Снимка БГНЕС
Когато има приходи, е нормално да има и по-високи разходи. Важното е да се простираме според чергата, първо и второ - въпросът е как да увеличим приходите, за да има повече пари за харчене, коментира в предаването "Неделя 150" по "Хоризонт" на БНР председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той допълва, че прогнозираният ръст, който се очаква да е от порядъка на близо 4% на Брутния вътрешен продукт го оценяваме като реалистичен - той би могъл да бъде и по-висок, ако се решат трите важни проблема или ако има съществен напредък по тях - трите проблема пред развитието на бизнеса са липсата на човешки ресурси, административните тежести и нивото на корупция.

По въпроса за недостига на квалифицирани кадри в икономиката Велев обясни, че човешки ресурси липсват по няколко причини, като най-главната от тях е емиграцията.
Той твърди още: "Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. Това не е уникално явление само за България - за Централна и Източна Европа са напуснали общо 20 милиона, според данни и оценки на Международния валутен фонд, което е довело до по-нисък ръст на БВП със 7 процентни пункта. Но България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е ограничила е всячески, изкуствено, в противоречие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно предприятие не могат да работят повече от 10% граждани на трети страни - няма такова европейско ограничение...
Синя карта има само за IT сектора, а има вопиющ недостиг на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника, даде пример Велев, като отбеляза, че в образованието: Ние бълваме кадри със специалности "държавна администрация", "икономика" и хуманитарни профили, а имаме огромен недостиг на инженерно-технически кадри. В това отношение нашият призив за поредна година е да се планират в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, така че да има икономически стимули за младите хора да се насочват към търсените в икономиката специалности. В последствие, разбира се, бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат технически науки, ще предложи конкретни стипендии за конкретни предприятия, но те трябва да попаднат в университетите в тези специалности, за да може да бъде осъществена изобщо тази среща".
По отношение на големия процент млади хора у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев отбеляза: При нас има много голям процент на ромско население, всъщност в България и Румъния е най-висок в целия Европейския съюз, и може да се търси корелация на тези два проблема - неучещи и неработещи млади хора, които трябва да бъдат активизирани с общи усилия. Ние предлагаме възможности, курсове за квалификация, но трябва да има мотивация за това. Не може насила да го обучим и да го сложим на работното място. В това отношение политиките на държавата трябва да са такива, които да мотивират хората да се обучават и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са малки.

Ще дам и примери - имаме заплахи, отправени към директори на предприятия, че ако ги назначат, ще пострадат - тоест искат бележка, че няма да бъде назначен на работа, въпреки че е изпратен от Бюрото по труда, за да може да продължава да получава помощи за безработен. Или се регистрира в бюрото по труда с такава специалност, по която няма търсене в тази община, за да може да получава помощи за безработица.

Той предпочита да получава помощи за безработен и евентуално да работи в сивия сектор - ето тези политики трябва да бъдат ограничени, за да могат активизирани хората, които нито учат, нито работят. Защото работа има в страната, има недостиг на хора, които да я вършат тази работа.



По другпроблем, който спъва развитието на бизнеса у нас - корупцията, Васил Велев коментира пред Националното радио: " Него го оставяме на политиците и гражданския сектор - борбата с корупцията, но там няма видим напредък, това също трябва да се отчете. Според анкетите 70% от обществените поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, посочи председателят на АИКБ,"