра, на конгреси на Съюза на филмовите дейци, по събрания. В дикторския текст на клипа разпознахме автора. Той като член на художествения съвет участваше в моя филм "Пантеон" и защитаваше правото да се направи този филм въпреки забраната на съпартийците му. Той говореше вдъхновено и убедително за гласността, за перестройката, но в края на снимките, когато кинокритикът Тони Андрейков спомена, че до 1947 година в България е имало опозиция, той стреснато ме погледна и притеснено промълви: "Това го отрежете." Не го отрязах. Но се появи една огромна въпросителна: не служат ли думите за истина, гласност, перестройка за прикритие, щом и след 40 години разгромът на опозицията и обесването на Никола Петков са тема табу и дори споменаването им събуждат тревога и страх?
Нали той няколко месеца по-късно ме убеждаваше да не показвам филма си "Фермата" за първия герой на социалистическия труд, защото съм щяла да обезсмисля усилията на партията им. Значи не те се бяха самокомпрометирали с безумията си, а аз щях да ги компрометирам, като разказвам истината. Направих филма, но той никога не беше излъчен. Нали той, приятелят на Андрей Луканов, беше сред ораторите на митинга на опозицията на 18 ноември пред храм "Александър Невски", и отново разпалено говореше пред развълнуваните граждани за преустройството, а аз, притисната от екзалтираното множеството, безутешно плачех заради мимикрията и хвърлените нахалост усилия. Плачех заради всички тези възторжени хора, които след време щяха да разберат как са били подведени. Човекът, който им говореше от стълбите пред храма, след няколко месеца щеше да нарече опонентите на БСП фашисти!
Колегата му Георги Данаилов отговори благородно. Неговият дикторски текст не разобличаваше, не заклеймяваше, не пропагандираше, не настройваше, а беше изпълнен с милост, съчувствие и разбиране на човешката природа - че всеки в такава ситуация може да изгуби присъствие на духа, и в гнева си да изрече какво ли не, но това все още не го прави фашист. Такъв беше текстът във финалния клип на кампанията на СДС, ако имаше кой да го чуе.
И всичко можеше да приключи бързо и Петър Младенов да си остане на поста, докато неговите не решаха да го свалят, подобно на Тодор Живков, ако беше излязъл и простичко си беше признал, че в опитите си да надвика ревящото множество, е изгубил самообладание и е изпуснал тази фраза. И на никого нямаше да му хрумне да му иска оставката, и никакви студенти нямаше да стачкуват по този повод, и дори щеше да събуди съчувствие, ако съветниците му бяха по-умни.
И тук сигурно ще се намери някой да каже, ами ако все пак бяха дошли танковете? Мили мои, в историята "ако да беше" няма никаква стойност. Все пак танковете не дойдоха, нали?!
И все пак кой го свали? Свали се сам, защото не намери кураж да си признае и излъга, а това неговите съпартийци, обикновените редови комунисти-социалисти, които публично защитаваха лидера си като невинно оклеветен, не му простиха.
А главната заслуга да видите записа от "танковата касета" е на неуморния трибун на БСП Анжел Вагенщайн.
Може би си мислите, че това са стари работи, ненужни и неважни, както е казал поетът, че никой вече не си спомня за тях, но неразбраното, неосъзнатото минало винаги се връща като бумеранг, понякога като карикатура. Защо ли? Защото не сме имали смелост да научим истината за миналото и мястото си в него.
Но как да открием истината в хора на надвикващи се истини? На кого да повярваме?
Лъжата е гръмогласна, самонадеяна и безпардонна, истината говори тихо, изисква се усилие, за да я чуеш, не се натрапва и търпеливо изчаква да я забележите и откриете, сами да стигнете до нея. Тя е като любовта.


 Анжел Вагенщайн на първия митинг след 10 ноември 1989 г. - 18 ноември
 Кадър от танковата касета на Евгений Михайлов
 Евгений Михайлов през 1989 г.
 Митингът на 14 декември 1989 г. срещу член 1 в Конституцията. Същата вечер пред парламента заради отказа на протестиращите да си тръгнат президентът Петър Младенов произнася фразата "По-добре е танковете да дойдат".
 Петър Младенов на 14 декември 1989 г.
55
6172
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
55
 Видими 
14 Декември 2017 19:46
Таман тия дни въртят ОТНОВО филмите за разни мумии...
14 Декември 2017 20:12

Закъсняло пълнолуние...

Интересни за времето си технически подробности, които към днешна дата, през 2017 г., вече нямат абсолютно никакво значение.
14 Декември 2017 20:31
.
Такива разкази са безценни.
.
14 Декември 2017 20:31
...неуморния трибун трабант на БСП Анжел (фолкс) Вагенщайн
14 Декември 2017 20:38
Никакви танкове не е имало. Имало е видно демократи готови да излъжат.. но да се уредят във властта и с добри грантове.


После с чудим защо държавата ни 28 години по-късно,късно дължа дъна след дъно..


Продадоха каквото могат...
14 Декември 2017 21:19
Е, и кой е този "приятел" на Андрей Луканов от митингите? Че не помня нещо, а разкази с недомлъвки не са приятни.

Истината е, че Петър Младенов щяха да го свалят, дори за не беше помислял за танкове. В краен случай, както свалиха (убиха) Алиенде. Благодарение на танковете може би остана жив.
14 Декември 2017 22:26
.
Billion
14 Декември 2017 21:19
Е, и кой е този "приятел" на Андрей Луканов от митингите? Че не помня нещо, а разкази с недомлъвки не са приятни.
.
Недомлъвките наистина не са на място. И след като е написано :
.
"...В студиото на БСП имаше един, който от младини беше овладял тънкостите на пропагандата и ораторското изкуство, бяхме го слушали по съвети в киноцентъра, на конгреси на Съюза на филмовите дейци, по събрания....",
.
би следвало да се подскаже на читателя, че този ЕДИН е може би единственият жив наш съвременник, който е чувал в съдебна зала произнасянето на присъда, с която се осъжда на смърт по Закона за защита на държавата.
.
14 Декември 2017 22:29
Как по детски невинни бяха онези години, а?
В идеологически план нещата черно бели. Врагът ясно отличим. Мечтата за 'живот като на запад' още чиста като момина сълза. Йожени млад бунтар с 'престижна професия'.
А сега...
Неловко някак е да сравняваме тогава със сега.
Йожени (вече не толко млад) си продаде ... абе продаде се. Живота на запад си остана на запад. В България пък живот не остана.
Неловко, даа..
Ееех, защо не дойдоха тогава танковете...
14 Декември 2017 22:38
Откровение Варухово14 Декември 2017 22:29


ние си имаме "най-добре танковете да дойдат", докато при китайците танковете наистина дойдоха на Тянанмън...резултата го виждаме всички - България е една територия върху която вегитира една изчезваща нация, докато кинезите станаха № 1 във всичко.
14 Декември 2017 22:56
Лъжата е гръмогласна, самонадеяна и безпардонна...

- единствените верни думи в текста, на които съответства е. михайлов и неговата примитивна фалшификация за танковете. За нея май много хора в сдс са знаели и до последно не са искали да бъде публикувана.
14 Декември 2017 22:58
Дет'са вика, "аз и Евгений почнахме истинския преход".
Мерси, госпожа, за Вашето инфарктно себераздаване.
Поклон - на Вас, и на редакцията за дадената Ви трибуна.
15 Декември 2017 00:06
Откровение Варухово14 Декември 2017 22:29

Уви, така е. Невинноста и наивността са първите жертви. Допускам, че е имало много хора, които искрено са вярвали, че трябва правилно да скачат, митингуват и бутат напред колелото на историята и промяната. В интерес на истината, социализмът у нас се оказа видело с отразена светлина, всъщност си беше пар екселанс крипто-феодализъм. Почти всички нормални хора, аз ( надявам се) в това число, бяхме убедени, че повече не може така и трябва радикална (колко радикална?) промяна. Радикалната промяна дойде, минаха - неминаха 20-30 години - и сме отново в абсолютно същата ситуация. Крипто феодализъм, нискочели неграмотни управници, колониална азависимост. Нещо да бъркам?
А - единствената разлика - Терминал2. До изчерпване на нацията.
15 Декември 2017 00:44
Такива спомени са важни за историята. Не просто защото хвърлят светлина върху детайлите й, а защото показват и начина на мислене на категория хора, която и днес си е на същото наивистично ниво. Да се сетим само за "Гражданския съвет" на т.н. "Реформаторски блок".

Значи нямало да ги излъчват, но е била достатъчна една провокация за да го направят. Колко са били лесно манипулируеми. Даже не са се усетили, че обслужват разкарването на Петър Младенов, който нещо се е пречкал в замислите на Лилов и Луканов за прехода.

Много впечатляващо е как ръководството на политическа сила (в случая СДС) няма влияние върху предизборната телевизионна пропаганда на политическата си сила, а то е оставено изцяло в ръцете на някакви хора. Не напразно СДС първо се провали, а след това и изчезна.
15 Декември 2017 00:52
Ееех, защо не дойдоха тогава танковете...

И ако бяха дошли какво ? Щяхме днес да сме като Китай ? Нищо подобно ! България престава да е независима държава на 5 септември 1944 г.. Превърната е в колония. Първо съветска, докато през декември 1989 г., край Малта, СССР не я продава в пакет с останалата Източна Европа, на САЩ, срещу няколко милиарда долара арабски заем.

За България е бил приготвен косовски сценарии. Ако бяха дошли танковете, то щеше да се мине през него, но резултатът да е пак днешния. Вероятно с малко намалена държавна територия.
15 Декември 2017 02:32
През 1989 Косово бе все още невъзможно и едва ли дори и помисляно. Промените в Източна Европа бвха толкова бързи и мащабни, че дори сахибите не бяха наясно какво "се случва".
Г-жа Малинка явно недолибва Анжел Вагенщайн, но той е един от малкото живи, имащ право да говори за фашизма, тъй като е изпитал прелестите му на собствения си гръб, а без малко и с врата си от клупа на бесилката.
Ако г-жа Малинка си спомня, същият беше и в русенския комитет, както и съпругата на Станко, който "трябвало да дойде". Помните ли?
Та какво излезе от г-на Кошлукова, г-жа? Следването му в Санта Барбара, както и всички разноски, бяха поети от БНФ на Иван Дочев, организация нямаща нищо общо с фашизма... Да не би пък да се е повлиял от "манипулацията" вагенщайнова?
А Йожени, след долното си падение да пише доноси срещу официалния български кандидат за ООН, стигна своя "демократичен" апогей, цанейки се за дьонме на един от тогавашните кандидати на СДС - Владко Зидароя - понастоящем турско мекере.
Но пък има и "шеги" в преходния ни живот. Бойко Рашков разпитвал храбрата режисьорка за "танковата касета", а сега него Владко го пита дали е бил подслушван... Има-няма 25 години и се върнахме в изходна позиция - да се питаме къде е "демокрасито"... Или и то е като либофта....
15 Декември 2017 03:29
И ако бяха дошли какво ?

Неопол, явно не си схванал иронията. Нямаше как да дойдат танковете, нямаше кой да ги повика и нямаше кой да ги кара. Всичко си вървеше по план накъде от 1985 г. насетне.
Народът беше активно подготвян за прехода. От партийния елит. Може би от втория ешалон, не знам.
На повърхостта както обикновено течеше антизападна пропаганда в стил В.Червенков. Нарочно такава, че никой да не й вярва. В същото време 'партията' финансираше и пускаше филми като "Маргарит и Маргарита". Цензурата 'не се заяждаше' за популярни западни сериали като "Наследството на Гулденбургови" или "Шато Валон". Какви коли само караха там!
Народа беше оставен да замръзне от студ през студената зима на 1985 заради режим на тока 1 час има 1 час няма. Тока го спираха различно по квартали. Тичахме на отсрещаната улица да догледаме поредния Гулденбург епизод при съседите и въздишахме по Запада. При демокрацията се оказа че ток имало достатъчно.
Почнаха режими на водата в повечето областни градове. Скоро след 10 ноември се оказа че вода имало достатъчно (изключвам тука авантюрите на кмета Янчулев с яз. Искър). Радио "Свободна Европа" изведнъж спряха да го заглушават.
Гръмна Чернобил, може би случайно, не знам. Систематично ни набиваха в главите колко мръсна ни е природата, а в Швейцарията можело да пиеш от реките.
И народа повярва. Повечето.
Помня баба ми през 1990 гледаше по новините събитията в София и каза: "Много изтървахме и вие младите ако сте умни ще съжалявате". Просто, по царско време, жената е почнала да работи в тъкачна фабрика на пълен работен ден (12 часа) когато е била на 14 години. Такива истории ми е разправяла за производствени инциденти или например за пазари за домашни прислужнички, да ти настръхнат косите. Не й вярвах, разбира се.
В крайна сметка Йоженитата и Малините Петрови бяха употребени и изхвърлени. Даже и тарикати като Кошлуков се оказаха ненужни, Вече много добре го разбират, но просто не могат да си го признаят. Йожени се опитва да си вземе 30те сребърника, ама пусто не става. На турците г*за си продава, доноси в ОННто писа, ама сребро йок. Малина пък се е отнесла в сладки спомени от славните години на СДС. В това време нацията се топи и почти сигурно няма да има 14 века България.

ПП България престава да бъде независима държава през март 1941. Това за сведение.
15 Декември 2017 04:19
През 1989 Косово бе все още невъзможно и едва ли дори и помисляно.

Планът за Косово е разработен от ЦРА още 80-те години, ако не и по-рано. Поне аз съм чувал да се обсъжда, и то от случайни хора в България, още 1991 г.. Войните при разпада на Югославия го изпревариха и отложиха, но все пак той бе проведен. Подобен план е имало и за България и вероятно е щял да бъде реализиран, ако нашето ДС не бе овладяло и обяздило турското малцинство, чрез свои агенти, като Доган и останалите.

Съвместната операция на КГБ и ЦРА през декември 1989 г. в Румъния, ясно показа какво щеше да стане и в България, при това като косовски вариант.
15 Декември 2017 04:27
Следването му в Санта Барбара, както и всички разноски, бяха поети от БНФ на Иван Дочев

Това не е вярно. Кошлуков заминава да учи в щатите със стипендия осигурена от американското посолство в София. Точно каква е - не знам, но е от американската държава. Панделиева пък замина за САЩ на разноски и приют на някаква американска протестантска църква.
15 Декември 2017 04:32
Нямаше как да дойдат танковете, нямаше кой да ги повика и нямаше кой да ги кара. Всичко си вървеше по план накъде от 1985 г. насетне.

Напротив. Винаги има чугунени глави, които не са в час. Срещал съм такива и в кроя на 90-те, при това тогава още действащи генерали на високи позиции. Ако Добри Джуров бе издал заповед, танкове щяха да дойдат. Да има жертви и да се мине към румънски вариант с косовско продължение.
15 Декември 2017 04:44
България престава да бъде независима държава през март 1941.

Не, през септември 1944 г.. И доказателствата са много. Не изпраща войски на Източния фронт, не изпраща евреите-български поданици в Полша, но изпраща българската армия да воюва срещу Германия, при това не като отделна армия, не като България, а като подразделения от някакви хора към съветския Трети украински фронт (затова и не е призната за съвоюваща), не успява да спаси дори Трайчо Костов. И границата между едното и другото е септември 1944 г..
15 Декември 2017 04:51
След антисемитския фашизоиден пасквил на Камбуров срещу /вероятно/последния все оше жив антифашист със смъртна присъда - сега анонимно обругаване, но пък придружено с кадри...
Скептична съм относно подобни съвпадения.
15 Декември 2017 04:54
"Звезди"-те обаче си остават звезди. Светят...
За разлика от никому ненужни обяснения със задна дата.
15 Декември 2017 05:10
Звезди или касети - It's up to you
15 Декември 2017 05:11
не изпраща евреите-български поданици в Полша

А защо изобщо 'независима' България товари български поданници, били те евреи, на вагони за Полша?
Що не през 1937 например, ако е имало някакъв национален проблем с евреите?
Що България обявява война на Великобритания и САЩ (не обратното)?
Независима, да бе...
15 Декември 2017 05:48
Откровение Варухово
15 Декември 2017 06:26
А защо изобщо 'независима' България товари български поданници, били те евреи, на вагони за Полша?

Не ги товари, по същият начин, както и не праща войски на Източния фронт. Защото е съюзник на Германия, но е и независима държава и я питат. За разлика от после, когато просто и нареждат, при това пряко и грубо.
15 Декември 2017 09:37
хубава антикомунистичeска статия. браво.
15 Декември 2017 09:51
Щом Amerika-та със цифрите на задника си я е харесал тази статия, значи е голям bullshit. Аз не я четох цялата, само началото да видя къде ще избие. То ако беше политик Петър Младенов, наистена трябваше да пусне танковете, както направи Дън Сяо Пинг. И сега Китай лети нагоре, а ние сме у киреча. Ама той само се е пошегувал, и нашто момче (най-младия комунист от ВИТИЗ) бая захлеби от тази шега. Пък и тази аФтУрка и тя статия написала. Каква само радост за седерунгелите. То само тази радост им остана, да си спомнят как ахмаците ходеха на сини митинги. Инак и СДС-то и то в киреча. боже, боже колко глупост има в тази страна след 1989г.
15 Декември 2017 09:53
Не ги товари, по същият начин, както и не праща войски на Източния фронт


Товари ги, товари ги...
Митрополит Кирил ги сваля в Пловдив.
Но не и в Македония...
15 Декември 2017 10:01
Аз не я четох цялата,
Да - ама аз я изчетох - и никой няма да ми върне загубеното време. Смаян съм колко празни приказки могат да се изприказват за незначителни неща. Обяснявам си го само с изградения комплекс на малоценност на голяма част от хората, които днешното съвремие маргинализира. Съчинили са си някакви глупости и издокарват анекдотични случки, като нещо много важно, защото още не могт да осъзнаят собствената си незначителност - и това, че са само публика на събитията и в никакъв случай актьори. Още много има да слушаме обърканите приказки на ранния седесарият... неразбрал, че са били фон - "удобни идиоти" дето викат американците, на едни по-мащабни и по дълбоки процеси, ръководени от съвсем други хора.
15 Декември 2017 10:02
през септември 1944 г.. И доказателствата са много. Не изпраща войски на Източния фронт, не изпраща евреите-български поданици в Полша, но изпраща българската армия да воюва срещу Германия, при това не като отделна армия, не като България, а като подразделения от някакви хора към съветския Трети украински фронт (затова и не е призната за съвоюваща), не успява да спаси дори Трайчо Костов. И границата между едното и другото е септември 1944 г..


А Румъния не изпраща войски в Чехословакия и разстреля Чаушеску, че даже и жена му. Не че нещо, ма каква работа е имала България на източния фронт или евреите ѝ в Полша, от която се е отказала?
15 Декември 2017 10:07
Откровение Варухово15 Декември 2017 03:29
Неопол, явно не си схванал иронията. Нямаше как да дойдат танковете, нямаше кой да ги повика и нямаше кой да ги кара. Всичко си вървеше по план накъде от 1985 г. насетне.
Народът беше активно подготвян за прехода. От партийния елит. Може би от втория ешалон, не знам.

Хубава антибългарска статия, нали дигитализирана америко?
15 Декември 2017 10:07
Народа беше оставен да замръзне от студ през студената зима на 1985 заради режим на тока 1 час има 1 час няма. Тока го спираха различно по квартали. Тичахме на отсрещаната улица да догледаме поредния Гулденбург епизод при съседите и въздишахме по Запада. При демокрацията се оказа че ток имало достатъчно.


Е, за протокола, аз съм по-голям, изглежда, бех вече на двуцифрени години през 85-та, та режимът беше 3 часа има, 1 няма, а Гулденбурговите се появиха вече през демокрацията. Режимът, между другото, не изчезна веднага, а през 91-ва, когато най-накрая отремонтираха 6-ти блок в Козлодуй и пуснаха Чаира. Е, и намалихме износа, щото вече имаше МВФ да ни дава валута.
15 Декември 2017 10:09
Neopol
За разлика от после, когато просто и нареждат, при това пряко и грубо.
Айде бе нареждали и . Тато беше факир да изпълнява само това, което беше изгодно за България. Безплатен газ, евтин петрол, който след преработка в бензини, пластмаси, влакна, продавахме на западни цени, по 1 милиард на година за евтините ни зеленчуци, и какво ли не. Нашите електрокарии електротелфери, електроника се купуваха, наши работници работеха в СССР и с това си купувахме евтиния петрол. Тогава България строеше, какво ние смятахме, че е изгодно. Що заводи се направиха със западни фирми.. Никой не ти пречеше наши стоки да се изнасят по първо направление (за долари). Сега в ЕС ни се нарежда, какво да засяваме-да изкореняваме типично български сортове грозде, криви краставици, да не ядем шкембе чорба, и какви ли не още простотии. Да затваряме работещи ядрени станции. Да намалим войската си на половин стадион военослужещи. Да не строим Бургас-Андрианополис, Южен поток и Белене, и какво ли не още. Да не търгуваме с Русия, тогава си търтгувахме и със САЩ и със западните страни. Имахме пристанище в Регенсбург-Бавария, и наши фирми на Запад. Никой не ни спираше за тези неща. Де сега нашите политици да осигурят такава независима политика.
15 Декември 2017 10:11
а Гулденбурговите се появиха вече през демокрацията.
На баба ти фърчилото. Гулденбурговите се гледаха още през 80-те.
15 Декември 2017 10:27
Не, през септември 1944 г.. И доказателствата са много. Не изпраща войски на Източния фронт, не изпраща евреите-български поданици в Полша, но изпраща българската армия да воюва срещу Германия, при това не като отделна армия, не като България, а като подразделения от някакви хора към съветския Трети украински фрон
Nepol, доста си скаран с историята. България не праща армия на източния фронт, обаче има окупационни войски в Македония и Беломорска Тракия. В последната е смазала възстание с около 3000 жертви. Затова Чърчил е искал да се вземат земи от България и да се дадат на Югославиия, Гърция и Турция. Разбира се Сталин се е опънал, обаче на него са му трябвали аргументи. И те са били, че в България е имало съпротива (партзанското движение, което вие оплювате), както и участието ни в Отечетвената война срещу Германия. Също трябва да се отбележи ролята на Димитров за създаване на Балканска федерация, която спряла до някъде исканията на Югославия за репаарации. Обаче ни плащахме репарции на Гърция (мисля, че през 60-те). Ако не бяха тези условия цялата Македония щеше да отиде в Югославия. Благодарение на скарването на Тито със Сталин, Пиринска Македония остана у нас.
Що се отнася до евреите, разбира се ние сме ги спасили от газовите камери, обаче те са били натикани в трудови концлагери (вие демокрякъците нали сте против концлагерите), без всякакви права, отнета им е собствеността и т. н. Така, че евреите у нас (без завзетите земи) са 2 пъти освободени, веднъж да не отидат в газовите камери и втори път от съветската армия, която ги освобождава от концлагерите и им се връща собствеността.
15 Декември 2017 10:46
"Режимът, между другото, не изчезна веднага, а през 91-ва, когато най-накрая отремонтираха 6-ти блок в Козлодуй и пуснаха Чаира."

Я, да използвам случая да се пофаля - бачкал съм на ПАВЕЦ "Чаира" когато бях "швейк - два месеца преди уволнявката. Че накрая и пари взехме.

Моите уважения към Неопол, чета го с интерес, ама как през 1945 г. да ни пратят като независима армия с отделно командване? Че те руснаците командват парада, къде отива единоначалието? Дори и през ПСВ, когато англичаните изпращат Британския експедиционен корпус във Франция, той е под командването на френски генерали.
15 Декември 2017 11:02
Как neopol би обяснил изхождайки от своите тези (според мен дълбоко погрешни), защо е трябвало да бъдат спасявани евреите в царство България.
15 Декември 2017 11:05
Mrx++
15 Декември 2017 10:27

15 Декември 2017 12:15
На баба ти фърчилото. Гулденбурговите се гледаха още през 80-те.


Може би, ама през онез години аз повече помня "Седморката на Блейк". Както и "Горещ вятър", който май през 1981 - 1982 г. го даваха.
"Шатовалон" е създаден през 1984 г. У нас бе излъчен през 1988 г.
15 Декември 2017 12:29
То не било нови пенЦии за Активни Борци Против КомунизъмЪТ и СоциализъмЪТ, най ми било "Златна малинка" за една пребоядисана червената Малинка...
15 Декември 2017 13:58
Абе нямаше ли тук привърженици на версията, че записът е фалшив?
Що си мълчат?...
15 Декември 2017 14:09
ИлияНиколов

"Шатовалон" е създаден през 1984 г. У нас бе излъчен през 1988 г.

Ц, по-рано трябва да е било.
Най-вероятно 1986-та или макс. 87-ма.

P.S.
Бъркам. Прав си - 88-ма е.
15 Декември 2017 14:33
Forza NATO,

15 Декември 2017 14:57
Като оставим спора, дали е фалшив, или не записа, остава истината, че фразата е била пророческа.
Да, наистина щеше да е по-добре да навлязат танковете на Горнобанската дивизия и от УБО във Враня !
Защото българският войник никога не е бил послушна маша в ръцете на властниците и не се знаеше накъде щяха да се насочат дулата...
Тогава щеше да има един български Аугусто Пиночет, Национален стадион пълен с Червена номенклатура и ... един много по-добър и честен старт на пазарната реформа .
15 Декември 2017 15:45
Да, наистина щеше да е по-добре да навлязат танковете на Горнобанската дивизия и от УБО във Враня !


Бе, то още по-добре щеше да е да защитите другаря си Т. Живков на преврата преди това, ама вас никакви ви нямаше тогава...
15 Декември 2017 15:58
Танкове вече нема ...
15 Декември 2017 16:01
Значи Евгений следвал режисура в Москва. И той, че и жена му. Известно е кой и как можеше да следва каквото и да е, пък камо ли режисура или МГИМО в Москва.
А тейко му му купил камера VHS от странство. В ония години...........
И после - бай Пешо стругаря от завода бил член на БКП, т.е. - мръсен, оял се привилегирован комунист, а Евгений - честен и доблестен демократ безсребърник.
И се чудя - авторката дали е по-грозна или по лицемерна.
15 Декември 2017 16:08
Тогава щеше да има един български Аугусто Пиночет, Национален стадион пълен с Червена номенклатура и ... един много по-добър и честен старт на пазарната реформа .


Само, че много по-вероятно беше този български Пиночет да се казва ген. Чочоолу /например/ и тогава познай кои щяха да бъдат вътре в стадиона.
А иначе мокрите ти сънища са полезни. Освобождават напрежението
15 Декември 2017 16:45
14 дек. 1989 е много тъжна дата. За съжаление едни де били са крещяха срещу добре възпитани хора е едно много тъжно събитие. Поради това същите се би ли са са си все тука , а "ценният" материал е другаде
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД