×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
След два мача "сборная" е с голова разлика 8:1
Това е нискобюджетният вариант за лична помощ, ще я получават около 77 хил. българи
Протестиращите поискаха лидера на опозицията да се присъедини към тях
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,425,613
Активни 1,379
Страници 139,032
За един ден 1,302,066

Учителството е изкуство, което трудно се поддава на претегляне

Старият начин на оценяване на педагозите беше ужасен, но и новият има пороци, смятат учители и директори
Какво работи учителят? Кой оценява работата му? Експерти, лаици, всички... При това винаги ентусиазирано, емоционално и с високомерието на Киряк-Стефчовото: "Доста небрежно е преподавано". С това въведение фондация "Млада България" събра за оживена дискусия изтъкнати столични учители, директори на училища, представители на родителски организации... Поканените ученици в последния момент останаха в класната стая заради внезапно контролно. От МОН пък явно погледнаха на форума от Киряк-Стефчовата висота... Целта на кръглата маса на тема: "Оценяване на качеството на работата на учителите", беше да събере добри педагогически практики и да даде чрез тях отговор на част от проблемите, в които е затънало многострадалното българско образование.

-----------

"Къде е оня парцал да я питам аз защо дъщеря ми има синка на бузата?" Грозният въпрос, дочут отстрани, задава в коридора на столично училище една разярена майка пред куп ококорени ученици, включително и собствената й дъщеря. Така нареченият "парцал" подава боязливо глава зад едва открехнатата врата на учителската стая. Учителка в напредваща възраст, вероятно е изучила и родителите на днешните си ученици. Обществото очаква от нея да образова децата му, да гради личности, да ги социализира, да сформира в тях умения, навици, способности... Тя обаче напоследък най-често влиза в ролята на звероукротител, при това невинаги се справя успешно с нея. Специфичен труд, няма унифицирани мерки и теглилки, които да отсекат безпристрастно и точно колко ефективен и успешен е даден учител. При това кой е достатъчно компетентен, за да го оцени? Ученикът? Родителите му? Директорът на училището? Експертите от МОН?

Дори знанията на децата, техните успехи и провали не са най-точното мерило за педагогическото майсторство на учителя. Защото преподаването е вид изкуство, чието качество трудно се измерва, а пътят към успеха е различен. Каква е гаранцията, че познанията и уменията на детето са резултат точно на усилията и творческия подход на конкретен учител? Кой и с какъв аршин мери приноса на семейството, на обществото, на модерните дигитални технологии, на информационните канали, на социалните мрежи? С този въпрос модераторът проф. Адриана Дамянова, преподавател в Катедрата по методика във Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски" провокира участниците в дискусията. А те единодушно заявиха: Старият начин на оценяване беше ужасен, но новият е още



по-лош, формален, дори порочен



Доскоро на размера на педагогическия стаж се гледаше като на надеждна мярка за педагогическо майсторство и високо равнище на професионална дейност. Новият стандарт за оценка на професионализъм, заложен в Наредба № 12 от 2016 г., съкращава периода на кариерното развитие на педагозите. Сега предвижването напред в професията - от редови до старши и главен учител и възпитател, става с трупане на квалификационни "кредити" (минимум 48 допълнителни академични часа обучение по избрани от учителя теми). Нововъведенията в оценяването обаче облагодетелстват най-вече сертифицираните обучителни организации. В същото време методът не се интересува дали учителят е застанал



пред децата на ромския квартал,



дали преподава в село със затихващи функции, или се поти в класната стая на елитно столично училище. Последните правила за растеж в кариерата са поредният неуспешен експеримент в образователната система, заявиха единодушно участниците в дискусията. От една страна, наредбата е истински лабиринт, сред който бързо се губиш. Нормативният документ се състои от 187 члена, а въпросите на атестационната карта са 72, още на 15-ия вече не знаете какво се иска от вас. Още повече критериите за атестиране не съответстват изцяло на описаните компетентности, а дори се разминават, разказват учители.

Весела Палдъмова, директор на 134 СУ в София с преподаване на иврит, е убедена, че тази система за оценяване няма дълго да оцелее и съсловието отново ще изпадне в неловка ситуация. Училищата вече са тръгнали по този път, с картите за самооценка на учителите, със създадените комисии за атестации. А следващата промяна на методиката ще подложи отново образователните институции на допълнителен стрес.

Защо оценката на учителския труд и отношението на обществото към образователната система са толкова важни? Ами защото влияят на успеха и провала на системата много повече, отколкото всичко случващо се в самата нея. Тогава накъде? Възможно ли е училището



да следва модела на бизнес мениджмънта?



Да, според психолога Иван Игов, след като светът отдавна говори за управление на образованието като за бизнес управление. При това образователната институция притежава всички бизнес елементи. Модерната оценка на работата на персонала е максимално съобразена с конкретната ситуация и кариерното развитие на всеки служител. Според нея дори освобождаването по непригодност за даденото работно място също е форма на развитие. А сега атестацията, единствената оценка в образованието, е формална. В същото време в т.нар. асесмънт центрове за оценка за изследване на качествата и потенциала на персонала се гледат не дипломите, а знанията, опитът, компетентностите, личностните качества. Това, което е важно за бизнеса, е колко бързо се развиваш, а не до кое ниво на атестация си достигнал. Когато става дума за влагане на средства в квалификацията и оценката на кадри, общественият сектор често си позволява да разхищава тези пари, особено за кадри, надхвърлили отдавна нивата си на компетентност. Тъй като общественият сектор изостава много силно в сравнение с бизнеса, не е ли по-добре да потърси готови модели, вместо да се опитва да открива топлата вода, подчертава Игов.

Бизнес моделът обаче е твърде далеч от родното образование според участващите в дискусията учители и директори. "Когато се изкачваш по йерархическата стълбица на бизнеса, заплащането ти непрекъснато расте. В държавното и общинското образование няма материален стимул, а обществото няма респект към фигурата на учителя. По-скоро психолозите трябва да предложат тестове за адекватни проучвания на въпроса защо един ученик цени учителя си, а друг не. Дали заради оценките, които получава, или за това, че е научил много от него", смята Росица Нанкова, дългогодишен преподавател по литература във френската гимназия, а през последните години асистент по методика на обучението по литература към СУ "Св. Климент Охридски".

Според Нанкова преценката на директора върху работата на даден учител също е ненадежден подход за оценка на учителския професионализъм. Ако директорът например е преподавател по физическо, би могъл



да оцени част от методиките



и дидактическите моменти в преподаването на конкретния учител. Но е твърде възможно и да бъде подведен. "Наскоро имах практикум със студенти при млад преподавател по литература в елитно училище. С помощта на добри методики този учител успяваше да прикрие словесните си неумения. В тази ситуация директорът ще оцени високо труда му само по формални белези", подчертава Нанкова.

Да, системата за оценяване на ефективността на учителския труд е лоша. Но и старите методи на преподаване на днешните ученици - рожби на дигиталните технологии, не работят. Проблемът със застаряващия учителски персонал и с възрастовата пропаст между поколенията пък рикошира в творческата нагласа на учителя. Днешните учители са със средна възраст 53 години. "Ами така е и не е точно така. Една от учителките ми по математика е на 72-годишна възраст, най-младата пък е на 23 години, но добрият учител може да е творец без значение от възрастта. И двете учителки проявяват творчество в работата си и са ценени от учениците си", контрира Мая Гешова, директор на Националната финансово-стопанска гимназия. Според нея голямата беда е по-скоро в това, че контролът е ориентиран предимно към функциите, изписани на бумаги, една допълнителна тежест върху раменете на българския учител. Контролът на съдържателно ниво пък е по-скоро фиктивен, ако изобщо го има, подчертава Гешова.



За всичко са виновни старите учебни програми!



Трябва ли да ги изхвърлим и да намерим нови? "Винаги съм смятал, че психологията на подрастващите е една и съща, каквато е била и преди 2000 години. Но днешните деца наистина са различни. При тях старите инструментариуми доказано не работят. Те трупат и сглобяват познанията си за света по нов начин, тяхното мислене не е познатото ни абстрактно-логическо. Трябва да се променят философията на структуриране на учебното съдържание, начинът на учене, съотношението между нови знания и практически занимания", убеден е Игов.

Авторите на новите учебни програми пък се чувстват автори в кавички, тъй като "никой не те третира като експерт, а по-скоро като легитиматор на предварително взети решения на друго ниво. Според проф. Наталия Цанова от Факултета по биология на СУ, вината за това, че част от учителите все още преподават като през XX век, не е на учебните програми. Защото програмите не казват как да се преподава, а само какво да се преподава. А на това "какво" му е нужна система. Отговорът на въпроса "как" пък са откривателството и личното творчество на всеки учител въпреки централизирания подход в образователната система.

"Дадох на студентите ми пирамидата на Маслоу и ги попитах какво биха променили в нея - разказва проф. Цанова.- Когато се върнах, имах подарък нова пирамида - в основата й пишеше wi-fi. Дълго говорехме, ключовата дума в този час бяха учебните програми, които хващат за гушата учителя и му вземат дъха. Учебната програма като скеле на сграда всъщност не се различава от скелето на програмите на другите страни, включително и на финландската. Там обаче съдържанието е поставено на интегрална основа. След като поставиш скелето, дали ще направиш сградата от слама или от тухли, с дизайнерска изработка - в това е творчеството на учителя." Големият проблем според нея е в неразбирането на смисъла на скелето, от което всеки може да построи от прекрасна по-прекрасна сграда.

За да могат учителите да развиват креативността на учениците си, трябва да се учат на това още от студентската скамейка - как да създават подходяща за откривателства среда, подчерта проф. Дамянова от Катедрата по славянски филологии на СУ. И още една посока за размисъл. Зададе я д-р Петър Зарев: "Ние не знаем и не сме определили какво искаме от образованието. Ако погледнете новия закон, можете ли да ми кажете каква е целта на българското образование?"
5
6399
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
11 Декември 2017 09:44
В моя ВУЗ имаше педагогическа паралелка. И както можете да се досетите там всички бяха ... момичета. Е, имаше и един момък, но той се беше записал там заради изгората си, та отнесе прозвището...няма значение.
Сега ревем, че професията е феминизирана и това лежи в основата на повечето й проблеми.
Не знам как не са се сетили да дават бележка, че имаш право да правиш деца и да ги възпитаваш само след курс по Педагогика ?
Но пък се сетиха, че и при желание, доказани специалисти по професията си, нямат право да предадат своите знания и опит, ако не са изучавали Макаренко.
Помислете в тази насока, все пак !
11 Декември 2017 12:19
ако не са изучавали Макаренко

Ех този А.С.Макаренко, когото всички цитират и почти никой не го е чел!
11 Декември 2017 17:00
Заглавието казва висчко... Можещите учителстват, некадърните правят фондации, семинари, доклади, наредби...
Шабана,
Макаренко има у нас издания на "Педагогическа поема", "Знамена на кулите", "Книга за родителите". И, ако си пожелал - можеше да се снабдиш с двутомник или тритомник на руски...
Аман от неграмотници, вземащи се за мярка!
16 Декември 2017 23:06
Нововъведенията в оценяването обаче облагодетелстват най-вече сертифицираните обучителни организации.


Ей тук е истината...Става дума за едни пари...
22 Декември 2017 09:37
Освен че в резултат на възпитанието на Макаренко част от безпризорните деца стават герои на СССР те сглобяват и първите фотоапарати пак там по това време. А това говори много само по себе си за този велик педагог. Опитайте сега да направите такъв завод за фина механика и да организирате днешните бездомни деца да работят там и ще разберете за какво иде реч.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД