:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Обсъдени са търговски и военни аспекти на сътрудничеството между Русия и Турция
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
СТАТИСТИКИ
Общо 359,916,369
Активни 1,175
Страници 146,415
За един ден 1,302,066

Историята е инструмент за политическа мобилизация

На Запад се възражда исторически дискурс от времето на Студената война – дискурс, подчертаващ чуждостта и враждебността на руския свят, казва политологът Явор Сидеров
Явор Сидеров е преподавал история, политически науки и международни отношения в университетите в Западна Австралия, Калифорния и Американския университет в България.
Явор Сидеров е преподавал история, политически науки и международни отношения в университетите в Западна Австралия, Калифорния и Американския университет в България.



- Г-н Сидеров, идеологизира ли се историята?

- Няма една-единствена и неоспорима история. Историографията е поле, на което се състезават интерпретации. В идеалния случай най-успешна би трябвало да бъде най-обективната, най-детайлната, най-добре аргументираната и представителна за описваните процеси и събития интерпретация. Често не е така - историците, подобно на всички други, са подвластни на разнопосочни идеологии, имат слепи петна, прокарват определена линия, или просто не са в състояние да проявят съпричастност към обекта на изследването си. В други случаи изпитват твърде голяма съпричастност. Обективността е ахилесовата пета на историческата наука. Напълно изчистена откъм идеологически влияния историография няма, а вероятно не може и да има, но стремежът към обективност и съпричастност е ключов за успеха на едно изследване.

- Какви са формите на идеологизация в историята? Има ли решения за преодоляването й?

- Приоритизиране на едни факти и неглижиране на други, липса на контекст, налагане на идеологическа рамка на изследването без доказателственият материал да е оправдал подобно решение, недостатъчно добро познаване на полето и компенсация на това непознаване с идеологеми - формите са много, резултатите - еднакво печални. Изисква се смелост, ерудиция, интелектуален и морален интегритет, широта на погледа и методологическа дисциплина, за да произведеш качествена историография. Дори тогава тя няма да бъде последната дума. Всичко това е еднакво валидно както за произвеждащите писана история, така и за преподаващите я. Историята е хуманитарна наука. Тези, които я пишат, и тези, които я преподават и четат, следва да се водят от идеалите и принципите на хуманизма.

- Какви са практиките в другите държави?

- Има различни школи и начини на писане на история. Някои са повлияни от философски, социологически и културологични теории, други претендират за пълна независимост и твърдят, че се опират на "фактите". Историците черпят факти от изворите, които рядко са безпристрастни. Освен това фактите сами по себе си нямат познавателна стойност. Те придобиват такава едва когато са подредени в наратив, в някакъв разказ. Това, което отличава силните исторически школи в развитите страни от недозрелите, е отказът от партизанщина - включването, а не изключването на различните, на тези, чиито гласове и чийто опит не се вписват в доминиращата идеологема. Отказът от радикални интерпретации, от човеконенавистнически идеологии - крайнолеви, крайнодесни, също е белег на зрялата историография. Най-сетне балансираното преподаване на история в училищата е всъщност начин за справяне с подобни идеологии, вид гражданско възпитание. Ако основната функция на историческата наука през 19-и век е била да възпита чувство на национална принадлежност, най-важната й задача днес е да изгради гражданско съзнание.

- Как се използва историята за формиране на съвременните политически стигматизации и нови идеологии (Изток-Запад, САЩ, ЕС-Русия и т.н.) Трябва ли да се промени моделът на разказване на историята в училище (нови учебници, нов подход)?

- Историята е инструмент за политическа мобилизация. И в момента върви процес на мобилизация на историята и фаворизиране на определени интерпретации пред други, предопределени от политическия дневен ред на едно или друго правителство, на един или друг идеологически режим. След един относително дълъг период на отваряне руската историография ще бъде принудена да влезе в крачка с доминантната доктрина, която фаворизира националното, уникалното, православното, изграденото в опозиция на Запада пред всичко, което сочи примери на културни взаимодействия, на сътрудничество и взаимно проникване. На Запад се възражда исторически дискурс от времето на Студената война - дискурс, подчертаващ чуждостта и враждебността на руския свят, неизбежността на авторитаризма и дори тоталитаризма като "естествена" функция на руския манталитет. Този тип втвърдяване и в двете страни никак не допринася за писането на качествена история. Напротив - води до задънената улица на предварително формираните представи, до стигматизация, до окарикатуряване дори. Що се отнася до модела на преподаване на историята в училище, от изключително значение наред с политическата, военната и дипломатическата история да се преподава икономическа, социална и културна. Привилегироването на историята такава, каквато е била преди 50 или 100 години, само отегчава учениците, не им дава контекст, лишава ги от възможността да бъдат съпричастни към актуални процеси, които вероятно имат аналог в миналото.

- Защо е важно децата и учениците да имат критично мислене за историческите събития?

- Вникването в историческите проблеми изисква определена зрялост и багаж, така че не съм убеден доколко учениците под гимназиална възраст са правилна таргет група. А иначе - по същата причина, поради която е добре да имат критично мислене изобщо. Критичното мислене не е същото като критикарството, а начин да направиш информиран избор. След като историографията е поле за конкуриращи се интерпретации, критичният поглед върху тях дава възможност на учениците да изберат по-добрата. Това предполага труд, четене, мислене, дебати - все базисни умения, без които не може. Освен тях предполага и специализирано знание. Всъщност критичното мислене е единственият възможен начин да знаеш. Останалото е механично усвояване на информация, от което няма никаква полза.

- Започнало ли е колективното осмисляне в България на годините между 1944-та и 1989-а? Какво ни пречи да имаме обща оценка за това време?

- Още сме много далеч от синтеза. Деветдесетте не произведоха сериозна наука в тази област, а голямо количество съмнителни по качеството си мемоари и квазипублицистика. В последното десетилетие се появиха сериозни изследвания, но те са първата вълна - самите те все още не са подлагани на преоценка, на научна ревизия. Едва след няколко вълни на оценка и преоценка, на конкуриращи се интерпретации можем да кажем, че имаме материал за синтез. Но периодът 1944-1989 г. в България просто отказва да умре, отказва да се "историзира". Той се преживява като настояще, не като минало - или през неунищожима носталгия, или през тотално отрицание. Повод е за съвсем реални политически баталии, което не допринася с нищо за една трезва оценка.

- Как е решен този проблем в страните с тоталитарни периоди в своята история?

- Учебникарски пример за разрешаването на този проблем е историографията на нацизма, но тя далеч надхвърля националните граници на Германия. Историографията на нацизма се пише поне от толкова чуждестранни учени, колкото от германци - всъщност от много повече. Но ако вземем германския пример, познанието за нацизма минава през много фази и корекции, през много обяснителни и познавателни режими, за да кулминира в така наречената война на историците (Historikerstreit). Е ли нацизмът функция на германското развитие от 18-и и 19-и век? Има ли специален германски път, който обяснява тази морална катастрофа, системен ли е проблемът, или става въпрос за узурпиране на властта от малка клика престъпници начело с изявен социопат? Седемдесет години научни изследвания, интерпретации и контраинтерпретации са произвели почти необятна литература, която дава възможности за синтез. Изследвани са всички аспекти на нацизма и германското общество - икономически, политически, социални, образователни, културни. Ние сме още в началото на този процес.

- Наскоро беше обявено епохално историческо откритие - историята на Петър Богдан. Защо беше определено за такова и какво е значението й за осмислянето на българското минало?

- Историята на Петър Богдан беше известна на историческата ни наука. Нямахме пълния й текст и в този смисъл откритието наистина е значимо. Защо беше определено за такова е очевидно - тя предхожда историята на Паисий със сто години. Значението й за осмислянето на българската история минава именно през включването, за което говорих по-рано - Петър Богдан е католик, текстът му е писан на латински, издаден е в Рим и адресира чуждестранна публика. Това прави ли го български според настоящата дефиниция на българщина? Конкуренция ли е на Паисиевия текст, допълва ли го, изключват ли се двата текста - ето това са въпросите не толкова пред българската наука, колкото пред образователната система, която ще популяризира Петър-Богдановата книга.
25
2150
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
06 Декември 2017 20:48
Историята е инструмент за политическа мобилизация

Нещо като кратката история на ВКП/б/, може би...
06 Декември 2017 20:52
Нещо като кратката история на ВКП/б/, може би..

А мъ във форума имало и БОЛШЕВИКИ.....Здравствуй, товарищ
06 Декември 2017 20:54
щурчо, под заглавието има маса текст.
06 Декември 2017 20:56
А мъ във форума имало и БОЛШЕВИКИ

Къде 80%...
06 Декември 2017 21:13
Намерен е ръкописът, книгата не е издавана. Може би някои е пречил да стане достояние на по - голям кръг от
хора.
06 Декември 2017 21:15
Нещо като кратката история на ВКП/б/, може би..


тоя път бая време си се задържал над водата.
07 Декември 2017 00:39
- Започнало ли е колективното осмисляне в България на годините между 1944-та и 1989-а? Какво ни пречи да имаме обща оценка за това време?
- Още сме много далеч от синтеза. Деветдесетте не произведоха сериозна наука в тази област, а голямо количество съмнителни по качеството си мемоари и квазипублицистика.

Завчера цитирах откъси от доклада на Младенов през декември '89.
Казвал е същото: не знаем какво беше, не знаем какво стана, не знаем защо, тепърва ще изследваме и анализираме.
След 28 години - дежа вю. Даже датата е същата: 7 декември
Само дето тогава не говореха за "синтез", а "далеч сме от окончателните оценки".
Нема да питам защо и анализът, и синтезът са още никъде след 28 години.
Но защо и къде ни водеха сички тия сукинсони четвърт век?

07 Декември 2017 00:54
П.С. "Сукинсони" = политиците, разбира се. И най-паче ония от БСП, защото конституцията бе техна
07 Декември 2017 01:25
И въпрос към г-н Сидеров: защо атаката е именно към руския свят?
Китай е първата икономическа сила в света, има и повече причини за сблъсък със Запада, а мобилизацията е срещу Русия.
Наистина е интересно да се чуе от човек, който преподава в Австралия. Руснаците никога не са се интересували от нея, докато никак не е трудно да се допусне, че Китай би настъпил на югоизток по същите причини като Япония навремето
07 Декември 2017 06:01
Австралия е подпукана от китайците отдавна . Почти колония е вече . Филипините са пълна колония . Роби на китайци в собствената си страна .
07 Декември 2017 06:04
Междувременно заграждат и Канада .
07 Декември 2017 06:33
Ангеле,
Заграждат щото имат с какво да заграждат! Що не заграждаме и ние?
07 Декември 2017 09:00
Angel Kandiloto
07 Декември 2017 06:01
Австралия е подпукана от китайците отдавна . Почти колония е вече . Филипините са пълна колония

Да, де. Затова питам. Китай отдавна напада западните колонии в Тихия океан. Американците го знаят; две трети от военните им разходи са този регион.
Същевременно обявяват война на... Русия. Нали не спорим, че мобилизацията си е война?
07 Декември 2017 09:36
Имам едно малко странично питане: защо го няма Петрински? На мен ми липсва...
07 Декември 2017 11:10
ouhno
07 Декември 2017 11:17
Нека да попитам. Защо редакцията си позволява да ни занимава по исторически теми с мнението на неспециалисти като горния политолог? Той какво разбира от история, та ни го натрапват? Или историята е нещо, от което всички разбират? Абсурдите на нашата съвременност започват с това, че по специализирани теми се изказват всякакви.

И аз също да питам за "Истинската история " на Петрински. Имаше една по-свежа и оригинална рубрика и нея зарязахте, редакцията...
07 Декември 2017 11:20
Вече трудно намирам какво да прочета във вестника.
07 Декември 2017 11:42
Мика
07 Декември 2017 11:17
Нека да попитам. Защо редакцията си позволява да ни занимава по исторически теми с мнението на неспециалисти като горния политолог? Той какво разбира от история, та ни го натрапват?

Не си справедлива.
Историята тук е мимоходом. Говори се за историография.
Четейки, трябва да запомниш какви са актуалните политкоректни възгледи за възгледите за историята.
Извинявам се за израза, но по същество е това.
За историята питай два етажа по-горе.
07 Декември 2017 14:11
Поздравления за Явор Сидеров!
Такива статии са необходими, за да ни напомнят какъв е характерът на всичко, което четем в областта на историята, политологията, идеологията и редица други области където определени интереси формулират изводите, до които читателите са програмирани да достигнат.
Истините в тези области са относителни, и само тези, които ясно са дефинирали собствените си интереси, могат да видят релевантната за себе си истина.
07 Декември 2017 14:58
Warrior
07 Декември 2017 14:11
Поздравления за Явор Сидеров!
Такива статии са необходими, за да ни напомнят какъв е характерът на всичко, което четем в областта на историята, политологията, идеологията и редица други области където определени интереси формулират изводите, до които читателите са програмирани да достигнат.
Истините в тези области са относителни, и само тези, които ясно са дефинирали собствените си интереси, могат да видят релевантната за себе си истина.

Трябва ма-а-алце да те поправя.
Историческата истина е абсолютна.
Всъщност нема нищо по-абсолютно от нея.
"Относителността" и "релевантността", каквото и да имаш предвид, аз бих казал "корелацията между интерес и клатене на фес в кохерентната й манифестация", ама нема да го кажа
започват от идеологията, политологията и надолу в тоя ред
07 Декември 2017 16:25
Поздравления за автора и за добрата инициатива да се чуе едно компетентно мнение, изречено с възпитан тон. Жалко за нескопосания подбор на заглавието и подзаглавието от страна на редакцията, но важното е да ги има ключовите думи"Русия" и "Запада", зер тука си имаме поборници, които ако не е за Русия и Дядо Иван, просто не им е интересно.
Колкото до Петрински, наскоро попаднах на него е Гласове, при Явор Дачков и Чичо Ф. И той като Че Гевара, след като освободи тукашния поробен народ, отиде да освобождава и други поробени такива.
07 Декември 2017 16:31
След един относително дълъг период на отваряне руската историография ще бъде принудена да влезе в крачка с доминантната доктрина, която фаворизира националното, уникалното, православното, изграденото в опозиция на Запада пред всичко, което сочи примери на културни взаимодействия, на сътрудничество и взаимно проникване. На Запад се възражда исторически дискурс от времето на Студената война - дискурс, подчертаващ чуждостта и враждебността на руския свят, неизбежността на авторитаризма и дори тоталитаризма като "естествена" функция на руския манталитет. Този тип втвърдяване и в двете страни никак не допринася за писането на качествена история.


Интересно е , обаче, че част от така описаната западна теза с за незибежността на авторитаризма в Русия е теза и на самата руска историография. Защо ли - ми защото руската история не познава продължителен образец на нещо друго. Към какво да се обърнат историците- и руски и западни - към Временното правителство на Керенски ли или към опитите на Горбачов и ранния Елцин? Всяко отклонение от авторитарно управление на страната неминуемо се е превръщало в хаос, несигурност и източник на страдания.
07 Декември 2017 17:00
}Щурчо
Историята е инструмент за политическа мобилизация

Нещо като кратката история на ВКП/б/, може би...
И като историчарите от след 10-то ноемврийския десен запартък. Дека имм викат психо-десни. Нъл тъй Щурчо
07 Декември 2017 18:06
Памфуций
07 Декември 2017 16:31
"След един относително дълъг период на отваряне руската историография ще бъде принудена да влезе в крачка с доминантната доктрина, която фаворизира националното, уникалното, православното, изграденото в опозиция на Запада пред всичко, което сочи примери на културни взаимодействия, на сътрудничество и взаимно проникване. На Запад се възражда исторически дискурс от времето на Студената война - дискурс, подчертаващ чуждостта и враждебността на руския свят, неизбежността на авторитаризма и дори тоталитаризма като "естествена" функция на руския манталитет."

Интересно е , обаче, че част от така описаната западна теза с за незибежността на авторитаризма в Русия е теза и на самата руска историография.

Едно въпросче. Знаете ли руски?
Не да разбирате нещичко, а да го знаете така, че да мислите на руски?

Щото имаше едно много известно "документално изследване на фашизма", написано от "франкофон".
Бас ловя, че и горецитираните размишления са на "неруско"-фони
07 Декември 2017 21:00
[/quote]
Едно въпросче. Знаете ли руски?
Не да разбирате нещичко, а да го знаете така, че да мислите на руски?

Щото имаше едно много известно "документално изследване на фашизма", написано от "франкофон".
Бас ловя, че и горецитираните размишления са на "неруско"-фони

За книгата на Желев няма да говоря. Подзаглавието е леко подвеждащо, задачите и типа изследване са ясно указани в увода от самия автор.
Владимир Кантор руско говорящ ли е? А. Фурсов руско говорящ ли е? Дугин рускоговорящ ли е? Александър Панарин рускоговорящ ли е? Евгений Троицкий ?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД