:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
18 са настанени в болницата в Ловеч. Жертвите са незрящи екскурзианти от Перник
Върховният касационен смята, че спецсъдилищата се превръщат в извънредни
СТАТИСТИКИ
Общо 356,607,727
Активни 1,030
Страници 140,494
За един ден 1,302,066
Спорт и нация

"Барса" е лицето на съвременна Каталуния

Каквото и да се случи в политиката, малко вероятно е Мадрид и Барселона да си вкарат автогол, като прекратят съперничеството си
СНИМКИ: АРХИВ
Пристигането на Йохан Кройф през 1974 г. е решаващ момент, белязал политическата и културна траектория на клуба.
Нито една спортна институция в света не е по-засегната емоционално от политическата криза в Испания заради Каталуния от футболен клуб "Барселона". "Барса" е един от водещите световни клубове в преобладаващата част от съвременната си история. Това е социален, културен и политически феномен - "повече от клуб", както гласи и мотото му. Идентичността му е заключена в каталунския национализъм. Поляризацията на каталунското общество и на Испания като цяло заради проблема с независимостта заплашва да хвърли клуба в несигурност.

От създаването му през 1899 г. от група чужденци, живеещи в Барселона, са минали много време и събития. Антимадридското настроение процъфтява в годината на основаването на клуба, когато испанската империя губи последната от колониите си в Карибите. Първите му години съвпадат с първия значим възход на каталунския национализъм, когато регионът започва да се бори за по-широка автономия.

В следващите години ФК "Барселона" става известен като каталунски отбор и страда от последиците от това, когато испанската държава потиска правата на каталунците. По време на испанската гражданска война депутатът от каталунския регионален парламент, радетел за каталунска независимост и тогавашен президент на "Барса" - Хосеп Суньол, е екзекутиран край Мадрид от подчинени на ген.Франко, а мнозина от клубните членове са преследвани от режима, управлявал от 1939 до 1975 г.

Преходът към демократично управление подхрани отново аспирациите на каталунските националисти, а за "Барса" настъпи ера на футболно превъзходство, свързвана с холандския футболист и по-късно треньор Йохан Кройф. Пристигането му в Барселона през 1974 г. е решаващ момент, белязал политическата и културната траектория на клуба. В онези години, които маркират и изключително значим момент в испанската история, "Барса" се превърна в универсално призната и световно уважавана спортна институция. През първия сезон на Кройф отборът играе с огромно самочувствие, подхранено сериозно от победата срещу единствено важния за клуба съперник - "Реал" (Мадрид) на неговия стадион "Сантяго Бернабеу" с 5:0 през 1974 г.

Приносът на Кройф за разгромната победа срещу "Реал" през онези 90 минути е несравнимо по-голям за



духа на каталунската нация



в сравнение с всичко, постигнато от политиците в годините на националистически борби. Наистина Кройф, известен с прякора си Ел Салвадор (Спасителя), никога не е бил само футболист. Във време, в което Испания все още се управлява от репресивна диктатура, той внесе така необходимия социален и културен свеж въздух от родната си Холандия. Неподчинението му на забраните на режима на Франко за използването на каталунски език (той записа новородения си син с каталунското име Жорди) се превърна в символ на предстоящата свобода, която испанските демократи жадуваха в последните дни на старата диктатура.

Като футболист Кройф е подарил на фенове като мен часове наред чисто удоволствие във време, когато нова постфранкистка Испания зае мястото си сред демократичните страни в Европа. Но повторното му идване в "Барса" - вече като треньор, бе още по-успешно и значимо по отношение на спорта.

Дори и да не бе направил нищо друго, само победата на "Барса" на финала за Купата на европейските шампиони, игран на стадион "Уембли" през 1992 г., би му спечелила запазено място в официалната клубна история. Благодарение на играта на "дрийм тима" на треньора Кройф и победния гол на холандеца Роналд Куман "Барса" за пръв път стана европейски клубен шампион и стана първият испански отбор, завоювал приза, след като "Реал" го бе взел повече от четвърт век преди това.

Още няколко години бяха нужни на "Барса" да навакса преднината на "Реал" по национални и международни постижения, но клубът навлезе в нов златен период при Пеп Гуардиола - каталунския играч и сетне треньор, вдъхновен от Кройф. Гуардиола, който след успеха си в "Барса" пое "Байерн", а сега е в "Манчестър Сити", е един от известните каталунски



националисти, свързани с футболния клуб,



който се обяви и в подкрепа на обявения за незаконен референдум за каталунска независимост от 1 октомври.

Играчът на "Барса" и испански национал Жерар Пике, известен също като съпруг на поп звездата Шакира, също е сред известните поддръжници на каталунската кауза и е освиркван от испанските юнионисти, когато играе с фланелката на националния отбор. Мнозина от феновете на "Барса" са поддръжници на независимостта, което личи и от каталунските знамена, които развяват на стадион "Камп Ноу". Те призовават за независимост в почивките на футболните срещи, за да почетат символично 1714-а - ключова година в каталунската националистическа митология - годината, в която Каталуния губи автономията си в Испания.

Феновете на отбора са доста и далеч отвъд границите на страната, но централата на клуба е в Барселона и това го прави податлив на местната политика. Миналия месец той бе сред 4000-те подписали Националното споразумение за референдум в подкрепа на референдума за независимост на Каталуния. Клубът никога не се е притеснявал да развее националистическия флаг, но спекулациите, че "Барса" може да напусне или да бъде принуден да излезе от испанската футболна лига, е малко вероятно да се осъществят, поне не незабавно.

Защото независимо от каталунската си идентичост "Барселона" е водещо



глобално бизнес предприятие,



чиито спонсорства и маркетингови приходи растат заради съперничеството с "Реал". Популярността на звезди като Лионел Меси и Андрес Иниеста, които нямат общо с политиката, но получават огромни заплати и са аргумент за високите цени за тв излъчване, също допринася за това да бъде малко вероятно клубът да изгуби позициите си.

А и той няма да го стори по своя воля. За играчи от ранга на Меси възможността да играят във второстепенна каталунска лига означава да напуснат големия клуб, а това ще е тежка загуба, защото ще намали и интереса към "Барселона", и стойността му като клуб.

Президентът на "Барса" Хосеп Мария Бартомеу заяви неотдавна на годишното събрание, че иска тимът да остане в лигата. "Никога няма да изложим клуба или участието му в което и да е състезание на риск. Затова казвам на всички - искаме да продължим да играем в лигата и поне днес нашето участието в нея е гарантирано", каза той.

Засега, докато изходът от каталунската криза остава неясен поне до регионалните избори на 21 декември, няма сериозен натиск върху "Барса" да напусне испанската Примера дивисион. Повечето футболни анализатори отбелязват, че нито "Реал", нито "Барса" искат каталунският клуб да бъде изключен. Близо 70% от комерсиалната стойност на испанския футбол се дължи на дългогодишното съперничество между двата суперклуба и техните некаталунски звезди. Каквото и да се случи в политиката, малко вероятно е Мадрид и Барселона да си вкарат автогол, като прекратят съперничеството си.
 Хосеп Суньол е екзекутиран край Мадрид от режима на ген. Франко.
СНИМКА ЕПА/БГНЕС
Треньорът на "Манчестър Сити" Пеп Гуардиола и тогавашният каталунски президент Карлес Пучдемон предвождаха демонстрация в подкрепа на референдум за независимост на Каталуния на 11 юни т.г. в Барселона.
872
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД