:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Инцидентът е станал, докато машината се е връщала към самолетоносача „Роналд Рейгън“
Европа изглежда по един начин от Франкруфрт и по друг от "долния десен ъгъл", обясни Томислав Дончев
Ще ги смачкат, опасява се бившият ни консул в турския град
По тялото му е имало и наранявания с нож. Полицията не изключва нито една версия
БСП щяла да даде време на Цвета Караянчева
Чешкият президент беше на гости на Владимир Путин в Сочи
Анализ на ЕВБР сочи, че държавите от региона имат нужда от нови стратегии за растеж
СТАТИСТИКИ
Общо 357,199,704
Активни 1,486
Страници 55,812
За един ден 1,302,066

"Кораб, о мой хубав кораб, натоварен с мъжка нощ"

Андрей Манолов, преводач на нобелиста Сен-Джон Перс, вярва, че и българските поети ще намерят някога преводач като Елиът
Снимка: Личен архив
Андрей Манолов
Андрей Манолов е роден през 1951 г. в Букурещ. Дълги години е работил като журналист. Един от изтъкнатите ни преводачи от френски език - негово дело са преводи на книги от Сен-Джон Перс, Пол Клодел, Леополд Седар Сенгор, Патрик Модиано, Пол Валери, Борис Виан и др. Наскоро във Френския институт у нас се състоя представяне на неговите преводи на творчеството на Сен-Джон Перс.

---

- Г-н Манолов, Сен-Джон Перс в България е преведен от вас. Защо се заехте с този поет?

- Точно така - преводът на пълните му поетични съчинения е изцяло мое дело. Това не стана на един път, а за около 30 години. Периодически издавах негови творби от 1979 до 2009 г. Първият ми превод, публикуван в периодичния печат, е от 1974 г. - откъс от поемата "Снегове", и мога да ви кажа, че той присъства в абсолютно същия вид в изданието "Слънце на битието" (изд. "Захарий Стоянов"), съдържащо пълните съчинения на Сен-Джон Перс, а последният превод - на поемата "Птици", е правен през 2008 г. Защо той - просто защото този поет ми допадна.

- Допадна е добре казано, но ми се ще да уточним. С какво ви допадна?

- Ами от ранна възраст познавам френската поезия, учил съм във Франция, там в програмите по литература поезията е доста добре застъпена...

- Тоест не бягат от хуманитарното образование...

- Не. Плюс това ни караха да учим стихотворения наизуст, по тази причина знаех почти всички басни на Лафонтен, стихове на Верлен и много други. Но влечението към поезията явно ми е било вродено.

- А Сен-Джон Перс?

- У него ме завладя онова скъсване с традициите на символизма и постсимволизма, преодоляването на разграничението между поетичното и непоетичното...И фактът, че поезията така се доближава до тази на древните. С една дума, видях нещо омировско, от друга намерих паралели между неговите творби и "Епопея на забравените" на Вазов, а аз винаги съм обичал Вазов.

- Но Вазов е по-патетичен, по-достъпен...

- Разбира се, лексиката на Сен-Джон Перс за някои е трудна, но френските учители ме бяха научили винаги да държа до себе си енциклопедичния речник "Ларус" - а всички думички на Сен-Джон Перс ги има в "Ларус". Това са термини от най-различни области на човешкото познание, най-вече от естествените науки - геология, ботаника, зоология, археология нумизматика. Поезията на Сен-Джон Перс все пак не е абстрактна, аз никак не обичам абстрактното. Не знам дали съм успял да обясня причината, за да се захвана с него. Може би сработи неудовлетворението от поезията, която дотогава познавах.

- Имате ли чувството, че този автор е важен за българската литература? Въпреки Нобеловата му награда можем ли да открием негово влияние върху българските поети?

- Всеки значим чужд автор е важен за българската литература. Това не значи, че днес или утре ще се появят негови имитатори у нас. Но автор, за когото човекът покорява пространството чрез разума и паметта си, при когото миналото и бъдещето се срещат в една хармонична цикличност, която поетът е призван да овладява, не може да не окаже благотворно влияние. Как това се е отразило конкретно върху българските поети, нека го търсят литературните критици. Аз като преводач съм убеден, че той е необходим на днешните българи. А Нобеловата награда, за която споменавате - то тя идва да подчертае универсалната, наднационална същност на поезията му.

- Преводач сте и на Борис Виан, и на Пол Клодел, мисля и на Патрик Модиано - все модерни автори. От кого се влияе най-вече днешната българска литература - от френската лекота ли, от руския трагизъм, от немската меланхолия?

- Превел съм само две книги на Борис Виан - "Сърца за изтръгване" и Червената трева", съответно през 1981 и 1984 г. Днес Борис Виан е почти изцяло преведен на български от Мария Коева. Но аз бях първият. Много е важно кога една книга ще се появи. През 1981 г. читателите съзряха у Борис Виан неща, които той едва ли съзнателно е искал да каже. Те направиха паралел между тираничната майка, която затваря в клетки децата си, които могат да летят като птици, и държавата, в която живеехме тогава. Не е пресилено да кажа, че у нас през 1981 г. Борис Виан се превърна за броени дни в легенда, в по-малка степен, разбира се, и преводачът му. Книгата се чете и до ден днешен. А по отношение на Пол Клодел, то аз съм превел "Пет големи оди" в тяхната цялост. Това е труден текст, предназначен за наистина подготвени читатели. Ще отбележа само, че на руски са преведени само три от одите. Клодел е много важен, без него много неща във френската литература ще останат неясни за нас.

- А Модиано?

- Що се отнася до Патрик Модиано, съм превел седем негови романа, но има още много преводачи, тъй като на български са излезли 19 негови творби, на някои от по-старите издания съм редактор. Много обичам прозата на Модиано с цялата й недоизказаност, защото и това, което се крие между редовете, трябва да бъде преведено, по-точно предадено. И точно тук е завладяващото в прозата му. Питате за френската лекота (но има ли лекота при Зола или при Селин?), а всъщност европейската литература е оплетена от взаимовръзки, във Френския романтизъм виждаме немско влияние, а в руската литература - френско. У нас влиянието на Юго и Мопасан е значително, а в областта на поезията, след като през двайсетте години на ХХ век Георги Михайлов превежда френските символисти, мнозина български поети от това време са повлияни от тях.

- Съпругата ви Анета Данчева също е значим български преводач. Какво е да живееш само сред словеса, да си вадиш хляба с това? Помагате ли си?

- Да, така е, тя от около 30 години представя на българската публика нидерландскоезичната литература - от Холандия и фламандската част на Белгия, които говорят и пишат на един и същ език. Когато започна - у нас почти нищо не се знаеше за тези литератури, сега положението е друго - и тя има огромна заслуга за това. Винаги чета готовите за печат ръкописи на преводите й и казвам мнението си като читател. Тя е перфекционист, нещата й са на много високо ниво. Двама преводачи в една къща означава огромни купчини книги, които пречат на котарака Господин Ковалски да се разхожда спокойно.

- Съюзът на преводачите откри груби кражби на чужд труд, изплагиатствани преводи. Как могат да се защитят колегите ви, които са станали обект на такова безобразие?

- Не съм запознат добре със случаите, така че позицията ми е принципна и нямам предвид конкретни казуси. Не бива да забравяме, че плагиатството е престъпление, то е предвидено в чл. 173 ал.1 от Наказателния кодекс и единствено влязла в сила присъда може да постанови има ли кражба на художествено произведение, или не. Аз съм завършил юридически факултет и смятам върховенството на закона за нещо важно. Социалните мрежи са много хубаво нещо, но там много хора се правят на прокурори, без да са влизали в съдебна зала. Аз доста години съм бил съдебен заседател и знам, че щом има престъпление, нещата се решават в съда.

- А за този дисбаланс - много повече се превежда у нас чужда литература, отколкото българска - в чужбина. Естествено ли е това?

- Ние сме малка страна и малък език - в чужбина няма много чисти българисти...

- А те как възникват - чистите българисти?

- Ами обикновено това са русисти, кривнали малко от "правия път". Не съм специалист по отношение на разпространението на българската литература по света, но забелязвам, че все пак някои автори си намират пътя. Днес има все повече българи в чужбина и може би сред тях биха се намерили хора, които да превеждат българи. Понякога стават странни неща - например Сен-Джон Перс години наред е бил по-известен в англосаксонския свят, отколкото в родната му Франция, благодарение на преводите на Томас Елиът.

- Е, при такъв преводач!

- Ами дано и българските поети потърсят и намерят своя Елиът...



"Любима, имаш морски привкус, нека другите сред долини затворени далече от морето да пасат еклогата, това е мента, маточина, комунига, риган, игловърх - един за данъка върху пчелите и меда говори, друг за овцевъдство и овцата пухкава пръстта целува там в подножието на стените с чер прашец покрити. А по времето, когато прасковите се наливат и когато някой готви се лозите да привързва, срязах аз конопения възел, който лодката придържаше към стапела. И Любовта ми е в морето, от морето аз ще се опаря!...

Тесни са ни корабите, тесен е и нашият съюз; ала по-тясно и от тях си ти, о тяло на Възлюблената предана... И как е всъщност тялото ти сътворено ако не по образ и подобие на кораб? И гондола и старинен ветроход тъй предан то наподобява, даже има отвор по средата; на карина то прилича, а извивките му го наподобяват на дъга изваяна от слонски бивни, подчинила линиите си на вълните... Всички корабостроители по този начин свързват кила със шпанхоута и флора.

Кораб, о мой хубав кораб, натоварен с мъжка нощ, от нея изнемогват твоите шпанхоути, а за мене ти си кораб, който носи рози. По водата ти разкъсваш тази ивица от дарове. И ето ни срещу смъртта по алените морски пътища, обрасли с чер акант... Огромна е зората с името море, огромни са пространствата, покрити със вода, а по земята в блян превърната за нас, по всичките й виолетови предели, е огромно туй вълнение, което се надига и като тълпа от влюбени закичва се с хиацинт!

И няма по-голямо вероломство от това, което стана в кораба на любовта"



Из "Ориентири" на Сен-Джон Перс в превод на Андрей Манолов





3
1497
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
11 Ноември 2017 00:15
Да ме прощава г-на Манолова, но туй са брътвежи, а не поезия - цитираното най-отдоле. Усещам мириса на абсент и силен тютюн
11 Ноември 2017 09:59
- Тоест не бягат от хуманитарното образование...


Там е работата, че не бягат и от природоматематическото образование.
13 Ноември 2017 07:59
Шпанхоутите (от хол. Spanhout), дошли у нас, както повечето ни морски термини, от холандски през руски като "шпангоути", е можело да останат просто "ребра". Много ще му дойде на французина Сен Джон Перс холандски термин, дошъл от България пътьом през Русия.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД