:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Еколози проведоха контрамитинг в София
Същия процент анкетирани харесват визитата на Борисов в Саудитска Арабия
Проектът за забрана на фосфатните добавки не получи мнозинство
Никой не му обяснявал защо за авиацията отишла такава огромна сума /СТЕНОГРАМА/
Председателят на Еврокомисията е заподозрян във фалшификации и незаконно подслушване
СТАТИСТИКИ
Общо 360,247,640
Активни 596
Страници 2,866
За един ден 1,302,066

Държавата мина в нелегалност

Управляващите масово крият информация, която представлява обществен интерес и по закон не може да е тайна
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
За 7 години начело на Върховния административен съд Георги Колев успя да затвори институцията и да я върне години назад в сферата на публичността.
Доброто старо тоталитарно време се завръща. На принципа, че колкото по-малко знаят, толкова по-малко проблеми създават, избирателите биват държани в мрак и получават минимална информация за делата на управляващите.

Държавното управление почти изцяло мина в нелегалност. Крият се чувствителните новини и важните решения, а гражданите са заливани от пиар съобщения за несъществуващи успехи или за елементарни постижения, които влизат в задълженията на администрацията и нейните началници.



Най-голямото безобразие,



което даже и не можехме да си представим, че е възможно, е скриването на присъдите и на трите съдебни инстанции - уж за да не избягали престъпниците. Така Висшият съдебен съвет (ВСС) "следва линията на прозрачност" - като зачерта с лека ръка публичността, която смятахме извоювана завинаги.

Комисията на съвета "Професионална квалификация и информационни технологии" нареди на всички съдилища да преустановят публикуването в онлайн регистрите "на съдебни актове по наказателни дела - присъди, с които е наложено ефективно изтърпяване на наказания "лишаване от свобода". Публикуването ще става едва след като присъдата влезе в сила и прокуратурата предприеме действия по привеждането й в изпълнение. Т.е. по всички дела, които се точат години наред, обществото няма да получава адекватна информация, за разлика от осъдените за престъпления, които ще бъдат информирани своевременно от адвокатите си.

С тези си действия съветът дописа недомислието от последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, който въведе ограничение само за окончателните присъди. Идеята на тази законодателна промяна е да се минимизира рискът от това престъпниците да изчезват след обявяването на окончателната им присъда. Такива случаи има не един и два, избягалите престъпници са стотици. Но подобни мерки няма да ги предотвратят. Защото никой подсъдим не чака да разбере присъдата си от онлайн деловодствата. Единственото, което ще постигне тази мярка, е да лиши обществото от достъп до информация и до това как държавата се бори с престъпността. След скандала, който избухна, комисията на ВСС все пак се поправи и прие, че тайна ще бъдат само окончателните присъди.

Като говорим за присъди, помните ли



скандалите около помилванията



по времето на мандата на президента Георги Първанов и вицето му Ангел Марин. Мандатът на Росен Плевнелиев и на вицето му Маргарита Попова успя да ги заличи. Още в началото на вицепрезидентската си кариера Попова даде заявка, че това правомощие вече ще се упражнява на светло и по ясни критерии и правила. Бяха огласени и членовете на комисията по помилванията, за които до тогава президентството отказваше информация.

Дали заради прокурорското си минало, или имайки едно наум от безобразията от предишния мандат, но Попова раздаваше твърде пестеливо държавната милост. За 10 години Марин помилва над 500 души, но това го разбрахме впоследствие и с голямо закъснение. В близо 50 от случаите това е станало въпреки отрицателното становище на помощната комисия по помилванията. Попова е помилвала 28 души, като 25 от тях са били по предложение на комисията, двама по нейно лично решение и един по решение на Плевнелиев. Румен Радев и Илияна Йотова дадоха заявка, че ще следват линията на прозрачност. Но комисията по помилванията от 1 ноември реално не може да заседава, защото няма кворум.

Временната парламентарна комисия, която се занимаваше с помилванията по времето на Марин, предлагаше Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража да бъде променен така, че да бъдат отстранени пропуските в уредбата - например да се създаде регламент за правата и отговорностите на длъжностните лица от изпълнителната власт, които дават справки и становища на комисията за помилванията. Имаше и предложение на законово ниво да се създаде механизъм за огласяване на указите на президента за помилване. Пет години по-късно нищо от това не е направено.

Безобразията не свършват дотук. И другите две власти станаха специалисти да засекретяват работата си, която трябва да се случва пред очите на данъкоплатците.

Примерите тук са безбройни и скандални. Най-възмутителният е



внасянето и приемането на закони без обществено обсъждане



Последните промени в екозакона, в Закона за съдебната власт и в Административнопроцесуалния кодекс бяха гласувани по този начин. Изключителна рядкост е проект на депутати да бъде публикуван за обсъждане. Правят се и други номера - например законопроектът за водите беше обсъден, съгласуван с ЕС, а накрая в парламента беше внесен съвсем друг текст.

Дори парламентът, който по презумпция трябва да е най-публичното място в държавата и в него да се дебатират всички важни въпроси на управлението, свикна да закрива и засекретява и комисии, и пленарни заседания. Вътрешната комисия съществува в секретност от години. Енергийната комисия и тя взе да нищи държавни тайни напоследък.

Главният прокурор Сотир Цацаров, който според тълкуванието на Конституционния съд не дължи обяснения за работата си на парламента, беше поканен в комисията срещу сивата икономика, а заседанието беше закрито, защото щяло да става дума за данъчни документи. Самите данъчни също не са еталон за публичност - седмици наред се правят, че не са им зададени публично въпроси от Съюза на съдиите, Висшия адвокатски съвет и журналисти имало ли е предложение да се правят данъчни проверки за назидание на съдии и адвокати, които не държат правителствената линия по делата за затворените заведения по Черноморието миналото лято.

Правителството също не пада по-долу. Любимият му похват е да не качва на страницата си докладите и отчетите си. Например докладът за това как върви внедряването на електронното управление беше предоставен на журналистите само чрез "извадки" от него, за да не излезело, че е много критичен.



Липсват декларациите за конфликт на интереси на министрите



Беше засекретено дори постановление за заплатите на НСО. Защо?

Министерският съвет крие даже кои са съветниците на министрите, а някои министерства - на отбраната, на социалните грижи, на здравеопазването и на образованието, си позволиха да поискат въпроси по Закона за достъп до обществена информация, за да кажат бройката и евентуално имената.

Отделните министерства са много изобретателни в това отношение. Тайна е броят на повтарящите ученици, тайна е успеваемостта на инвитро клиниките с държавни пари, тайна са дълговете на държавните дружества и издължаването на държавата към тях. Скоро ще стане секретно и кои са членовете на правителството...



-----------------

Достъп или скриване на информация?

Институциите се научиха да злоупотребяват със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) , като настояват журналистите да искат по този ред данни, които са длъжни да публикуват сами. Около 70% от делата за достъп до информация, заведени от репортери, се печелят в съда.

Законът за достъп до информация ЗДОИ реално капсулира администрацията. Всекидневие са безобразията за най-елементарен въпрос да се иска изпращане на писмени въпроси, а най-често репортерите биват принуждавани да подават бланки по ЗДОИ и да чакат поне две седмици да получат отговор. Вече е невъзможно да се вземе интервю без посредничеството на пресцентър, а нерядко служителите във въпросния пресцентър отговарят вместо питания и настояват да прочетат и редактират интервюто, преди да бъде публикувано.

Според Гергана Жулева, ръководител на Програма "Достъп до информация", за информация, която представлява или би представлявала обществен интерес, не е необходимо да се подават заявления. Тя трябва да бъде съобщавана, публикувана, включително и в интернет страниците на администрацията.

Администрацията обаче масово не е наясно с тези постановки на закона. От комисията за конфискация например последно поискаха въпросите на "Сега" за изхарченото за делото за конфискация на Цветан Василев да бъдат пратени по ЗДОИ. След това отказаха да предоставят информация, защото тя била служебна и търговска тайна. И сега казусът виси в съда.

Интересен беше сблъсъкът с Висшия съдебен съвет и по темата със статута на Делян Пеевски. Наложи се "Сега" да води съдебна битка, за да получи отговори от съвета за времето, когато Пеевски беше следовател. Така дойде и отговорът, че Пеевски никога не е атестиран като следовател, нито е имал статут на несменяемост, т.е. можел е да бъде освободен от следствието по всяко време. ВСС отказа да предостави информацията, позовавайки се на несъгласието на Пеевски. От ВСС не отговарят на въпросите на "Сега" по колко и кои разследвания е работил Пеевски. Питането е препратено до директора на националното следствие. Отговорът на този въпрос вече беше ясен - след дело, водено от в. "Капитал", прокуратурата призна, че Пеевски не е работил по нито едно досъдебно производство или следствена поръчка.

Случка по ЗДОИ имахме и с МВР отпреди години - при търсене на информация за разкритите отвличания от МВР препратиха заявлението към ДАНС, защото при тях нямало информация. От ДАНС го върнаха пак към МВР, защото и те нямали информация. Накрая МВР отказа да я предостави. Направи го часове преди да тръгне делото срещу отказа и 6 месеца след подаването на заявлението за получаването на данните.

Макар и формално да има говорители и пресцентър, прокуратурата говори само по темите, по които й изнася. Когато пък по ЗДОИ бъде питана за конкретно дело, дежурният отговор е, че това е "следствена тайна". От прокуратурата отказаха дори да предоставят списък с имената на прокурорските помощници, които работят в институцията. "Сега" ги получи след спечелена съдебна битка на две инстанции.

Георги Колев, досегашният председател на Върховния административен съд, написа вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове на сайта на съда. Група журналисти заведе дело срещу това, но две инстанции - административният съд в София, а после и самият ВАС прекратиха делото, като отказаха да се занимават с него.

Преди година от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не благоволиха 2 седмици да отговорят на въпроси, свързани с имението "Саръгьол", за което държавата спечели съдебната битка със Симеон Сакскобургготски. Въпросите бяха свързани с това дали държавата вече е във владение на имота. От министерството благоволиха да отговорят едва когато получиха въпросите по Закона за достъп до информация.

Според институциите тайна са:

- ефективните присъди;

- отчетът за изпълнението на мерките за борба с бюрокрацията;

- броят на повтарящите ученици;

- резултатите от извънредните матури;

- имената на съветниците в редица министерства;

- успеваемостта на инвитро клиниките за опити, платени от държавата;

- докладите на комисиите на Столичния общински съвет;

- декларациите за конфликт на интереси на министрите;

- документите по делата във Върховния административен съд;

- имената на помилваните;

- изхарченото по производството по конфискация на Цветан Василев.

Комисия във ВСС, ръководена от бившата прокурорка Калина Чапкънова, направи още по-сериозна кашата, забъркана от парламента с публичността на съдебните актове.

 Комисия във ВСС, ръководена от бившата прокурорка Калина Чапкънова, направи още по-сериозна кашата, забъркана от парламента с публичността на съдебните актове.


Снимка: Архив на "Сега"
70% от делата за достъп до информация, които журналистите завеждат, се печелят от тях в съда. Но резултатът идва след 1-2 години
7
8358
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
19 Ноември 2017 19:03
Другото как да е, ама броят на повтарящите ученици защо?
20 Ноември 2017 05:31
Кое е важно за обществото ? Кое лице дали и на колко е осъдено или колко престъпления са разкрити и престъпниците по тях осъдени ? Не казвам, че решението за непубликуване на присъдите не е глупаво и ще постигне официалната си цел, а само, че от това не следва нищо за обществото, а само за любопитството на пряко и лично заинтересованите.

Мен например не ме интересува дали Иван Драганов е осъден, а колко процента от извършените престъпления първо са били регистрирани от МВР, второ, каква част от тях са разкрити, трето какъв дял от извършителите на разкритите са осъдени и в какъв срок е извършено това. Това е важното, а не конкретните имена и присъди.
20 Ноември 2017 09:18
Neopol

Кое е важно за обществото ? Кое лице дали и на колко е осъдено или колко престъпления са разкрити и престъпниците по тях осъдени ?

И едното, и другото.

Публичността на присъдите, от една страна, е предпоставка за граждански контрол. Има конкретни имена, за които е важно да се знае и чуе дали и кога има присъда и каква конкретно е тя.
От друга страна - публичността на всяка отделна присъда позволява тя да служи като пример за обществото и част от т.нар. генерална превенция - една от основните цели в наказателното право.
Това обобщената статистика не може да ти го даде.
20 Ноември 2017 16:08
Той каза , че могат и затова .....
20 Ноември 2017 16:26
Forza NATO
20 Ное 2017 09:18


Точно.
20 Ноември 2017 18:32
Безобразията не свършват дотук. И другите две власти станаха специалисти да засекретяват работата си, която трябва да се случва пред очите на данъкоплатците.

Докато в тази територия държава държавните неща СЕ СЛУЧВАТ, т.е. до голяма степен са случайни, тъй ще е. И мисленето на "държавниците" ни също "се случва", в повечето случаи по неподходящ начин. Докато държавните дела не се извършват, осъществяват, реализират, нищо добро няма да изгрее на хоризонта...
23 Ноември 2017 19:15
.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД