:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 360,279,717
Активни 1,052
Страници 34,943
За един ден 1,302,066

Партиите – сити и доволни, гражданите – ограбени и измамени

Проспахме момента, в който трябваше да притиснем политическите сили да реформират механизма, по който получават държавно финансиране
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
И през 2018 г. няма да има дълбока политическа реформа.
"Още след първия ден на създаване на парламента той ще бъде подложен на огромен натиск. Има референдум - 2.5 милиона са казали, че искат по друг начин да бъдат провеждани изборите - мажоритарни, с 1 лев субсидия. И ако политиците си мислят, че това ще се игнорира и ще се забрави, това няма да се случи." Така говореше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов броени дни преди предсрочните парламентарни избори през март тази година. Това беше, разбира се, преди партията му да хване за пореден път властта, а самият той да полегне отново в премиерското кресло, което за кратко беше принуден да изостави. Тогава стана очевидно, че изобщо не взима присърце политическата реформа, която обещаваше да извърши, ако сложи отново ръце на държавното управление.

По-лошото е, че никой друг не прояви воля и желание за промяна, включително и самите граждани. "Огромният натиск", за който Борисов предупреждаваше, така и не се случи. Обществото проспа момента, в който трябваше да притисне политиците да се съобразят с миналогодишния референдум и да реформират както избирателната система, така и механизма, по който партиите се финансират.



Ремонтът на Изборния кодекс е напълно забравен



от половин година насам. А държавният бюджет за 2018 г., където се записва колко получават партиите за всеки действителен глас, беше приет така скоростно, че въпросът за субсидиите се изгуби почти изцяло в общата шумотевица.

Сега вече е твърде късно. От 1 януари започва българското председателство на ЕС. И поне 6 месеца напред едва ли някой ще подхване темата за дълбока политическа реформа - сакън да не се разклати драгоценната ни стабилност, докато водим Евросъюза. Сал един Слави Трифонов надига глас от "Фейсбук", просто защото няма върху какво друго да опре собствената си политическа деятелност.

А гражданският натиск е единственият начин нещо въобще да се получи. Това се видя ясно на референдума от 2016 г. Дори самият Борисов осъзна, че успехът на допитването се преплита с поражението, което претърпя партийният му кандидат Цецка Цачева на паралелно провелите се тогава президентски избори. И разбра, че трябва да покаже, че се съобразява с волята на обществото, ако иска да възпре по-нататъшната ерозия на своята политическа популярност. Още в деня на балотажа, когато се опитваше да обърне на страната на Цачева поддръжниците на референдума, той обеща "нула лева партийна субсидия". Тоест дори по-малко, отколкото се прие на самото допитване, където въпросът беше за левче на глас. "Защото и с този един лев негодниците и олигарсите, които влизат в политиката сега, ще си изпират парите и ще казват: тези са от партийната субсидия. Нека да играем на чисто. Никакви субсидии", говореше твърдо Борисов.

Колко струват изявленията му стана ясно още при гласуването на държавния бюджет в края на същата година. Нито едно от предложенията, които неколцина десни депутати направиха за промени в субсидията, не беше одобрено.



От ГЕРБ тогава препратиха въпроса към неясното бъдеще,



когато уж щяха да се обсъдят всички въпроси на референдума. Партията внесе промени в Изборния кодекс за въвеждане на чист мажоритарен вот, както и в Закона за държавния бюджет за отпадане на субсидията, в началото на януари - буквално две седмици преди парламентът да бъде разпуснат заради предстоящите предсрочни избори. Е, кажете сега, не беше ли просто за отбиване на номера, колкото да прогласят на всеослушание: да, много искаме промяна, ама няма за кога. Имаше възможност, но просто наредиха нещата така, че нищо да не се получи.

Абсолютно същото представление, с леки вариации, се разигра в сегашния парламент. Герберите внесоха същото законодателно предложение, но този път се отказаха да премахнат напълно субсидията, а решиха да я сведат до лев за глас, както беше по референдума. Както се оказа, това нямаше никакво значение. Защото двата големи въпроса - за избирателната система и партийното финансиране, бяха поднесени на останалите парламентарни политически сили като пакетна сделка - или приемате всичко, или нищо. А тежките несъгласия по чистия мажоритарен вот, включително вътре в управляващата коалиция между ГЕРБ и "Обединени патриоти", правеха това невъзможно. Това позволи темата за субсидията да бъде изтласкана в сянка и да бъде напълно неглижирана. При разглеждането му в пленарна зала законопроектът на ГЕРБ получи подкрепата единствено на ултрапопулистите от "Воля", навити да гласуват всичко, което би срещнало народното одобрение. За управляващите провалът всъщност беше успех - това им



даде повод да обявят темата за приключена.



И всеки път, когато някой се присещаше да я повдигне, имаха основание да кажат: ето, ние искахме, но другите - не. Какво повече да направим?

Ами, като начало можехте поне да намалите размера на субсидията чрез държавния бюджет за 2018 г. При гласуването му обаче дори не повдигнаха въпроса. Дребно скандалче се заформи заради "Воля", които неочаквано за всички успяха да прокарат в бюджетната комисия на Народното събрание предложението си извънпарламентарните партии да взимат по лев на глас. Така порязаха единствено "Възраждане" - партията на Костадин Костадинов, личен враг на лидера на "Воля" Веселин Марешки. Ограничението отпадна в пленарна зала, за да не остане впечатлението, че парламентът се превръща в инструмент за уреждане на нечии вражди. И макар че другите политически сили се правеха на неразбрали, стенограмата от заседанието на бюджетната комисия показва, че предложението на "Воля" е било одобрено от работната група, изработила проекта на държавен бюджет. Така че поне управляващите със сигурност са били наясно какво се предлага и гласува.

Това обаче са детайли. Същественото е, че не беше инициирана никаква промяна. Не започна дори дискусия как да се измени моделът на партийното финансиране, а не само размерът му. В крайна сметка дори и сега не знаем за какво точно политическите сили харчат държавните пари. Липсва ясна, стройна и задълбочена система на отчетност. Някакви числа се декларират в Сметната палата, но най-наедро, без подробностите, които наистина имат значение - колко, за какво, къде, кога са получили/похарчили.

И проблемът дори не опира единствено до субсидията, защото тя засяга само 6 политически сили в страната - ГЕРБ, БСП, ОП, ДПС, "Воля" и "Възраждане".



Ами останалите партии откъде се хранят?



Нали и управляващи, и опозиция твърдят, че без парите от хазната политическите сили стават подвластни на нелегитимни интереси. Означава ли това, че всички останали формации са в ръцете на бизнеса и криминалитета?

Остава и големият въпрос за незаконното финансиране на партиите - т.нар. черни каси. В България много се говори по темата, но почти нищо не излиза наяве. В Западна Европа скандалите са чести - и в Германия, и във Великобритания водещи партии са минавали през огромни трусове заради необявени дарения. У нас политиците непрестанно си разменят обвинения, че тайно прибират пари. Но нищо никога не се доказва и никой никога не отива на съд.

Всичко това няма да се промени, докато не започне цялостна реформа на модела на партийно финансиране. В близкото бъдеще обаче движение в тази посока трудно би могло да се очаква. Проблемът е заобиколен от мълчание и пренебрежение. Така и ще си остане, ако гражданското общество не поеме инициативата в свои ръце и не окаже натиск върху политиците.
1
1896
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
07 Декември 2017 20:06
Обществото проспа момента, в който трябваше да притисне политиците да се съобразят с миналогодишния референдум и да реформират както избирателната система, така и механизма, по който партиите се финансират.


Некоректно твърдение е горното! Общество притисна политиците на самия 6.11.2016-та, с трите си ДА по трите въпроса! В месеците след Референдума обществото, като съвкупност от ЗАКОНОПОСЛУШНИ граждани (law-abiding citizens) тихо и кротко, мирно и цивилизовано изчака ЧАК до 14 септември 2017-та, когато изтече срокът, в който трябваше да чакаме Народното събрание, НС да се произнесе по референдума! То обаче не се произнесе! 240-те в него, хорово ни поздравиха (а ла любимката моя, Виктория НЮЛАНД) с хоровото и гръмко: FUCK референдума от ноември м.г.!

Можем само да се саморазкритикуваме ние (2.5-те милиона дето в референдумната урна пуснахме бюлетина с три пъти ДА),че постъпвайки ЗАКОНОПОСЛУШНО ние всъщност НАИВНО сме постъпили, като почти цяла година сме вярвали, че онези вътре НЯМА да посмеят да ни кажат: А бе я вие, малоумниците дето с ДА сте отговаряли, я ДГД! Ама посмяха! Това е положението!

Единственият начин е на следващите парламентарни избори, редовни или предсрочни, които първи се случат, по места да потърсим местната структура на ПП Възраждане и да се договаряме с тях така: пичове, ще гласуваме за вашата листа кандидати за НС, която в нашия МИР ще регистрирате, ако всеки от тях преди изборите подпише пред нотариус и т.в. камерите, че ако бъде избран, като член на парламентарната група на ПП Възраждане, няма за НИЩО друго да гласува в НС, преди то да приеме 3 броя "ремонтни" ЗИД - един ЗИД на Изборния кодекс в духа и буквата, 100%, на нашето първо ДА, по първия референдумен въпрос, втори ЗИД -
за промяна на т.нар. Закон за референдумите в духа и буквата на нашето второ ДА, и трети ЗИД - на Закона за ПП и Закона за бюджета, в духа и буквата на третото наше ДА, но с едно допълнение - само за ПП Възраждане субсидията да остане 11 лева, а на всички останали ПП - нула лева!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД