:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БНТ и "Диема" също ще излъчват мача
Епицентърът е на 20 км югозападно от Парма
Заедно с операциите в Ирак, Сирия и други страни са похарчени 1,6 трилиона.долара
СТАТИСТИКИ
Общо 356,870,410
Активни 313
Страници 11,878
За един ден 1,302,066

Давност за плагиатството няма - или си преписал, или не си

За подобни случаи по света веднага се подава оставка, защото иначе имиджът на университета страда, у нас обаче това не работи, казва бившият служебен просветен министър проф. Николай Денков
Юлиян Савчев
Николай Денков е професор по физикохимия в СУ, доктор на науките. Специализирал е в Япония и в Швеция и е работил като водещ учен в изследователски институти на фирми от САЩ и Франция. Автор е на над 150 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература. Носител на голямата награда "Питагор" на МОН за високи научни постижения (2010 г.). От август 2014 до април 2016 г. бе зам.-просветен министър, а между февруари и май 2017 - служебен министър на образованието и науката.
- Проф. Денков, как ще коментирате случая с плагиатството на ректора на ТУ-Варна? МОН установи преписване при него, но въпреки това той защити своята степен.

- Предвид сегашното законодателство МОН реагира доста бързо, създавайки комисия. Тя излезе с категорично мнение, че е налице плагиатство. Министерството успя да изпрати писмо до университета още преди да се проведе защитата, в което препоръчваше да се спре процедурата. За съжаление ТУ-Варна не се съобрази с препоръката, проведоха защитата и поставиха МОН пред свършен факт. Тази ситуация илюстрира прекрасно съществуващите проблеми в сегашния Закон за развитие на академичния състав и показва, че той се нуждае от допълнения.

- Промени вече предстои да се обсъдят на второ четене в просветната комисия.

- Да, но въпросът е доколко тези промени подсилват частта за плагиатството. По време на служебното правителство подготвихме нова отделна глава за плагиатството, която липсва в предложения законопроект. Трябва отново, използвайки случая в ТУ-Варна, да се огледа дали предлаганите сега промени са достатъчни, за да предотвратят подобни случаи. Със сигурност трябва да се регламентира разглеждането на случаи при приключила защита, защото по отношение на плагиатството в научната сфера давност няма - или си преписал, или не си. Задължително е да се дефинира понятието "плагиатство в научната област", за което да подава сигнал не само потърпевшото лице, както е по Закона за авторското право. МОН също трябва да може да подаде легитимен сигнал към прокуратурата за нарушение. Според сегашните закони министерството не може да направи това, защото не е засегната страна. Този проблем би могъл и трябва да се реши бързо.

- И все пак, наистина ли държавата е съвсем безсилна и сега?

- В сегашната ситуация може да се направи още нещо, за което не съм чул досега. То е да се изпрати официално писмо до Националната агенция за оценяване и акредитация и да се поиска провеждането на проверка в ТУ-Варна как се осигурява високо качество на академичния състав. Агенцията може да провери доколко са спазени изискванията за развитие на академичния състав и при наличие на плагиатство да предприеме санкции по отношение на акредитацията на университета, предвидени в Закона за висше образование. Това е административна процедура, която може да бъде обжалвана в съда. Но НАОА е в правото си да провери дали е осигурено качество на преподавателите.

- Смятате ли, че в такъв случай е време да се мисли за промяна по отношение на автономността на университетите?

- Автономията има своите граници. По закон тя е академична - т.е. отнася се до преподаването и научната дейност на университетите. Но академичната автономия не означава, че университетите могат да правят каквото си искат. Ясно е, че границите на автономията не са достатъчно прецизирани в Закона за висшето образование и в Закона за академичния състав, което позволява с тях да се злоупотребява. Самата академична автономия не е нещо грешно или лошо. Това, което трябва да се прецизира, е точната граница, която да каже: "Дотук имате права, след това нямате". Точно заради това предлаганите промени в ЗРАС са важни и трябва да бъдат доведени докрай.

Но много ме притеснява това, че на проблема с плагиатството в България не се обръща достатъчно внимание. Познавам достатъчно добре образователните системи в развитите страни. През последните 10 г. това е една от горещите теми в науката и висшето образование. Още в първи курс студентите в Англия, Германия, САЩ учат що е научно плагиатство, как не трябва да се прави, че не може от интернет или от колега да вземеш текст или фигура и да ги сложиш в курсова или дипломна работа, без да цитираш откъде са. Вместо в България ректорите и академичните ръководства да бъдат водещи в борбата срещу плагиатството, част от тях се съпротивляват на регламентирането на тези отношения.

- Трябва ли министърът на образованието да може да уволнява ректорите?

- В момента ректорите се избират от общите събрания на висшите училища. Има много страни, в които ректорите се назначават от външни за университетите настоятелства. Аз не съм привърженик на системата с външно назначаване, но смятам, че в Закона за висшето образование трябва много категорично да се опишат правата и възможностите на настоятелствата да отстояват обществения интерес. По закон настоятелствата ги има, но реално не функционират. А те биха могли да поемат много важни функции, например да определят каква да е стратегията за развитие на университета в интерес на региона, да изискват отчетност за напредъка в изпълнението на тази стратегия и т.н.

- Какво показва чуждият опит по отношение на случаите на плагиатство?

- В по-развитите държави, където опозоряването е сериозен проблем, всеки случай от типа на този в ТУ-Варна би довел до оставка на ректора. Този тип поведение е напълно неприемлив според стандартите на развитите страни и този ректор отдавна би трябвало да си е подал оставката. Ако това не се случи, страда имиджът на университета сред студентите, преподавателите и в обществото. За съжаление у нас този стимул не работи и затова е задължително да се въведе централизиран контрол срещу злоупотреби. МОН може да бъде координатор на контрола по отношение на плагиатството. Дори да не е точно във формата, която предложихме в служебния кабинет, оставянето на въпроса само на университетите е неефективно и трябва да се търси засилване на контролните функции от страна на МОН.

Идеята на процедурата, която предложихме за борба с плагиатството, бе да се осигури независим арбитраж от специалисти в областта, които да определят ясно и категорично дали има плагиатство. При наличие на сигнал за плагиатство, около което има спор, всички документи по конкурса да се изпращат към МОН и в кратки срокове министерството определя комисия от специалисти в съответната област, които не са част от журито по конкурса и по тази причина са независими. На базата на критериите за научно плагиатство те излизат с аргументирано решение, което се връща обратно в университета и се разглежда при крайното гласуване във факултетния съвет. Ако от висшето училище не се съобразят с решението на комисията в МОН, тогава пак може да се използва системата за акредитация или да се търсят други форми на въздействие за осигуряване на качествени преподаватели.

- Според вас защо в законопроекта, който депутатите ще гледат, подобни разпоредби не фигурират?

- В него има някои нови текстове за плагиатството, но те са сравнително кратки и не съм убеден, че ще са ефективни. Докато бях в МОН, усетих доста сериозен натиск от страна на някои от ректорите да не се работи по темите, свързани с академичния състав, а именно за плагиатството и за предлаганите минимални национални изисквания за заемане на академични длъжности.

- По ваше време като зам.-министър започна реформата във висшето образование, свиваща приема в слабите специалности, даваща повече средства според качеството и т.н.? Как я оценявате към момента?

- Хубавото е, че по промените в приема и финансирането има голяма доза политически консенсус, заложен ясно в Стратегията за развитие на висшето образование. Но в някои отношения промените се случват много бавно. За 2 г. намалихме приема с 25%, което е сериозна промяна, но все още не е достигната оптималната редукция за направленията с най-слаба реализация. Изискват се допълнителни стимули за привличане на студенти в направленията, които и тази година не успяха да привлекат необходимия брой студенти. За тях могат да се премахнат студентските такси. Възможно е да има и целеви стипендии за студенти в дефицитни специалности, които да са комбинирани с договор за работа в България. Тези решения могат да са ниво университет, но могат и да са чрез национални програми. Хубаво е, че тези възможности вече се обсъждат, но не е ясно кога ще бъдат активирани в пълна степен, от което би имало огромна полза за държавата, регионите и бизнеса.

Това, което ме притеснява повече, е, че не знаем доколко финансирането за качество е достигнало нивото, заложено в Закона за висше образование. За миналата година трябваше да е 25%, за 2018 г. трябва да е 50%. Няма информация дали тези нива са достигнати, а покачването на частта от бюджета на университетите според реализацията на студентите и качеството е най-мощният стимул за реформи вътре в университетите. Това включва и увеличаването на дела на средствата за наука и тяхното правилно разпределение според получените научни резултати, защото без научни изследвания няма качествено висше образование. Още не са подготвени критериите за изследователски университети и очакваният правилник за стопанската дейност на университетите - срокът за приемането на тези документи бе месец май 2016 г.
4
2196
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
07 Ноември 2017 22:00
независим арбитраж от специалисти в областта, които да определят ясно и категорично дали има плагиатство


Независим арбитраж?
Колкото намери независими оценители на евро-проектите като зам- и после министър.

И първият министър от СУ, при който спряха всички национални абонаменти. Писал много, цитирали го много. Ма то като вица "Чукчи не чете. Чукчи само пише."
08 Ноември 2017 09:24
Човекът е много свестен учен и добър управник. Но това нещо чукча не може да го осмисли.
08 Ноември 2017 18:30
Човекът е пропуснал да каже за конкретни приложения на неговата работа в областта на перилните препарати и за тематиката си, която е повърхностно активни вещества. Е, някои ги наричат сапунени мехури.
свестен учен? Че другите в СУ да не би да са несвестни?

Важното е, че дори безспорно неподходящата Кунева не посмя да отреже националните абонаменти, а този явно няма нужда да чете научна литература. То за сапунени мехури не е необходимо.

А за управник сигурно става, там опитът със сапунените мехурчета ще е полезен. Със сигурност "човекът" е с големи амбиции. А е интересно "кой" го лансира за министерски пост - не е онзи "кой", друг е.
08 Ноември 2017 19:10
конкретни приложения на неговата работа в областта на перилните препарати


И къде са перилните препарати!? -
- United States Patent 5,437,892 "Method for manufacturing a fine-particles two-dimensional aggregate from a liquid dispersion of fine particles"
http://patft.uspto.gov/netacgi/nph-Parser?Sect1=PTO2&Sect2=HITOFF&p=1&u=%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsearch-bool.html&r=10&f=G&l=50&co1=AND&d=PTXT&s1=5437892&OS=5437892&RS=5437892
- United States Patent 8,151,635 "Methods and device for fast creation of fluid interfaces and use of this device for determination of liquid-liquid and liquid-gas interfacial properties"
http://patft.uspto.gov/netacgi/nph-Parser?Sect1=PTO2&Sect2=HITOFF&p=1&u=%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsearch-bool.html&r=1&f=G&l=50&co1=AND&d=PTXT&s1=8151635&OS=8151635&RS=8151635
- United States Patent Application 20140166248 "HIGH-PERFORMANCE HEAT-INSULATING MATERIALS"
http://appft.uspto.gov/netacgi/nph-Parser?Sect1=PTO2&Sect2=HITOFF&p=1&u=%2Fnetahtml%2FPTO%2Fsearch-adv.html&r=8&f=G&l=50&d=PG01&S1=dENKOV&OS=dENKOV&RS=dENKOV
- Japanese patent JP2009133857 "METHOD AND DEVICE FOR SPEEDILY FORMING FLUID INTERFACE, AND USE OF THIS DEVICE FOR DETERMINING NATURE OF INTERFACE BETWEEN LIQUID TO LIQUID, AND GAS TO LIQUID"
https://worldwide.espacenet.com/publicationDetails/biblio?DB=EPODOC&II=7&ND=3&adjacent=true&locale=en_EP&FT=D&date=20090618&CC=JP&NR=2009133857A&KC=A#

Е, някои ги наричат сапунени мехури.

Е, други пък ги наричат коацерватни капки, липозоми, биомембрани, наноструктури или просто "тънки филми". Даже две теории има за тяхното съществуване - на бързата https://en.wikipedia.org/wiki/Smoluchowski_coagulation_equation и на бавната коагулация https://en.wikipedia.org/wiki/DLVO_theory
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД