:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 360,114,660
Активни 815
Страници 30,652
За един ден 1,302,066

Трябва ли "студен душ" за икономиката ни?

Въпреки добрите данни за растежа и изпълнението на бюджета финансовото министерство не се отказва от поддържането на дефицити
Според финансовия министър Владислав Горанов, за да бъде спасена икономиката ни от прегряване, трябва да се откажем от политиката на бюджетни дефицити, но все още няма нужда от подобно превантивно действие
На фона на скандалите, които тресат управляващата коалиция в последно време, ГЕРБ опита да пренасочи част от вниманието. На спешно свикана пресконференция в неделя акцента зададе финансовият министър Владислав Горанов. Повече от две седмици преди крайния срок за представяне на бюджета за идната година той оповести добрите новини - държавата ще отпусне допълнителни над 700 милиона лева за заплати на свои служители, а растежът тази година ще стигне 4%. "Пари ще има и за хляб, и за пътища, и за зрелища", пошегува се той пред Би Ти Ви.

Нито дума обаче нямаше за наистина сериозни реформи в администрацията. Не бе споменато и за едно друго, доста обезкуражаващо опасение, което Горанов изрази неотдавна пред депутати от парламентарната бюджетна комисия - че българската икономика вече е в етап, в който достига потенциала си и може да прегрее. Т.е. рано или късно икономическият цикъл ще поеме надолу.

Подобни опасения изказаха и други икономисти. При това не става дума за необозримо бъдеще, а за след 2-3 години. В ЕС, от чието финансово и икономическо здраве България е силно зависима, вече има сериозни предупреждения за нова финансова криза. Най-остро в тази посока се изказа тези дни напускащият поста си германски финансов министър Волфганг Шойбле.

Евентуален проблем може и да изглежда отдалечен във времето,



а опасността - преувеличена



Но все още помним как при развихрянето на световната криза преди по-малко от десетина години тогавашните български управляващи от тройната коалиция бодро уверяваха, че се развиваме прекрасно и бурята няма как да ни засегне.

Сега отново изглежда, че всичко е наред. Икономиката на България расте по-бързо от очакваното. През миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличи с 3.9% при първоначални прогнози за 2.5%, а за тази година се очертава да постигнем рекордните от кризата насам 4% при заложени 2.9%. Около 4% се очаква да бъде растежът и през следващите години. Излишъкът в бюджета в момента е около 2.3 млрд. лв.

Но ако 4% ръст на БВП е максимумът на възможностите на българската икономика, дори и да се реализира няколко години поред, той е твърде недостатъчен за догонване стандарта на живот на средния европеец - цел, към която вече трето десетилетие се стремим безуспешно.



Какво възпира икономиката ни



да постигне по-осезаем растеж? В момента не можем да се оплачем от стагниращи пазари - икономиките в ЕС се справят добре, бизнес средата е прилично привлекателна, особено с ниските данъци. И въпреки това страната ни все повече закъсва с чуждите инвестиции заради обичайните проблеми - нереформирана съдебна система и неефективна администрация. Но има и друга, по-сериозна пречка - няма работна ръка - не просто квалифицирана, а каквато и да е. Породен от демографската криза и емиграцията, този проблем все повече спъва плановете на бизнеса за разширяване или откриване на нови производства и услуги. Статистиката също го доказва. Заетостта у нас достигна рекордно високо ниво - над 67%, с годишно увеличение по последните данни от 3.5%. Безработицата рязко пада и вече е 6.3%, под "здравословните" 7%. В същото време гладът за работна ръка натиска нагоре цената на труда, при което ръстът на разходите за труд започва съществено да изпреварва динамиката на икономиката. Последните данни за второто тримесечие на 2017 г. например отчитат 11% ръст на разходите за труд на годишна база след 10.1% през първото тримесечие. Това е индикация, че икономиката ни върви към прегряване, защото вследствие на изпреварващия ръст на доходите се очаква ускоряване на инфлацията, посочиха експертите на Горанов пред депутатите. Затова



финансовото министерство обмисля мерки за охлаждане



А Горанов обяви, че приема всякакви идеи за увеличаване на икономическия растеж. Предложенията на най-левите движения и синдикатите са до болка познати - като отмяна на плоския данък например, по-ниски ставки на ДДС за основни храни, лекарства, учебници и книги. От дясно също се чуват предложения за намаляване на данъци, макар и със съвсем други мотиви. "Растежът на икономиката идва изцяло от частния сектор, не от правителствения - той по-скоро дърпа икономиката назад. Ако може да се насочи по-голям ресурс към частния сектор, изземвайки по-малко от него чрез данъците, това със сигурност ще даде положителен ефект", коментира за в. "Сега" Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Икономистите от института припомнят, че от десетина години насам няма нито един намален данък. Напротив, почти всяка година е въвеждан нов налог, макар всеки един поотделно да не е имал чак толкова голям ефект върху данъкоплатците. Затова сега те виждат в доброто представяне на приходната част на бюджета и във високия икономически растеж отваряне на фискално пространство за намаляване на данъчната тежест. Конкретно ИПИ предлага намаляване на 20-процентната ставка на ДДС, но не само за някои видове стоки и услуги, а повсеместно.

"Предизборните програми на всички партии съдържаха една или друга идея за намаляване на данъците. Лошият вариант обаче е това да се случи само за определени сектори, каквото е предложението за диференцирани ставки по ДДС, защото подобни преференции водят до изкривявания", казва Петър Ганев. Според анализаторите на института



има възможности за намаляване на данъци



и те далеч не са само при ДДС. Така например може да бъде премахнат данъкът върху лихвите или данъкът върху застрахователните премии. Добра политика би било също така да се спре планираното за догодина повишение на осигуровката за пенсия с 1 процентен пункт. Според ИПИ фискалното пространство за намаление на данъците е в рамките на 300-400 млн. лв. годишно.

"Когато имаш свободен ресурс, можеш да направиш много неща", казва Петър Ганев. Последния път, когато страната ни разполагаше със свободен ресурс, той бе използван за данъчна реформа, на която сега се крепи системата, припомня Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и настоящ член на Фискалния съвет. През 2006 г. бе въведен плоският корпоративен и подоходен данък, който според повечето икономисти и финансисти е най-доброто, което може да има в една данъчна система. Според Дацов комфортът, който дават доброто представяне на икономиката и приходите в бюджета, е причина да се появяват най-различни екзотични предложения като диференцирани ставки на ДДС и премахване на плоския данък.

Засега, съдейки по намеренията,



управляващите залагат именно на популизма



В разходната част на бюджета кесията се развързва за по-високи заплати на заетите в бюджетната сфера. Обяснението е - щом БВП толкова бързо расте, а с него и възнагражденията на работещите в реалната икономика, значи може и държавата като работодател да бъде по-щедра.

Иначе въпреки протестите на бизнеса правителството няма да отстъпи от намерението си да повиши минималната работна заплата до 510 лв. от 1 януари 2018 г. А на отказа на работодателските организации да преговарят за нови нива на минималните осигурителни доходи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков реагира със служебното им увеличение с 3.9%, като за някои сектори то ще е далеч по-високо. Държавата засега пренебрегва анализите и на работодатели, и на експерти, че тези прагове са отживелица и нанасят повече вреди, вместо да носят ползи.

Има и друго - Горанов засега



не смята да се отказва от политиката на бюджетен дефицит



Тазгодишният бюджет е планиран при дефицит от 1.4% от БВП, а догодина, според тригодишната прогноза, той трябва да се свие до 1% и едва през 2020 г. правителството предвижда да изведе бюджета на нула. Все пак финансовият министър обеща превишенията на разходите през тази и следващата година да са под заложените. Най-вероятно голяма част от планираните за тази година капиталови разходи въобще няма да бъдат извършени. А е възможно те да са били твърде раздути, за да послужат като буфер, който може да се изхарчи от правителството, ако се наложи, коментира Петър Ганев от ИПИ. Практика, която е изключително вредна, защото позволява в края на годината да се харчат бурно и непрозрачно средства, които не са били гласувани от парламента.

Бюджетът трябва да е неутрален спрямо икономическата ситуация, смята Любомир Дацов. Т.е. да не зависи от това дали трябва да спасяваме икономиката от прегряване, или от стагнация. Което означава да не се допускат дефицити. "Още повече че в момента икономическият цикъл е такъв, че е добре бюджетът да спестява, защото след една-две години ще приближим горната точка на икономическата фаза и трябва да сме подготвени за това, което може да се случи", казва финансистът. Според Дацов полезното превишение на бюджетните приходи над разходите е между 1.5-2% - бели пари за черни дни.

Снимки: БГНЕС
С насищането на пазара на труда вдигането на заплатите е неизбежно, а потреблението ще играе все по-голяма роля за растежа на икономиката.
5
1396
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
10 Октомври 2017 23:31
А Горанов обяви, че приема всякакви идеи за увеличаване на икономическия растеж.
Аз мога да кажа една - да се назначи министър-председател, който знае какво означава "частна собственост", така че външните инвестиции да се отлепят от нулата!
11 Октомври 2017 01:10
Но има и друга, по-сериозна пречка - няма работна ръка - не просто квалифицирана, а каквато и да е.

Браво, открихте Америка!
11 Октомври 2017 01:16
Безработицата рязко пада и вече е 6.3%, под "здравословните" 7%.

Почакайте да видите когато падне под 5%.
11 Октомври 2017 01:21
Какво става тогава?!
11 Октомври 2017 01:28
Какво става тогава?!

Става доста зле за работодателите.
Ще трябва да се бръкнат доста по дълбоко в джоба.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД