:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Обсъдени са търговски и военни аспекти на сътрудничеството между Русия и Турция
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
СТАТИСТИКИ
Общо 359,916,412
Активни 1,176
Страници 146,458
За един ден 1,302,066

Това трудно българско кино

Промените в Закона за филмовата индустрия са дългоочаквани и желани, но не облагодетелстват зрителя
Заснет с по-малко пари от средностатистически български филм, а разчувствал зрители по целия свят: ирландският "Веднъж" (Once).
Аха да се възрадва човек, че най-сетне бяха създадени два-три добри български филма, и плахата надежда бива порязана. Влезлият преди дни в парламента Законопроект за изменение в закона на филмовата индустрия е чиновнически напън, връщащ ни във времената, когато от всички изкуства за нас най-важно бе киното (by В. И. Ленин).

Любимата ми част от законопроекта е текстът, с който понятието "нискобюджетен филм" се заменя с "труден". В мотивите създателите са се оправдали с европейските директиви. Изборът на термин е покъртителен и дава възможност за разнообразни интерпретации. Дали под "труден" се има предвид филм, в който на зрителя е трудно да издържи до края, защото умозрителността и артистичните тежнения на режисьора са недостъпни за неговия интелект? Или пък такъв, който трудно ще стигне до кината, понеже и сега е пълно с такива субсидирани от НФЦ филми - прожектирани проформа на някой фестивал, те така и не дочакват киноразпространение, нито го търсят; или пък ако се появят в някой периферен киносалон, се радват на краен боксофис от 136 зрители?



Какво му е все пак на термина нискобюджетен?



В Меката на киното наричат този тип продукции "артхаус" - въпреки че правят основно филми по комикси, все пак са дали много по-красиво определение от "труден", което звучи като нещо за ТВУ.

Може би с перифразата законодателите са се опитвали елегантно да избягат от факта, че става дума за пари. Законът за филмовата индустрия на практика няма творчески аспекти и е обърнат изцяло към финансирането, администрирането и продуцирането. В последните десетилетия публиката се отегчи и озлоби от крамолите между кинодейците, които се карат кой да получи 1 милион или 400 хиляди лева. Както се сещате, за зрителя това е абсолютно без значение, важен е крайният резултат.

Законът за филмовата индустрия е преправян неведнъж и новите кръпки само подчертават факта, че той е тромав и трудно работещ нормативен документ, чийто правилник също има нужда от цялостно пренаписване.

Каквито и да са субсидиите, отпускани от държавния бюджет за производството на филми, колкото и на брой да са те, човешкият фактор зад тях остава съмнителен: критериите за оценка на сценариите са субективни и често опорочени, едни и същи хора се въртят в художествените комисии, съставяни по предложения от браншовите гилдии, та финансирането работи на принципа "аз на тебе, ти на мене". В същото време членовете на комисии не носят никаква отговорност за това какви филми са подкрепени и как е протекъл техният по-нататъшен жизнен път. Сегашните промени в закона отново са на парче и несъществени: те не адресират мнозинството от неговите слабости, които го правят обтекаем и оборим, подлежащ на лични интерпретации и тълкувания, даващи поле за корупция и лобизъм.

Основната все пак промяна, предвидена от законодателите, касае именно "трудните" филми, за които стана дума, които за удобство ще продължа да наричам нискобюджетни. Новите дрехи на закона сбъдват желанието на една творческа група кинодейци, основно от младото поколение: да се правят повече нискобюджетни филми (които според текста имат право на подкрепа до 80% от бюджета) и по-малко от другите (които по новите правила могат да получат до 50% финансиране). Защо е търсен този ефект? Защото парите за кино са фиксирана сума и ако се раздават по-малко на калпак, в творческия процес ще могат да се включат повече на брой кинематографисти, повече нови лица - и чисто и просто да се създадат повече филми. От една страна - тази идея е разумна, защото сред 30-те имена, подписали това предложение, има талантливи създатели на кино. Чудесният "Слава" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева и "Посоки" на Стефан Командарев (първият ни филм, селектиран в Кан от 1988 г.) са примери за именно такива нискобюджетни продукции, създадени в условия на финансова оскъдица. С ниски бюджети се създадоха и абсолютно негледаеми, но подчертано фестивални филми като "Безбог". Това е румънски подход в кинопроизводството: правят се филми за фестивали и строго професионална аудитория, които не стигат и нямат шанс да стигнат до по-широка публика. Някои от тях са шедьоври, а други никак. С румънците, които печелят "Златни палми", сме си говорили как всъщност техните филми нямат пазарен успех и широк обществен отзвук в родината си.



Мечтата за "палма" е хубаво нещо



Но от друга страна, това решение ни обрича още дълго българското кино да бъде ограничено жанрово и технологично - все така няма да се снимат фантастика, исторически драми, екшъни, защото ниският бюджет стига за фестивален филм, заснет с една камера в две стаи, а не стига за "Възвишение" или "Мисия Лондон". Изглежда благородна идеята авторите на по-комерсиалните филми да се понапънат и да търсят значителна част от финансирането си извън държавния бюджет, парцелиран от НФЦ, но дали тази идея ще сработи - предстои да се разбере. Да й пожелаем успех.

В подобна насока е и изборът преди няколко седмици на Жана Караиванова за шеф на НФЦ, след като в продължение на 7 години на стола се въртяха "и.д."-та и си прехвърляха отговорността като топка. Актрисата от дълги години организира фестивал на американското независимо кино в България и има поглед върху нискобюджетните продукции, представяни на форумите "Сънданс" и "Трайбека".

В Закона обаче продължават да



зеят дупки в други отношения, защото така е удобно



Липсват контролни механизми, които да проследяват как се харчат държавните пари. Липсват обратна връзка и отчетност за това как филмът се е реализирал след края на производствения процес, гледал ли го е някой изобщо, спечелил ли е някакви пари. Ще ми се да вярвам, че новите текстове не означават просто по-висока стена, зад която киногилдията се скрива от публиката, за да си върши своите там работи. Защото нискобюджетен или "труден" филм не е задължително да значи негледаем. Да, масовият вкус невинаги съвпада с високото художество, но времената, когато идеологически се възпитаваше съпротива към популярните жанрове, се надявам да сме ги оставили зад гърба си.

А на нашите фестивалчици, които смятат, че публиката е твърде глупава да разбере великите им идеи, ще предложа съвсем кратък списък от филми със смешни бюджети, които са се превърнали в гигантски хитове. Прекрасната ирландска романтична драма "Веднъж" е направена за около 150 000 евро. Връща боксофис от 20 милиона. "Проклятието Блеър" има бюджет от 35 000 долара. Печели към 250 милиона. "Лудият Макс" на австралиеца Джордж Милър, който и днес търпи успешни продължения, е струвал 200 000 австралийски долара. Възвръщаемостта е 100 милиона. По-сериозни разходи имал "Американски графити", който Лукас снима, преди да се впусне в грандиозното приключение "Междузвездни войни" - 700 000 долара (което за 70-те си е цифра). Спечелил 140 милиона долара. И накрая "Ел Мариачи" на Робърт Родригес. По терминологията на кабинета - един от най-"трудните" филми, които могат да съществуват. Заснет за около 7000 долара, предимно извадени от джоба на режисьора. Върнал над 2 милиона и презаснет, вече с по-висок бюджет, като световния феномен "Десперадо".

Мисля, че от тези няколко скромни примера е очевидно, че добро (и успешно) кино може да се прави и с малко пари. Парите са само средство. Проблемът е, че тук те основно са средство за оправдание защо един филм е зле направен.

снимка: София филм фест
Създателите на "Урок" и "Слава" Петър Вълчанов и Кристина Грозева са сред кинаджиите, които настояваха за приоритетно финансиране на нискобюджетните филми. В техния отбор са още Стефан Командарев ("Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"), Камен Калев ("Източни пиеси"), номинираният за "Оскар" Теодор Ушев, автори на анимационни и късометражни филми и др.
10
1048
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
06 Декември 2017 21:39
07 Декември 2017 01:16
едни и същи хора се въртят в художествените комисии, съставяни по предложения от браншовите гилдии, та финансирането работи на принципа "аз на тебе, ти на мене". В същото време членовете на комисии не носят никаква отговорност за това какви филми са подкрепени и как е протекъл техният по-нататъшен жизнен път.

Доста лаишка статия. Малка държава сме, няма как да си внасяме вяка години нови филмови дейци за участие в комисиите, нито пък да вземем как Гинка от с. Гинци да участва в такива комисии. Освен това няма как отпусналата субсидия комисия да носи отговорност как ще се развие творческият и производственият процес на проекта. За това отговорност носят продуцентите.

И разбира се, примерите с голямата касова възвращаевмост дадени от страни с многомилионна публика.
07 Декември 2017 01:17
най-важно бе киното (by В. И. Ленин).
07 Декември 2017 01:19
Липсват контролни механизми, които да проследяват как се харчат държавните пари.


И това не е вярно.
07 Декември 2017 03:42
направена за около 150 000 евро


Че за нашенския кинематографист това са луди пари! А да се дават за пример как се печели от кино на многомилионните англоезични кинопазари е все едно да се упрекват българските писатели, че не се издържат от книгите си. Ми малък пазр, малка и съсипана държавица (остатъчна), с все по-намаляващ брой образовани читатели и зрители. Тук именно е ролята на държавата, ако я имаше, да се погрижи за хала на културата ни като цяло.
И изобщо "Златна палма" е печелена само веднъж от български филм, анимационен впрочем, и то в дълбоката социалистическа ера, когато българското кино най-недемократично се издържаше изцяло от държавата, която му беше осигурила такава великолепна база за работа като Киноцентъра и студии за игрални, анимационни и документални филми, прихватизирана по-късно благодарение на Е. Михайловци и Волевци, които сега мрънкат, че нямало било пари за филмите им. Годишният бюджет за българско кино е комичен, като се има предвид, че той е за цялото ни кино - игрално, документално, анимационно. Парите основно се осигуряват от продуценти - наши и чужди, от разните там евроимажи, сийсинема нетуърки и по пазарите на разни фестивали, добре, че ги има. Но тия чужди пари често се отпускат я за чернуха, я за оплюващи соца филми. А както е известно, който плаща музиката... И идеален да е законът, не от него зависи качеството, тематиката, опитът на младите в професията и всичко онова, което българското кино имаше и което то загби от зор за продуцентско кино. Ми имате си го, приятно гледане!
07 Декември 2017 04:14
Изглежда благородна идеята авторите на по-комерсиалните филми да се понапънат и да търсят значителна част от финансирането си извън държавния бюджет, парцелиран от НФЦ, но дали тази идея ще сработи - предстои да се разбере.


Глупости! Че и в момента е така. Изобщо статията явно е писана за хора, които хабер си нямат нито от сегашния закон, нито от (причините за) предложените промени, нито от ситуацията в българското кино и поради това смятат, че българските документални, анимационни и игрални филми се произвеждат единствено и само с държавна субсидия. Бюджетът не е парцелиран самоволно от НФЦ, а такива са разпоредбите на закона. И нито една продукция не разчита и не е разчитала само на сумите, отпуснати от държавата за кинопроизводство. Хайде малко по-серизно!
07 Декември 2017 04:27
Ето пример от новия филм - документалния "От признателните потомци" - на Стефан Командарев:
С подкрепата на НФЦ, Слоу моушън, Пик аудио, Булфилм и Филммейкър

Ето и информация за документалния филм на Весела Казакова:
С подкрепата на НФЦ, Подпрограма МЕДИА на Програма „Творческа
Европа“ на ЕС, ко-продукция с БНТ и пост-продукционни услуги с
подкрепата на „Нова филм“ – Деси Тенекеджиева


И т.н.

За игралното икно е още пò така с "подкрепата".
Например за нашумелия и в Кан "Посоки" пак на Стефан Командарев:
С подкрепата на: Национален филмов център, МДМ – Германия, Евроимаж, Македонска филмова агенция


Та очевидно филмовите ни дейци доста преди авторката на горния екзерсис са се договедили да се поразтърсят за средства, ами не са легнали на тънкия държавен бюджет, отделян за българско кино и "парцелиран" (що за израз!) не от НФЦ, а от сътоветните комисии, както е по закон..
07 Декември 2017 08:45
Впрочем ето какво изискна законът за филмопроизводството при кандидатстване за държавна субсидия::
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135474936

чл. 31


2. делът на българския продуцент в бюджета на проекта е не по-малко от 20 на сто за двустранна копродукция и не по-малко от 10 на сто за многостранна копродукция.

Т.е. за да се кандидатства, вече е осигурена една пета от бюджета на проекта


Продуцентите отчита изразходваните средства в точно определен срок на всеки етап от производствот она филма.

Та авторката е редно да се извини, задето (сазнателно или не) заблуждава читателите и набеждава хора, посветили труда и времето са на българското кино.
07 Декември 2017 09:04
Ето и линк към прадлаганите промени, подчертавам - промени, останалото в закона си остава в сила:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2787

А най-отдолу са дадени и мненията и възраженията на заинтересованите страни.
07 Декември 2017 10:36
А кога най-после дъвка за окото тип неделна киновечер със съответния шанс за комерсиален успех чрез пускане за масовия потребител по киносалоните? Кога ще има най-простото - сценарий тип "млади археолози разкопават древна тракийска гробница и събуждат древно зло" със скромни ефектчета, но наше, по нашите гробници? И вместо такива филми със шанс поне да са окло нулата като бюджет ще се субсидират трагичните "дълбини" на нечия префърцунено 25г. подсъзнание дето не може пола си да определи, ама претенции не до Безбог ами до К2!?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД