:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
18 са настанени в болницата в Ловеч. Жертвите са незрящи екскурзианти от Перник
Върховният касационен смята, че спецсъдилищата се превръщат в извънредни
СТАТИСТИКИ
Общо 356,608,392
Активни 951
Страници 141,159
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Веществото, умници...

Калин Донков
Към връзката с читателя през целия си живот съм се отнасял някак двусмислено и с присъщата ми извинителна небрежност. Принципно и осъзнато не отговарям на читателски писма, не се въвличам в изясняване на теми и обстоятелства, които веднъж съм написал и написаното съм отпечатал. В миналото това освен всичко останало бе и твърде трудоемко - помествах публицистиката си във вестници и списания, излизащи в немислими за днешната преса тиражи, а в текстовете си винаги съм оставял впечатлението, че към темата все още има нещо да се добави и че авторът е готов още днес да го продължи. Такова беше времето - хората пишеха, звъняха по телефона, редовно ме навестяваха в редакцията, че и вкъщи. Дълголетната си връзка с някои от тези читатели съм поддържал по един и същи начин: въпреки епистоларната си непристъпност, когато издавах нова книга, слагах по една в плик за всекиго от тях и му я изпращах с лаконичен автограф. Човекът научаваше, че писмата му се получават и се четат. Тогава това не беше проблем - тиражите го позволяваха, цените на изданията бяха достъпни. Понякога читатели ми изпращаха екземпляри с подчертани пасажи, с коментари - често несъгласни. Складирах тези книги (грехота е, че не сварих да ги разгледам досега) и ги възстановявах на подателите - пак по пощата. Днес това за мен е немислимо - и тиражите, и цените, и инерциите на възрастта го правят невъзможно. Все още получавам знаци от оредялата си публика и по тях се ориентирам за вибрациите между нас. След толкова години "Нерви и утехи" с изненада откривам, че ми телефонират и пишат хора, които се мяркат и във форума на електронното издание. Някои стеснително ми обръщат внимание върху това и обясняват причината - според тях интернет отдавна вече не им гарантира анонимност. Необяснимо остава за мен каква поверителност им обещават българските телефонни и пощенски услуги, та решават да се свързват по този начин.

Технологията на отношенията между автора и читателите на "Нерви и утехи" вероятно не е толкова любопитна, освен това е и с положителност архаична, доколкото е установявана в едно достатъчно отдалечено време. Традиционни са и темите, фактите и въпросите, с които аудиторията лениво бомбардира писателя. За правдата и кривдата, за доброто и злото, за престъплението и за възмездието, за греха и прошката - независимо от всички т.нар. промени, произтекли в нашия живот. Но, странно, напоследък между автора и читателите се настанява тема, която е нова и различна само по тревогата, която излъчва - в едно време, в което демонстративно не й се придава значение.

Истината!

Читателят винаги се е интересувал от нея. В най-баналните случаи - просто за да провери възможни ли са ужасите, които авторът описва. И по-точно - наистина ли са се случили? Възможни ли са тези злодеи, садисти, убийци, интриганти, подлеци, кариеристи, деребеи, физически и интелектуални чудовища в действителността, в която всички ние живеем и от която авторът декларира, че ги заимства? Защото едно е, ако това е продукт на развихрено без мярка творческо въображение, и съвсем различно е, ако е гребнато от живота. Такова, каквото се е случило и се случва там. Подобни въпроси са по-скоро част от рутината на нашата взаимност с читателя. Въпросът за истината такъв, какъвто се изправя днес, е друг: съдбовен, "генерален" и по-страшното: реторичен. В какъвто и смисъл да бъде зададен, той съдържа своя отговор...

Защо, пита един от най-отдавнашните ми кореспонденти, дори изпусната на свобода, истината не може да пробие в центъра на общественото внимание? Появява се разкритие, което нацията би трябвало незабавно да научи и от което следва, че тя трябва неотложно нещо да прекрати, да накаже или, наопаки, да подкрепи. Но то остава похлупено в някаква честна, но маргинална медия, никой не го научава, никой не го подема. Нещо повече - никой не го оспорва, нито го опровергава. Резултатът за обществото от тази истина е нулев. Няма цензура и - има.

Или, припомня друг, седят двама в телевизора, спорят, за гушата се хващат. Твърденията им са противоположни, а истината, по условие, е една. Възможно е и двамата да лъжат, но не е възможно и двамата да казват истината. Значи единият непременно е лъжец. Но какво от това? Няма да бъде установена правдата нито в този спор, нито в някакъв друг. Зрителят седи, гледа този разврат и ценностите му се ронят в пространството. Ботев някога бе сложил мото на един от своите вестници: "Свободата е мила, истината е свята". Мястото на истината е по-високо от свободата и въпреки че съм писал неведнъж за това, днес смирено осъзнавам, че ако и читателят е стигнал до него, то е не защото съм му го натяквал, а защото времето, съвестта и неговият човешки опит са го довели до това прозрение.

Облъчването на обществото с недостоверна информация, с неистинни внушения напълно се покрива с моите представи за прословутата напоследък хибридна война. Кой я води тази тази война, срещу кого? Или пък е просто срещу истината, която във всяко противопоставяне е най-опасният противник!

Защо сега избликва тази тема - сякаш по даден знак? Не е ли от подозрението, че всичко, на което се уповаваме, с което се захващаме, над което безсънстваме и превиваме гръб, изведнъж ще загуби своето значение, както става с числата, но също с човеците, умножени по нула? Ако истината няма стойност между нас, тогава и личните, човешките, и грандиозните наши начинания са обречени, те остават нулирани до усилването и победата на истината в обществото.

Нашите думи и спорове и боричкания около истината всъщност поддържат неувяхващите наши надежди. Но, изглежда, има значение какви са нашите думи, нашите гласове, нашите чувства. Каква е нашата страст, нашата отдаденост, нашата жертвоготовност. Нямаше изобщо да ви занимавам с това днес, но (вероятно и като честитка пред Деня на будителите) един читател ми е изпратил картичка с два стиха:

"На истината тиха веществото

единствено от вик се състои..."

Тези стихове са от мен. Доживях да ми ги припомнят...
 "Истината II", Фердинанд Ходлер, 1903 г., Кунстхаус, Цюрих
11
3784
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
26 Октомври 2017 23:17
Суета сует и всяческая суета.
26 Октомври 2017 23:28
Твърденията им са противоположни, а истината, по условие, е една. Възможно е и двамата да лъжат, но не е възможно и двамата да казват истината.

Напротив!

«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.»

26 Октомври 2017 23:38
Вече няма "Нерви и утехи". Има само "Нерви" и нищо утешително...
27 Октомври 2017 01:38
Ботев някога бе сложил мото на един от своите вестници: "Свободата е мила, истината е свята". Мястото на истината е по-високо от свободата и въпреки че съм писал неведнъж за това, днес смирено осъзнавам, че ако и читателят е стигнал до него, то е не защото съм му го натяквал, а защото времето, съвестта и неговият човешки опит са го довели до това прозрение.


Проблемът е, авторе, че като туриш в една фраза свобода и истина, малцина са тези, дето ще си спомнят за Ботев, още по-малко пък другите - що ще спомнят Евангелието от Йоан. Клишето е набило светлия образ на ... лобито в Ленгли ...

https://www.cia.gov/++theme++contextual.agencytheme/images/tour/showcase/ohb/bible/image01.jpg

... щото Алън Дълес бил презвитерианец. Нищо лично, просто ... ЦРУ.
27 Октомври 2017 10:25
Истината в повечето случаи е относителна. В смисъл, всеки вижда само една страна, а тя обикновено е многомерна.
27 Октомври 2017 10:39
И лика на този Свят Бокочовек, Фърми, виж по-долу:

(снимка: натиснете тук)
27 Октомври 2017 10:46
Напротив!


Точно така.
Законът за гравитацията действа независимо дали вярвам или не вярвам в съществуването му. "Истината" в човешкото общество зависи от позицията на наблюдаващия.
А какво е означава термина "позиция на наблюдаващия" си отговорете сами, няма да Ви кажа.
27 Октомври 2017 13:36

Истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Нека я пестим!
Марк Твен
27 Октомври 2017 14:19
Истината е умножена по 7, 442 милиарда - в днешния ден всеки има възможност да опише, напише, сподели своята истина. Трудно е да се подреди пъзела.
30 Октомври 2017 02:04
"Ако не можеш да кажеш истината за себе си, не можеш да я кажеш и за другите хора." Вирджиния Улф

02 Ноември 2017 11:59
точно за истината въпросният е неуместно да се изказва.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД