×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Фандъкова: Няма установени щети по общинска и транспортна инфраструктура
Според оперативни данни те се канели да започнат да секат и фалшиви 2 евро
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,292,935
Активни 538
Страници 6,354
За един ден 1,302,066

Размисли за софийското паве - праховата частица на бунта за свобода

Паважът на софийските улици е съучастник и свидетел на твърде много неща. Дали това е достатъчно, за да му се даде статутът на "културно наследство"?
Снимка: БГНЕС
Тони Николов
По паветата на София се упражнява кой ли не и от какви ли не посоки, та направо се иска смелост човек да вземе думата.

Явно дълго търсената изкупителна жертва за проблемите на прекомерно разрасналата се столица бе най-сетне намерена в лицето на малките сиви (сиенитни, а не гранитни - както погрешно твърдят мнозина) блокчета. Този път поне жълтите павета бяха оставени на мира (защо ли? - също интересен въпрос).

Накратко, паветата се оказаха "виновни". А "безумните следствия" от съществуването им се описват горе-долу с такива аргументи:

А) Екологични. Високите нива на замърсяване, които непрекъснато се достигат и никога не отминават, се дължат на фините прахови частици, събиращи се между паветата. Значи паветата са виновни.

Б) Прагматични. Вече никой не знае как се редят павета, майстори няма. А пък паветата неизбежно трябва да се пренареждат от време на време, инак улиците се превръщат в лунни кратери. Тоест става все по-лошо. Изводът: пак паветата си виновни.

В) Исторически. Освен това някакви самонарекли се "кореняци софиянци" си искат паветата, с които били свикнали от детинство, докато те съсипват колите, разтръскват из основи пътниците и са особено немилостиви към дамските токчета. Заключение: паветата са повече от виновни.



Спирам дотук, защото не се чувствам компетентен да преповторя всички затруднителни с детайлността си аргументи, изложени в социалните мрежи от всевъзможни експерти, желаещи да оправят или спасят София, доколкото са наясно с всичко. И как иначе, щом като те с точност до милиметър могат да ви опишат какви да са фугите между паветата, трябва ли да се използват битум или подложки, каква да е подредбата и т.н.

"Специалисти по всичко" у нас никога не са липсвали. А ремонтът е стара българска страст, напълно съпоставима с влечението към футбола и любовта към бирата, като трите често се сливат ведно. По тази причина ремонтите у нас продължават вечно и започват веднага, след като току-що са приключили. Отново и отново. Досущ като в една прочута инсталация на руснака Иля Кабаков, която преди години видях в центъра "Помпиду" в Париж. Озаглавена "Тук живеем ние", тя вкарваше посетителите в пространство, където им се налага да вървят по найлони, нахвърляни върху незалепени плочки, подпрени с отворени кутии с боя, а отвсякъде се носеше звука на бормашини и удари с чук.

Картина, добре позната на всички нас. Нима почти на всеки ъгъл или в повечето жилищни блокове, без значение дали е събота или неделя, не се наслаждавате на същите звуци? А майсторите на съседите или съседите майстори охотно не ви разясняват тайната на фугите, която, виждате ли, никой не познава освен тях? Ако е така, значи сте на родна земя. А пък каквото е по домовете, това е и по столичните улици. Съответстващо на равнището на българския майсторлък.

По прагматиката на ремонтите, както казах, всички са компетентни и едва ли има какво повече да се добави.

Що се отнася до екологията, то задължителното миене на улиците в София - поне на няколко пъти през пролетта и лятото - явно не се отчита като фактор срещу замърсяването. При условие, разбира се, че гражданите предварително освободят улиците и тротоарите от паркираните си превозни средства. Но по това, както и по броя на димящите комини на домовете, отоплявани на дърва и въглища в столицата (и колко са те всъщност?), аз не съм компетентен. Нека тези, които наистина разбират от екология, се произнесат: кое замърсява въздуха на София повече?

Иска ми се да кажа няколко думи обаче за историята на софийските павета. Не за жълтите плочки, а за обикновеното сиво (сиенитно) паве. За пренебрегвания днешен паваж на софийските улици, който носи в себе си стъпките на най-новата ни история. Стига да имаме очи да я видим или уши да я доловим.

Представете си само колко нещо "помнят" тези павета от 1989 г. насам. Толкова изблици на всенародна еуфория и на не по-малки разочарования. Без да забравяме и за стъпките на "колективно самоунижение" по тях.

Поредният пример е пред очите ми - веригата работници на "Булгартабак", изкарани на паважа под надзора на десетници или стотници, единствено упълномощени (от Кой?) да озвучат написаните от някого декларации. Вечерта гледах на пълния запис по контролираната от същото това лице телевизия лицата на тези хора, видях свитите им устни и сдържаността им. Видях как те се подчиняват на работодателя си, който и да е той, бранейки личното си достойнство. Тъжна гледка. Но не единствената. Същите софийски павета помнят и друго подобно шествие през ноември 2013 г., по време на правителството на Орешарски, когато с влакове и автобуси бяха докарани тук "избиратели" на ДПС, обградени от шепа активисти на БСП, а шествието се водеше от черна лимузина с вид на катафалка. Тъжен "марш на покорството", съпоставим донякъде с комунистическите манифестации, организиращи и насочващи колективното тяло на масите към дирижирания апотеоз в името на една партия, начертала толкова светло бъдеще, че и до ден днешен не можем да видим бял ден от него.

Софийските павета обаче помнят и други стъпки. На хора, търсещи свободата си - наивно, ако щете, но с убеждението, че повече така не може. В такива мигове част от паветата напускаха паважа (и това го е имало: при Луканов и Виденов). За последен път - около "белия автобус" и щурма на парламента през юли 2013 г. пак при правителството на Орешарски.

С други думи, софийските павета са фини прахове частици от цялата ни спорна и в същото време безспорна борба за по-различен живот, без която бихме били само добичета под тоталитарен хомот.

Да не говорим, че политическо събитие, неслучило се върху тези павета, просто не го е имало, то не е исторически факт.

И това в по-ново време. А пък по-преди значението на тъй недолюбваните днес сиви павета е още по-голямо. Нали тъкмо те отвоюват градското пространство от никога несвършващата кал на софийското поле. Тази "кална Венеция", описана от Иречек. Така например има случай, когато генерал Паренсов, пръв военен министър на Княжеството, не могъл да стигне до министерството си, помещаващо се в близост до днешното МВР, и два-три дни чакал да се оттекат водите от проливния дъжд и калта да се послегне. Оттогава остават изразите: той (тя) нагази или затъна в калта. Такъв е софийският бит преди появата на паветата.

За да се стигне до 30-те години, когато правителството на Народния блок решава да павира изцяло столицата. И на Витоша заработват с пълна сила сиенитните кариери. Ала сетне, както свидетелства в един спомен Владимир Свинтила, се оказва, че нещата имат и своята обратна страна. Паважът струва скъпо. А всеки собственик е длъжен да заплати определени квадратни метри паваж пред дома си. Започват сложни сметки и изчисления. Сумите са големи. В опит да намерят решение столичани са принудени да се сдружават и това е краят на множество еднофамилни къщи в София и началото на столичните кооперации. Брои се всяко блокче в квадратния метър, правят се сложни сметки на кубатурата на камъните, на сиенитното паве, на надниците и "тъпкалните машини". Почти като от днешните експерти в социалните мрежи.

Ала калта отстъпва и това е вече друга, павирана София. Платена с цената на индивидуални разорения, за които никой и не иска да помисли днес.

В годините на соца споменът за този паваж все още навяваше някаква гордост. Спомням си, че в родната казарма софиянците (кестените) имаха своя апокрифна войнишка контра клетва - "Клетвата на софийското паве".

Иди, че търси днес причините и поводите за тази гордост. Някъде около 1989 г. последната соцстолична община извади голяма част от старите и хубави павета и комай ги продаде на старо в "другата Европа".

Така или иначе, паважът на софийските улици е съучастник и свидетел на твърде много неща. Дали това е достатъчно, за да му се даде статутът на "културно наследство"? Не знам. Но съм убеден, че той си го е извоювал отдавна.

Софийският паваж е не само място на всекидневието или на развлечението, той е и място на свободата. На тази глътка свобода, която още в зората на демокрацията започна с преброяването на първите митинги - колко хора върху колко павета...

Та само се питам: да не би зад битката със софийско паве да се крият и други страхове? Свързани с възможността то да напусне мястото си, полетявайки в определена посока, което е просто невъзможно при асфалта. В социалната психология терминът "асфалтиране" означава нещо съвсем различно - почерняне на надеждата и пълна безизходица. Докато павето е и фина прахова частица на бунта за свобода. Да не го забравяме.
Архив
<Неозаглавен>
28
3164
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
28
 Видими 
10 Декември 2017 19:42
"Специалисти по всичко" у нас никога не са липсвали.

Авторът не прави изключение.
10 Декември 2017 19:57
Тони Николов или Сула - това е въпросА...
10 Декември 2017 20:02
Кога най-после ще оправят тротоарите на бул."Патриарх Евтимий", който води директно до НДК - Светая светих на българското излагателство пред ЕС.
10 Декември 2017 20:22
Так держать, Тони ! Сигурен съм, че даже аФторът шайкаджия скърца със зъби от завист.
BTW Тия павета да не са от куманистите ? Ако да, то съм твърдо за асфалта /Му/ !
10 Декември 2017 21:00
много хубава статия ! браво на автора! прочетох я още в "култура"
10 Декември 2017 21:54
А някакъв рационален аргумент в полза на паветата?
Нъц.
Само сълзлива романтика по тва как едно време павирали София и внушение как едва ли не София вече не е София без паветата.
Ми то още по едно време по селата и градчетата е имало калдъръм. Има го и сега в стари квартали тук там.
Дай тогава да застелем с калдъръм навсякъде.
Авторе, света се променя и развива. Съхраняваме старото като спомен където е удачно (ето, участък от Дондуков си остана с павета), но даваме възможност и на новото, по-удобното, да присъства (другата част на Дондуков). Живеем сега, не тогава.
Тогава са павирали, щото не са имали възможност да асфалтират.
Сега асфалтират, утре може друга технология, друго покритие да се открие - е, ще плачем тогава пък за асфалта ли?
Тва много прилича на извечния плач от последните 2-3 поколения по старите звуковъзпроизвеждащи уреди - първо плакаха за грамофоните, колко по-добри били от магнетофоните, после - за магнетофоните, че били по-добри от касетките, после за касетките, сигур после и за дисковете ще плачат.
10 Декември 2017 23:03
А някакъв рационален аргумент в полза на паветата?
Вечни са. Вадиш ги, редиш отново и става нова настилка. Не ги искаш на улицата, слагаш ги на тротоара, или на алеята в парка. Или в подпорна стена. Или където ти хрумне.
10 Декември 2017 23:06
А някакъв рационален аргумент в полза на паветата?

Трайност на материала, му викат.
11 Декември 2017 00:15
Вечни са. Вадиш ги, редиш отново и става нова настилка. Не ги искаш на улицата, слагаш ги на тротоара, или на алеята в парка. Или в подпорна стена. Или където ти хрумне.


Но са неудобни. Скапват колите.
11 Декември 2017 00:15
Трайност на материала, му викат.
-

От икономическа гледна точка - вековище. Никъде из бившата Римска империя не са заместили паветата със асфалт. Що тъй?! Будали ли са???
11 Декември 2017 00:16
Трайност на материала, му викат.


Те и някои от римските пътища са налични и досега ама я си подкарай колата по някой от тях.
11 Декември 2017 00:22
Те и някои от римските пътища са налични и досега ама я си подкарай колата по някой от тях.

Колата си я карай ти, аз съм пешеходец.
11 Декември 2017 01:31
Паважът е просто настилка. Такава, която е била за времето преди да има по-добри и анахронизъм сега. Проблемът не е в паветата, в тези, които вместо мозъци имат втвърдени, като павета и обрасли с консервативен мухъл мозъци в главите. Които в своето безсмислие виждат смисъл единствено в добре познатото им старо, защото неспособни да научат нещо ново и новото ги дезориентира до такава степен, че увисват в ментална безтегловност.

Та, ако бяха хвърлени милиони за ремонт на "Дондуков" и той бе направен отново с павета и с добавени велоалеи, то е заслуга на същите "десни" кукавелници. И не е достатъчно, че отнасят псувните на всеки живееш там или преминаващ от там. Редно е и да си платат. Буквално да си платят от реститутските си сметки. Защото не е нужно хората нито да понасят, нито да плащат безумната им комплексарщина.
11 Декември 2017 09:15
Дъра,дъра, два чадъра. Общината не може да поддържа паваж. Повечето от павираните улици са от времето на павирането, което нашто Тони споменава. Шанз-Елизе е с паваж, ама той епо-гладък от нашия асфалт. Въобще сринаха един паметник на 1300 годишнината на България, а умират от умиление за някакви си павета. Да им имам културата на министерството на културата и на туй Тони.
11 Декември 2017 09:20
Колата си я карай ти, аз съм пешеходец.
Он, че си потроши колата, а ти краката в нашти павирани улици. Само, като информация, когато ходех на изпит за шофьор във Филаделфия (там те изпитват със собствената кола) паважът близо до изпитния център беше досуж, като софискиот.
11 Декември 2017 09:20
рационален аргумент в полза на паветата?

Много са.
При слягане на подложката лесно се подравнява с просто пренареждане.
Т.е. иска поддръжка, но пък са вечни.
Лошите спомени са заради липсата на поддръжка. Добре изравнения паваж не пречи на колите.
А това, че са вечни пречи, да - на "вечните" кръпки на асфалта, безконтролен и постоянен механизъм за източване на общинските бюджети. Както и на комисионните при преасфалтирането.
А най-същественото предимство на паважа е, че през него водата може да попива и така разтоварва оттока при дъжд и намаля пороите.
... Паважът е лош, защото се поддържа лесно само с труд и няма откъде да се краде.
11 Декември 2017 09:28
Тъжен "марш на покорството", съпоставим донякъде с комунистическите манифестации, организиращи и насочващи колективното тяло на масите към дирижирания апотеоз в името на една партия, начертала толкова светло бъдеще, че и до ден днешен не можем да видим бял ден от него.

Тоя пич е като Мирча Кришан за краставицата. Каквато и да е темата, винаги стига до комунистите и Русия.
11 Декември 2017 10:43
автура, дребнотемие
11 Декември 2017 10:50
"Номерът" му е да се изживява като прекариатско "перо".
11 Декември 2017 11:22
Сега е модерно и с папуци да се ходи, па и с шалвари. Затова е прав авторът Тони, а не Алито!

— Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е започнал да си събува папуците — няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците!
Пък аз мислех като Алито!
11 Декември 2017 11:33

Сигурен бях. Още с появата на статията в Икономедиите.
Утвърдените публицистични пътеки трева не хващат.

Портал "Култура" Икономедия "Сега"
Един за всички, всички от един.

Не се вживявайте толкова в паветата - цялата статия е написана, за да може да се сложат последните два абзаца.
В сърцето авторово пожарът на бунта* вече/още/винаги гори.

* автентичния либерално-прогресивно-интелигентски такъв
11 Декември 2017 11:42
Портал "Култура" Икономедия "Сега"Един за всички, всички от един





11 Декември 2017 11:44
Паважът води до намаляване на скоростта на автомобила и внимателно каране, а това е много важно за централен булевард, не да се пистиш по него, все пак пешеходци крачат там, взрастни хора, майки с деца.
Всъщност дъртреалист го е написал изчерпателно.
11 Декември 2017 12:25
Утвърдените публицистични пътеки трева не хващат.


Синдикацията на качествени публицистични текстове си е утвърдена практика в цял свят.

Особено наложителна за България, при очевидната оскъдица на добросъвестно написани, нехалтурни текстове, без значение дали са либерални, консервативни, прогресивни и пр.

И далеч по-добра от публикуването на измъчените словоблудства на несиндикирани собствени автори от рода на тов. Петринский.
11 Декември 2017 16:53
Елементарна, фалшива, некадърна и доста неумна манипулация...
Мислех, че след събота ще има противоположни четива - смислени, логични, разумни, интелигентни. Пък то - още един наемател на страница...
11 Декември 2017 17:46
генек
11 Декември 2017 16:53
Елементарна, фалшива, некадърна и доста неумна манипулация...

Дори не бих го нарекъл манипулация. Глупотевина някаква.
11 Декември 2017 17:56
Странно, но съм напълно съгласен...
11 Декември 2017 20:56
Forza NATO
11 Дек 2017 11:33
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД