:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Обсъдени са търговски и военни аспекти на сътрудничеството между Русия и Турция
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
СТАТИСТИКИ
Общо 359,934,672
Активни 403
Страници 11,573
За един ден 1,302,066

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти
Децата (Аглея Гумнерова и Андрея Захариев)...
Не, не съм очаквала от българското кино толкова искрено романтичен сюжет: такива дози носталгия и копнеж без грам сладникавост. Тъй като сме връстници с героите (а и със сценаристите), и през 1988-а съм правила същото, което и те, изненадата беше още по-приятна. Намерението да се насладя напълно на горчиво-сладката история на двамата главни герои обаче бе саботирана от почти всички възможни недостатъци на българското кино, заради които се налага с прискърбие да пиша съкрушителни рецензии. Театрална дикция, слаб диалог, лош звук, елементарна завръзка, в която приликите с излезлия преди месец "Вездесъщият" са отвъд очевидни. Ето: самороден гений в рекламния криейтив си позволява волности и самоотлъчки в работата, въпреки това клиентите и шефовете (неясно защо) го търпят; междувременно кръшка на жена си и се потапя в тайнствен "алтернативен" живот, докато пише своя опус магнум, т.е. биографична книга.

Разбирам, че у нас има твърде много копирайтъри със скучно ежедневие, у които дремят нереализирани писатели и сценаристи, но малко оригиналност няма да навреди. В първите двайсет минути на "Дъвка за балончета" буквално се чудиш къде си попаднал и изисква доза мазохизъм да не напуснеш залата преждевременно. Фалшът отстъпва едва когато в ретроспекция започваме да "посещаваме" детството на персонажите. Тези сцени са обляни в златистата светлина на носталгията (заснети от оператора Владимир Михайлов със съответните филтри), а част от децата в ролите са истинска находка - особено Аглея Гумнерова. Тяхната естественост контрастира с играта на възрастните, професионални актьори. Ретроспективните сцени ще извикат умиление и усмивка у всеки някогашен малък зрител на "Войната на таралежите" и "Васко да Гама от село Рупча". Не звучат нито мухлясало, нито пропагандно - браво!

Спомените от миналото, слава богу, не изпадат в тежък сантимент по соца, макар епохата да присъства като неизбежен декор. Трима приятели, всички влюбени в гаменчето Биляна, го следват навсякъде: по стрелбища, катерушки, в боеве с фунийки от страници на "Жената днес" и "Некерман" и училищни пакости. Калин, разбира се, е по-влюбен, по-умен и по-красив от другите двама, иначе нямаше филмът да ни занимава главно с него.

Когато се срещат повторно 25 години по-късно, Биляна тропка към моминско парти във високи тънки токчета и е... навирила крака от контейнер за боклук, защото търси загубения си годежен пръстен. Тя живее в Лондон и отказва да си спомня миналото. Той все още е луд по нея и именно детството го захранва с творческа енергия. Играта на Теодора Духовникова (главна роля и във "Вездесъщият" - още една прилика) и Иван Юруков (познат от сцената на Народния театър) покрива целия спектър от неубедително звучащи реплики и немотивирани действия до вживяване в героите и органично присъствие на екрана. Още едно доказателство колко важна е ролята на режисьора - дебютантът Светослав Тодоров-Роги е трупал опит в сериалите "Столичани в повече" и "Кантора Митрани", но има да поработи още върху постановъчните си умения и воденето на актьорите.

Сценаристите са цели четирима - Георги Иванов, Теодора Маркова, Тео Чепилов и Невена Кертова. Не знам в чия глава се е родила главната сюжетна линия, но тя е прекрасна. Детайлите и диалозите, с които е обрасла - невинаги. Личи, че филмът е създаден от екип, в който един е писал едно, друг - друго; липсва му хомогенност, липсва един разпознаваем глас; тонът е различен не просто в различните етапи на повествованието, но дори в отделните сцени. Все пак за похвала е, че създателите му не са се загубили в преминаването между двете "времена", спойката между минало и настояще е плавна.

В желанието си да не бъде захаросан, "Дъвка за балончета" е и доста немилостив към героите си. Сантиментът му навярно ще бъде оценен по достойнство и от другите представители на поколението. По-любопитно е как филмът ще се представи сред по-младите, които съставляват основната аудитория в киносалоните и за които е пълна загадка разликата между "Идеал" (10 ст., просто дъвка) и "Турбо" (50 ст., с картинка на "западна" кола).
снимки: Лента
... и възрастните, в които те са се превърнали (Теодора Духовникова и Иван Юруков).
4
787
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
08 Декември 2017 13:21
...в боеве с фунийки от страници на "Жената днес" и "Некерман"...

Вол за мезе може и чат-пат да бива, ама Некерман на фунийки - ше прощавате...

Некерманът, достигнал соц-бита ни беше едно от най-коварните идеологически оръжия на гнилия Запад.
Требе да си бил дете на ега и номенклатурата, че да си жертваш Некермана за фунийки...

08 Декември 2017 14:00
Требе да си бил дете на ега и номенклатурата, че да си жертваш Некермана за фунийки...



То па като се питаше може ли не може ли... Ядеш два шамара после и това е.
08 Декември 2017 16:48
Естествено, че от Некерман ставаха най-хубавите фунийки.
Майките отказваха да ни влязат в положение, но не винаги успяваха да си защитят кройките от въпросното списание...
08 Декември 2017 18:26
Най болеше от фунийки от сп "Отечествен фронт"... по едно време се бяхме научили да ги правим с тъп връх.

Колкото до неразумението "българско кино" още от ниво трейлър си наясно, че дори банкнота от 7лв изглежда по автентична от "играта" на тези актьори. Което не попречи Духовникова да зине от всяка електронна медия през последния месец и половина. И никой от нейните приятели водещи, не я пита аджеба, що толкова ЗЛЕ? и КОГА ЩЕ СЕ НАУЧИТЕ ДА ИГРАЕТЕ?

Сценаристите... "Нали няма да ни изпортите"... "Честна пионерска, няма"...а бе по кое време сте расли бе, шушони сладки непоръбени? Кой се кълне, че няма да издаде някого в името на пионерската организация, вие луди ли сте?! Защо пишете за неща които не сте живели? Поне бъдете коректни интерпретатори, хванете майка си и баща си и ги разпитайте, стига сте боравили с клишета, защото сте СМЕШНИ!!! Аз съм дете на 80-те, тогава ми протече от първи до 10-ти клас... знаете ли кога съм се клел в пионерската си връзка, че ще направя нещо... паламуди...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД