:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
18 са настанени в болницата в Ловеч. Жертвите са незрящи екскурзианти от Перник
Върховният касационен смята, че спецсъдилищата се превръщат в извънредни
СТАТИСТИКИ
Общо 356,607,763
Активни 1,026
Страници 140,530
За един ден 1,302,066

29 магистрати са "вечните" началници в съдебната власт

Конституционният съд може да сложи край на тази порочна практика или да я бетонира
Снимка: Юлиян Савчев
В магистратската си кариера Сотир Цацаров не е бил шеф само 4 години. Сега той сезира Конституционния съд по темата с последователните мандати в съдебната власт.
В съдебната власт има една група хора, чиято кариера се състои в това да са шефове. Местят се хоризонтално и вертикално в системата, но все са сред номенклатурата. И това създава опасност от развиване на зависимости. От друга страна обаче, налагането на ограничения ще попречи на хората с добър управленски потенциал да го развиват. Очевидно трябва да се намери баланс. И топката е в полето на Конституционния съд.

До началото на 2004 г. шефските позиции в системата бяха без мандат. Тогава с изменение в конституцията беше въведен 5-годишен срок за заемане на ръководни длъжности и право на повторно избиране. Това позволяваше някой да изкара два мандата в даден районен съд, после да се премести в друг районен съд, после - в окръжен и т.н. До лятото на 2016 г., когато влезе в сила промяна на Закона за съдебната власт, че "длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт". Какво обаче значи това?

Съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са на



различни мнения по въпроса



Съдийската колегия прие, че конституцията позволява максимум два поредни ръководни мандата, независимо дали те ще са в един или в различни органи на съдебната власт. А прокурорската колегия поиска главният прокурор Сотир Цацаров да сезира КС, който да отмени спорния текст от Закона за съдебната власт. Цацаров отказа, но обясни, че е сезирал КС, който да тълкува конституцията. Тя казва, че шефовете "се назначават за срок от 5 години с право на повторно назначаване". Дали обаче това се отнася за един и същи орган на системата и важи ли за цялата кариера на магистрата. Становището на Цацаров е, че ограничението от 2 мандата важи само за едно и също място в системата.

Тук трябва да се отчита и още една промяна в съдебния закон - въвеждането на съдийското самоуправление и опцията общите събрания да влияят при избора на административни ръководители. Т.е. натрапването на началници вече би трябвало да не е толкова лесно. А пък ако магистратите са толкова лесно манипулируеми, че да прокарват спуснати им номинации, толкова по-зле за тях.

Казусът с мандатите виси в момента и пред Върховния административен съд, след като Сунай Осман не беше допуснат до състезанието за председател на районния съд в Златоград, защото вече е изкарал два мандата начело на районния съд в Ардино. Делото му е насрочено за 21 февруари догодина.

Един от



рекордьорите по началничество в системата



е Цветанчо Трифонов. Той е шеф от от 9 декември 1991 г. Дотук - 26 години. Последният му мандат изтича през месец май 2020 г. Главният прокурор Сотир Цацаров също има завиден шефски опит. Откакто влиза в системата през 1992 г., Цацаров не е бил на ръководна длъжност само около 4 години, когато е редови районен съдия в Асеновград. После става шеф там, след това за кратко е заместник-председател на окръжния съд в Пловдив, а през 1999 г. му става председател. Такъв е до избора му за главен прокурор през декември 2012 г.

Конституционният съд можеше отдавна да се е произнесъл по тълкуването на мандатността в съдебната система. Още през май м.г. състав на Върховния административен съд спира делото срещу назначението на Цветанчо Трифонов, заведено от конкурентката му за поста Адриана Добрева. Върховните съдии настояват председателят им Георги Колев да свика общо събрание на съда, което да сезира КС с въпроса възможно ли е трето поред назначаване на ръководна длъжност, ако първите две са в друг(и) орган(и) на съдебната власт. 9 месеца по-късно Колев не е предприел нищо по темата и затова съдебният състав му напомня за искането си. След още два месеца Колев им връща, че определението им от май 2016-а не му е докладвано и им препоръчва те сами да се обърнат към КС. Съдиите обаче обясняват, че нямат законова възможност да го направят, и затова продължават с гледането на делото за избора на Цветанчо Трифонов без отговорите от КС. Така се стига до решението на ВАС от 25 юли т.г., с което съдиите Милка Панчева, Тодор Тодоров и Димана Йосифова отхвърлят жалбата на Адриана Добрева.

Тримата върховни съдии разсъждават така - в конституцията пише, че шефовете се назначават на "ръководната длъжност за срок от 5 години с право на повторно назначаване", като се подразбира, че става дума за същата ръководна длъжност. Подразбирало се, тъй като думата "ръководна" била членувана. Затова и назначаване на шефска позиция на друго място, не се брои за повторно, приема ВАС.

По Закона за достъп до обществена информация "Сега" получи от Висшия съдебен съвет списък на магистратите, които са били или все още са административни ръководители за повече от 2 мандата, без значение дали мандатите са последователни. В списъка освен Цветанчо Трифонов влизат още 28 съдии и прокурори. Интересна подробност е, че в момента



двама души от списъка са членове на Висшия съдебен съвет



Това са Боряна Димитрова и Гергана Мутафова. Първата има един мандат начело на районния съд в Бургас, а след това два като шеф на окръжния съд там, като вторият мандат й е само до половина, тъй като става член на съвета, избрана от квотата на съдиите. Мутафова първо ръководи районната прокуратура в Асеновград, а след това има един пълен и един преполовен мандат като районен прокурор на Пловдив, преди парламентът да я прати в съвета.

Любопитен е и казусът на Владимир Чавдаров. От 2005 до 2010 г. той е начело на Военноокръжната прокуратура във Варна. В момента кара втори мандат като окръжен прокурор на Варна и е кандидат за апелативен прокурор там. Всъщност Чавдаров има само 4 години в началото на кариерата си, когато не е шеф.

Цветанчо Трифонов не е единственият началник, който номадства по хоризонтала. Антон Стоянов например има един мандат като районен прокурор на Велинград и после два като шеф на районното обвинение в Свиленград. Емил Ангелов си изкарва двата позволени мандата като военноокръжен прокурор на Пловдив, а сега е ръководител на военните прокурори в София. Катя Савова е била районен прокурор на Провадия 10 години, преди през декември 2016 г. да спечели мандат и начело на районния съд там. Ралица Данкова пък мигрира в обратната посока - първо 8 години ръководи районния съд в Кула, после става районен прокурор на Костинброд. Там не довършва мандата си, защото печели конкурс за редови окръжен прокурор в София. Сега обаче е и.д. шеф на районната прокуратура в Костинброд, докато бъде определен титулярен шеф.

Михаил Алексов започва втори мандат като шеф на районния съд в Трън, но след това е избран за председател на районния съд в Перник. Чанко Петков след два мандата в районния съд на Карнобат вече е шеф на районния съд в Малко Търново.

Други не се местят встрани, а по вертикала. Като например Вичо Вичев. Той е бил районен прокурор на София, после градски, а накрая и апелативен. Даниела Попова от районен прокурор на Сливница "скача" в стола на апелативния спецпрокурор. Диан Долапчиев изкарва 2 месеца като районен прокурор на Провадия, после 2 години е районен прокурор на Варна, като има и част от мандата на окръжен прокурор на Шумен. Иван Даскалов, който кара втори мандат апелативен прокурор на Пловдив, преди това беше окръжен прокурор на Пазарджик и на Пловдив. Миглена Тянкова пък след два мандата шеф на районния съд в Хасково сега кара втори мандат начело на окръжния съд там.
Снимка: Юлиян Савчев
Членовете на Висшия съдебен съвет са на два лагера по въпроса с вечните началници - съдийската колегия иска да се сложи край на номенклатурата в системата, а прокурорите смятат, че ограничаването на 2 мандата противоречи на конституцията.
1
3187
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
13 Ноември 2017 09:10
А пък ако магистратите са толкова лесно манипулируеми, че да прокарват спуснати им номинации, толкова по-зле за тях.


Само за тях ли? Не е ли зле и за обществото и държавата? И докога ще се разчита само на съвестта, а не И на подходящи закони?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД