:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БНТ и "Диема" също ще излъчват мача
Епицентърът е на 20 км югозападно от Парма
Заедно с операциите в Ирак, Сирия и други страни са похарчени 1,6 трилиона.долара
СТАТИСТИКИ
Общо 356,870,402
Активни 311
Страници 11,870
За един ден 1,302,066

Без върховенство на правото за България няма Шенген

Демокрацията ни е фасадна, Темида е сляпа в буквалния смисъл. Чудно ли е, че не ни допускат в ядрото на Европа?
Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис".
През 1989 г. в България падна тоталитарният режим и се роди надеждата, че свободата и демокрацията ще ни помогнат да преодолеем изоставането спрямо богатия Запад.

След първите седем години страната ни започна бързо развитие, когато си постави ясна цел - членство в Европейския съюз. Но с постигането й започна голямото лутане и политическо безвремие. Следващата ни цел - Шенген - се оказа непостижима, a вместо това чрез инженирана носталгия започна реставрация на практики от комунизма. Последният опит да се пресече реставрацията на стария ред - радикална съдебна реформа чрез промяна на конституцията - завърши с провал. Ако на 9 декември 2015 г. над 200 народни представители не се бяха отметнали от постигнатото по-рано съгласие за реформа (гласуваните палеативни, вместо по-дълбоки промени за ролята на прокуратурата, бел.ред.),



дали съдбата на България през XXI век нямаше да бъде по-различна?



Дотук се стигна, защото политиците ни удобно забравиха, че влязохме в ЕС, без да изпълняваме най-важния копенхагенски критерий за членство - върховенството на правото. Няколко режисирани акции срещу организираната престъпност изпълниха целта си - да убедят скептиците в Европа, че България ще направи съдебна реформа. И ни приеха заедно с Румъния, но с механизъм за наблюдение. Тогава едва ли някой в ЕС е мислил, че този тригодишен механизъм ще продължи над десетилетие, без да се появят основания за неговото отменяне.

Сега по конгреси, пресконференции и медии пак се сипят заклинания срещу двойните стандарти в ЕС, които ни държат извън Шенген въпреки изпълнените технически критерии. Домашната политическа мисъл отказва да разбере значението на доверието за общата европейска сигурност и да признае връзката между Шенген и съдебната реформа. Вместо реформа започна реставрация на авторитарните практики на комунистическия режим. Усилията за по-нататъшна интеграция в ЕС бяха подменени с приказки за стабилност и фокус върху еврофондовете като консумация на членството.

Пагубният удар от това политическо живуркане се стоварва върху държавните институции, вече изцяло подчинени не на правила, а на договорки. Този процес започна с неформално нарушаване на законите покрай сагата с КТБ, но постепенно еволюира до формалната им промяна, за да паснат на някаква моментна договорка, докато бъдат изцяло изпразнени от дух и морал.



Вместо пародийните институции да еволюират, пародиите се институционализираха



Без върховенство на правото вече нямаме либерална демокрация. Лека-полека изчезват и свободата на словото, и правата на човека. Вместо разделение на властите има разделение на "интереси" между властите. И докато при либералната демокрация решаваме "ние, гражданите", при т.нар. "суверенна" демокрация управлява "аз, държавата".

В България наблюдаваме интересен хибрид между двете: по форма демокрацията е уж либерална, но по съдържание е по-скоро "суверенна". Често наричаме този хибрид фасадна демокрация. Нещо като Източен Запад. Тя е внос "първо направление" от Изток, а само членството в ЕС и НАТО все още държи фасадата на "суверенна" демокрация да не падне. Уж суверенът избира представителите си във властта, но на практика ги назначават политиците. А след това с медии, моркови и тук-там с "тояга" карат суверена да гласува за тях.

Без върховенство на правото е под съмнение и работещата пазарна икономика - друг оснoвен критерий от Копенхаген. Не може да се правят инвестиции без минимална сигурност за тяхната възвращаемост. Неправомерните административно-силови актове на публичните власти и слабата защита на частната собственост от съдебната система правят политическия риск непоносим и обезсмислящ каквато и да било инвестиционна дейност. След като България изгуби инвестиционния си кредитен рейтинг при правителството на Орешарски, последва драстичен спад на чуждите инвестиции, компенсиран частично единствено от усвояването (колко точна дума!) на еврофондовете. Техният фундаментален смисъл за политиците дори стана акцент на българското европредседателство: запазването на кохезията.



Промяна в България може да има, но тя зависи от няколко ключови фактора



На първо място е геополитическият. Изходът от противоборството между Русия и Запада ще определи посоката на нашето развитие. Инстинктът за самосъхранение на нашите политици сменя позициите им дори в рамките на един ден в опит за "баланс" между големите сили, сякаш за да не останат "капо" при следващото раздаване на картите. Това е причината за общото чувство за липса на посока на развитие.

На второ място е навлизането на технологиите в публичната сфера. Става въпрос не толкова за електронното правителство, чието въвеждане в момента е висш наивитет, а за електронното гласуване. То има потенциал на game changer - в посока честни избори и масово участие на българите в чужбина. Но и може да позволи тотална подмяна на вота при сегашното ниво на държавност.

На трето място, макар и в по-далечна перспектива, е поколенческата смяна на сегашните политици с по-образовани хора с друго мислене и без баласта на миналото.

В цялата история на Третата българска държава няма по-успешен от периода между 1997 и 2007 г.: близо пет пъти ръст на БВП. Той беше успешен, защото българските политици бяха впрегнати, с голям натиск отвън, да приведат държавата в годност за ЕС. Няма как да се повтори този период без същите системни усилия за постигането на следващата голяма цел - България да стане част от ядрото на Европа - Еврозоната. Смисълът е не просто целта, а движението към целта.

Шенген е първата крачка и без нея е безсмислено да мечтаем. За нея България явно има нужда от лидери, за които принципите са над личните интереси. Не консенсусни заради лично оцеляване, а с кауза в политиката.



Снимка: МС
Премиерът Бойко Борисов се опита да убеди френския президент Еманюел Макрон, който бе на визита у нас в края на август, че България е покрила всички критерии за членство в Шенген. Но Германия, Холандия, Австрия продължават да са против.
14
1616
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
07 Ноември 2017 20:30
И да сме отличници.. пак няма да ни пуснат. Баницата не е достатъчна. За нас има запазено друго място.
07 Ноември 2017 21:06
Мен Шенген не ми трябва.
А на вас?
08 Ноември 2017 08:26
Следващата ни цел - Шенген - се оказа непостижима, a вместо това чрез инженирана носталгия започна реставрация на практики от комунизма.

Достатъчно е човек да стигне до тази овча мисъл, за да зареже всякакво четене и да прати автора по дяволите.
08 Ноември 2017 08:28
Става въпрос не толкова за електронното правителство, чието въвеждане в момента е висш наивитет,

08 Ноември 2017 09:56
Само като зърнах автора, не продължих със статията. И тоя, освен че е на ведомост при Прокопиев, е от ония с по две и понече имена, като Божо Димитров или Илиан Василев - ако обича, да не морализаторства публично.
08 Ноември 2017 10:02
В цялата история на Третата българска държава няма по-успешен от периода между 1997 и 2007 г.: близо пет пъти ръст на БВП.

Това изречение някак си не е убедително.
08 Ноември 2017 10:05

Това изречение някак си не е убедително.
Защото някак си е... манипулативно. От типа "ако мине - мине"
08 Ноември 2017 15:41
След първите седем години страната ни започна бързо развитие,

В кой цирк работи този илюзионист?
08 Ноември 2017 17:11
За статията
08 Ноември 2017 18:34
Без върховенство на правото за България няма Шенген

Аз пък си помислих за върховенство на Закона.
Правото и сега е взело връх - юмручното право на по-силния, по-богатия и по-овластения...
08 Ноември 2017 18:48
На второ място е навлизането на технологиите в публичната сфера. Става въпрос не толкова за електронното правителство, чието въвеждане в момента е висш наивитет, а за електронното гласуване. То има потенциал на game changer - в посока честни избори и масово участие на българите в чужбина.

ЕФФтин манипулатор на копанка.
А къф е потенциалЪТ в посока честни избори НЕ В ЧУЖОБИНА, което много слабо ни интересува, а ТУК, под палещите лъчи на Слънчо Велики? А бре?
09 Ноември 2017 05:21
Кво върховенство на правото бе??? Ще пускат един убиец, защото му били нарушени правата?! А иначе ни пълнят главите с празни лозунги?! Там, където престъпниците имат права, а жертвите са беззащитни, няма правосъдие. Цялата истерия е кои олигарси да си назначат марионетките и на това му викат реформа?! Щом техните са в прокуратурата и ВСС, значи има върховенство на правото? Щом са на другите, няма такова? Наистина ни смятат за дебили и за това мнозина се припознаха в думите на един професор. Едни щели да ревизират приватизацията, с което обещание са дошли на власт преди 10 години! Други пък щели да връщат парите от КТБ? Жалко, че онзи клоун Христо Иванов го махнаха, че не можахме да видим кви ще ги осере, то не че не се видя, че нищо не свърши.
Нищо няма да се промени в държава, в която елитът краде и придобитото има начин да бъде узаконено. А съдът раздава индулгенции на крадците.
09 Ноември 2017 05:28
На второ място е навлизането на технологиите в публичната сфера. Става въпрос не толкова за електронното правителство, чието въвеждане в момента е висш наивитет, а за електронното гласуване. То има потенциал на game changer - в посока честни избори и масово участие на българите в чужбина.

Изборите в чужбина не са честни и няма да бъдат. Още по-малко има начин да се предотвратят шашмите с електронното гласуване. Да оставим това, че турците ще ни решават работите в държавата, а не знаят дори езика ни?! Ами българите навън плащат ли данъци в Бг, че да имат право да гласуват кой ще управлява???
10 Ноември 2017 13:43
Малко се е объркал човека. Право и закон не са едно и също.
Става дума за върховенство на ЗАКОНА.

Accession criteria (Copenhagen criteria)

1. stability of institutions guaranteeing democracy, the rule of law, human rights and respect for and protection of minorities;
2. a functioning market economy and the ability to cope with competitive pressure and market forces within the EU;
3. ability to take on the obligations of membership, including the capacity to effectively implement the rules, standards and policies that make up the body of EU law (the 'acquis'), and adherence to the aims of political, economic and monetary union.

For EU accession negotiations to be launched, a country must satisfy the first criterion.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД