:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Те ще бъдат съдени за въоръжен грабеж и опит за убийство
Няма магическо ново име, което може да се появи отнякъде, трябва политическа воля, заяви международният посредник
Отсрочката е временна - до приключване на общественото обсъждане на плана за управление
Под възбрана попадат само 4 медикамента за редки заболявания без алтернатива, заяви зам.-министър
СТАТИСТИКИ
Общо 360,098,740
Активни 399
Страници 14,732
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Македонската църква извървя своя път към самостоятелността

Съседите трябва да направят още две крачки - да преодолеят разкола и да не пренебрегват сърбите, смята богословът д-р Иван Йовчев
СНИМКА: Илия Вълков
Д-р Иван Йовчев
Д-р Иван Йовчев е богослов, преподавател в Софийския университет с интереси в областта на историята на православието и въпросите за автономията на Македонската православна църква.



- Г-н Йовчев, каква е предисторията на решението БПЦ да съдейства за автономията на МПЦ?

- Исторически Българската православна църква (БПЦ) е майка на Македонската православна църква (МПЦ) и така е било до времето на Първата световна война. След нея обаче има драстична промяна. Възникват нови църкви, обединяват се отделни митрополии. Такъв е случаят и със Сръбската православна църква (СПЦ). Тя юридически се превръща в църква-майка на онези области, които до 1918 г. са били духовно обгрижвани от БПЦ. Става въпрос за периода от 1920 г. до 1941 г. През Втората световна война България присъединява територии в Македония. Тогава БПЦ подготвя административна промяна в църковната уредба на тези земи, преименува някои епархии, обгрижвани от СПЦ, но този период продължава до 1945 г. Тогава Македонската федеративна република става част от Югославия и решава, че трябва да има самостоятелна църква, като прокламира това свое решение на Първия църковно-народен събор на македонската църква. Канонически този събор е много важен, защото в него не участват епископите, архиереите, което означава, че той е незаконен. В него участват само обикновени свещеници и голяма част от обикновените християни, които са и последователи на комунистическата идея.



- Това ли задълбочава проблемите там?

- Да, защото в Македония започват да съществуват две православни църкви. На територията на една държава не могат да съществуват две православни църкви. Една е Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Тя е призната от конституцията на Македония и е призната от самата държава и от народа. От гледна точка на установените канони на църквата легитимната църква в Македония е Православната Охридска архиепископия, чиито престоятел се казва архиепископ Йован Вранишковски. Той дълго време беше по затворите в Македония и беше освободен наскоро. Той е легитимният престоятел на тази църква. Става така, че църквите признават една православна църква, която обаче е гонена, а по законите на държавата не е легитимна пред държавата и народа. И затова казвам, че първо трябва да се изчисти този вътрешен разкол и разделение и едва тогава да се търси външно междуцърковно признание на Македонската православна църква.



- Коя църква от двете поиска съдействие за автономия пред БПЦ?

- Легитимната, според конституцията на Македония - МПЦ, онази, която инициира и всички прошения през годините - Първия църковно-народен събор на македонската православна църква от 1945 г., втория от 1958 г. и третия, довел до схизма със СПЦ и останалия православен свят от 1967 г. Именно тогава македонците заявиха самочинно и самостоятелно своята автокефалия. Затова тук въпросът не е дали БПЦ ще признае МПЦ. Тя е признала тази църква. Но тук става въпрос да се признае нейната самостоятелност. Защото тя в момента живее изолиран живот, в схизма е с останалия православен свят и не може да се идентифицира като самостоятелна църква. За съжаление обаче това не е в правомощията само на една православна църква, а трябва да го направят всички православни църкви: Вселенска патриаршия, Антиохийска, Александрийска, Йерусалимска, Руска, Сръбска, Румънска, Българска и всички останали архиепископии като Кипърска, Гръцка, Албанска и т.н. Те всички трябва да се съгласят с желанието на МПЦ, а ние като църква сме длъжни да предизвикаме такъв разговор, да обърнем внимание. Но не можем да затвърдим тяхната самостоятелност. Можем само да им помогнем.



- Какъв е редът за признаването, трябва ли да се свика Вселенски църковен събор, да се търси първо одобрение от двата основни фактора в православния свят - Вселенската и Руската патриаршия?

- От гледна точка на съборността в пространството на поместните православни църкви там лидер няма. По канон има правила, като 28-мо правило на 4-ти Вселенски събор, проведен в Халкидон, се дава право на Вселенската патриаршия да бъде първа по чест. Но това е само едно символично лидерство по чест, но не и по власт. А иначе за постигането на тази автокефалия и самостоятелност има два фактора, две фракции, които се опитват да приложат свой модел. От една страна са Вселенската патриаршия и нейните последователи, а от другата страна е Руската православна църква и нейните последователи - почти всички самостоятелни балкански църкви, сръбска, българска, румънска и т.н. Истината е, че все още няма узаконено правило как се дава автокефалия. Има предложения, които се подготвят на различни православни подготвителни комисии, в които участва и Българската патриаршия. Слава богу, нашият патриарх Неофит е участвал в подобни комисии и има голям опит. Тук става въпрос кой да е първенец, което не прави добро впечатление в православната църква. И не е случайно, че свети отци на православната църква като Св. Юстин Попович изразяват своето несъгласие да има Всеправославен събор, който да вземе решение за даване на автокефалия. Той е несъгласен, защото се вижда, че и Руската, и Вселенската патриаршия се стремят към едно лидерство. Едните са обвинявани, че искат да бъдат православни папи в лицето на вселенския патриарх, а пък руската страна държи да бъде едва ли не Третия Рим. Затова и няма установена практика.



- А има традиция, която се следва при даването на автокефалия?

- Има и тя не е приоритет на Вселенски събор, защото не е въпрос на догматиката на църквата. Това е едно общо решение на всички поместни църкви.



- Колко време отнема този процес, какво показва историческият опит?

- Пример е историята на нашата православна църква. МПЦ върви по нейните стъпки. Когато винаги става въпрос за самостоятелност на една православна църква, тя държи това да се случи твърде бързо. И се предполага, след като съществува една самостоятелна държа, това да важи и за църквата, а не зависи от друга църква в друга държава. Този процес обаче е постепенен. И това е здравословно. Има минимум от критерии, които трябва да се изпълнят. Освен народа, който се припознава като православен, трябва да има необходим минимум от епископи, да има училища, които да създават църковни кадри и институция. И разбира се, църкви, манастири, в които да има духовен живот. Иначе не би имало пълноценен църковен живот. И когато се дебатира между СПЦ и МПЦ за получаване на автокефалия. Сръбската църква, която се явява майка юридически, не фактологически, но е силен мотив да се съобразим с нейната позиция, казва: МПЦ трябва първо да поживее в една полунезависимост, като почита сръбския патриарх, но вътрешно ще се води от нейните правила и живот. Необходимо е да има наблюдение и възможност за ръководство, почерпено от силата на традицията в православната църква.



- От коя православна църква би имало най-голяма съпротива срещу независимостта на МПЦ?

- Автокефалията твърде често е политически въпрос. Този въпрос следва почти винаги политиката на една държава, защото не е продиктуван от недрата на църквата. Затова много от участниците в този дебат смятат, че македонската църква трябва да бъде допусната евхаристийно общение - това е центърът православния живот. Ние също сме минали по този път и се имали същия проблем. След като се учредява българската екзархия с ферман през 1870 г. ние сме били в схизма до 1945 г., продиктувана от намеренията на Вселенския патриарх и подкрепена от другите. Но впоследствие ние сме в евхаристийно общение с румънска, със сръбска с руската задгранична църква.

А дали ще има отпор? Най-малкото, което би трябвало да не се случва е да не се политизира този проблем. Защото може да бъде отнесен и към други църкви, като Руската православна църква, която има същия проблем с украинската църква. Тя също търси своята идентичност и самостоятелност и иска да се еманципира от покровителството на Москва. Пак ще кажа - за да имаш самостоятелност, трябва да поживееш в автономия. Според мен МПЦ премина през всички етапи, за да бъде самостоятелна. Когато народът иска самостоятелност, а държавата я подкрепя, няма как да се не стигне и до самостоятелна православна църква. Макар и да е провокирала през годините различни проблеми.



- Политиката пречи или помага на тези процеси?

- Помага да се избистри хоризонтът. Македония тръгва по един по-ясен път, а не със замъгляване на исторически факти, подмяна и фалшифициране на история. Да, всичко е възможно. И с помощта на българската патриаршия, но и със съгласието на сърбите. Ние не бива да ги пренебрегваме. Защото може да навлезем в едни нездравословни отношения, които да се отразят на цялата православна църква.
1685
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД