:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 357,333,312
Активни 1,311
Страници 41,344
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Долче и амаро

Калин Донков
В памет на Д. Б.



Веднъж с възхитителния провинциален адвокат Д. се засякохме в подлеза пред университета. Познанството ни бе старо, предпазливо и донякъде тържествено. Във времето, когато се занимавах с позабравените днес "частни случаи", той бе млад прокурор в общинско градче и неведнъж осъмвахме над заплетени съдебни истории. Импонираше ми неговото търпеливо, едва ли не церемониално (не знам как другояче да го нарека) отношение към лицата от престъпния свят, към техните права и дори към техните чувства. Нещо такова споделях и аз и в нашите дълги, безжалостни разговори това мое разбиране укрепна, доразкри се и както си мисля, изгодно ме отличаваше в занаята. Нещо повече, залъгвам се, че тогава успях да го предам на някои колеги и читатели: че дори пропадналият, хищният, окървавеният човек има някаква скрита причина за своето опасно присъствие в живота. "Скрита пружина" я наричахме ние с Д. тази скрита причина и пространно разисквахме кой я тази пружина създава, натяга и кой я поставя в човека, за да го тласка тя в неговата разрушителна съдба. За него брат ми Любомир (и той провинциален прокурор) казваше: "Такива ще са прокурорите от бъдещето. За съжаление, точно те нямат бъдеще в България."



Сближаваше ни и общото подозрение,



че животът при социализма не само се ерозира от престъпността, но и сам я поражда (Д. казваше "култивира") и така от потърпевш се превръща в съучастник. Тези "проблясъци" не бяха наша привилегия, опитни и мъдри хора сигурно отдавна бяха стигнали до тях, но изповядването им беше нежелано и противопоказно. Своите възгледи излагах подробно и дори някак агресивно в документалната си проза - не съвсем без последствия, естествено, но ако само ги бях разправял в кафенето, неприятностите ми щяха да бъдат съвсем различни. Говорехме си ги с Д., стараехме се да издигнем нещата над житейския им пълнеж, да не ги смъкваме до вулгарния им безмилостен смисъл на обикновени престъпления.

След промените напусна прокуратурата. Имаше проблем да продължи кариерата си там. (Някога, преди той да е бил още роден, част от семейството му бе избита, а къщата им изгорена за участие в съпротивата.) Съдебната система не бе още така проядена и адвокатстваше с увлечение. Явяваше се като защитник в съдилища из цялата държава. Имаше дори своя публика, която ходеше да слуша нестандартните му пледоарии. Една известна музикантка понякога казваше: "Ако някой ден и аз се омъжа, то ще е само за да си направя удоволствието Д. да ме разведе." Впрочем, разводи той поемаше само за приятели и за да изпитал някакъв "по-различен" гъдел. Специалност му бяха тежките престъпления.



Когато започнахме отново да се срещаме, беше вече овдовял,



имаше жилище в София. На масата се държеше възпитано - не потискаше с груба щедрост и рядко разказваше съдебни сюжети. Понякога идваше с млади жени, за които още се питам - дали ги избираше по природа мълчаливи, или в негово присъствие те просто предпочитаха да слушат. Но тази среща в подлеза пред университета не бе нарочна, сблъсках се с него на излизане от метрото и вместо "здрасти" той попита обядвал ли съм и ме поведе навън.

По време на онзи обед Д. заприказва за "Сладък живот". В някакъв хотел, по някаква телевизия, попаднал на филма. Гледал го още навремето, "когато трябва", когато беше нашумял и прославен. Но в онази вечер ни веднъж не превключвал каналите: възможно ли е въобще да намериш нещо по-добро от Фелини? Седнал и го изгледал като за първи път и все пак - различно.

На младини леко презрял и режисьора, и филма му: хайде сега, вижте колко безсмислен и кух е светът на хайлайфа, колко фалшиви цели, колко пресилено щастие, колко пропилени усилия в преследване на лекия, безоблачен живот, пълен до втръсване с не особено смислени удоволствия. Точно така, както го коментираше официалната българска критика. Днес, след като лентата е заимствана и буквално копирана - на части или изцяло - от кого ли не, тя му се сторила проникновена, мъдра и в същото време безжалостна към преживяното.



Цената на равносметките е висока, а ползата - нищожна.



В една равносметка рядко нещо може да се поправи, а сигурно и въобще не се случва. Д. бе живял честно, разумно и по своему амбициозно. Какво от себе си бе видял в безгрижните, суетни, повърхностни герои на Фелини - преследвачи и консуматори на разпадащо се при човешкото докосване щастие, никога не разбрах. Разбрах само, че е съсипан, разгромен бе от успоредиците на събитията от собствения си живот с фееричните филмови епизоди на "сладкия". Вероятно бе установил, че и значителното е измамно или че всичко постигнато е недостатъчно, че правилното може да бъде погрешно и че никога не идва окончателният, последният финал, който да увенчае и потвърди човека и неговото дело. Само се догаждах и предполагах, още повече, че не бях напълно в течение на онова, което се бе случило на Д. между двете прожекции. Първата, на младини - дошла като предупреждение за живота, който ни очаква. И втората, в онази хотелска стая - коментар на преживяното, в което нищо вече не може да се поправи. Само веднъж, в друг, съвсем различен разговор, го чух да казва: "Разочарованието идва при човека в най-различен образ."

Д. живя още три години и си отиде на утрешния ден, 11 ноември 2012 г. Починал в съня си, без страдание и без протест. Неотдавна и аз, също в сива хотелска стая, попаднах на филма. Изгледах го до последния кадър, до надписите.

Не биваше да правя това.

 Марчело Мастрояни, Федерико Фелини и Анита Екберг по време на заснемането на епизода във фонтана "Треви". "Сладък живот", 1960 г.
21
3113
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
09 Ноември 2017 20:28
09 Ноември 2017 21:10
Е не, такова нещо не може да бъде написано и публикувано!!!...

Живял е нявга прокурорът Д. Който после станал адвокат. Но който винаги търсел някаква "скрита пружина" в съзнанието на престъпника. Преди - като негов обвинител, сега - като негов защитник. Дошъл от провинцията в София, защото из цялата страна го търсели да се явява по различни дела. Жена му се споминала. Той тръгнал с млади (атрактивни, но мълчаливи) гаджета. После гледал филма на Фелини "Сладък живот". И си направил съответните изводи. Които били много по-различни от предишните. Които си направил, когато гледал същия филм за сефте. На млади години.

Авторът продължава да се придържа към доктрината на юридическия спиритизъм-мистицизъм и чрез него се опитва да пробута някаква овъртолена-пресукана екзистенциална мъдрост, която така и не разбрах. Сигурен съм, че я има, но не мога да я изразя.

По-мо-о-о-ощ!
09 Ноември 2017 21:27
Неотдавна и аз, също в сива хотелска стая, попаднах на филма. Изгледах го до последния кадър, до надписите.

Не биваше да правя това.

Наоми Уотс бра ноо ядове с оная видеокасета ф The Ring.
10 Ноември 2017 07:18
"След промените напусна прокуратурата. Имаше проблем да продължи кариерата си там. (Някога, преди той да е бил още роден, част от семейството му бе избита, а къщата им изгорена за участие в съпротивата.)"

А, стига бе!
10 Ноември 2017 08:38
wreckage, не само Наоми бра ядове, ама и сума ти други завалии.
10 Ноември 2017 09:13
Рядко се среща толкова възхитително заключение. Текстът е смислен, макар и леко раздут, може би от уважение към човека, дал повод за написването му.
Браво!
10 Ноември 2017 09:30
По-мо-о-о-ощ!

Хубаво.
Скритата мъдрост обикновено не случайно е скрита.
И не случайно е мъдрост.
Толкова за помощта.




10 Ноември 2017 09:43
Хубаво.
Скритата мъдрост обикновено не случайно е скрита.
И не случайно е мъдрост.
Толкова за помощта.
А може би мъдрост няма. Може би историите са изсмукани от пръстите, а единственото скрито нещо е огромно его и въздух под налягане.
10 Ноември 2017 10:02
Прекрасно!
Ама не е за каскети...
10 Ноември 2017 10:59
А може би мъдрост няма. Може би историите са изсмукани от пръстите, а единственото скрито нещо е огромно его и въздух под налягане.

Може би.
Тогава защо ги четеш?
10 Ноември 2017 17:15
Има ли значение дали историята е "изсмукана от пръстите" или е истинска? И аз съм стигнал до извода, че злото има своя смисъл в живота и света ни, и да не ни харесва, то ни кара да порастваме, така е устроен светът, злото е неизкоренимо.
10 Ноември 2017 19:05


Цената на равносметките е висока, а ползата - нищожна.

много си добър Калин Донков, Господ да ти даде здраве
понякога се чудя дали не пишеш само за мен
10 Ноември 2017 19:07
enlil
09 Ное 2017 21:10
Мнения: 351
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Е не, такова нещо не може да бъде написано и публикувано!!!...

абеее...
наистина това не трябва да ви бъде представено, няма защо
10 Ноември 2017 21:27
Еврика!

Старах се много, четох бавно и с вникване в текста, за да не огорчавам повече симпатизантите на автора.
Обаче накрая смисъла на замисъла открих в картинката, тоест в снимката. На която мацката се целува с режисьора. Апък Марчело кахърен я дръша за ръката.
Ми това е. Калин Донковият прокуроро-адвокат, след като е гледал филма на дърти години, е проумял и осъзнал, че се е имал за много велик. Обаче тая, със зашеметяващите буфери, никога няма да му изпере чорапите във фонтана "Ди Треви"! Колко жалко.
10 Ноември 2017 21:34
Господин Донков, благодаря!
10 Ноември 2017 21:52
Драги enlil, разбрахме, че имате затруднения с разбирането и усещането на написаното от Калин Донков. За съжаление не можем да Ви помонгем, не зависи от нас. Молим да ни извините.

Калин Донков . Вярно, че струните на душата звучат различно в различните сезони, но както беше казал някой отдавна "щом боли, значи сме живи".

Сполай ти!
10 Ноември 2017 22:44
Цената на равносметките е висока, а ползата - нищожна.

В една равносметка рядко нещо може да се поправи, а сигурно и въобще не се случва.
Надявам се това да е по-вярно за равносметките, които хората си правят в по-късна възраст и резултатите от които не им харесват. И по-малко вярно за останалите...
"Разочарованието идва при човека в най-различен образ."
Вероятно бе установил, че и значителното е измамно или че всичко постигнато е недостатъчно, че правилното може да бъде погрешно и че никога не идва окончателният, последният финал, който да увенчае и потвърди човека и неговото дело.

11 Ноември 2017 15:28
има нещо ,което отдавна искам да попитам
в поредицата на Калин Донков "Частен случай" дали е имало разказ "Хиляди целувки", публикуван някъде през 70-те,
бях дете, не повече от 10 годишна, когато семейството ми прочете го в седмичен вестник , помня, защото очаквахме продъжението
този разказ ме потресе, беше история за жена на моряк от Бургас,която беше оставила децата си сами, заключени в къщи много дни
това беше първото четиво,което ме разтърси толкова
ако някой знае, дали е на Кален Донков, да каже моля!
15 Ноември 2017 01:10
Лилиян, нямам никакво време за писане, но ето отговорите на много въпроси.
В “Хиляди целувки” публицистът търси мотивите за всяка постъпка във възпитанието от най-ранна възраст, в битието, което осигуряваме на нашите деца, отнемайки им домашния уют в името на някакви наши “генерални, доминиращи, максималистични и прочие цели”, нарушавайки “автоматиката” на природата. “Но да се запитаме защо група изучени, начетени, осведомени за всичко, отракани, схватливи млади хора, съсипват онова, с което човекът се гордее, съществува и се продължава - сътвореното от ръцете му - нямаме право” - пише Калин Донков във “Вечният двигател”. И на още много места в “частните” случаи ще ни напомня за дълга, който имаме да изпълним към утрешния ден.

https://literaturensviat.com/?p=126478
15 Ноември 2017 23:43
Сигурен съм, че я има, но не мога да я изразя.
По-мо-о-о-ощ!


Имаш нужда от помощ, явно. Боя се, обаче да не е твърде късно.
16 Ноември 2017 19:55
Dax-е!
Да разбирам ли, че и ти си привърженик на теорията за скритата пружина, по арг. от защитната ти пледоария в полза на автора?
Е, съжалявам, ама колкото теб не мога да бъда навит...


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД