×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Исландците пропуснаха VAR-дузпа и отстъпиха с 0:2
Срещата била в рамките на Българското европредседателство, пише премиерът във Фейсбук страницата си
Новият заем ще бъде използван за погасяване на стари дългове
Нападнаха съветници от американската коалиция в зона за деескалация в Сирия
„Системата е на ръба”, твърди главният прокурор
Столтенберг очаква Македония да бъде поканена в НАТО в началото на юли
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,847,253
Активни 581
Страници 5,947
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Печал и горест

Бойко Ламбовски
Преподавателка по българска литература ми се ожали, че учениците масово не разбирали какво четат. Текстовете на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков ги препъвали на всяка крачка - думите вътре им ставали с всяка година все по-неразбираеми. Учениче не разбрало думата "печал" в текст на класик и понеже авторите на учебника явно се опасявали от това, по-долу те пояснили думата със синоним - "печал - горест". Това обаче донесло още повече печал, че и горест на ученичето, щото "горест" му се оказало абсолютно неизвестно какво означава. И аз да бях, щях да се фрустрирам, сиреч потисна де, ако това, чрез което ми поясняват нещо, ми е още по-неразбираемо от това, което ми поясняват.

Сигурен съм, че по-друга семантика влиза в главата на днешните деца от тази, която са вложили в произведенията си класиците. Както съм сигурен, че те си представят някакъв почти гуру човек, много светнат, когато им се налага да учат "Левски" на Вазов например, и стигнат до "те нямали власт над таз душа яка..." И че въпросната "яка душа" си я превеждат вероятно по по-различен начин от дедовия смисъл в нея.



Прилагателното "як-яко-яки"



днес е част от ученически сленг с по-други значения, нежели онези при Йовков и Вазов - здрав, силен, корав, упорит... Изключително употребяваният епитет в наше време е и честа съставка от непринудени беседи из капанчетата край училищата и предизвикателни рап-изпълнения на тема "яко е партито" (има такова), или послания като това: "яки каки аз набирам" (има и такива). Да кешаутнеш, да фийдбекнеш или да ъпгрейднеш компютъра или себе си днес е доста по-ясно за юношите ни, отколкото би било за Захарий Стоянов или Любен Каравелов, ако им заговореше някой така. Макар че няма защо да ходим при класиците - достатъчно е да идем при дядовците и родителите на тези юноши.

Не мисля, че тези юноши са по-глупави от бащите си и дедите си, тоест от нас. Както и от класиците. Те са само по-объркани, по-фиксирани в устройствата си и - просто по-малко. Това значи, че имаме повод за печал и горест. Поводът е свързан с трите изброени по-горе квалификации. Ще поясня.

По-объркани са, защото са израсли като цяло в по-несигурна семейна и в по-неадекватна на действителността училищна среда от техните родители. Семействата им като цяло се гмурнаха от социалния патернализъм на социализма в икономическия хаос на прехода. Този хаос, от една страна, създаде изкусителна представа за лесен успех, от друга - несигурност, нищета и безработица за широки обществени слоеве. Създаде неврастенизирани бащи и майки, оцеляващи тук или гастарбайтерстващи нейде си, и деца - при баби и дядовци, с висока цел - внезапна печалба от фишче, или познанство с местния бабаит в бара и с развлечение - да надуеш газта без книжка, често с печален свършек. А училището ги учи по изоставаща от времето схема, но това не е здравословната доза консерватизъм в образованието - тъкмо нея я няма. Здравословната доза консерватизъм е - истински педагози, а не "тук съм, щото не намерих друго" при учителите; унифициращи, но създаващи причастност и гордост униформи; затруднен достъп до фармацевтични и алкохолни изкушения. Тъкмо този консерватизъм липсва, заменен с "ще караме както досега, па да видим докога", А другото, което би трябвало да е напредък - образование, което се получава с интерес и дава перспективи, го няма. Така радостта ни от медалите по международни олимпиади остава радост с пропагандно, а не със статистическо значение. Иначе гледаме данни като тези отпреди дни, че българските ученици са на последно място в Европа по гражданско образование в резултат на международно изследване сред осмокласниците от 24 държави.

Или като това отпреди година, че България е на последните места сред страните от ЕС по резултати на учениците на международния тест PISA, представен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От което личи, че деветокласниците ни са



на европейската опашка по четивна грамотност



и на предпоследно по математика. А този тест мери умението да приложиш наученото на практика, както и готовността да се справяш с живота след края на задължителното образование.

Тази готовност у тези ни юноши е извънредно ниска. И пак ще кажа - не защото са глупави. Те си гледат в устройствата достатъчно умно - и намират там паралелни светове и контакти, които дават огромни обеми от развлечения и инфо. Само че голямата част от тези юноши ми приличат на вагончета, пуснати по глух коловоз, а не по основния жепейски път, който води към грейнала във футуристични светлини Гара България. Която е някъде там в бъдещето - модерна, оживена и пълна с жизнерадостен народ. Ние ги чакаме там, или по-скоро там ги чакат сенките на класиците ни, а те - юношите, нещо не идват. Или пристигат малцина, с опърпани ранички, добрали се не заради добрия път, а някак самосиндикално.

Така стигнахме и до демографския компонент на упоменатата по-горе печал, но той е само следствие, той е само закономерен резултат от едно движение, пълно с невежо управление и окраден по случайните спирки дизел.
13
6725
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
13 Ноември 2017 20:23
А колко ли пъти даскалицата е използвала в ежедневието думи като печал и горест? Те децата по принцип затова ходят на училище, за да им обясняват разни неща, които ги няма вкъщи и на улицата.
13 Ноември 2017 20:56
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
(Притчи, 17:25)


Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,
(Йов, 13:26)


Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
(Еклесиаст, 1:18)


Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
(Йов, 6:2)


13 Ноември 2017 21:20
езикът не спира да се променя, щото хората го ползват по предназначение - като средство за комуникация. Ако тоя, с който ти се налага да общуваш, не изглежда като човек способен да различи горест от дупка ф земята, треа да си тъп че да го спичаш с трудни думи и да очакваш комуникацията да върви гладко.
13 Ноември 2017 22:01
А училището ги учи по изоставаща от времето схема, но това не е здравословната доза консерватизъм в образованието - тъкмо нея я няма.

А това изобщо не е вярно. Резултатът, от който авторът пищи, е поради това, че обучението се води само по "новаторски" схеми...
А образованието нито е демократичен процес, нито пък е иновативен...
14 Ноември 2017 00:01
Su38
14 Ноември 2017 08:16
Скоро научих че някъде около осемдесета година испанците въвели в техните училища нашата стара система на обучение.Вече било ясно че там тя дава добри плодове.Същата система която ние неразумно отхвърлихме долу горе по същото време и възприехме някаква безумна компилация от непознати учебни системи които вече дават отровни плодове.Съсипахме цели поколения.Много ще има да патим когато дойде ред тези съсипани поколения да движат икономиката на страната и да я управляват.Мисля че това ще стане в обозримо бъдеще и повечето тук ще го доживеем.
14 Ноември 2017 09:23
От което личи, че деветокласниците ни са на европейската опашка по четивна грамотност и на предпоследно по математика.

Че учениците са зле спрямо нивото на моето поколение - няма никакво съмнение. Само дето т.нар. "европейски проверки" са си една голяма глупост.
Авторът пише за математиката - били сме на предпоследно място. Същевременно, децата ни бият по състезания "яко" тези много добри чужденци. Ама хайде - състезанията саза отбори. Ами тогава да видим как са по успех нашите студенти, които отиват "на запад". Аз съм проверявал и сравнението в подтискащо за западнячетата - то и затова европейските вузове толкова планово провеждат политика за прикоткане на наши бакалаври да учат при тях магистратури (по множество мнения от вузове, 2-3 български деца рязко качвали успеваемостта и качеството на магистърската група; повече от 4 създавали комплекс за малоценност в другите и затова няма вече толкова българчета в нито една специалност).
14 Ноември 2017 09:38
Учениче не разбрало думата "печал" в текст на класик и понеже авторите на учебника явно се опасявали от това, по-долу те пояснили думата със синоним - "печал - горест".

Редакторите да се бяха потрудили малко повече и да посочат и други синоними. Горест и печал се употребяват в писмената реч и литературата, а не в разговорния език.
Езикът се развива и не можем да очакваме следващите поколения да знаят думи, които са присъствали в българския език преди 100-150 години, особено турцизми и диалектни думи от ежедневния бит на тогавашното село. Освен това се налагат и пояснения за места, събития и факти от тогавашната епоха. То и за нашето поколение бележките под черта бяха необходимост, какво ли остава за тези след нас. Затова е важно тези пояснения да се намират отдолу на същата страница, защото мене например ме дразни практиката да се изваждат в края на книгата и човек да се прехвърля непрекъснато от текста към пояснението. Тези бележки на редактора са задължителни за книгите от чужди автори, където може да има непреводима игра на думи, а и необходимост от повече пояснения за епоха, бит и т.н., непознати на българския читател.
За сегашните електронни книги пък намирането на синоними на непозната дума е съвсем лесна работа с тези онлайн речници.
14 Ноември 2017 10:23
Не мисля, че тези юноши са по-глупави от бащите си и дедите си, тоест от нас.


Или си потребител или си създател. Да си потребител не е професия. Да си създател е. Професията изисква умствени способности. Потребяването не толкова. Обаче в Родината не се произвежда (продукт с висока добавена стойност). Поне в сравнение, да речем с Дания, Финландия, Холандия, Швеция - страни със съизмеримо население в ЕС. Дрейфът е към Екваториална Африка. Това е процес на който трябва да се съпротивляваме. Или да се спасяваме?
14 Ноември 2017 11:25
А училището ги учи по изоставаща от времето схема, но това не е здравословната доза консерватизъм в образованието - тъкмо нея я няма.

Верно. Нужно е да се изучава творчеството на криско, азис и мара отварачката... така хем ще е модерно, хем ще е по-близо до речника на децата и техните родители.
Е, може да се явнат малко печални и горестни резултати, но пък ще сме мноо модерни.
14 Ноември 2017 18:25
Ако тоя, с който ти се налага да общуваш, не изглежда като човек способен да различи горест от дупка ф земята, треа да си тъп че да го спичаш с трудни думи и да очакваш комуникацията да върви гладко.

Т.е. - оправдаваш "Вие сте прости и аз съм прост и за това се разбираме"
14 Ноември 2017 18:27
Ако тоя, с който ти се налага да общуваш, не изглежда като човек способен да различи горест от дупка ф земята
в гората. т.е. ф гората, там ѝ е мястото на горестта.

да знаеш за следващия път

горест в гориста местност, мдам.
16 Ноември 2017 18:27
Да критикуваш децата, че са неграмотни, а ти самият да си неграмотен е прекалено.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД